№ 54
гр. Шумен, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20243600600704 по описа за 2024 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 52 от 21.11.2024 год. постановена по НОХД № 20243630200194 по
описа за 2024 година Районен съд – Шумен е признал подсъдимия М. Ш. Д., ЕГН
**********, за виновен в това, че на 28.11.2023г. в гр. Шумен, не е изпълнил Заповед за
защита от домашно насилие № 4/24.01.2023г. на Районен съд- гр. Шумен, издадена с
Решение № 57/24.01.2023г. по гр.д. № 1/2023г. по описа на Районен съд-гр. Шумен, влязло в
сила на 24.01.2023г., като е нарушил задължението си да се въздържа от упражняването на
психическо насилие спрямо Р. М. Т., ЕГН ********** за срок от 12 месеца, считано от
04.01.2023г., поради което и на основание чл. 296, ал. 1 от НК и на осн. чл. 78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “Глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия М. Ш. Д., ЕГН **********, за
невиновен в това, че на 28.11.2023г. в гр. Шумен се е заканил с убийство на Р. М. Т., ЕГН
********** с думите „Ще те убия! Няма да живееш!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх у Р. Т. за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на
домашно насилие, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК
вр. чл.304 от НПК го е оправдал.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществени
доказателства.
Против присъдата е депозиран протест от Районен прокурор на Районна
прокуратура-гр.Шумен. Счита присъдата на първоинстанционния съд за неправилна,
незаконосъобразна и необоснована в частта й, с която подс. М. Д. е бил признат за невинен в
извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което е
1
бил предаден на съд. Намира, че присъдата е правилна и законосъобразна в частта й, с която
подс.М.Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК,
но неправилно е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, тъй
като са налице множество престъпления по смисъла на чл.23, ал.1 от НК и следва да му бъде
определено наказание за всяко от двете деяния, посочени по-горе, след което да му бъде
наложено общо такова по реда на чл.23 от НК, а именно по-тежкото между двете наказания.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Шумен поддържа протестът в съдебно
заседание. Счита, че Районният съд – Шумен не е постъпил правилно като не е кредитирал
показанията на пострадалата, които са най-близки до датата на инцидента, които намира за
последователни, логични и подкрепени в същото време от останалите показания събрани по
делото. Предлага протестът да бъде уважен.
Гражданският ищец и частен обвинител Р. М. Т. заявява, че не иска да бъде наказан
бившия й съпруг за закана за убийство.
Защитата на подсъдимия счита, че в случая няма нито едно доказателство, което да
подкрепя обвинителната теза на прокуратурата, съответно квалификацията по чл. 144, ал. 3,
т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1 от НК, защото самата пострадала и в съдебните заседания и в
разпити в досъдебното производство ясно е заявила намеренията си и защо е постъпила по
този начин. Поради което моли да се потвърди присъдата в тази част, която е протестирана
от прокуратурата и да се остави без уважение протеста на Районна прокуратура – Шумен.
Подсъдимият М. Ш. Д. се яви на първото съдебно заседание, където по свое желание
даде обяснения. Категорично заяви, че не е заплашвал пострадалата и не е отправял реплики
за закана с убийство. Следващото съдебно заседание се проведе в негово отсъствие.
Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло
служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, приетата експертиза и
възпроизведените звукови и видео файлове съдът приема установената фактическа
обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:
Подсъдимият М. Ш. Д. и Р. М. Т. са бивши съпрузи. След развода си, двамата
живеели в гр. Шумен в различни жилища.
През м.декември 2022 година св. Т. подала молба до PC - Шумен по реда на ЗЗДН. В
Районен съд-Шумен било образувано гр.дело №1/2023г., като с Решение №57/24.01.2023г.
по това дело е била издадена Заповед за защита от домашно насилие № 4/24.01.2023г.,
съгласно която са постановени мерки за защита срещу домашно насилие спрямо подс.М.Д.,
като съда го е задължил да се въздържа от упражняване на психическо и физическо насилие
по отношение на пострадалата Р.Т.. Със същата заповед му се забранявало да приближава
жилището на св. Т., находящо се в с. Борци, общ. Венец, област Шумен, както и местата за
социални контакти и отдих на същата. Срока на действие на тези мерки бил 1 година,
считано от 04.01.2023г. Тази заповед била връчена лично на подс.Д. от полицейски
служител в РУ-Шумен на 10.02.2023г.
На 28.11.2023г., около 10:15ч. св. Т. излязла от жилището си в гр. Шумен и тръгнала
към спирка на градския транспорт, намираща се до магазин „Кауфланд“, в близост до МБАЛ
- Шумен. До автобусната спирка спряла за да изчака пристигането на автобуса.
По същото време подсъдимият видял бившата си жена на спирката, отишъл до нея и
поискал да разговарят. Казал й, че желае отново да заживеят заедно, но Т. заявила, че не е
съгласна и не желае да живее с него. Междувременно пристигнал автобуса и тя се качила в
него. Слязла на автобусната спирка в близост до кооперативния пазар в гр. Шумен и
тръгнала пеша по ул. „Христо Смирненски“ гр. Шумен. Подсъдимият М. Д. последвал с
лекия си автомобил, автобуса от градския транспорт, в който се качила св. Т. и когато тя
слязла от него, той спрял автомобила, паркирал го и тръгнал с бързи крачки след нея, за да я
2
настигне.
Движейки се на отсрещния тротоар по ул. „Хр. Смирненски“, се приближил до
пострадалата и започнал да й крещи на турски език, като я обвинявал, че ходи по мъже,
обиждал я, наричайки я „курва“. Св. Т. започнала да тича по улица „Хр. Смирненски“. По
същото време на улицата се намирали св. Н. В. Н. и В. Д. Н., които били съпрузи. Р. Т. им
казала, че Д., който е неин бивш съпруг я преследва и ги помолилата да посочат адреса на
който се намира. Те не разбрали смисъла на отправените думи към св. Т., тъй като подс.
крещял на турски език, а св. Н. не владеели този език. Св. Т. им превеждала на български
език, като им съобщила, че това което крещи подсъдимият на турски език, са закани за
убийство към нея, въпреки че знаела, че това не е вярно. Свидетелите Н. приели думите на
пострадалата, че й е отправена заплаха с убийство от подсъдимия, за истина. Същевременно
свидетелите възприели, че подс. говори със заплашителен тон на турски език към
пострадалата и забелязали, че св. Т. е изплашена и притеснена от поведението на
подсъдимия към нея. Междувременно св. Т. се обадила от мобилния си телефон на ЕЕНСП -
112 и съобщила за случилото се, а подс. Д. си тръгнал. Малко по - късно на
местопроизшествието пристигнали служители на РУ на МВР - Шумен, пред които св. Т.
обяснила случилото се.
По - късно същия ден - на 28.11. 2023г. подс. Д. бил отведен в сградата на РУ на МВР
- Шумен за изясняване на случая. Там бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за
срок от 24 часа, със заповед за задържане на лице peг. № 337/28.11.2023г.
С протокол за доброволно предаване от 12.12.2023г. лицето В.П. М. предала на
служител от РУ на МВР - Шумен компактдиск, съдържащ видеозапис от външни камери за
видео наблюдение, монтирани на частен имот, находящ се на ул. „Хр. Смирненски“ в гр.
Шумен. Същият е приложен като веществено доказателство по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява от частично кредитираните
показанията на разпитаните в с.з. свидетели Н.Н. и В.Н.а, на приобщените на осн. чл. 281,
ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на св. Н.Н. и на св. В.Н.а; от разпита на
пострадалата Р. М. в с.з. на 03.10.2024г. и от заявеното от нея в с.з. проведено на 21.11.2024г.,
които показания съдът кредитира, както и от частично кредитираните първоначални
показанията дадени от пострадала Р. М. в с.з., проведено на 17.07.2024г.; от показанията на
свид. Г. Г. и свид.С.Д. полицейски служители; от приложения по делото СD на стр.40 от ДП
№ 1119/2023г. по описа на РУ Шумен; от приложеното и прието заключение на комплексна
психолого - психиатрична съдебна експертиза, от възпроизведените в съдебно заседание
звукови и видео файлове от ЕЕНСП – 112, както и от присъединените на основание писмени
доказателства по делото.
По делото е назначена комплексна психолого психиатрична съдебна експертиза. В
заключението на същата експертите посочват, че декларираният от пострадалата страх,
възникнал в обсъжданата ситуация от 28.11.2023 г., се установява основно от нейните
показания. В детайлните описания липсва информация за белези на интензивна страхова
реакция. Наличното преживяване не е доминирало изцяло психиката на освидетелстваната и
личностовите механизми за контрол са били налице. В момента на инцидента Т. е описала
опасения, боязън, но не и страх в тази интензивност, която е характерна за страха като
преживяване, което може да блокира механизмите за контрол. Тя добре е съумяла да
организира поведението си, да информира близки, да се обади на полицията, което сочи, че
не е налице интензивна страхова реакция. Осв. описва последователни и целенасочени
действия, свързани с оценка и съобразяването на фактите, както и формиране на адекватен
поведенчески отговор. Взаимоотношенията на Т. с бившия й съпруг преди инцидента са
били многопланови и динамични, с очертани проблеми - чести конфликти, взаимно
отправени закани и обиди между тях. В тази връзка събитията, обект на настоящата
експертиза, са съответни като цяло на описания модел на техните интерперсонални
3
отношения до този момент и не носят изненадващ характер за осв. Няма информация от
самата осв. или от медицинска документация за предхождащо или следващо случилото се
психично заболяване. Степента на тревожност е съразмерна на стимула, който я е
предизвикал и не е довела до абнормни прояви. Експертите сочат, че пострадалата може би
се е възползвала от създадената ситуация за да намери някакво решение на неуредените им с
бившия съпруг имуществени отношения.
По обвинението по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК. Заканата с
престъпление против личността на пострадалия, когато това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му е особена форма на престъпно въздействие.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на
престъплението по чл. 144 ал. 1 НК - закана с престъпление. За престъплението по чл. 144,
ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да
извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът
реално може да настъпи. Съгласно ТР 53-89-ОСНК, ”За състава на престъплението по
чл.144, ал.3 от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително
оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение.
За осъществяване на това престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства следва да
се преценят каквито са били по време на извършване на деянието”. Със заканата се цели
промяна в поведението и действията на заплашения противно на волята му в искана от
дееца насока.
Анализирайки доказателствата касателно обвинението по чл.144, ал.3 от НК следва
да се посочи, че съдът кредитира показанията на свид. Н.Н. и свид.В.Н.а в частта относно
обстоятелствата, при които двамата са станали свидетели на скандала и пререканията /на
език, който двамата свидетели не разбират и не говорят/ между подсъдимия и свидетелката
М.. Двамата свидетели пресъздават личните си впечатления относно тона, с който
подсъдимия говорел - говори със заплашителен тон на турски език към пострадалата и
забелязали, че св. Т. е изплашена и притеснена от поведението на подсъдимия към нея.
Но показанията на тези свидетели по отношение на отправените заплахи за убийство
„Ще те убия! Няма да живееш!“, не ги кредитира поради следното: тези думи, заплашителни
реплики не са възприети лично от свидетелите. По произход същите са българи, а не
етнически турци и не владеели турски език, не са могли да разберат думите, изречени от
подсъдимия, поради което са ги възприели от превода на св.Т. на български език. С оглед
сложните отношения между Т. и подсъдимия, както и от заключението на комплексна
психолого психиатрична съдебна експертиза, „че пострадалата може би се е възползвала от
създадената ситуация за да намери някакво решение на неуредените им с бившия съпруг
имуществени отношения“ не може да се направи еднозначен и подкрепен извод, че
подсъдимия е изрекъл тези реплики или че превода на използванете от него думи е бил
направен коректно от пострадала. В хода на инцидента само и единствено пострадалата е
човека чул и разбрал значението на конкретните думи, отправени към нея от подсъдимия на
28.11.2023г. Именно тя е казала на свидетелите Н., какъв е превода на отправените към нея
думи. Това се подкрепя и от показанията й от съдебното заседание проведено на
03.10.2024г. „ Това, което заявих, че той ме е заплашвал с думите: „Ще те убия! Няма да
живееш!“, не е вярно. Сигурна съм. Той такива думи на 28.11.2023г. не е отправял към мен.
От страх го казах……. Истината е. Казвам истината. Всички тези разправии, полиции и
отношения бяха във връзка с въпросните имуществени отношения, за колите. Тогава, когато
ми говореше на турски език, М. ми се скара, че съм ходела при друг мъж, затова ме
4
преследвал, но не ме е заплашвал, че ще ме убие.“ В същност това й действие и тези й
показания се подкрепят от комплексната психолого психиатрична съдебна експертиза.
В подкрепа на това са и показанията на свид. Г. Г. и свид. С.Д. /полицийските
служители/. Пред тях пострадалата непосредствено след инцидента изобщо не е заявила, че
е била заплашвана от подсъдимия с убийство, не е споделила думите, които е предала като
превод от турски език на свидетелите Н.. Свид. Г. Г. сочи : „……Жената каза, че мъжът я
преследва, че има ограничителна заповед, но ходи след нея и й вика. Не мога да си спомня
дали каза да я заплашва…… Състоянието на жената, която заяви, че е преследвана - беше
силно притеснена и уплашена. По време на разговора беше неспокойна и притеснена. По
нейни твърдения беше уплашена от господина, който я преследва. ……..Питахме я защо е
уплашена. Тя каза, че е уплашена, защото я бил преследвал.“ Свид.С.Д.: „…..
Пристигнахме на место. Там имаше двама свидетели, освен госпожата. Посрещна ни
пострадалата. Не си спомням кой е подал сигнал. Обясни ни, че бившият й съпруг я
преследвал. Не си спомням дали каза друго….Когато отидохме на место, жената беше
уплашена от това, че господинът я преследва, ходи след нея. Всичко, което знаем, че е
уплашена, го знаем от жената.“
Изложената фактическа обстановка се подкрепя и от заключението на назначената и
изготвена по делото комплексна психолого-психиатрична съдебна експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните по делото. В психологическото изследване на
пострадалата експертът сочи, че установеният дисбаланс при поднесената информация
спрямо свидетелските й показания издига хипотезата за неискренността на споделените
факти. В личностовата структура отчетливо се очертават незрялост, непълноценност на
мирогледните възгледи и житейска позиция. В ценностната й система доминира
реализацията за личното й благополучие и тази на децата й. В този смисъл, за да задоволи
потребностите си, е склонна към манипулативно поведение и провокации. Има изградени
основни умения за комуникация, с умения за поддържане на приемливи взаимоотношения в
социалното обкръжение. Често сама може да предизвика конфликти, за да си осигури
желаното, хиперболизирайки факти от реалността и манипулирайки околните. Има
склонност да внася свой, за нея самата достоверен вариант за причинно - следствената
връзка между събития. Експертите отбелязват, че взаимоотношенията на осв. с бившия й
съпруг са многопланови и динамични, с очертани проблеми - чести конфликти, взаимно
отправени закани и обиди между тях. В тази връзка събитията, обект на настоящата
експертиза, са съответни като цяло на описания модел на техните интерперсонални
отношения до този момент и не носят изненадващ характер за осв. /тя добре познава и
приема поведенческия репертоар на обвиняемия/. Експертите сочат, че пострадалата може
би се е възползвала от създадената ситуация за да намери някакво решение на неуредените
им с бившия съпруг имуществени отношения. Посочват още, че декларираният страх у
пострадалата в конкретната ситуация, обект на експертизата, се установява основно от
нейните показания. В детайлните описания липсва информация за белези на интензивна
страхова реакция, стесняваща съзнанието, с изразени преживелищни, вегетативни и
поведенчески симптоми и относително изкривено възприемане на ситуацията /видно и от
предоставените свидетелски показания/. Наличното преживяване не е доминирало изцяло
психиката на осв. и личностовите механизми за контрол са били налице. Осв. описва
адекватно поведение, което е сложен поведенчески акт, свързан със съобразяването на
фактите, набиране на правилен мобилен номер, изискващо намеса на органи на реда;
последващо набиране на номера на дъщеря си и разговор с нея, комуникация с лица,
свидетели на случващото се, водене на диалог с тях, споделяйки за отношенията си с бившия
си съпруг. Вещите лица посочват, че декларираните страхови изживявания при осв. към
момента на деянието са в рамките на нормалпсихологична, инстинктивна реакция на
потенциална опасност и не са довели до нарушаване на обичайния ритъм на живот, както и
не са нарушили в изразена степен обичайното личностово и социално функциониране на
5
осв. Предвид личностовите особености на осв. е налице тенденция за хиперболизиране на
преживяванията. В допълнение, при поредната среща между осв. и бившия й съпруг е
видяла възможност за изход от проблемните им отношения, което я улеснило в намиране на
решение, търсейки помощ по законоустановения ред.
Това заключение на експертите по комплексната психолого-психиатрична съдебна
експертиза, подкрепят извода на съда за некредитиране на показанията на пострадала в
частта, относно заявеното първоначално пред съда, че подсъдимият е отправил заплахи за
убийство с думите: „Ще те убия! Няма да живееш!“
В подкрепа на горното са и видеозаписите от камери на приложения по делото диск.
При така събраните доказателствата съдът намира, че не са налице безспорни и категорични
доказателства за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал. 1 от НК от
подсъдимия. Налице е едно предположение, че същият може да е отправил заплаха за
убийство към пострадалата. Съгласно закона и правната доктрина съдът следва да признае
подсъдимия за виновен, само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен
начин и присъдата не може да почива на предположения (чл. 303, ал. 1 НПК). От това
следва, че когато има съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление, органите на
предварителното производство и съдът са длъжни, ако делото не е изяснено, да извършат
допълнително разследване за отстраняване на всяко съмнение. След изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, ако не се установи, че деянието е
извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно и когато деянието не
съставлява престъпление, съдът признава подсъдимия за невинен и го оправдава защото
обвинението не е доказано по несъмнен начин. При това положение и с оглед събраните
доказателства по делото - показанията свидетелите Н.Н. и В.Н.а, на свид. Г. Г. и свид.С.Д. -
полицейски служители, от заявеното от пострадалата Р. М. в с.з. на 03.10.2024г. и заявеното
от нея в с.з. проведено на 21.11.2024г., възниква обосновано съмнение относно
категоричността за това дали подсъдимият е отправил заплаха по смисъла на чл. 144, ал.3 от
НК към пострадалата с думите: „Ще те убия! Няма да живееш!“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх у Р. Т. за осъществяването му, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие. Единствения човек чул и разбрал значението на отправените
думи от подсъдимия на процесната дата е самата пострадала, впоследствие отрекла се от
първоначално заявеното пред съда. И това й поведения напълно хармонизира със
заключението на вещите лица, че при поредната среща между осв. и бившия й съпруг
пострадалата е видяла възможност за изход от проблемните им отношения, което я улеснило
в намиране на решение, търсейки помощ по законоустановения ред и че пострадалата може
би се е възползвала от създадената ситуация за да намери някакво решение на неуредените
им с бившия съпруг имуществени отношения.
Ето защо съдът приема, че по това обвинение липсват както преки, така и система от
косвени доказателства, които да водят до единствено възможен извод. Като прецени всички
доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че подсъдимият
не е осъществил състава на престъплението, наказуемо по чл. 144, ал. 3, т.1 и т.3 във вр. с ал.
1 от НК, поради което го и оправдава по това обвинение.
