РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. ХАСКОВО, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т.
в присъствието на прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г. Частно наказателно
дело № 20255600200731 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно
признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат
наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода,
както и приложена към него Присъда № 7.В.7/2024/216 от 11.04.2025 г. на
Околийски съд – ***, ***, влязла в сила на 15.04.2025 г. Отправено е искане за
признаване на наложеното от съда на Република Унгария наказание
„лишаване от свобода“ на *** гражданин Б. Г. Д. и изпълнението на остатъка
от него в Република България.
Осъденото лице Б. Д. понастоящем се намира в *** в град *** за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по предходно осъждане. В
настоящото производство се представлява от адвокат С., който счита искането
на издаващата държава за неоснователно. Поддържа наличието на всички
1
основания за отказ, изброени в разпоредбата на чл. 15 от
ЗПИИАННЛСМВЛС, без да конкретизира защо всяко едно от тях е
изпълнено.
Б. Д. категорично възразява срещу признаването на унгарския
съдебен акт и изпълнението му в България. Счита, че наложеното му
наказание е условно, наименува го „реинтеграция за шест години“,
нарушаването на която би предизвикало активиране на условната според него
3-годишна присъда, която обаче към настоящия момент не подлежала на
ефективно изтърпяване.
Противно е становището на прокурора от ОП – Хасково, който
намира за изпълнени всички законови условия, позволяващи „трансфера“ на
осъдения Д. в Република България, за да бъде изтърпян остатъкът от
наложеното наказание и за да бъде постигната ефективна и пълноценна
ресоциализация. Възраженията на защитата оценява като несъстоятелни.
Предлага да бъде приложен първоначален строг режим.
Съдът след преглед на събраните по делото доказателства,
констатира следното:
В Окръжен съд - Хасково е постъпило Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 26.05.2025 г. от съдия
по изпълнение на наказанията на Общ съд на град ***, Звено за изпълнение на
наказанията. Според удостоверението на 11.04.2025 година Околийски съд –
*** е издал съдебен акт – Присъда № 7.В.7/2024/216, влязла в сила на
15.04.2025 г. По силата на този съдебен акт *** гражданин Б. Г. Д., роден на
*** г., е бил осъден за престъпление, извършено на територията на Република
Унгария. Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите,
квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на
издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби,
по които Д. е бил признат за виновен. Така, съгласно съдържащото се в
удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против Д.
наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била
следната дейност: ,,На 16-и ноември 2022 г. обвиняемият Б. Г. Д. в
сътрудничество с *** гражданин М. С. оказал помощ на единадесет души,
идентифициращи се като афганистански и девет души, идентифициращи се
като индийски граждани за преминаването по незаконен начин на унгарско –
2
австрийската държавна граница, като той предварително осигурил
установения в областта на комитат Комаром лек автомобил марка „Мерцедес
Ванео“ с *** регистрационен номер ***, и собственото му моторно превозно
средство марка „Мерцедес Вито“, с *** регистрационен номер ***, което се
движело като ескортиращ автомобил, след което оказал помощ на неизвестния
извършител, управляващ транспортиращия мигрантите автомобил с
регистрационен номер ***, по време на бягството му от Татабаня до
Будапеща. Лицата мигранти влезли на територията на Унгария незаконно с
помощта на трафиканти и без разрешение за влизане и пребиваване на
територията на Европейския съюз“.
Така описаното е квалифицирано като трафик на хора с оказване на
помощ на повече лица за преминаване на държавната граница, съгласно § 353,
ал. 1 и ал. 2, б. „б“ от Наказателния кодекс на Република Унгария.
В удостоверението е отбелязано, че престъпното поведение попада в
списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква – „трафик на
хора“, но и „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване“. Декларирано,
че осъденият не е участвал в производството и не е бил изслушан, тъй като
към момента на постановяване на присъдата вече се е намирал в
изпълняващата държава, т.е. в Република България (впоследствие тези
сведения са опровергани).
Изискана е информация от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, съгласно която към настоящия момент Б. Д. се намира в *** в
град ***, като е постъпил на 01.03.2024 г. (с начало 13.02.2024 г.) за
изтърпяване на наказание в размер на 3 месеца и 9 дни „лишаване от свобода“,
наложено по ЧНД № 215/2022 г. на ОС – Стара Загора. С това наказание е
заменено предходно наложено наказание „пробация“ по НОХД № 223/2019 г.
на РС – Първомай. Зачетени са 16 дни работа. Наказанието е изтърпяно на
06.05.2024 г. и от тази дата е започнало да се изпълнява определено по реда на
чл.25 от НК общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година по
НОХД № 359/2024 г. на РС – Русе, НОХД № 172/2024 г. и НОХД № 141/2024 г.
на РС – Гълъбово. На основание постановление № 3199/06.08.2024 г. на ОП –
Стара Загора изпълнението на наказанието е прекъснато във връзка с ЕЗА,
издадена от Околийски съд ***, ***, считано от 14.08.2024 г. до изтичане на
срока в одобрено споразумение между Република България и Република
3
Унгария. На 19.05.2025 г. Д. отново е постъпил в *** – град *** след
предаването му (връщане), където се намира и към настоящия момент.
За установяване на обстоятелството дали Д. е присъствал лично в
съдебното производство, завършило с постановения от унгарския съд акт и по
повод противоречивата информация за това, съдържащата се в самото
удостоверение, от издателя се изискаха допълнителни разяснения, дадени с
писмо вх. № 9381/19.09.2025 г. на Министерството на правосъдието на
Република Унгария. В него се отбелязва, че Д. е присъствал на делото, по
което е постановена влязлата в сила присъда, както и че: той бил
предварително задържан от 14.08.2024 г. до 11.04.2025 г., а след това – от
12.04.2025 г. до 15.05.2025 г., когато бил предаден на българските власти, т.е.
общият период, който следвало да бъде зачетен от общо 1095-дневната
присъда, се равнявал на 274 дни, уточнява още издаващият орган.
Горепосоченият срок на наложеното наказание съответства на
данните, съдържащи се в самото удостоверение. Според тях за гореописаното
престъпление на Б. Д. е наложено наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от
3 години или 1095 дни, а към 26.05.2025 г. са изтърпени 274 дни от него. В
удостоверението е посочена и частта от наказанието, която съгласно закона на
осъждащата държава е необходимо да бъде ефективно изтърпяна, за да бъда
поискано и допуснато условно предсрочно освобождаване. Тази част се
равнявала на 2/3 от размера на наложеното наказание.
Документът по чл. 4 от Рамковото решение е придружен с препис от
първоинстанционната Присъда № 7.В.7/2024/216, влязла в сила на 15.04.2025
г., по дело 7.В.7/2024 г. на Околийски съд – ***, както и с Определение от
28.05.2025 г. по дело 7.Врк.150/2025/2 на Околийски съд – ***, с което се
зачита предварително задържане от 12 април 2025 г. до 15 април 2025 г. (4
дни) и се потвърждава предаването на Д. в България въз основа на издадена
ЕЗА.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения
съдебен акт, въз основа на който е наложено наказанието, чието признаване се
иска, както и необходимостта да бъде определен приложимият закон в аспекта
на правната квалификация на описаните престъпления според националното
ни право изисква анализ на съставомерните факти, изложени от осъждащия
орган. Както вече се посочи, описаната в удостоверението, а и в самия съдебен
4
акт на Околийски съд – *** фактическа картина сочи, че Б. Д. е бил признат за
виновен за това, че на 16 ноември 2022 г. в сътрудничество с пакистански
гражданин М. С. оказва помощ на общо 20 лица с чуждестранен произход да
преминат по незаконен начин унгарско – австрийската държавна граница, като
Д. предварително е осигурил лек автомобил „Мерцедес Ванео“, както и
собственото си моторно превозно средство марка „Мерцедес Вито“, което
имало ролята на ескортиращ автомобил, а след това е оказал помощ на
неизвестно лице, което е управлявало транспортиращия мигрантите
автомобил, при бягството му от Татабаня до Будапеща. Дадената от
осъждащата държава правна оценка на престъплението е „трафик на хора,
извършен в съучастие“. Така изложените в удостоверението и съдебния акт
факти обосновават на първо място извода, че между съдържанието на двата
документа е налице съответствие относно съществените за престъпната
дейност фактически елементи, поради което и съдът прие, че допълнителни
уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното изискване за
идентичност между съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт
описание на съставомерните факти е изпълнено. Съдържанието на съдебния
акт и на удостоверението са напълно съпоставими и относно вида и размера
на наложеното наказание – „лишаване от свобода за срок от три години“, без
да е приложен институт на отложено – временно или под условие,
изтърпяване. В този смисъл направените от осъдения възражения са изцяло
изолирани от действителното съдържание на представения от унгарския
власти съдебен акт, в текста на който не могат да бъдат открити данни в
лансираната от Д. насока, освен в частта, касаеща допълнително наложената и
кумулативна по естеството си санкция – шестгодишна забрана за пребиваване
на територията на Унгария, чието самостоятелно и необвързано с
ефективността на основното наказание значение е безсъмнено и ненуждаещо
се от уточненията, които защитата без особена яснота претендира да са
наложителни.
Ето защо и в контекста на изложеното вече, най-същественият за
настоящото производство въпрос е не този, който осъденият и защитникът му
поставят, а формулираният в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС - налага ли се
приспособяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Решаването
му е предопределено от правната квалификация на извършеното, която
съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва
5
да направи в производството по признаване на съдебния акт. За да бъде
определен приложимият в изпълняващата държава национален закон, от
значение е не само дадената правна оценка на деянието съгласно закона на
осъждащата държава, доколкото обуславящите по-тежка или по-лека
квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни
системи. За квалифицирането на деянието са значими фактите, за които лицето
е признато за виновно и осъдено, а в случая според тях престъплението, за
което Д. е осъден в издаващата държава, са идентични на тези, съдържащи се в
диспозицията на нормата в чл. 280 ал.2 т. 4 вр. ал. 1 от българския НК, а
именно – превеждане през границата на страната на отделни лица или група
от хора без разрешение на надлежните органи на властта и чрез използване на
моторно превозно средство. За него законът предвижда наказание „лишаване
от свобода за срок от три до десет години“, „глоба“ от десет хиляди до
тридесет хиляди лева и конфискация. В този смисъл съдът прие, че
националната ни уредба налага подвеждане на инкриминираната в съдебния
акт фактология именно по горепосочените предвидени в националния ни
наказателен закон норми. Наложеното от осъждащата държава наказание е
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, т.е. то е по-леко по размер от най-
тежкото възможно според българското законодателство и попада в
предвидения минимум след измененията на НК с ДВ бр. 67/2023 г., съответно
е под долния праг според действащата преди това санкционна част на
наказателната норма /считано от ДВ бр. 74/2015 г./. В заключение,
максималната предвидена в закона ни санкция не е надхвърлена, поради което
и адаптиране по правилото в чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се
налага.
Размерът на наказанието предполага първоначален „строг“ режим за
изтърпяване, тъй като е приложима хипотезата в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС – приложената по делото справка за съдимост, както и постъпилата на
03.10.2025 г. справка от *** -*** ***, сочат, че на 04.06.2019 г., а след това на
06.05.2024 г. Д. последователно вече е изтърпял наказания „лишаване от
свобода“ (съответно три години и три месеца и двете дни), а понастоящем е
започнал да търпи друго общо определено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 година, като тези осъждания са за умишлени престъпления и не са
изтекли повече от 5 години от изпълнението на наказанията за тях, по
отношение на които не е прилаган чл. 66 НК.
6
На следващо място, на основание чл. 12 ал. 9 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС от приетото за изпълнение наказание следва да бъде
приспаднато време, в което Д. е бил задържан. В цитираното по-горе писмо
вх. № 9381/19.09.2025 г. от Министерството на правосъдието на Република
Унгария е потвърдено, че това е периодът, в който Д. е бил в предварителен
арест от 14 август 2024 г. до 11 април 2025 г., както и периодът, в който е бил
задържан под стража от 12 април 2025 г. до 15 май 2025 г. (след което е бил
предаден в България) или общо 274 дни.
Обсъждане на хипотезата в чл. 18, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС –
зачитане на отработените дни, в случай че законодателството на издаващата
държава допуска това, е безпредметно, тъй като по време на задържането му в
Унгария Д. не е работил, както в същото писмо е отбелязано.
Изложеното налага извода, че всички формални условия за
признаване и изпълнение на постановената в Република Унгария присъда са
налице. Не се констатират посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
основания за отказ, макар защитата да се позовава на тях, но с обща и
абстрактна препратка към нормите в националния ни закон, непозволяваща
коментар. Наред с това, изложеното по-горе изключва наличието на която и да
е причина за отклоняване на отправеното искане., както съгласно общностния,
така и според вътрешния норматив. Единствено би могло да се изтъкне, че не
е налице визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от закона хипотеза, доколкото тя
урежда възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца от
наложеното в издаващата държава, а също – съгласие на осъдения не е
наложително, тъй като актът е изпратен в държавата по произход, гражданско
и местоживеене (чл.22 ал.2 т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. По повод последното
възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република
България следва да бъде приета за установена, а и събраните по делото
доказателства я потвърждават – Д. е роден и израснал в страната ни, живял е
дългосрочно в нея, има уседналост, роднинска среда, т.е. разкриват се
множество отправни точки към заключението, че изтърпяването на
наказанието в Република България прогнозира по-високо ниво на
реинтеграция предвид социалната, семейна, културна и езикова обвързаност с
българската обществена среда и отсъствието на такива кореспонденции с
обществените условия на държавата, постановила съдебния акт.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
По повод издаденото на 26.05.2025 г. от Съдия по изпълнението при
Общ съд на град Татабаня, (Звено за изпълнение на наказанията), Република
Унгария, Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Присъда №
7.В.7/2024/216 от 11.04.2025 г. на Околийски съд – ***, *** ***, влязла в сила
на 15.04.2025 г., с която на *** гражданин Б. Г. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. *** № ***, и настоящ адрес: *** ***, ***, за
престъпление по § 353, ал. 1 и ал. 2, б. „б“ от Наказателния кодекс на
Република Унгария, е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от три
години“, като квалифицира престъплението по чл. 280 ал. 2 т. 4 вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс на Република България и постановява наказанието да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от
определеното наказание „лишаване от свобода за срок от 3 години“ времето,
през което Б. Г. Д. е бил задържан от 14 август 2024 г. до 11 април 2025 г.,
както и от 12 април 2025 г. до 15 май 2025 г. или общо 274 дни.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
14-дневен срок от днес.
Заверен препис от решението след влизането му в сила да се изпрати
незабавно на Окръжна прокуратура – Хасково за предприемане на
необходимите действия за изпълнение на наказанието по реда на българското
законодателство.
Заверен препис да се изпрати още на Върховната касационна
прокуратура и на Министерството на правосъдието.
За постановеното решение да се уведоми издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8