Присъда по дело №316/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 14
Дата: 14 март 2024 г. (в сила от 30 март 2024 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20243630200316
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Шумен, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
СъдебниН. С. Х.

заседатели:Ц. Ив. С.
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
и прокурора С. М.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Наказателно дело от
общ характер № 20243630200316 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. А., с ЕГН**********, роден на ***. в Турция,
български гражданин, с постоянен адрес в ****, основно образование, неженен, осъждан,
безработен ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода от края на месец януари 2022г. до
17.03.2022г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага принудил А. Х. Д. от с.Троица чрез заплашване, че ще разпространи
нейни голи снимки и ще каже на дъщеря й за връзката им, да извърши нещо противно на
волята й, а именно да му предаде сумата от 2100 лева /предала му: 150лв. през м.февруари
2022г., 350лв. в началото на м.март 2022г. и 1600лв. през втората седмица на м.март 2022г. /
и направил опит да я принуди да му предаде сумата от 4000 лева, като с това й причинил
имотна вреда в общ размер на 2100 лева, поради което и на основание чл. 214 ал.1, във вр.
с чл.26 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК и чл. 58а ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на 10 /десет/
месеца "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" и "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието "лишаване
от свобода" за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.59 от НК ПРИСПАДА времето, през което подс. М. А. А., с
ЕГН********** е бил задържан за 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР на
18.03.2022г.
ОСЪЖДА подс. М. А. А., с ЕГН********** да заплати на А. Х. Д., ЕГН **********
сумата от 2100 /две хиляди и сто/ лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.03.2022г. до окончателното плащане.
ВРЪЩА на подс. М. А. А., с ЕГН********** вещественото доказателство - мобилен
телефон Айфон 11 с ИМЕЙ1 352991118334550 и ИМЕЙ2 352991118809452, ведно със сим
карта и черен кейс.
1
ВРЪЩА на А. Х. Д., ЕГН ********** вещественото доказателство - мобилен
телефон Huawei P40 Lite с ИМЕЙ1 863797059390062 и ИМЕЙ2 863797059410636.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. М. А. А. с ЕГН**********
да заплати на А. Х. Д., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 500
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подс. М. А. А. с ЕГН**********
да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР – Шумен, направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 534.90 лева, както и 5 лева по сметка на
Районен съд гр.Шумен при издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК осъжда подс. М. А. А. с ЕГН********** да заплати в полза на бюджета по сметка
на Районен съд гр.Шумен държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 84
лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 316 по описа за 2024г. на ШРС

На 15.02.2024г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №19/2024г., по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу М.А.А., с ЕГН**********, с постоянен адрес в ****, за извършено
от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.214 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр.
с чл.18 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от края на месец
януари 2022г. до 17.03.2022г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага принудил А.Х.Д. от с.Троица чрез заплашване, че ще
разпространи нейни голи снимки и ще каже на дъщеря й за връзката им, да извърши нещо
противно на волята й, а именно да му предаде сумата от 2100 лева /предала му: 150лв. през
м.февруари 2022г., 350лв. в началото на м.март 2022г. и 1600лв. през втората седмица на
м.март 2022г. / и направил опит да я принуди да му предаде сумата от 4000 лева, като с това
й причинил имотна вреда в общ размер на 2100 лева - престъпление по чл.214 ал.1, във вр. с
чл.26 ал.1, във вр. с чл.18 ал.1 от НК.
Преди началото на разпоредителното заседание пострадалата – А.Х.Д. е направила
искане да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител. Предявила е
граждански иск срещу подсъдимия в размер на 2100 лева, представляващ обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва
от 17.03.2022г. В хода на разпоредителното заседание Д. е конституирана като граждански
ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният
граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 2100 лева, ведно със
законната лихва от 17.03.2022г. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимият и защитникът е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на
глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимият на основание чл.371 т.2 от НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 14.03.2024г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да определи на подсъдимия наказание 1 година “лишаване от свобода”,
което да бъде намалено с 1/3 и на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 8 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години,
при условията на чл.66 ал.1 от НК, както и глоба в размер на 500 лева. Относно
веществените доказателства – 2 бр. мобилни телефони счита, че следва да бъдат върнати на
техните собственици. По отношение на гражданския иск намира същият за основателен и
доказан.
Повереникът на гражданският ищец намира предявеният граждански иск за доказан и
моли подсъдимият да бъде осъден да заплати на гражданският ищец сумата от 2100 лева.
В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и
се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума моли за налагане на наказание
„лишаване от свобода“, при условията на чл.66 ал.1 от НК. Защитникът на подсъдимия в
хода на съдебните прения се солидаризира с предложението на представителя на ШРП
относно вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия. По
отношение на предявения граждански, счита че не следва да бъде уважаван, тъй като в
депозираната молба не било посочено срещу кого се предявява.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
1
През есента на 2021г., подсъдимият М.А.А. се запознал в социалната мрежа
„Фейсбук“ с лицето А.Х.Д. от с.Троица и двамата започнали да си пишат съобщения.
Отначало Д. не отговаряла на изпратените от него съобщения, но впоследствие двамата
започнали да си кореспондират често един с друг. След известно време подс.А. предложил
на Д. да се видят на живо. Първоначално тя отказала, но след това се съгласила. В края на
2021г., двамата се срещнали в квартирата на А. находяща се в ****, където осъществили
интимен контакт, след което Д. отишла на работа. През следващия месец двамата
продължили да се виждат в жилището на А., но в един момент Д. решила да прекрати
контактите си с подсъдимия. Същият обаче искал да продължат да се виждат, но тя му
отказвала. Тогава А. започнал да заплашва Д., като й казал че знаел, къде живее и че щял да
разкаже на 21-годишната й дъщеря, че двамата са имали интимни отношения. Заплашил я
още, че щял да отвлече дъщеря й, след което щял да я направи проститутка. Всички тези
заплахи А. отправил чрез онлайн комуникация. Освен това, веднъж поискал от Д. да си
направи голи снимки, след което да му ги изпрати. И тъй като се страхувала от А., да не
разкаже на дъщеря й за връзката им, същата се съгласила и се снимала гола, след което му
изпратила снимките.
След като Д. изпратила снимките, в края на месец януари 2022г., подс.А. започнал да
я заплашва, че щял да ги разпространи в интернет или да ги изпрати на дъщеря й. Именно в
тази връзка А. поискал от Д. сумата от 2000 лв., за да не го направи. Същата му отговорила,
че не разполага с такава сума пари. Впоследствие обаче Д. събрала сумата от 150лв. и около
края на месец февруари 2022г., двамата си уговорили среща пред магазина в центъра на
село Венец, в един от дните, когато Д. ходела да разнася храна заедно с шофьор до с.Изгрев.
На връщане тя казала на шофьора да спре пред въпросния магазин в с.Венец, след което
слязла от автомобила и влязла в магазина, за да си купи цигари. На излизане видяла, че
подсъдимият стоял отпред и тогава му дала сумата от 150.00лв., която успяла да събере, за
да не покажел въпросните снимки на дъщеря й. След като Д. му дала парите двамата се
разделили.
След няколко дни подс.А. попитал Д. кога щяла да му даде останалите пари като
отново й пишел съобщения през онлайн пространството и продължавал да я заплашва, че ще
разкриел тайната за връзката им пред дъщеря й. Притеснена Д. решила да събере сумата от
350.00лв., която да даде на А.. В началото на месец март, двамата отново си уговорили
среща на адреса му в *****, където до намиращия се в близост паркинг, Д. му предала
сумата от 350лв. Предавайки му парите, тя го помолила да я остави на спокойствие, но
подсъдимият искал да получи още пари. Същият отново заплашил Д., че ако не му ги
предостави ще отвлече дъщеря й и щял да й разкаже за тяхната връзка.
На 10.03.2022г., подс.А. отново потърсил Д. като я попитал дали е събрала остатъка
от парите. Д. му отговорила, че ги е събрала. Тогава А. отишъл до заведение „Формула“ в
гр.Шумен, находящо се в северна промишлена зона, бул.„Симеон Велики“ № 5, където
работела Д.. Когато пристигнал се обадил на Д. и й заявил, че е отпред и я чака. Тя излязла
през задния служебен вход, където се намирал подс.А. и му предала плик с намиращата се в
него сума от 1600лв., като отново му казала да я остави на мира, след което подс.А.
потвърдил, че ще го направи и си заминал.
На 12.03.2022г. обаче, постр.Д. получила ново съобщение от подсъдимия, който й
написал, че е размислил и поискал от нея сумата от 4000лв., като отново я заплашил, че ако
не получел парите щял да се свърже с дъщеря й и да й разкаже, че имал връзка с нейната
майка. Тогава пострадалата Д. решила да се свърже с брат си - св.А.Х.М.. Разказала му за
случилото се и той я посъветвал да подаде сигнал в полицията.
На 17.03.2022г. пострадалата Д. отишла в РУ-Шумен и разказала за това как от
известно време е била изнудвана от подсъдимия и че той очаквал да получи от нея сумата от
4000лв. След съгласуване на действията й с полицията и предварителна подготовка,
включваща опис на четири банкноти по 50 лв., на 18.03.2022г., пострадалата Д. се срещнала
с подс.А. около 12:00 часа в гр.Шумен, на ул.„Индустриална“, в близост до автомивка
„Тропик“. Последният бил на уреченото място сам, като я чакал в автомобил, сив на цвят,
марка „Фолксваген Голф“ на шофьорското място. Д. се приближила до него и през предното
ляво стъкло на превозното средство му предала бял хартиен запечатан плик, в който
предварително била сложена сумата от 200 лв. /банкноти по 50 лева, с предварително
описани от полицията серийни номера / и изрезки от вестници. След като пострадалата Д.
2
предала плика с парите на подс.А., същата си тръгнала с таксито с което дошла, а към него
се приближили служители на РУ - Шумен - св.В.В., св.Н.С. и св.Г.А.. Подс.А. бил задържан
и след проведен личен обиск, в десния джоб на якето му се намерил мобилен телефон, а в
предния десен джоб на долнище на анцуг бил намерен предадения от Д. плик с описаните
банкноти, запечатан и било образувано настоящото досъдебно производство.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно
заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК.Съдът намира,че в хода на досъдебното производство
правилно за изяснени фактите и обстоятелствата. Събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.214 ал.1 от НК , защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи и
обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира
своята воля и да избира поведение;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия в периода от края на
месец януари 2022г. до 17.03.2022г. принудил пострадалата А.Х.Д. противно на волята й да
му предаде сумата от 2100 лева, в резултат на което й причинил имотна вреда. Също така
подсъдимия чрез своите действия направил опит да принуди пострадалата А.Х.Д. противно
на волята й да му предаде и сумата от 4000 лева като деянието е останало недовършено
поради независещи от подсъдимия обстоятелства – външни фактори са възпрепятствали
довършването на деянието, а именно обстоятелството, че пострадалата уведомила органите
на МВР, които задържали подсъдимия непосредствено след предаване на част от сумата.
Подсъдимият е оказал психическо въздействие /заплаха/ върху личността на пострадалата,
като заплахата е била от естество да я мотивира да предаде сумите. Упражнил е психическо
въздействие, застрашавайки пострадалата с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на
опасност честта й. За съставомерността на деянието е ирелевантно дали заплашването е
правомерно или неправомерно и дали подсъдимият е имал обективната възможност да
осъществи заплашващото деяние достатъчно е да е годно за внуши основателен страх у
пострадалата за засягане на честта и достойствотой, като законът не уточнява в какво трябва
да намери израз застрашаването и какви средства методи се използват за възбуждането на
основателния страх. Налице и вторият елемент от изпълнителното деяние - довеждането до
знанието на изнудвания на желаното от дееца поведение, като двата елемента се
осъществяват един след друг или едновременно и поредността им не е от значение. Именно
вследствие на така упражнената принуда, пострадалата е предприела исканото от нея
поведение – предаване на определена сума пари, противно на волята й, което по съществото
си представлява акт на имуществено разпореждане, причиняващ й имотна вреда.
Пострадалата има ясна представа за нещата, но се подчинява на подсъдимия от страх, че ако
не го стори, ще настъпят неблагоприятни за нея последици, като това й поведение е в пряка
и непосредствена причинна връзка с упражнената принуда, тъй като без нея не би
предприел акта на имуществено разпореждане. Касае се за резултатно престъпление, което е
довършено с настъпване на имотната вреда. Опитът към изнудване започва с осъществяване
на някой от елементите на изпълнителното деяние, като се счита за довършен с довършване
на изпълнителното деяние т. е. изнудването ще се намира в стадия на опита до момента на
настъпване на имотната вреда.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и
3
с користна цел - действал със съзнанието, че пострадалата не желае да извърши желаното от
него имуществено разпореждане и ще реши да го извърши вследствие именно на
упражнената принуда, като едновременно с това предвижда и неизбежността на имотната
вреда в резултат на това нейно престъпно мотивирано поведение, като едновременно с това
цели набавянето на имотна облага за себе си; т.е. съзнавал е обществено опасния характер
на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1
от НК тъй като четирите деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и
субективна страна представляват продължение на първото деяние. В случая по отношение
на подсъдимия е повдигнато обвинение като е приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от
НК и деянието следва да се накаже като за извършен опит, с оглед по-високата тежест на
недовършената престъпна дейност.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на
обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината обстоятелства - добросъвестно поведение в наказателния
процес, осъзнал вината си, прави самопризнания;
* отегчаващи вината обстоятелства – предходно осъждане;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително
такова сред тях. За престъплението по чл.214 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване
от свобода" от една до шест години и глоба от 1000 до 3000 лева. Съдът, съобразявайки
горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
определяне на наказание "лишаване от свобода" в размер на 15 месеца. На основание чл.58а
ал.1 от НК така определения размер на наказанието «лишаване от свобода» съдът намали с
1/3 и наложи на подсъдимя наказание 10 месеца „лишаване от свобода“, както и глоба в
размер на 1000 лева.
В същото време, съдът като прецени превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства и наличието само на едно отегчаващо отговорността обстоятелство, както и
че за подсъдимия са налице условията за приложението на чл.66 от НК намери, че условното
осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му и ще повлияе поправително
върху него и поради това отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3
/три/ години. Определеният размер на наказанията, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на генералната и специалната превенция.
На основание чл.59 от НК съдът приспадна от наказанието „лишаване от свобода“
времето, през което подс. М.А.А. е бил задържан за 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от
ЗМВР на 18.03.2022г.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от А.Х.Д.
имуществени вреди, съдът счита, че същият е основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване
на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
4
общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
имуществени вреди влизат отрицателни последици настъпили за пострадалата, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото,
според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от престъпното посегателство. А.Х.Д. е лицето непосредствено пострадало от
престъплението, поради което се явява лице имащо право да претендира обезщетение. Искът
е предявен своевременно, лично от пострадалата, съгласно изискванията на закон, поради
което така предявения граждански иск за имуществени вреди се явява своевременно
предявен. Предвид установения факт, че вследствие на осъществената спрямо пострадалата
принуда, последната извършила акт на имуществено разпореждане като предала на
подсъдимия сумата от 2100 лева, която сума не е възстановена, искът се явява основателен
и доказан в пълния предявен размер.Съдът присъди сумата, ведно със законната лихва от
17.03.2022г. до окончателното плащане.
Веществените доказателства - мобилен телефон Айфон 11 с ИМЕЙ1
352991118334550 и ИМЕЙ2 352991118809452, ведно със сим карта и черен кейс, съдът
върна на подсъдимия, а мобилия телефон Huawei P40 Lite с ИМЕЙ1 863797059390062 и
ИМЕЙ2 863797059410636 на А.Х.Д..
На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия бяха възложени направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение от А.Х.Д. в размер на 500 лева, направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 534.90 лева.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен съд
гр.Шумен държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 84 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
5
Съобщи за изтекли лични данни