№ 252
гр. гр. Лом, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620102498 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано пред Районен съд Лом по предявени първоначално
обективно кумулативно съединени установителни искове от „********“
ЕООД, ЕИК: ****** срещу М. С. В., ЕГН **********, за установяване
дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1203/2024г. по описа на РС Лом – правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. 92 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 86 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че било образувано ЧГД № 1203/2024г. по
описа на РС Лом, по което била издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу
ответника в полза на ищеца. Същата е връчена на ответника по реда на чл. 47
ГПК, поради което били дадени указания за предявяване на иск с
разпореждане, постановено по посоченото дело.
Ищецът твърди, че на 01.03.2019г. ответникът е сключил Договор за
потребителски кредит № ****** със „*****“ ООД, по силата на който е
получил сумата от 600 лева, срещу което се е съгласил да върне 1 вноска в
размер на 825 лева в срок до 01.04.2019г., когато е падежирала вноската
съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски
кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 47.02 %. Ищецът твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си договора в срок и съобразно
условията на договора. Същият се позовава на законови разпоредби, като
твърди, че са спазени изискванията на ЗПК. Извършено е позоваване и на
Общите условия, приложими към договора за кредит. Сочи се, че договорът е
1
сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя ***** ООД,
при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните
са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на
процесния договор се твърди, че на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Сочи се, че дори и да се приеме, че
договорът не е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът
за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за
сключен, считано от датата на получаване на паричната сума от
кредитополучателя. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 21.07.2022г. „*****“ ООД като цедент е прехвърлило
своите вземания към ответника по процесния договор за потребителски
кредит на цесионера „********“ ЕООД, ЕИК ******. Вземането срещу
длъжника по настоящото производство е било индивидуализирано в
Приложение №1 към договора за цесия. Твърди се, че длъжникът е уведомен
за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения
от него телефонен номер. Сочи се, че дори и да се приеме, че ответникът не е
бил уведомен за цесията, то следва да се отчете, че с връчване на исковата
молба и приложенията й, последният е надлежно уведомен.
Изложени са твърдения, че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г.
законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г.и за преодоляване на
последиците.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за
установено, че М. С. В., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба:
******** и установен по делото постоянен и настоящ адрес: **********,
обл.Монтана, дължи на „********“ ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и
адрес: ********, представлявано от управителите ********, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ЧГД 1203/2024г. по описа на РС Лом, а именно сума в общ размер от
1071.12 лв. /хиляда седемдесет и един лева и дванадесет ст./, формирана както
следва:
-главница в размер на 600 лв. /шестстотин лева/,
-договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 20.03
лв. /двадесет лева и три ст./за периода от 01.03.2019 г до 01.04.2019г. ,
-законна лихва за забава върху главницата в размер на 101.10 лв. /сто и
един лева и десет ст./ за период от 01.04.2019г. до 22.01.2024г.,
-145.02 лв. /сто четиридесет и пет лева и две ст./, представляваща
неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите,
събирани от „*******“ ООД,
2
-204.97 лв. /двеста и четири лева и деветдесет и седем ст./ - дължима
неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит,
-както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда -23.01.2024г., до окончателно изплащане на вземанията.
Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на
24.01.2025г. ведно с разпореждане № 2966/17.12.2024г., с което е указано на
същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или да оттегли иска. Указани са и последиците, визирани в чл. 41
ГПК.
Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
С определение № 696/22.05.2025г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на
страните съдът отново е уведомил за последните на основание чл.239, ал. 1, т.
1 от ГПК, че при неявяване в открито съдебно заседание срещу съответната
неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие
страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и
чл.239 от ГПК. Същото е връчено на ответника на 10.06.2025г. - лично.
Ищецът, редовно призован, не се представлява в проведеното открито
съдебно заседание. Депозирана е молба за даване ход на делото в отсъствие на
ищеца. Отправено е искане за постановяване на неприсъствено решение на
основание чл. 239, ал. 1 във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
В проведеното първо съдебно заседание, редовно призован, ответникът
не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са допустими. Налице е подведомственост на спора
пред съда, исковете са предявени от и срещу надлежна страна. Няма
основания за отвод на пресъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Съдът като съобрази изричното направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са
налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е
връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани
3
последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото,
както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в
насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно
призован.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото
да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в
съдебно заседание.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените доказателства настоящият състав намира предявените искове за
вероятно основателни, като законът не изисква съдът да извършва детайлна
преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение
се основава на процесуалното бездействие на ответника.
На основание горното съдът намира, че поради наличието на
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се
постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения
размер.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото и в
заповедното производство разноски. Разноските се претендират, представен е
списък по чл. 80 ГПК, като съгласно наличните по делото доказателства за
сторените от ищеца разноски същите са в общ размер на размер на 514 лева,
от които: дължима и платена държавна такса в исковото производство за
образуване на делото и за възпроизвеждане на преписи за ответника – 289лв.,
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100
лева, определено при условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и съобразено с фактическата и правна сложност на делото,
броя на съдебните заседания (явяването на представител, респ. неявяването),
обема на събраните доказателства, както и платена държавна такса по
заповедното производство – 25 лева, юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство – 100 лева.
Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че М. С. В., ЕГН
**********, с адрес, посочен в исковата молба: ******** и установен по
делото постоянен и настоящ адрес: **********, обл.Монтана, дължи на
„********“ ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес: ********,
представлявано от управителите ********, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД
1203/2024г. по описа на РС Лом, а именно сума в общ размер от 1071.12 лв.
/хиляда седемдесет и един лева и дванадесет ст./, формирана, както следва:
главница в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, -договорна възнаградителна
лихва върху главницата в размер на 20.03 лв. /двадесет лева и три ст./ за
периода от 01.03.2019 г до 01.04.2019г., законна лихва за забава върху
главницата в размер на 101.10 лв. /сто и един лева и десет ст./ за период от
01.04.2019г. до 22.01.2024г., 145.02 лв. /сто четиридесет и пет лева и две ст./,
представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „*******“ ООД, 204.97 лв. /двеста и четири
лева и деветдесет и седем ст./ -дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от
Договора за потребителски кредит, както и лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда -23.01.2024г., до окончателно
изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА М. С. В., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата
молба: ******** и установен по делото постоянен и настоящ адрес:
**********, обл.Монтана, ДА ЗАПЛАТИ НА „********“ ЕООД, ЕИК:
****** със седалище и адрес: ********, представлявано от управителите
********, направените в исковото и в заповедното производство разноски в
общ размер на 514лв. (петстотин и четиринадесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се отдели ЧГД № 1203/2024г. по описа на PС Лом от настоящото
дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5