По обвинението по чл. 296 ал.1 от НК. За престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е
предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от
домашно насилие. Заповедта за защита от домашно насилие се издава от съд по ред,
предвиден в ЗЗДН, като с нея се налагат ограничителни мерки предвидени в ЗЗДН.
Безспорно е по делото, че с Решение № 57/24.01.2023г. на ШРС е издадена заповед за защита
от домашно насилие спрямо М. Ш. Д., съгласно която му се забранява да приближава
жилището на св. Т., находящо се в с. Борци, общ. Венец, област Шумен, както и местата за
социални контакти и отдих на същата за срок от 12 месеца, считано от 04.01.2023г. Подс. М.
Д. бил задължен да се въздържа от упражняването на физическо и психическо насилие
6
спрямо св. Р. М. Т.. Това решение на PC - Шумен, както и заповедта за защита били връчени
на подсъдимият на 10.02.2023г. Независимо от това на 28.11.2023година, въпреки че знаел за
заповедта за защита от домашно насилие, подсъдимият отишъл при бившата си съпруга,
опитал да разговаря с нея, последвал я по ул.Хр.Смирненски в гр. Шумен и движейки се по
отсрещния тротоар започнал да й крещи, да я обижда и обвинява, че ходи по чужди мъже.
С тези си действия подсъдимия не е изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие № 4/24.01.2023г. на Районен съд-гр. Шумен, издадена с Решение № 57/24.01.2023г.
по гр.д. № 1/2023г. по описа на Районен съд-гр. Шумен, влязло в сила на 24.01.2023г., като е
нарушил задължението си да се въздържа от упражняването на психическо насилие спрямо
Р. М. Т. за срок от 12 месеца, считано от 04.01.2023г.
В разглеждания казус е налице "съдебно решение" по смисъла на чл. 296 от НК.
Субект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е пълнолетно вменяемо физическо лице.
Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения свързани с
осъществяването на правосъдието. Престъплението е насочено срещу правосъдието, като
същото засяга обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и
издадените с тях разпореждания. Престъплението е формално и не се изисква за
осъществяването му настъпването на определен противоправен резултат, т. е. то не е
резултатно престъпление. Инкриминирано е всяко едно поведение (действие или
бездействие) на дееца, което обективно влиза в противоречие с поведението, предписано в
издадения съдебен акт. Подсъдимият е нарушил издадената Заповед за защита от домашно
насилие № 4/24.01.2023г. на Районен съд-гр. Шумен като е нарушил задължението си да се
въздържа от упражняването на психическо насилие спрямо Р. М. Т. за определия срок
отправяйки й обидни реплики.
Деянието е доказано. В подкрепа на това са показанията на свидетелите Н.Н. и В.Н.а
пресъздали личните си впечатления относно тона, с който подсъдимия говорел - говори със
заплашителен тон на турски език към пострадалата и забелязали, че св. Т. е изплашена и
притеснена от поведението на подсъдимия към нея; на свид. Г. Г. и свид.С.Д. - полицейски
служители – сочещи, че жената е преследвана, силно притеснена и уплашена от господина,
който я преследва, неспокойна; от видеозаписите на приложения по делото диск.
Обясненията на подсъдимия са в противоречие с тези доказателства поради което се приемат
за негова защитна версия. Ето защо твърдението му, че само е махнал с ръка и че не е
отправял обидни думи, с които да е упражнявано психическо насилие над пострадалата не се
кредитират.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че има издена валидна съдебна заповед за защита от домашно насилие, която го
задължава да се въздържа от поведение с подобен характер, бил е на ясно, че с действията
си няма да зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но е искал и е целял да наруши
забраните.
При определяне на наказанието. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 78а от
НК. Съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК, в сила към момента на извършване на
деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага административно наказание “глоба” в размер от 1 000 /хиляда/ лв. до 5 000 /пет
хиляди/ лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Към датата на извършване на деянието – 28.11.2023 год., подсъдимият е
реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност. За престъплението по чл.
296, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода “ до 3 години или „глоба“ до
5 000 /пет хиляди/ лв. С деянието няма причинени имуществени вреди. При това положение
7
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК и да освободи подсъдимия
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”.
За определяне на наказанието, съдът прецени степента на обществена опасност на
деянието, като я преценява като висока - касае се за деяние насочено срещу правосъдието,
като същото засяга обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните
актове и издадените с тях разпореждания. Степента на обществена опасност на подсъдимия
е преценена като ниска. При тези обстоятелства съдът е приел за справедливо да му наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/лв. Така определеното
наказание и така определеният размер на наказанието, съдът е счел за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият. По този начин и с това наказание съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и веществени
доказателства.
По отношение на протеста: Против присъдата е депозиран протест от Районен
прокурор на Районна прокуратура-гр.Шумен. Счита присъдата на първоинстанционния съд
за неправилна, незаконосъобразна и необоснована в частта й, с която подс. М. Д. е бил
признат за невинен в извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с
ал. 1 от НК, за което е бил предаден на съд. Намира, че присъдата е правилна и
законосъобразна в частта й, с която подс. М. Д. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, но неправилно е бил освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78А от НК, тъй като са налице множество престъпления по
смисъла на чл.23, ал.1 от НК и следва да му бъде определено наказание за всяко от двете
деяния, посочени по-горе, след което да му бъде наложено общо такова по реда на чл.23 от
НК, а именно по-тежкото между двете наказания.
Оплакванията съдържащи се в протеста са намерили обоснован и аргументиран
отговор в мотивите към присъдата. Изложените съображения от Шуменският районен съд
напълно се споделят от настоящия състав. Първоинстанционният съд нито е извършил
погрешен анализ на събраните доказателства, нито е кредитирал избирателно показанията на
свидетелите. Всяко едно от доказателствата, както и всяко едно от показанията на
свидетелите е било предмет на задълбочено анализирине, съпоставяне и е било предмет на
преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Едва след това съдът го е
кредитирал или не, като за това е изложил задълбочени и аргументирани мотиви.
Съгласно НПК свидетелските показания са едно от доказателствените средства в
наказателния процес за разкриване на обективната истина като на основание чл.117 НПК с
такива могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и подлежат на
преценка от съда в съвкупност с останалите доказателства. Дали показанията на даден
свидетел са достоверни, т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се
случили, се извлича не само от това какви са отношенията му с подсъдимия/пострадалия, а
съобразно и по това по какъв начин пресъздава пред решаващия орган възприетото от него,
както и при преценка на същите с останалите събрани по делото доказателства. Когато
същите са логични, последователни, достоверни и кореспондиращи с останалите гласни и
писмени доказателства съдът ги кредитира. В разглеждания казус единственото пряко
доказателство за престъплението по чл. чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК са
показанията на св. Т.. Събрани са доказателства, че между страните са съществували
неуредени имуществени отношения. След уреждане на имуществените отношения страните
са в сравнително добри отношения, тъй като през целия им съвместен живот и като
съжители, и като съпрузи са имали чести случаи, в които са се карали. В това отношение
8
съдебно-психиатрична психологична експертиза, много точно и в обстоятелствената част, и
в заключението обяснява това – какъв е характерът на пострадалата, симптоматиката и
маниера й на действие, доколко на нейните показания се гради обвинението за това
престъпление. В експертизата е посочено предвид личностните особености на
освидетелстваната, че е налице тенденция за хиперболизиране на преживяванията. В
допълнение при поредна среща между освидетелстваната и бившия и съпруг е видяна
възможност за изход от проблемните им отношения, което я е улеснило в намиране на
решение, търсейки помощ по законоустановения ред. В самото заключение вещите лица
сочат, че наличното преживяване не е доминирано изцяло психиката на освидетелстваната и
личностовите механизми за контрол са били налице. Тоест тя ясно е съзнавала, ясно е
действала със съзнанието, че единствено по този начин може да се уредят отношенията й по
отношение на общото им имущество с вече бившия й съпруг. В тази връзка и самата
пострадала в предходни заседания и в съдебното заседание пред и ОС Шумен заявявява тези
обстоятелства. От видеофайловете на приложения по делото диск се вижда как единият
върви на единия тротоар, а другият върви на другия тротоар. По никакъв начин няма
индиция подсъдимия под някаква форма да доближава пострадалата, няма също видимо да я
заплашва с действия, юмруци.
Разпоредбите на чл. 14, ал. 2 НПК и чл. 303, ал. 2 НПК по ясен и категоричен начин
изразяват принципа за невинност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство, с уточненето, че същият се признава за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. След изчерпване на всички процесуални средства за доказване
на обвинението, ако не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия, че е
извършено от него виновно и когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава
подсъдимия за невинен и го оправдава, защото обвинението не е доказано по несъмнен
начин. При това положение е налице обосновано съмнение относно категоричността за това
дали подсъдимия е изрекъл реплики съдържащи заплаха за убийство.
Липсват безспорни категорични доказателства, обосноваващи обективната и
субективната страна в поведението на подсъдимия. В същото време липсват както преки,
така и система от косвени доказателства, които да налагат извода за извършено от страна на
подсъдимия на този вид престъпление. При тези доказателства не може да бъде направен
обоснован и категоричен извод за осъждане на подсъдимия за посоченото престъпление.
Безспорно обвинението може да почива и само върху косвени доказателства, но в такъв
случай всички косвени доказателства в съвкупност трябва да водят до единствено
възможния извод, че престъпното посегателство е осъществено от лицето и да изключват
останалите възможни версии. В случая е налице само предположение. Доказателствената
съвкупност не обезпечава с нужната степен на доказателствен интензитет обвинението на
ШРП. Поради което не са налице предпоставките за постановяване на осъдителна присъда
по отношение на подсъдимият по посоченото обвинение. Този извод на съда се подкрепя и
от видео и звикозаписа от телефон 112.
Във въззивното производство е изискан с писмо от Районен център 112 – Варна към
Дирекция „Национална система 112-МВР“ СD диск, съдържащ 1 бр. аудио запис и 4 файла с
електронни картони, които бяха възпроизведени в настоящото съдебно заседание. На
прослушания запис не се чуха съобщени от пострадалата закани за убийство. Още при
първото обаждане, което е на телефон 112, преди да се направи връзка с РУ – Шумен, никъде
не се казва това. Съобщава се само, че я е страх защото бившия й мъж я последвал, но и това
се съобщава впоследствие. Самата тя казва: „Писна ми вече с това“. Тоест на нея й е
писнало, а не че я страх. И експертизата ясно доказва, че няма възникнал страх,
спонтанност. В нея са били налице контролни механизми и тя много добре е осъзнала как да
действа в ситуацията, с оглед на което да има защита, която и е необходима по закона. В
случая няма нито едно доказателство, което да подкрепя обвинителната теза на
9
прокуратурата, съответно квалификацията по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, във вр. с ал. 1 от НК,
защото самата пострадала и в днешно заседание, и в предходни, и в разпити в досъдебно
производство ясно е заявила намеренията си и защо е постъпила по този начин.
Събрани са всички необходими доказателства за правилното решение на делото. На
тях е направен анализ, след което е приложен материалният закон. Същият е приложен
правилно, присъдата е обоснована.
Поради което протестът в частта, в която се иска подс. М. Д. да бъде признат за
винен в извършването на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за
което е бил предаден на съд е неоснователен. От това следва, че след като Д. е бил признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, не е неправилно
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, тъй като не са налице
множество престъпления по смисъла на чл.23, ал.1 от НК.
Няма нарушение на материалния закон, няма и процесуални нарушения. Присъдата е
законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание – справедливо, поради което следва
да бъде потвърдена.
С оглед на изложеното и водим от горното, Шуменският окръжен съд:
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъда № 52 от 21.11.2024 год. постановена по НОХД №
20243630200194 по описа за 2024 година Районен съд – Шумен.
На основание чл. 340, ал.2 от НПК решението да бъде съобщено на страните.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10