Решение по дело №363/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с пр. основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от Г.Я.П. *** против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София , с правно основание чл.4 вр. чл.1,ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 от АПК, за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на Наказателно постановление № ДАИ-0000015/12.02.2019г. на Началник отдел АНД в ГДАИ-София, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение , с което наказателното постановление е отменено-24.07.2019г. Претендират се и разноските за настоящето производство.

В исковата молба се посочва, че с решение № 218/27.06.2019г. , постановено по НАХД № 580/2019г. по описа на Районен съд Видин , е отменено Наказателно постановление № ДАИ-0000015/12.02.2019г. на Началник отдел АНД в ГДАИ-София, с което му е наложена глоба в размер на 1500 лв. Сочи , че в образуваното производство пред Районен съд-Видин е представляван от процесуален представител, за което е заплатил възнаграждение в размер на 300 лв. Твърди , че в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление, е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лв , представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Иска се от Съда да осъди ответника-Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-гр.София, да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв  в резултат на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2019г. –датата на влизане в сила на съдебното решение , с което е отменено наказателното постановление. Претендират се и разноските за настоящето производство.

Ответникът по иска в писмения отговор оспорва иска като сочи , че искът е недоказан и неоснователен. Възразява и срещу присъждане на разноски за настоящето дело , тъй като по своята правна същност исковата претенция за разноски е обективна , безвиновна и не е отговорност за вреди. Прави се възражение за прекомерност и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.    

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за доказаност и основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление № ДАИ-0000015/12.02.2019г. на Началник отдел АНД в ГДАИ-София, на ищеца Г.Я.П. е наложено административно наказание на основание чл.178а,ал.7,т.1,пр.1-во от ЗДвП „глоба“ в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение.

С решение № 218/27.06.2019г. , постановено по НАХД № 580/2019г., ВРС е отменил изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 24.07.2019г.

Видно от приложените по делото дела, пред ВРС ищецът като жалбоподател в производството пред ВРС е представляван от процесуален представител-адвокат-пълномощник . Видно от договор за правна защита и съдействие, съдържащ се в НАХД № 406/2019г., подновено в НАХД № 580/2019г.  по описа на ВРС, за защита по делото на 12.03.2019г. ищецът-жалбоподател в производството пред ВРС, е заплатил на адвокат-пълномощника си сумата от 300лв .

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна –същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим и основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение .

Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай Наказателно постановление № ДАИ-0000015/12.02.2019г. на Началник отдел АНД в ГДАИ-София е отменено изцяло по съдебен ред, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция.

С оглед на горното е налице и първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по делото.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба-изплатеното от ищеца възнаграждение на адвокат-пълномощника му, и незаконосъобразния административен акт – отмененото наказателно постановление.

Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения иск , като следва да бъдат репарирани всички претърпени от ищеца вреди , тъй като от представения по делото договор за правна помощ се установява , че възнаграждението е реално заплатено и не е прекомерно.

Договорът за правна защита и съдействие с адвокатското пълномощно е представен още в производството пред районния съд  и именно въз основа на него е осъществено процесуалното представителство по делото , поради което развитите доводи в обратната насока от ответника са неоснователни. Неоснователни са и доводите за липса на доказателства за идентичност на процесуалното представителство по настоящето дело и това в първоинстанционното производство/административнонаказателното производство/. Макар че в случая е налице такава идентичност на адвокат-пълномощниците , това обстоятелство е абсолютно ирелевантно.

С оглед гореизложеното предявеният иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД№580/2019г. по описа на Районен съд Видин,  следва да бъде уважен .

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление-24.07.2019г. до окончателното издължаване на сумата.

На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноските за настоящето производството в размер на 310 лв, от които заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 300 лв и 10 лв заплатени за държавна такса по делото. Не е налице прекомерност и на настоящето адвокатско възнаграждение , тъй като същото е съобразно минимума по чл.8,ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на разноските за настоящето производство поради обективния характер на отговорността за разноски. Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК  държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл.78,ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 от ГПК , тъй като именно незаконосъобразният акт на администрацията е дал повод на ищеца да предяви настоящия иск за репариране на причинените му имуществени вреди. Липсва и признание на иска по смисъла на разпоредбата. Предвид горното, на ищеца следва да бъдат присъди изцяло и направените в настоящето производство разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК , Съдът

 

                            РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на Г.Я.П. *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева в резултат на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение Наказателно постановление № ДАИ-0000015/12.02.2019г. на Началник отдел АНД в ГДАИ – София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София да заплати на Г.Я.П. *** направените по настоящето дело разноски в размер на 310/триста и десет/ лева , от които 10 лв заплатени за Д.Т. по делото и 300 лв изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             Административен съдия: