№ 241
гр. Б.С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20251410100164 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„България“№49, бл.53Е, вх.В против Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Б., общ.Х., ул.
„Х.Б.“№271, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положително установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 847,97 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 40005258759/05.08.2021 г. /ДПК/, сумата в размер на
230,61 лева, представляваща договорно възнаграждение за период от 01.07.2023 г. до
03.07.2024 г., сумата в размер на 255,68 лв., представляваща лихва за забава от 02.01.2022 г.
до 03.07.2024 г. и законна лихва в размер на 52,72 лв., дължима от 03.07.2024 г. /датата на
предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед да изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1254/13.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2039/2024 г. по
описа на РС – Б.С..
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 155,58 лева, неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга "Фаст" и сумата в размер на 404,42 лева, неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси", дължимо до 01.11.2022 г.,
представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
40005258759/05.08.2021 г.
В срока по чл. 131 ответницата Н. Г. Н. не е подала отговор на исковата молба, същата
се явява в с.з., която оспорва предявените искове.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
По делото е установено, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** от 05.08.2021 г. и Общите условия към него. По силата на сключения
1
договор ответницата, като кредитополучател, е получила от ищеца, като кредитодател,
потребителски кредит в размер на 1600,00 лв. Кредитополучателят се задължила да върне
паричната сума на равни месечни вноски от по 77,23 лева за период от 36 месеца. В ДПК е
уговорен ГПР в размер на 49,22 %, лихвен процент на ден 41,00 % и общо задължение по
кредита – 2780,01 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги с
възнаграждение: "Фаст" в размер на 400,00 лева и "Флекси" в размер на 1040,00 лева, при
размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 40,00 лева. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза в размер на 4220,01
лева, с общ размер на месечната вноска по договора – 117,23 лева, платима на 1-ви ден от
месеца.
В договорът за потребителски кредит /ДПК/ е отбелязано /б. "Б." от Раздел
"Декларации"/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част,
предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
Отбелязано е /б. "А." от Раздел "Декларации"/, че клиентът декларира, че са му
предоставени: безвъзмездно на хартиен или друг траен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език – информация във формата на Стандартен европейски формуляр;
разяснения по ДПК с оглед преценката от клиента, доколко предлаганият кредит съответства
на възможностите и финансовото му състояние; разяснения на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в
случай на просрочени плащания; разяснения на пакета от допълнителни услуга и др.
Декларирано е от кредитополучателя /б. "Г."/, че е уведомен, че изборът и закупуването
на пакета от допълнителни услуги не е условие за сключване на ДПК. Ответникът е
декларирал, че при подписване на ДПК е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен
план и споразумение.
Съгласно приложения към ДПК Погасителен план, падежът на последната погасителна
вноска е на 01.08.2024г., като се налага извод, че изискуемостта за целия кредит е настъпила
преди депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, а именно на 27.09.2024 г. Представени са Общите условия на "Профи кредит
България" ЕООД към ДПК, подписани на всяка страница от кредитора и ответника. Приет
по делото и е Стандартен европейски формуляр, подписан от ответницата.
Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски
кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени погасявания по
кредита за главница, лихви, вноска по закупени пакет от допълнителни услуги и такси по
Тарифа, съгласно т. 17. 4. от Общите условия към ДПК, в периода 25.08.2021 г. – 25.05.2023
г., в който период е заплатена общо сумата от 2670,83 лева, с остатък към 28.01.2025 г. в
размер на 1946,98 лв.
От допуснатата и приета по делото ССчЕ, неоспорена от страните, съда възприема, като
обективно, пълно и компетентно изготвено се установява, че по Договор
№40005258759/05.08.2021 г. ответницата е усвоила сумата в размер на 1600,00 лв. от ищеца,
чрез паричен превод по посочена от нея банкова сметка на 05.08.2021 г.
От заключението се установява още, че по процесния договор са направени погашения в
общ размер на 3584,83 лв., които са разпределени от ищеца: главница – 800,29 лв., договорна
/възнаградителна лихва/ - 980,80 лв. и вноска за закупена допълнителна услуга – 960,00 лв.,
като тези суми са по погасителен план, с остатъка от сумата са погасени също така и лихва
за забава / за просрочие/ в размер на 297,45 лв., съдебни такси – 300,00 лв., законна лихва –
166,29 лв. и такси по Тарифа – 80,00 лв.
Видно от представеното заключение към датата на подаване на заявление по чл.410
от ГПК дължимата главница по процесния договор е в размер на 847,97 лв., договорна лихва
в размер на 230,61 лв. и лихва за забава за периода от 02.01.2022 г. до 03.07.2024 г. / датата
2
на предсрочната изискуемост/ е в размер на 255,68 лв., мораторна лихва върху главницата за
периода от 03.07.2024 г. до 27.09.2024 г. е 27,61 лв. Според заключението към датата на
изготвяне на експертизата /05.05.2025 г./ ответницата дължи главница в размер на 799,71 лв.,
договорна лихва в размер на 190,84 лв. и мораторна лихва в размер на 98,36 лв.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания: за главница в размер на 847,97 лева, договорна лихва
в размер на 230,61 лева, за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., лихва за забава в размер
на 255,68 лв. за периода от 02.01.2022 г. до 03.07.2024 г. и законна лихва в размер на 52,72
лв. за периода от 03.07.2024 г. до 26.09.2024 г., произтичащи от ДПК №
40005258759/05.08.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1254/13.12.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2039/2024 г. по описа на РС –
Б.С..
Също така по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, т. 3 ГПК са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с които
ищецът претендира и заплащане на цена на закупен пакет от допълнителни услуги по ДПК –
"Фаст" и "Флекси" в размер на 560,00 лева общо, заедно със законна лихва от датата на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на паричното задължение (27.09.2024 г.)
до окончателното плащане.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно:
че между "Профи Кредит България" ЕООД и ответницата е възникнало облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на което за
кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума, за заплащане
договорно възнаграждение в посочените размери и закупения пакет от допълнителни услуги
"Фаст" и "Флекси", както и момента, от който главният дълг е станал изискуем.
Договорът е сключен през 2021 г., т. е. при действието на ЗПК, като ответницата има
качеството на потребител, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице,
което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма, на
хартиен носител, при шрифт не по-малък от 12 пункта. В него са посочени общия размер на
кредита и условията за усвояването му, условията за прилагането му, размера на вноската по
кредита, Годишния процент на разходите по кредитите – 49,22 %, Годишния лихвен процент
– 41,00 %, допълнителните услуги /дали изборно при разписан ГПР са поискани и закупени
от ответницата или тя е задължена с цел отпускане на заема/ "Фаст" и "Флекси", условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително Погасителен план, лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания – 0,11% на ден, изчислен към момента
на сключване на договора за кредит.
Не е спорно по делото, че ответницата е усвоила размера на кредита от 1600,00 лева.
Общо по кредита ответницата съгласно приетата по делото ССчЕ е издължила сумата от
3584,83 лева в периода 25.08.2021 г. – 25.04.2025 г., като ищецът е отчел като погасени
вноската за такса по Тарифа, съгласно т. 17. 4 от Общите условия по ДПК, закупения пакет
от допълнителни услуги, главница, възнаградителна лихва, съдебни такси.
Съдът намира, че, клаузите на нарочно споразумение за пакет от допълнителни услуги
и чл. 15 от Общите условия са неравноправни. Претендира се възнаграждение за услуги,
3
свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на
вноски, промяна на размера и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна
за едно и също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора
присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за
управлението му, какъвто характер имат претендираните вземания, заявени с осъдителни
претенции в исковото производство.
Поради това при сключването на договора за длъжника не съществува възможност да
избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са
неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството.
След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще
възникне в сферата на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да
било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в ГЛП, тъй като представляват
сигурна печалба за кредитора.
В случая това не е сторено, което води до нарушаване на императивното изискване на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване в договор на лихвения процент по кредита, тъй като
посоченият ГЛП от 41,00 % не съответства на реалния такъв. Наред с посоченото, е налице и
нарушаване на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определение в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразен като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл. 3, б. "ж)" от Директива 2008/48 понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" обхваща всички разходи, включително лихви, комисионни, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази
разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия", транспониран в § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК.
Според чл. 3, б. "и)" от Директива 2008/48 понятието "ГПР означава общите разходи по
кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и,
когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл. 19, § 2. – разходите за
поддържане на сметка за регистриране на погасяванията и усвояванията, разходите за
използване на разплащателни средства за погасяванията и усвояванията и другите разходи,
свързани с платежните операции, се включват в общите разходи по кредита за потребителя,
освен ако откриването на сметката не е по избор и разходите по нея са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. ", транспониран в
чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК.
С оглед на тези съображения, СЕС в свое Решение по дело С-714/22 по преюдициално
запитване от страна на българския СРС въз основа на чл. 267 ДФЕС, приема, че чл. 3, б. "ж)"
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
4
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит.
В представеният договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,22 %,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Този размер обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси", които се включват в общите разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителят не включва нотариални такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това положение се налага
извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната
норма не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора.
С оглед чл. 22, § 4 от Директива 2008/48 държавите-членки трябва да предприемат
такива мерки, че потребителите да не бъдат лишени от защита и съгласно чл. 23 трябва да
установят система от санкции за нарушаване на националните разпоредби. Още повече, чл.
10, § 2 изисква в договора за кредит да се съдържат данните за ГПР и дължимата от
потребителя обща сума, изчислена при сключването на договора и включваща всички
разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, по ясен и кратък начин, както и че
посочването на ГПР е от съществено значение, защото позволява на потребителя да прецени
обхвата на своето задължение, както и да се запознае с правата си (изведено от обширната
практика на СЕС).
В дело С-714/22 г. СЕС приема, както и в конкретния случай, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви
и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на ДПК,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
ДПК не е посочен ГПР, при съобразяване на всички участващи при формирането му
5
елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според чл. 4, § 2 от Директива 93/13 се установява изключение от механизма за
контрол по същество на неравноправните клаузи, като може да се тълкува стриктно при
някои положения, а именно, че "преценката за неравноправния характер на клаузите не се
свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и
възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените
услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език".
Отново в Решение по дело С-448/17 от 20.09.2018 г. по преюдициално запитване от
словашкия съд СЕС постановява, че, ако не е посочен ГПР в ДПК, това е основание за
частична недействителност, при която се дължи само главницата. В подкрепа на довода
Съдът тълкува чл. 4, § 2 в смисъл, че обстоятелството, че ДПК, от една страна, не посочва
ГПР, а съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя
необходимите за това изчислителни данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент,
е решаващ фактор в рамките на анализа за това дали клаузата относно разходите по кредита
е изразена на ясен и разбираем език.
От друга страна, в обхвата на понятието "основен предмет на делото" Съдът в дело С-
417/22 г. постановява, че трябва да се разбират клаузите, които определят основните
престации по договора и спрямо клаузите, които сами по себе си го характеризират, но
обратно, тези, които имат акцесорен характер относно първите, не попадат в обхвата на това
понятие. Това, че в общите разходи по потребителски кредит са включени различни видове
разходи, не е определящ фактор, за да се установи, че тези разходи спадат към основните
престации по съответния договор за кредит.
С оглед на изложените съображения клаузите относно допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, по принцип не спадат
към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно
подлежат на преценка за неравноправност.
Последицата, свързана с неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2, както и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, ДПК е
недействителен. Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4
ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва,
нито да бъде прието, че частично недействителна е единствено клаузата за уговорените
допълнителни услуги, представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР.
Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи
се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел,
предвидена в член 7 от Директива 93/12, тъй като продавачите и доставчиците биха
останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от национален съд, така че да се гарантират интересите на тези продавача и
доставчици.
С оглед на изложените съображения СЕС в горепосоченото дело С-417/22 г. приема, че
член 10, § 2., буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в
член 3, буква ж) от тази Директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор
да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
6
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
В постоянната практика на СЕС с Определение по дело С-76/10 от 16.11.2010 г. по
преюдициално запитване от словашкия съд СЕС постановява, че Директива 87/102 за
потребителски кредит, изменена с Директива 98/7/ЕО /сега Директива 2008/48/ЕО/ трябва да
се тълкува в смисъл, че позволява на националния съд служебно да прилага разпоредбите,
които транспонират във вътрешното право чл. 4 от последната Директива и предвиждат, че
непосочването на ГПР в ДПК, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и
разноски.
В процесното правоотношение между страните е уговорено предоставяне на
допълнителни услуги, посочени в договора, както следва: „Фаст“ – за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит – на стойност 400,00 лв.,
както и „Флекси“ – даваща възможност за отсрочване на ограничен брой погасителни
вноски, намаляване размера на определен брой погасителни вноски или промяна на датата
на падеж, извършени след подписване на допълнителен анекс между страните – на стойност
1040,00 лв. Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия.
Настоящият съдебен състав намира и с оглед изложеното по – горе, че така описаните
допълнителни услуги по съществото си не представляват реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да обосновават
изискване, съответно заплащане на възнаграждение, чийто размер е почти колкото
предоставената в заем сума /при предоставен кредит от 1600,00 лв., страните са договорили
възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 1440,00 лв./. За услугата
„Фаст” следва да се посочи, че изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане на
искането за отпускане на кредита, в случай че не бъде избрана допълнителната услуга, т.е.
не се установява конкретна полза или преимущество за кредитополучателя. Наред с това
според клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителната услуга „Флекси“,
ползването й е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава изложеното
по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя.
Доколкото договорът е двустранен, всяка от услугите представлява част от процеса на
първоначално и последващо договаряне между страните, през който процес, всяка от тях е
длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и
вменени задължения. Ето защо паричното компенсиране на едната страна по договора за
това и то в размер близък до предоставената в заем сума е неоправдано и създава
предпоставки за неоснователното й обогатяване. Уговарянето на бъдещи разходи във
фиксиран размер, събирани по силата на самия договор, дава основание за квалифицирането
му като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, което сочи за
неравноправност на клаузата. Настоящият състав намира, че възможността за предоставяне
на тези допълнителни услуги не е равностойна на реалното им предоставяне, като с
постигната уговорка се създават предпоставки за нарушаване изискването за
добросъвестност и за създаване на значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния
случай в размер на 1600,00 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
7
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на ДПК, посочена по-
горе и задължението за периодичност за връщане на сумата.
Следва да се приеме, че с оглед извършените плащания от страна на ответницата по
договора за кредит и съгласно приетата по делото ССчЕ е погасена част от усвоената
главница от 1600,00 лева. Или неизплатената главница възлиза на 799,71 лева, но доколкото
в настоящото производство се претендира неплатена главница в размер на 847,97 лева, то за
горницата над 799,71 лева до предявения размер от 847,97 лева исковата претенция за
главното вземане подлежи на отхвърляне. Останалите претендирани от ищеца суми,
представляващи договорна лихва – мораторна възнаградителна лихва и лихва за забава –
законна лихва, са недължими по аргумент от чл. 23 ЗПК, поради недействителност на ДПК,
като недължими са и вземанията за допълнителни услуги.
По изложените по-горе съображения, неоснователни се явяват и предявените от
ищеца, по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на закупен
пакет от допълнителни услуги – "Фаст" – за приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит и "Флекси" – за отлагане на заплащането на определен
брой погасителни вноски по време и размер, ведно с обезщетение за забава.
По разноските:
Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира деловодни разноски в заповедното и исковото производство, като
представя списък с разноските.
Съразмерно на уважените искове, на ищеца по заповедното производство се следват
разноски в размер на 40,06 лева, а в исковата производство – съразмерно на уважените
искове – в размер на 267,99 лева, като юрисконсултското възнаграждение е пресметнато от
съда в размер на 100,00 лв., доколкото делото не се отличава с висока фактическа и правна
сложност, и разглеждането му е приключило в рамките на две съдебни заседания, като
юрисконсултът не се явявал по делото, представил становище.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива и не е ангажирала с доказателства за извършването им,
разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „България“№49,
бл.53Е, вх.В против Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Б., общ.Х., ул. „Х.Б.“№271, по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителен установителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Н. Г. Н., ЕГН:
********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер
на 799,71 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40005258759 от 05.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед да изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1254/13.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2039/2024г. по
описа на Районен съд – Б.С..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със
8
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „България“№49, бл.53Е, вх.В против Н. Г. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: с.Б., общ.Х., ул. „Х.Б.“№271, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 145,
ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр.
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от над 799,71 лева до пълния предявен размер на
главницата от 847,97 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
40005258759 от 05.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 230,61 лева представляваща
договорно възнаграждение за периода от 01.07.2023 г. до 03.07.2024 г., сумата от 255,68 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.01.2022 г. до 03.07.2024 г., сумата от 52,72
лева представляваща законна лихва за периода от 03.07.2024 г. до 26.09.2024 г., за които е
издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1254/13.12.2024 г. по ч. гр. д. № 2039/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С..
ОТХВЪРЛЯ предявените „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „България“№49, бл.53Е, вх.В против Н. Г. Н.,
ЕГН: **********, с адрес: с.Б., общ.Х., ул. „Х.Б.“№271, по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2,
вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, за заплащане на сумата от 155,58 лева за
закупена и използвана услуга "Фаст" и за сумата в размер на 404,42 лева, неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Флекси", представляващи неизплатени
задължения по Договор за потребителски кредит № 40005258759 от 05.08.2021 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Б., общ.Х., ул. „Х.Б.“№271 ДА
ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „България“№49, бл.53Е, вх.В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 267,99 лева, представляващи разноски в исковото производство, както и сумата от
40,06 лева, разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
9