№ 122
гр. Стара Загора, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20215500501474 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „М.М.И.“
ЕАД – гр.Р. против решение № 260099/28.04.2021 г. по гр.д.№ 391/2020 г. по
описа на Радневския районен съд.
Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно като
незаконосъобразно и необосновано. Сита, че следва да бъде отменено, като
излага подробни съображения. Твърди, че Н.Г. Д. като служител в багерната
бригада на багер Рс2000 имал задължения по длъжностна характеристика, за
които не е проявил достатъчно усилия да изпълни. Описва подробно
нарушението на задълженията на цялата бригада, вкл. и на Д.. Счита, че
наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
законосъобразно и е за проява на груба небрежност при изпълнение на
служебните задължения, която се дължи на бездействие и недостатъчни
усилия, довели до вредоносен резултат. Иска се въззивният съд да отмени
изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да
потвърди обжалваното.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на
становището си и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните:
Пред районния съд е бил предявен иск за отмяна на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, наложено със заповед № 53 от
22.05.2020 г. на управителя на Р.Т.-*“, клон на „М.М.И.“ – ЕАД. Ищецът Н. Г.
Д. (въззиваем в това производство) е твърдял, че работи по силата на трудов
договор № 74/24.10.2016 г. и допълнително споразумение № 27/07.11.2016 г.
в „Р.Т.-*“ на длъжност „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в участък
„РТНК-1“, на която длъжност бил и към момента. Твърди, че на 24.04.2020 г.
в „Р.Т.-*“ е настъпила авария с акт за авария вх. № 73/27.04.2020 г., като е
било наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Твърди, че е положил
достатъчно усилие при изпълнение на работата, съгласно задълженията му в
длъжностната характеристика и че не е спазил изискването на чл. 38 от
Инструкция по безопасността на труда, размера на вредата и
нерентабилността на ремонта, на причинната връзка между изпълнението на
трудовите му функции и настъпилата вреда. Твърди, че през въпросната
нощна смяна не е допринесъл с нищо за възникнала авария на 24.04.2020г. и
наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника си е изпълнявал
задълженията добросъвестно без да му е давана информация за опасности от
аварии и злополуки. Твърди, че задвижващата станция и лентата работили
нормално, безпроблемно. Твърди, че заклещената релса на ГТЛ е факт, но
неговите задължения нямали връзка с настъпването на аварията, съответно на
вредата. Твърди, че освен да гледа товара върху лентата имал и други
задължения, като лентата се движила бързо и със земна маса около 40-50 см,
поради което не винаги било възможно да се видят всички намиращи се в нея
бетонни и метални примеси. Излага съображения за невъзможност да се види
конкретната релса, за липсата на негово конкретно задължение в случая да
види релсата, както и други причини, които изключват негова отговорност за
настъпилата вреда. Твърди, че не е проявил небрежност в изпълнение на
задълженията си, поради което няма основание за налагане на дисциплинарно
наказание. Въпреки това със заповед № 53 от 22.05.2020 г. му било наложено
наказание „Предупреждение за уволнение“ за допуснати дисциплинарни
нарушения по чл.187, т.3 КТ, като нарушенията са изброени конкретно,
съгласно задълженията по длъжностна характеристика. Възразил е също, че
при налагане на дисциплинарното му наказание работодателят не е взел
предвид неговото поведение, както и обстоятелството, че до момента няма
налагани никакви наказания, и му е наложил прекалено тежко дисциплинарно
наказание. Искал е съдът да отмени като незаконосъобразна заповедта за
дисциплинарно наказание, да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „М.М.-И.“ ЕАД не е оспорил твърдението, че ищецът
работи по посочената по- горе длъжност, на която бил и към момента.
2
Твърдял е, че на 24.04.2020 г. в деловодството на „Р.Т.-*“ постъпил акт за
авария вх. № 73/27.04.2020 г., с който се уведомява за възникнала авария и
наранено ГТЛ 1111 в участък РНТК-1 на рудника. Със заповед на управителя
била сформирана комисия за разследване на аварията, която в протокол
констатирала, че на 22.04.2020 г. работникът Б.Г. около 7 часа сутринта
забелязал „черта“ на работния борд на гуменото платно на ГТЛ, спрял
задвижващата станция и забелязал забита релса между челната чистачка и
бункера, за което подал сигнал на съответните служители. След получаване
на сигнала предприели действия по отстраняване на релсата, но след огледа
се установило, че гуменото платно има нараняване по цялата дължина на
работния протектор, а на места и на плата. Твърди, че комисията установила
наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до
задвижващата станция, а по лентата нямало товар, а огледът установил
надиране на лентата напречно от 580 до 600 мм от левия кант на лентата,
дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм, при дебелина на лентата от 24 мм,
поради което бил наранен работния протектор и два плата от лентата. Твърди,
че в протокола били посочени виновните за това длъжностни лица, измежду
които бил и ищецът Н. Г. Д.. Твърди, че въпреки честите спирания на ГТЛ
заради засечени метали от металдетектора, посочените виновни работници не
са потърсили по-обстойно за наличие на такива в изкопаната и натоварена на
лентовите транспортьори земна маса, чрез постепенно развъртане на лентата
и разстилане на земната маса, като при всичките 8 спирания е щяла да се
открие въпросната релса. Твърди, че поради това релсата е преминала и
заседнала в бункера, след което е преминала през цялата лента и я е увредила.
Твърди, че след направено проучване и отговор от „К.“ АД било установено,
че размерът на щетата възлиза на сумата от 1336100 лв., стойност на ново
гумено платно В1800 ЕР2500 с дължина 3100 м, поради нерентабилност на
ремонта. Твърди, че комисията е посочила, че е било нужно разпределяне на
персонала за постоянно наблюдение на багерните транспортьори за наличие
на „материали“, натоварени на тях. Твърди, че била издадена заповед за
дирене на ограничена имуществена отговорност от ищеца, но той подал
възражение срещу заповедта, тъй като счел да няма достатъчно основание за
това. Твърди, че ищеца по длъжностна характеристика е имал задължение да
следи и контролира натоварването на материала върху ГТЛ, като не е
положил достатъчно усилия за изпълнението им, допуснал е груба
небрежност, бил е във възможност да предотврати щетите, вследствие на
продължилото близо 2 часа нараняване на ГТЛ от метална релса с дължина
1620мм и тегло 79,38 кг. Искал е съдът да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна
за безспорно, че ищецът работи по силата на трудов договор от 24.10.2016 г. и
допълнително споразумение № 27/07.11.2016 г. в „Р.Т.-*“ на длъжност
„машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участъка РТНК-1, на която длъжност
работи и към настоящия момент; че по време на нощна смяна на 22.04.2020 г.
3
е настъпила авария в ищцовото дружество; че е съставена комисия,
установила наличието на релса с дължина 1620 мм, находяща се в близост до
задвижващата станция, а огледът установил надиране на лентата напречно от
580 до 600 мм от левия й кант, с дълбочина на нараняването от 10 до 14 мм,
при дебелина на лентата от 24 мм, поради което бил наранен работният
протектор и два плата. Приел е, че със заповед № 53 от 22.05.2020 г. на
управителя на ищцовото дружество е наложено на ищеца дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“ за това, че на 22.04.2020 г. срещу
23.04.2020 г. не е положил достатъчно усилия да следи и контролира работата
на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава движението
на лентата и да спира незабавно задвижващата станция при възникнали
аварии и злополуки. Заповедта е била връчена на работника.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че искът е
неоснователен, тъй като не е било установено Д. да е проявил небрежност при
изпълнение на работата си в процесния период, която да е допринесла за
нанесената на работодателя вреда – увредата на ГТЛ.
Първоинстанционното решение е правилно.
По делото не е било спорно, че страните са в трудово правоотношение
по силата на трудов договор от 24.10.2016 г., като ответникът е заемал
длъжността „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък РТНК-1 на Р.Т.-*“.
Според длъжностната характеристика за тази длъжност основно задължение
на изпълняващия работата е да следи и контролира работата на
транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава движението на
лентата – т.2.5, и да спира незабавно задвижващата станция при възникнали
аварии и злополуки – т.2.6. Ответникът като оператор има задължение освен
да стои в кабината, също и да наблюдава визуално лентата и движещия се по
нея материал, както и да обикаля на място и да наблюдава всички механизми
и уреди с оглед правилната им работа в участъка в какъвто смисъл са и
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Сутринта на 23.04.2020 г. била констатирана авария, изразяваща се в
увреждане на работния протектор и два слоя плат по цялата дължина на
гуменото платно на лентов транспортьор 1111. Аварията била причинена от
преминало върху транспортната лента забито между откатната дъска и
челната чистачка на ЗС1111 парче метална релса, с дължина 1620 мм и тегло
от 79,38 кг. Назначената от работодателя комисия не е установила
конкретната причина за настъпването на аварията, в това число кога точно и
как металната релса е попаднала в посочената система за транспортиране на
изкопана земна маса. Като една от причините за аварията е прието наличието
на непочистени материали в забоя и изземвания хоризонт от РТНК-1,
намиращи се на различна дълбочина. Предполага се, че въпреки почистването
на втори хоризонт от персонала на РТНК-2, са останали материали от
експлоатираните от тях транспортьори, които са затрупани или забити в
земната маса, а не разположени над нея. Втората възможна причина е
неизправен или некоректно работещ металдетектор на многокофовия багер.
4
Неизправността на потенциометър или платка водят до некоректни спирания
на металдетектора. Третата причина за аварията е, че при вече налична релса
по транспортните ленти никой от обслужващия персонал не я забелязва,
което е възможно, тъй като тя може да е затрупана от земна маса и е трудно
да се забележи, но вероятно е имало специфичен шум от удар на предмет в
откатните дъски на всеки бункер, през който парчето релса е преминало. Като
четвърта причина е приета ненавременна реакция на оператора на МОТММ-
ЗС1800-ЗС1111, защото при засядане на релсата между чистачката и
откатната дъска вероятно е имало специфичен шум от удар на тежък предмет
и дъската и от разкъсването на К.а и текстилния борд на лентата.
В работния процес на РТНК-1 движението на изкопаната земна маса
започва от роторно колело на многокофовия багер, която се изсипва в
роторен бункер, от който се насочва към роторна лента. От гуменото платно
на роторна лента се придвижва към разтоварен бункер, после към въртящ
бункер, към рикошетни барабани, по лентово платно към междинна лента и
до разтоварен бункер на междинна лента, към приемен бункер на разтоварна
лента до разтоварен бункер на разтоварна лента, към кола приемна на
ГЛТ1122, по ГТЛ до разтоварен бункер ЗС1122 и разтоварване на ОС1121, от
гумено платно на ГЛТ1121 към разтоварен бункер на ЗС1121 и разтоварване
на ОС1102, от гумено платно на ГЛТ1101 към разтоварен бункер на ЗС1102 и
разтоварване на ОС1101, от гумено платно на ГЛТ1102 към разтоварен
бункер на ЗС1101 и разтоварване на ОС1111, от гумено платно на ГЛТ1111
към разтоварен бункер на ЗС1111, където се е заклинила процесната релса, и
разтоварване на ОС1112, от гумено платно на ГЛТ1112 към кола-опорно
разтоварна и разтоварване в бункер 1-ва лента на As6300 и т.н.
На 22.04.2020 г. срещу 23.04.2020 г. ответникът Н. Г. Д. е бил нощна
смяна и е бил назначен на ЗС1101. Мястото му на работа според това
назначение се намирало някъде около средата на цялото съоръжение, т.е. нито
близо до металдетектора, който е разположен в началото на багера, нито до
мястото на увредената ГЛТ1111 или на ЗС1111. Следователно процесната
релса е преминала през ГЛТ 1102 към обслужвания от ответника разтоварен
бункер на ЗС 1101; разтоварила се е и е продължила по платното на ГЛТ1111.
По делото е установено, че никой от операторите или от работниците от
багерната бригада, чиито работни места се намират преди това на ответника,
не е видял релсата. Няма и данни, когато тя е преминавала през обслужвания
от ответника участък, дали е била затрупана от земна маса или е била видима
с просто око. Това, както и обстоятелството, че задължението на ответника да
наблюдава движението на лентата се е осъществявало от кабината, където е
разположен пултът, предвид скоростта на движението й и изкуственото
осветление, не прави възможността операторът на ЗС да види метални
примеси в земната маса абсолютна.
От друга страна не е установено в кой точно момент е преминала
процесната метална релса през обслужваната от ответника ЗС1101, за да се
установи дали той не е бил на обход в този момент, дали е тя е била видима
5
над земната маса, т.е. дали той е имал изначално възможността да я открие с
оглед работата, която е осъществявал. От показанията на разпитаните
свидетели Н., Б. и Ч. се установява, че през въпросната вечер е имало 8
спирания на багера от металдетектора. При едно от тях, около 2,30 часа, е
открит стоманобетонен траверс, който е отстранен. Около 2,20 ч. е имало три
спирания на багера от метал детектора, но не бил открит материал. После е
имало още 4 спирания, като последното е около 5,00 часа. При всички тези
спирания не е открит материал. Последното спиране е поради скъсан
блокировъчен кабел - около 5,30-5,45 часа. По делото не е установено при кое
от тези спирания е натоварена процесната релса. Заключението на
съставената комисия за разследване на аварията, че релсата е натоварена на
последното спиране от метал детектор около 5,10 часа, не може да се приеме
за меродавно, тъй като е само предположение. Поради това и съдът намира,
че по делото въобще не се установи, ако ищецът принципно е проявил
значителна бдителност, дали щеше да открие визуално въпросната релса,
което изключва негова небрежност за визуално й откриване преди да нанесе
вредите на последваща гумена лента, след съоръжението, обслужвано от
ответника.
Според чл.195, ал.1 КТ всяко дисциплинарно наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, която трябва да съдържа реквизитите, посочени
в текста, а именно – да е посочен нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В
случая съдът намира, че атакуваната заповед е мотивирана – посочен е
нарушителят, деянието, което се счита за нарушение на трудовата
дисциплина – неполагане на достатъчно усилия да следи и контролира
работата на транспортьора посредством уредите на пулта и да наблюдава
движението на лентата и да спира незабавно задвижващата станция при
възникнали аварии и злополуки, и че то (деянието) е извършено на 22.04.2020
г. срещу 23.04.2020 г. Посочен е и текстът от КТ, въз основа на който се
налага наказанието „предупреждение за уволнение”, както словом, така и
цифром. Изложените мотиви напълно удовлетворяват изискванията на чл.195,
ал.1 КТ.
Съдът обаче намира, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна.
Съображенията на съда за това са следните:
Основанието за дисциплинарна отговорност е нарушение на трудовата
дисциплина, което според легалната дефиниция, дадена в чл.186, ал.1 КТ,
съставлява виновно неизпълнение на трудовите задължения. Като вид
правонарушение и дисциплинарното нарушение представлява противоправно
поведение, което в случая се изразява, според изложеното в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, в неполагането на достатъчно усилия
да следи и контролира работата на транспортьора посредством уредите на
пулта и да наблюдава движението на лентата и да спира незабавно
задвижващата станция при възникнали аварии и злополуки.
6
От изложеното по-горе относно фактите е видно, че по делото не е
установено в случая ответникът Н. Г. Д. да е проявил небрежност при
осъществяване на своите трудови функции, поради която да е настъпила
вредата за работодателя ищец. От установения механизъм на целия процес на
движение на земната маса е видно, че въпросното парче релса е преминала
през багер Рс2000 и е продължила по цялата верига от съоръжения до
увредената гумена лента, която е доста далеч от багера. Както бе посочено
по-горе, никой от всички работниците от багерната бригада и от операторите
на ЗС не е видял визуално въпросната релса. Няма сигурни данни кога тя е
преминала през багера; дали е била затрупана от земна маса или е била
видима. Следва да се добави и това, че не са изключени и други начини, освен
този, който се е твърдял в исковата молба, а именно заедно със земната маса.
Особено красноречиво е обстоятелството, че самата комисия, съставена по
разпореждане на работодателя да разследва аварията, е приела четири
причини за настъпването й, една от които е неизправен или некоректно
работещ металдетектор. Т.е. не е изключена възможността въпросният
металодетектор е бил неизправен и релсата да е попаднала върху ГТЛ, без той
да бъде задействан, при което, ако е затрупана от земна маса, няма как да
бъде видяна от работниците, респ. не може да се иска от тях да я търсят. В
тази връзка следва да се има предвид, че той се е задействал през процесната
нощ цели осем пъти, от които само един е бил релевантен. По делото няма
въобще доказателства ответникът да не е извършил някое свое конкретно
задължение, от което да е произтекла въпросната вреда. Не може да се
предполага, че ако ответникът принципно е проявил по-големи усилия, щеше
да се открие въпросната релса, което изключва негова небрежност при
изпълнение на задълженията си.
При така установените факти по делото съдът намира, че не се установи
при условията на пълно и главно доказване ответникът Н. Г. Д. да е проявил
небрежност при изпълнение на трудовите си функции, която да е допринесла
за нанесената на работодателя вреда. Установените по делото обстоятелства
не биха могли да се квалифицират като такива, установяващи неизпълнение
на възложена работа или неспазване на техническите и технологични
правила. След като е налице посоченото по-горе несъответствие между
приложеното от работодателя основание за налагане на дисциплинарно
наказание и конкретните обстоятелства по случая, то заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание е незаконосъобразна и правилно е била
отменена.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че приетото от
първоинстанционния съд, че ответникът може да е бил извън кабината и да не
е могъл да чуе процесната релса да се удря при придвижването й с
натоварената земна маса с откатната дъска, е в противоречие със
свидетелските показания. Сам въззивникът твърди, че според свидетелските
показания на Н., Б. и Ч. ответникът би трябвало да чуе неспецифичен шум от
удар, а това е предположение, което не може да се приеме за факт, основание
7
за търсене на ограничена имуществена отговорност. Друг е въпросът, че по
принцип чуването има различна сила и зависи от различни фактори (спектър
на звука, времетраенето му, формата и ъгъла на падане на звуковата вълна) и
преди всичко зависи психофизиологичното състояние на съответния човек,
т.е. способността на се възприема един звук/шум, както и силата му, е строго
индивидуално и поради естеството на нещата не зависи от усилията му. Също
така неоснователно се твърди във въззивната жалба, че ответникът би
почувствал разтърсване на кабината при удара на такъв тежък метален
предмет. Това е така, защото по делото не е установено точно в кой момент
релсата е преминала през участъка, който е обслужван от ответника, както и
не е установено дали в този момент той е бил в кабината или е бил на обход
на механичната част.
Предвид на изложените съображения съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260099 от 28.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 391/2020 г. по описа на Радневския районен съд.
ОСЪЖДА „М.М.-И.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ****,
с адрес на управление гр. Р., ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Д., ЕГН
**********, от с. Х., общ. Т., ул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направените от него разноски
за един адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8