Решение по дело №674/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260034
Дата: 9 октомври 2020 г. (в сила от 8 март 2021 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20201420200674
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 09.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

и като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д.№674/2020 г. по описа на ВрРС

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.             

Образувано е по жалба на М. Р. И.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №19-0967-001049/20.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения за това, че деянието, предмет на обвинението, е субективно несъставомерно. При това се моли за отмяна на санкционния акт в цялост.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. М. С. – ВрАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказващия акт.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

През м. Февруари 2019 г. жалбоподателят закупил л.а. Мерцедес с рег. №Е2686МВ. Обстоятелството не било отразено в сектор ПП към ОДМВР Враца от страна на купувача и два месеца след продажбата регистрацията на автомобила била служебно прекратена от страна на сектор ПП към ОДМВР Враца, за което жалбоподателят няма данни да е узнал.

На 30.04.2019 г., около 16:45 часа, жалбоподателят управлявал лекия автомобил и се движел в гр. Враца по ул. Мито Орозов. Срещу №16 бил спрян за проверка от служители на ОДМВР Враца, които в хода на проверката установили, че автомобилът е с поставени регистрационни табели, но е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП. С оглед установеното било образувано ДП №956/2019 г. по описа на ВрРП за престъпление по чл.345, ал.2 НК. С Постановление от 19.08.2020  г. ВрРП прекратила образуваното ДП с аргументите, че служебното дерегистриране на автомобила не е било сведено до знанието на собственика му, при което той не е знаел за това. При това, приемайки, че липсва знание у жалбоподателя, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация, ВрРП счела, че не е налице престъпление по чл.345, ал.2 НК поради субективна несъставомерност на деятелността.

С отказа да се образува ДП, ВрРП разпоредила материалите по преписката да се изпратят на началника на сектор ПП към ОДМВР Враца и на жалбоподателя за сведение. Въз основа постановлението за прекратяване на ДП, на 20.08.2019 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, а именно за това, че е управлявал МПС, което е с прекратена регистрация - не е регистрирано по надлежния ред.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от постановление за прекратяване на ДП от 19.08.2020 г. на ВрРП, от материалите по ДП №956/2019 г. на ВрРП, както и от събраните по административно-наказателната преписка материали. От доказателствената маса се установява кога жалбоподателят е закупил автомобила, че същият не е знаел за служебно прекратената му регистрация, както и че на посочената в НП дата същия е управлявал лекия автомобил в гр. Враца, ул. Мито Орозов. Съдът кредитира доказателствената маса в цялост, намирайки я за непротиворечаща си по отношение на релевантните за доказване факти. Доколкото обаче фактическата обстановка не се оспорва в производството, съдът намира по-прецизния и задълбочен анализ на доказателствената маса за ненеобходим.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че 30.04.2019 г., около 16:45 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес с рег. №Е2686МВ, който е бил със прекратена регистрация. При това от обективна страна същият е извършил нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, съгласно която норма „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“

По отношение на субективната съставомерност на деятелността, съдът намира, че липсата на знание у жалбоподателя за това, че автомобилът е с прекратена регистрация изключва възможността да се направи извод същият да е извършил нарушението умишлено при описаните в чл.9 НК пряк или евентуален умисъл. Изводи за липсата на вина у жалбоподателя са изложени и в постановлението на ВрРП, с което се прекратява образуваното срещу жалбоподателя ДП. А наличието на вина у извършителя е необходимо да съществува и за ангажирането на административно-наказателна му отговорност, тъй като съгласно чл.6 ЗАНН „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“

 

При гореизложеното следва да се приеме, че не е налице деяние, можещо да се категоризира като административно нарушение и да обоснове законосъобразното санкциониране на жалбоподателя. Ето защо НП следва да се отмени изцяло, като негодно да породи последиците си.

 

Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, сектор ПП към ОДМВР Враца следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 300 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията в останалата й част до пълния заявен размер от 350 лв. съдът приема за прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо и предвид направеното с придружителното писмо от въззиваемата страна възражение за прекомерност, претенцията за присъждане на адвокатско  възнаграждение над 300 лв. следва да се остави без уважение.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0967-001049/20.08.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, сектор ПП Враца, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на М. Р. И.,***, е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.

 

ОСЪЖДА сектор ПП към ОДМВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. И., ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в размера над 300 лв. до 350 лв. поради прекомерност.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: