РЕШЕНИЕ
№ 2216
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20233110111059 по описа за 2023 година
Предявен е иск на основание чл.108 от ЗС от страна на ищеца М. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, против ответника „Б.К.“ ЕООД, ЕИК***,със седалище и
адрес на управление в ***, представлявано от управителя си Д.Д.Г., с искане да се приеме за
установено спрямо ответника, че ищецът М. Д. Д. е собственик на 1/8 ид.ч. от поземлен
имот, находящ се в землището на ***, с идентификатор *** по КК на гр. Варна, да се осъди
ответника „Б.К.“ ЕООД да предаде на М. Д. Д. владението на имота.
Съгласно постановено определение №** г. по в.ч.гр.д. №*2024 г. на ОС Варна
настоящият съд следва да разгледа и предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК от страна на ищеца М. Д. Д., против ответниците В. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***; Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, с искане да се
признае за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с
идентификатор *** за идеалните части от поземления имот, които не се застъпват със
собствените на М. Д. Д., идеални части от същия.
В исковата молба се твърди, че ищецът е един от наследниците на М. Д. М., роден на
** г., починал на **1974 г. Ищецът, заедно с другите наследници на М., по силата на
наследствено правоприемство притежавали в съсобственост следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** [***] по кадастралната карта и регистри на гр.
Варна, одобрена със Заповед № *2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9
500 [девет хиляди и петстотин] квадратни метра, трайно предназначение на територията:
земеделска; категория на земята: 3 (трета), с предишен идентификатор - няма, с номер по
предходен план - *** [***], при съседи по актуална скица - имоти с идентификатори: ***, с
1
административен адрес на поземления имот в ***, който имот съгласно предходен документ
за собственост представлява НИВА от 9.501 дка (девет дка и петстотин и един кв.м.), 4.250
дка четвърта категория, 5.250 дка трета категория, местност „А.“, имот *** по плана за
земеразделяне в землището на с. Т. при граници (съседи): № ** Нива на Д.С.В., № *** Нива
на наследниците на Т.Д.Г., № *** Нива на наследниците на Т.И.Б., № *** Нива на
наследниците на Н.С.Н., № *** Полски път на общинска собственост.
Ищецът твърди, че с Решение №**1998 г. на Поземлена комисия - гр. Варна е било
възстановено правото на собственост на наследниците на М. Д. М. на нива от 9.501 дка
(девет дка и петстотин и един кв.м.), от които 4.250 дка четвърта категория и 5.250 дка трета
категория, местност „А.“, представляваща имот *** по плана за земеразделяне в землището
на с. Т. при граници: № ** - нива на Д.С.В., № *** - нива на наследниците на Т.Д.Г., № *** -
нива на наследниците на Т.И.Б., № *** - нива на наследниците на Н.С.Н., № *** - полски
път общинска собственост, като наследниците на М. били въведени във владение с Протокол
№ **1999 г. М. Д. М. оставил като наследници по закон своите деца — М.М.С. (починала),
Д.М.М. (починал), Й.М.М. (починал) и М.М.К. (починала). Ищецът бил наследник по права
линия на общия наследодател като наследник на неговия починал син - Д.М.М.. Последният
имал още едно дете — син Д.Д.М., починал на 02.01.2020 г. Предвид това ищецът, заедно с
наследниците на неговия починал брат, бил наследник на идеална част от правото на
собственост за процесния имот, равняваща се на общо на 1/4 или всеки клон от коляното на
Д.М.М. притежавал по 1/8 идеална част.
Ищецът сочи също така, че след възстановяването на имота, от страна на наследниците
на М. Д. М. били предприемани редица действия, свързани с неговото управление. Било
заявено и извършено трасиране - означаване на място границите на имота, за което били
съставени Протокол от 21.02.2005 г. с приложена таблица, съдържаща данни за трасираните
точки и трасировъчен карнет. Впоследствие ищецът и неговите роднини стопанисвали
процесния имот, като го обработвали лично, събирали граждански и физически плодове,
също така го отдавали под наем на трети лица, които го използвали за отглеждане на
земеделски култури, и които заплащали наемно възнаграждение. Впоследствие, за имота не
била подавана декларация за обработването му и същият бил предоставян със Заповед за
обработване на лица, които извършвали селскостопанска дейност като т.нар „бяло петно", а
за наследниците на М. през последователни години назад във времето било определяно със
Заповед на Директора на ОД „Земеделие — Варна обезщетение за изплащане. Ищецът
твърди, че към момента на подаване на исковата молба, както той, така и никой негов
роднина не е уведомяван за претенции от трето лице по отношения на процесния поземлен
имот, нито някой бил уведомен, че е извършена сделка.
През лятото на 2023 г. ищецът е узнал, че ответниците В. М. М. и Д. М. М., чрез
пълномощник И.К.И., са се заявили пред нотариус, че са собственици на описания по-горе
поземлен имот, в качеството си на наследници на починалия общ наследодател М. Д. М. и са
продали на 11.10.2021 г. на третия ответник - като купувач — чрез договор за покупко-
продажба процесния недвижим имот, като сделката била обективирана в нотариален акт №
2
*** г. на В.П. -Нотариус с район на действие PC – Варна. Ищецът узнал за тази сделка на
14.07.2023 г., когато била проведена среща с адвокат, който го запознал, въз основа на
получена справка от нотариус, че правото на собственост за поземления имот е прехвърлено
от В. М. и Д. М. на „Б.К.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че ответното дружество не е придобило правото на собственост на
процесния имот, тъй като отчуждителите — продавачите по сделката от 2021г. не са били
собственици на процесния имот. Твърди също, че те не са наследници на М. Д. М., на когото
е възстановено правото на собственост имота с издаденото решение на ПК. Счита, че в
нотариалното производство ответниците са представили като титул за собственост
решението, с което имотът е бил възстановен на наследниците на М., заявявайки се като
негови собственици по наследство, но същите нямали това качество. Поради това сделката
между тези двама ответници и дружеството не произвела вещно-транслативно действие. В
хода на делото ищецът излага и твърдения, че по повод подаден от него сигнал против
ответниците М.и относно случая, било образувано досъдебно производство №** г. по описа
на Трето РУ при ОДМВР Варна. Също така през 2018 г. ответницата Д. М. подала заявление
до ОСЗ – Варна, въз основа което й било изплатено обезщетение за ползването на процесния
имот за „бели петна“. След проверка по случая и констатация от службата по земеделие, че
ответницата не е действителният собственик, ответницата върнала полученото обезщетение.
Наред с твърденията, че ответното дружество не е придобило процесния имот, поради
това, че продавачите по сделката от 2021 г. не са собственицина имота, ищецът сочи също, в
условията на евентуалност, че договорът за продажба между ответниците М.и и
дружеството е нищожен, поради противоречие със закона, тъй като била нарушена
разпоредбата на чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ.
Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове, както и да присъди на ищеца
направените по делото съдебни разноски.
В депозираните писмени отговори на исковата молба от ответниците В. М. М. и Д. М.
М., чрез процесуалните им представители, се сочи, че исковете са недопустими и
неоснователни. Ответниците твърдят, че процесният имот е бил възстановен на
наследниците на М. Д. М., а ищецът не бил негов наследник. Той бил наследник на М. Д.
М. В решението на ПК не била посочена датата на раждане на наследодателя и не можело да
се установи, че това е именно наследодателят на ищеца. Ответниците категорично заявяват,
че лицето, посочено в решението на ПК – Варна, не е наследодател на ищеца. Всеки от
двамата ответници твърди, че е собственик на по ½ идеална част от имота по наследство от
М. Д. М.. В условията на евентуалност ответниците твърдят, че са собственици на имота по
давностно владение, в резултат на изтекъл петгодишен давностен срок. След издаването на
решението за възстановяване на собствеността върху имота, ответниците започнали да се
грижат за имота и да го стопанисват; сключили договор за аренда с лице на име Славка, от
която получавали арендни плащания, а през 2021 г. продали имота на третия ответник.
Предвид така изложените в отговорите обстоятелства ответниците В. М. М. и Д. М. М.
3
молят исковете спрямо тях да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В депозирания писмен отговор на исковата молба от ответника „Б.К." ЕООД се сочи, че
дружеството счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Твърди, че
дружеството е закупило имота от първите двама ответници, които са представили пред
нотариуса титул за собственост. В условията на евентуалност заявява, че дружеството е
придобило имота по давност - в резултат на добросъвестно владение, след изтекъл
петгодишен давностен срок, а в условия на евентуалност и в резултат на недобросъвестно
владение, тъй като изминали повече от 10 години от възстановяването на имота до момента,
като се присъединявало владението на праводателите – ответниците М.и.
Предвид така изложените в отговора обстоятелства ответникът „Б.К." ЕООД моли,
предявеният спрямо дружеството иск да бъде отхвърлен.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: От изисканата и представена по
делото преписка по заявление вх. №**1992 г. на ПК – Варна се установява, че същата е била
образувана по заявление, подадено от Д.М.М., в качеството на наследник на М. Д. М., с
което е отправено искане за възстановяване на собствеността върху земеделска земя – нива
от 10 декара, находяща се в землището на ***. За да се удостовери качеството на наследник
на заявителя, към преписката е било представено удостоверение за наследници №** г., изд.
от Община Варна, от което е видно, че М. Д. М. е починал на **1974 г. и негови наследници
към онзи момент са съпругата му и четирите му деца, като един от синовете му е Д.М.М.. По
преписката е било издадено решение №**1998 г. на ПК - Варна, с което на наследниците на
М. Д. М. е възстановено правото на собственост с план за земеразделяне на следния имот:
нива от 9.501 дка (девет дка и петстотин и един кв.м.), от които 4.250 дка четвърта категория
и 5.250 дка трета категория, в местността „А.“, представляващ имот *** по плана за
земеразделяне в землището на с. Т. при граници (съседи): № ** Нива на Д.С.В., № *** Нива
на наследниците на Т.Д.Г., № *** Нива на наследниците на Т.И.Б., № *** Нива на
наследниците на Н.С.Н., № *** Полски път на общинска собственост. В решението изрично
е записано, че наследниците на собственика са установени, съгласно удостоверение за
наследници №** г. След възстановяването на правото на собственост, с протокол №**1999 г.
Д.М.М. е въведен във владение на имота, описан в решението на ПК – Варна. На 21.02.2005
г. е било извършено трасиране в имота, за което е съставен протокол от същата дата, в който
е отбелязано, че трасирането е било извършено в присъствие на собственик – свидетеля А.
М. Д., който съгласно представеното удостоверение за наследници №**2023 г. е един от
наследниците на общия наследодател М. Д. М.ов, а именно внук на сина му Д.М.М..
С решение №**2002 г. на ПК – Варна е определено на наследниците на М. Д. М.
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделски земи от 0, 500 дка. С решение №**2004 г. на ОСЗГ – Варна е постановено, че се
обезщетяват наследниците на М. с 387 броя поименни компенсационни бонове на стойност
387 лв.
4
От показанията на изслушания по делото свидетел А. М. Д. се потвърждават данните
относно възстановяването правото на собственост на върху нивата, находяща се в
землищено на с. Т., извършения въвод във владение на имота, извършеното трасиране.
Установява се от свидетелските показания, че от възстановяването на собствеността върху
имота наследниците на М. Д. М. са започнали да стопанисват имота, да го обработват, но
имали разногласия относно имота. През 2014-2015 г. те предоставили земята на лице,
занимаващо се със земеделие – А.С., който отглеждал разсадъчен материал за дръвчета в
период от 3-4 години. След това, след 2016 г. наследниците отново започнали да обработват
имота, но впоследствие взели решение имотът да бъде продаден.
Установява се от представените Заповед №*2012 г. на ОДЗ – Варна; Заповед №*.2014 г.
на ОДЗ – Варна; Заповед №*2015 г. на ОДЗ – Варна; Заповед №*2016 г. на ОДЗ – Варна;
Заповед №*2017 г. на ОДЗ – Варна; становище за извършване на плащане от 30.07.2008 г. на
Директор на Дирекция при ОДЗ – Варна, както и от изпратеното писмо изх. №**.2025 г. от
ОДЗ – Варна, че процесният имот е бил включен в разпределение относно имоти по чл.37в,
ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ и е бил ползван от ЗК „Т.“. По подадено от ответницата Д. М. М.
заявление от 2018 г. на осн. чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ й е било изплатено обезщетение относно
същия имот за стопанските 201*2016 г.; 2016/2017 г. и 2017/2018 г. След извършена справка
в ОСЗ по заявление от Д.М.М. било установено, че ответницата не е правоимащо лице и до
нея била изпратена покана да върне полученото обезщетение, което и ответницата сторила
на 15.08.2024 г.
По делото са представени договори за наем от 20.12.2018 г. и от 22.10.2021 г. С първия
от тях ответницата Д. М., а с втория двамата ответници М.и са отдали под наем процесния
имот на „С. 13-КМС“ ЕООД, като срокът на всеки договор е от по една стопанска година.
Към момента, видно от представената скица на поземлен имот от 02.10.2023 г., изд. от
СГКК – Варна, процесният имот се индивидуализира по следния начин: поземлен имот с
идентификатор *** (***) по кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със
Заповед № *2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9 500 (девет хиляди и
петстотин) квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска; категория
на земята: 3 (трета), с предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - ***
(***), при съседи - имоти с идентификатори: ***, с административен адрес на поземления
имот в ***.
С договор продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *** г. на В.П.
-Нотариус с район на действие PC – Варна, ответниците Д. М. М. и В. М. М. са прехвърлили
на ответното дружество „Б.К.“ ЕООД процесния имот. От изисканото и изпратено
нотариално дело №444/2021 г. на нотариус В. П. се установява, че при изповядването на
сделката пред нотариуса ответниците М.и са се легитимирали за собственици на имота, като
са представили горепосоченото решение №**1998 г. на ПК – Варна и удостоверение за
наследници №* от 24.09.2021 г. на М. Д. М. – починал на 20.05.1993 г., който е оставил за
наследници двамата ответници – негови дъщеря и син. Към момента недвижимият имот е
във владение на дружеството, относно което обстоятелство страните не спорят.
5
Гореописаните факти съдът приема за доказани категорично от посочените по делото
писмени доказателства /отбелязани по-горе/, както и от свидетелските показания на
свидетеля А. М. Д., на които показания съдът счита, че следва да даде вяра, тъй като
независимо, че свидетелят е родственик на ищеца и един от наследниците на общия
наследодател, то е видно, че показанията му изцяло съответстват на данните от
представените писмени доказателства, поради което и съдът приема показанията за истинни.
На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи:
Относно предявения иск с правно основание по чл.108 от ЗС: Без съмнение с
решението на ПК – Варна с №**1998 г. е било възстановено правото на собственост на
земеделска земя на наследниците на М. Д. М., който именно е наследодателят на ищеца, и
който наследодател е с идентични имена с наследодателя на ответниците Д. и В. М.и.
Независимо от това е ясно от данните по представената преписка на ПК – Варна, че същата е
образувана по подадено заявление от 1992 г., когато все още наследодателят на ответниците
е бил жив и в случай, че същият е имал основание да подаде искане за реституция на
земеделски земи, е следвало да го направи от свое име. Липсват данни по делото М. Д. М.
/наследодател на ответниците М.и/ да е подавал заявление за възстановяване на земи, или
пък след смъртта му неговите наследници да са подали такова, именно в качество на негови
наследници. В самото решение №**1998 г. на ПК – Варна е отбелязано, че правото на
собственост се възстановява на наследниците на М., съгласно удостоверение за насл. от 1992
г., което е приложено към преписката и от което е видно, че това са именно наследниците на
М., който е починал през 1974 г. Също така с категоричност се доказва, че прекият
наследодател на ищеца Дойчо Михалев /а и останалите наследници на общия наследодател/
са били въведени във владение на процесния имот и са упражнявали владението на същия. С
причисляването на имота към земите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ ищецът и другите
наследници са престанали да държат имота, тъй като държането е било упражнявано от
съответния ползвател на т.нар. „бели петна“, но с това наследниците не са изгубили
владението на имота до 2018 г. Не се доказва по делото ответниците Д. М. М. и В. М. М. да
са получили владението на процесния имот по някакъв начин – чрез въвод във владение на
реституиран имот или от техен праводател, който е упражнявал владение, нито се доказва те
да се осъществявали недобросъвестно владение на имота в период от 10 години, считано от
постановяване на решението на ПК за възстановяване на собствеността, в резултат на което
към 2021 г. да са станали собственици по давност на имота. Ако се приеме, че през 2018 г.
/когато ответницата е сключила договор за наем относно имота – 20.12.2018 г./ ответниците
са установили собствено владение, то е видно, че нито към момента на разпореждане с
имота през 2021 г., нито към датата на подаването на исковата молба от ищеца – 28.08.2023 г.
/която следва да се приеме за акт оспорващ владението на ответниците/, те не са могли да
придобият имота по давност, тъй като не е изтекъл изискуемия за това срок относно
добросъвестно или недобросъвестно владение. Предвид това с извършеното разпореждане
през 2021 г. ответниците не са могли да се разпоредят с имота в полза на ответното
дружество, тъй като не са били собственици на имота и договорът за продажбата на имота
няма вещнопрехвърлително действие и не може да бъде противопоставен на действителните
6
му собственици, един от които е ищецът. Процесният имот понастоящем е съсобствен между
всички наследници на общия наследодател, като правата на ищеца са от 1/8 идеална част.
Ищецът е син на Д.М.М., който е един от четиримата синове на М. Д. М.. Следователно
Дойчо Михалев е придобил ¼ идеална част от имота. Той е починал през 1994 г., като негови
наследници са ищецът и неговият брат Д.Д.М., който е починал през 2020 г. и е оставил за
наследници съпруга и двама сина. Предвид това притежаваният от ищеца дял от имота е от
1\8 идеална част.
Предвид гореизложеното съдът счита предявеният от ищеца иск с правно основание по
чл.108 от ЗС за основателен и доказан, поради което искът следва да се уважи. Съдът следва
да признае за установено спрямо ответното дружество, че ищецът е собственик на 1/8
идеална част от процесния и имот и да осъди дружеството да предаде на ищеца имота. В
случая дружеството следва да бъде осъдено да предаде целия имот, а не само частта,
съответстваща на правата на ищеца, защото дружеството владее имота без основание и няма
противопоставими права на ищеца да ползва идеалните части на останалите съсобственици,
които не са предявили иска /арг. от Решение №119 от 08.10.2018 г. по гр. д. № 4819/2017 г., I-
во г.о./. В случая правомощието на ищеца да ревандикира целия имот произтича от правото
на съсобственика да си служи сам с общата вещ, поради което и няма пречка ищецът да
претендира предаването на целия имот.
Предвид гореизложените мотиви относно иска по чл.108 от ЗС съдът не следва да се
произнася относно заявеното в условията на евентуалност основание за нищожност на
договора на осн. чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД - поради противореучие със закона.
Относно предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК: Този иск е недопустим, тъй като се
иска съдът да се произнесе относно права които ищецът сам твърди, че не притежава – да
признае за установено, че ответниците М.и не са собственици на частите от процесния имот,
които не съвпадат с правата на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ГПК никой не
може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от
закона случаи на процесуална субституция. Правен интерес от предявяване на иска е налице
само по отношение на притежателите на материалните права, чиято правна сфера е
засегната от възникналия правния спор. В този смисъл е трайната съдебна практика /напр.
определение № 366/13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 141/2011 г., на ВКС, ІV г.о.; определение №
605 от 07.08.2012 г. по ч. гр. д. № 378/2012 г., на ВКС, ІV г.о.; решение № 273/14.03.2012 г.
по гр. д. № 15972010 г., на ВКС, ГК, ІІ г.о.; решение № 306 от 29.06.2011 г. по гр. д. №
961/2010 г. на ВКС, ГК, І ГО и др./ В случая ищецът е предявява отрицателен установителен
иск, но съгласно Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №8/2012 г.,
ОСГТК „правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и
други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника“. Следователно правният интерес на ищеца за предявяване на
отрицателен установителен иск спрямо ответниците М.и е само относно неговата собствена
1/8 ид. част от имота, какъвто иск той не е предявил. Относно частите на останалите
7
наследници на М. Д. М. /починал през 1974 г. / ищецът не може да предяви отрицателен
установителен иск, тъй като не притежава тези части, а и не би ги придобил, ако отрече
правата на ответниците. Съдът в случая не може да прекрати производството относно иска
по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като съгласно указанията на ВОС, дадени с определение №** г.
по в.ч.гр.д. №*2024 г. искът следва да се разгледа. Поради това искът следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на процеса, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна „Б.К.“ ЕООД
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. От ищеца не е посочено
изрично каква част от разноските касаят иска по чл.108 от ЗС. Предвид това съдът приема,
доколкото се разглеждат два предявени иска, че половината от направените от ищеца
разноски се отнасят до иска по чл.108 от ЗС. От ответното дружество е заявено възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което възражение
съдът счита за неоснователно, вземайки предвид вида на предявените искове и фактическата
и правна сложност на делото. Така от направените от ищеца разноски в общ размер от 3226,
82 лв. /съгласно представен списък на разноските/, ответното дружество следва да заплати
на ищеца сумата от 1613, 41 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците Д. М. М. и В. М. М.
направените от тях разноски, които съгласно представените списъци на разноските са от по
1500 лв. на всеки.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.К.“ ЕООД, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя си Д.Д.Г., че М. Д. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Е СОБСТВЕНИК по наследство и реституция на
1/8 (една осма) идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
*** (***) по кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със Заповед № *2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9 500 (девет хиляди и петстотин) квадратни
метра, трайно предназначение на територията: земеделска; категория на земята: 3 (трета), с
предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - *** (***), при съседи - имоти
с идентификатори: ***, с административен адрес на поземления имот в ***, който имот
съгласно предходен документ за собственост представлява нива от 9.501 дка (девет дка и
петстотин и един кв.м.), 4.250 дка четвърта категория, 5.250 дка трета категория, местност
„А.“, имот *** по плана за земеразделяне в землището на с. Т. при граници (съседи): № **
Нива на Д.С.В., № *** Нива на наследниците на Т.Д.Г., № *** Нива на наследниците на
Т.И.Б., № *** Нива на наследниците на Н.С.Н., № *** Полски път на общинска собственост.
ОСЪЖДА„Б.К.“ ЕООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя си Д.Д.Г. ДА ПРЕДАНЕ на М. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, владението на поземлен имот с идентификатор *** (***) по
8
кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със Заповед № *2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9 500 (девет хиляди и петстотин) квадратни
метра, трайно предназначение на територията: земеделска; категория на земята: 3 (трета), с
предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - *** (***), при съседи - имоти
с идентификатори: ***, с административен адрес на поземления имот в ***, който имот
съгласно предходен документ за собственост представлява нива от 9.501 дка (девет дка и
петстотин и един кв.м.), 4.250 дка четвърта категория, 5.250 дка трета категория, местност
„А.“, имот *** по плана за земеразделяне в землището на с. Т. при граници (съседи): № **
Нива на Д.С.В., № *** Нива на наследниците на Т.Д.Г., № *** Нива на наследниците на
Т.И.Б., № *** Нива на наследниците на Н.С.Н., № *** Полски път на общинска собственост.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПКот страна на М. Д.
Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, против Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес в *** и В. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с искане да се призна за
установено, че Д. М. М. и В. М. М. не са собственици на поземлен имот с идентификатор
*** (***) по кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със Заповед № *2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9 500 (девет хиляди и петстотин) квадратни
метра, трайно предназначение на територията: земеделска; категория на земята: 3 (трета), с
предишен идентификатор - няма, с номер по предходен план - *** (***), при съседи - имоти
с идентификатори: ***, с административен адрес на поземления имот в ***, който имот
съгласно предходен документ за собственост представлява нива от 9.501 дка (девет дка и
петстотин и един кв.м.), 4.250 дка четвърта категория, 5.250 дка трета категория, местност
„А.“, имот *** по плана за земеразделяне в землището на с. Т. при граници (съседи): № **
Нива на Д.С.В., № *** Нива на наследниците на Т.Д.Г., № *** Нива на наследниците на
Т.И.Б., № *** Нива на наследниците на Н.С.Н., № *** Полски път на общинска собственост,
за идеалните части от поземления имот, които не се застъпват със собствените на М. Д.
Д., идеални части от същия.
ОСЪЖДА „Б.К.“ ЕООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от управителя си Д.Д.Г. да заплати на М. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** направени по делото разноски в размер на 1613, 41 лв. (хиляда
шестстотин и тринадесет лева и четиридесет и една стотинки).
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Д. М. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, направени по делото разноски от 1500 лв. (хиляда
и петстотин лева).
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на В. М. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, направени по делото разноски от 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10