Решение по дело №144/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване /КС0/.

Образувано е по жалба на Г. Х. А., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-68/01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага съображения, че правото на парично обезщетение е свързано с наличието на осигуряване, по смисъла на чл.10, ал.1, във вр. с §1ал.1, т.3 от ДР на КСО, както и че при наличие на определени предпоставки, законът допуска възстановяване на изплатените парични обезщетения. Сочи, че добросъвестно получените суми не подлежат на възстановяване, като в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на обезщетението. Иска отмяна на оспореното решение и претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В представено писмено становище се излагат подробни съображения за законосъобразността на оспореното решение, както и на разпореждането за възстановяването на неоснователно получените осигурителни плащания. Счита, че по делото не са представени доказателства, към момента на възникване на осигурителните рискове жалбоподателката да е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. В тази връзка счита, че лицето няма качество на осигурено лице, по смисъла на закона. Сочи също, че към момента на предявяване на искането за плащане на паричното обезщетение, жалбоподателката е била наясно, че не осъществява дейност като земеделски производител, поради което намира за установено, че сумите по осигурителните плащания са получени недобросъвестно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от приложената по делото справка от информационната система на НОИ /на л.25/, от 15.07.2019 г. жалбоподателката е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, като е избрала да внася осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство".

Според приложеното писмо с изх.№РД-12-02-385-1/17.05.2023 г. и представените справки от Регистъра на земеделските стопани, изготвени в ОД "Земеделие" – Кърджали към МЗХГ, жалбоподателката е включена в регистъра на 19.07.2019 г. и до 17.05.2023 г., не е отписана от горния регистър. Към датата на регистрация е заявила за отглеждане 15 броя птици, а към 13.12.2023 г. и 08.12.2020 г. – 20 броя птици. При пререгистрацията на 28.02.2022 г. и на 07.02.2023 г. е заявила, че отглежда 22 бр., съответно - 20 броя пчелни семейства. Според писмо изх.№К-1314/09.06.2023 г. от директора на ОДБХ-Кърджали, към 09.06.2023 г., жалбоподателката има регистриран животновъден обект-пчелин с № ***, отговарящ на изискванията на чл.17 от ЗВД.

В Констативен протокол №КВ-5-08-01381372/20.06.2023 г., във връзка с възложена проверка, въз основа на данните от информационната система на НОИ, справките, представени от ОД "Земеделие" – Кърджали и ОДБХ-Кърджали, както и представените от лицето документи, контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали е приел, че за периода от 15.07.2019 г. – 27.02.2022 г. жалбоподателката не отговаря на изискванията за регистриран земеделски стопанин, тъй като отглеждането на до 50 броя птици е свързано с лични нужди, а не с производство на продукция, предназначена за продажба. Предвид горното е направен извод, че независимо от подадените данни с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" и внесените осигурителни вноски за горния период, лицето не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Прието е също, че за периода от 28.02.2022 г. до момента на проверка, лицето следва да се счита за регистриран земеделски стопанин.

Въз основа на горния констативен протокол, със задължителни предписания №№ЗД-1-08-01381383/20.06.2023 г. и №ЗД-1-08-01381400/20.06.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролна-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на Г. А. е предписано да заличи данните, подадени с декларация обр. № 1 "Данни за осигурено лице", в качеството й на самоосигуряващо се лице – земеделски производител, за периода от 15.07.2019 г. – 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. Предписано е също коригиране на историята на осигуряването, с дата на започване на дейност от 28.02.2022 г., както и коригиране на данните за м. 02.2022 г. - за 1 отработен ден с осигурителен доход в размер на *** лв. и начален дан в осигуряване- 28.02.2022 г., а за м.март 2022 г. – 22 отработени дни с осигурителен доход в размер на *** лв.

С Решение №2153-08-180/28.07.2023 г., директорът на ТП на НОИ -Кърджали е отхвърлил жалбата на Г. А. срещу горните задължителни предписания.

С Решение №394/04.12.2023 г. постановено по адм.д. №340/2023 г. по описа на АС-Кърджали е отхвърлена жалбата на Г. А. срещу Решение №2153-08-180/28.07.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали. След направена справка в деловодната система на КАС, се установи, че горното решение не е влязло в сила, поради оспорването му пред ВАС.

С Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, за периода от 15.07.2020 г. до 12.03.2022 г., общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв., дължима от датата на получаване на обезщетението до датата на издаване на разпореждането. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, както и на чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, контролният орган е приел, че отглежданите птици са с цел добив на суровини и храни за лична консумация, поради което лицето няма качеството на регистриран земеделски стопанин, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Във връзка с горното е посочено, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 10, чл. 48а и чл. 52а от КСО, респ., не е осигурено лице за периода 15.07.2019 – 27.02.2022 г., както и няма необходимия 12-месечен осигурителен стаж, поради което лицето следва да възстанови неоснователно полученото обезщетение в размер на *** лв.

С Решение № 2153-08-68/01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на Г. А. срещу Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. В оспореното решение, административният орган е възприел изцяло констатациите в проверявания акт, според които жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 48а и чл. 52а от КСО за получаване на парично обезщетение. Посочено е, че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 1 от КСО, тъй като на Г. А. неоснователно била изплатена сумата от *** лв., представляваща парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Прието е също, че лицето е недобросъвестно, тъй като е съзнавало, че не отговаря на условията на § 1, т. 5 от ДР на КСО, за регистриран земеделски стопанин, но въпреки това неоснователно е подавало данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и е внасяло осигурителни вноски.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че процесното решение е съответно и на материалния закон, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, въз основа на която е разпоредено възстановяване на процесните суми, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. За да настъпят предвидените в посочената правна норма последици е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. недължимост на получените суми и 2. недобросъвестност на получилото ги лице.

По отношение на първата предпоставка за прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО, съдът приема следното:

Според чл. 50, ал. 1 и ал. 8 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като право на горното обезщетение имат и самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а от КСО. Според последната разпоредба, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО, след изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен в ЗБДОО. Според чл. 53, ал. 5 от КСО, самоосигуряващите се лица имат право на горното обезщетение, ако отговарят на условията на чл. 52а от КСО, т. е. ако са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат 12 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск.

Анализът на горните разпоредба сочи, че необходимите условия, на които трябва да отговаря лицето, за да има право на посочените обезщетения, са две: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.

Осигурено лице, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Според легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, "Регистрирани земеделски производители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По делото не е спорно, че на 15.07.2019 г. жалбоподателката е била регистрирана като земеделски производител в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, както и че лицето е избрало да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство и е внесло дължимите осигурителни вноски. Няма спор и относно обстоятелството, че жалбоподателката е получила парично обезщетение за бременност и раждане, както и парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст.

За да приеме, че лицето няма право на посочените обезщетения, административния орган е приел, че същото не е осъществявало трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а от КСО, като регистриран земеделски стопанин, респ. че няма качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съдът намира тези изводи на административния орган за правилни и обосновани.

В случая, събраните по делото доказателства сочат, че независимо от извършената регистрация като земеделски производител по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г., жалбоподателката не е била регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО, което обосновава и липсата на осигуряване на лицето за съответния осигурителен риск. По делото е безспорно, че в периода 15.07.2019 – 27.02.2022 г., регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин, е свързана с отглеждането на 15-20 броя птици. Съдът намира, че така заявената от жалбоподателката дейност, поради нейния обем, не може да се характеризира като такава, свързана с производството на продукция, предназначена за продажба. Наред с горното, според предвиденото в чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, съответно тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В смисъла на горното са и легалните дефиниции на понятията "ферма" и "лично стопанство", дадени в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на Закона за животновъдството. Едно от изискванията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО е произвежданата продукция да е предназначена за продажба, като в случая не е доказано в разглеждания период жалбоподателката да е произвела и реализирала на пазара селскостопанска продукция от заявената дейност.

С оглед горното, съдът приема, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност като земеделски производител по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, респ. към момента на настъпване на осигурителното събитие същата не е била осигурено лице и не е отговаряла на изискванията на чл. 48а и чл. 52а от КСО за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, в т.ч. и относно изискването за наличие на необходимия осигурителен стаж като осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство.

При това положение, съдът приема, че е установена първата предпоставка на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на получените обезщетения – недължимост на получените суми.

Освен констатираната и от административния орган липса на предпоставки за изплащане на обезщетение, за възстановяването на сумите за осигурителни плащания следва да е установена и недобросъвестност на получилото ги лице. Според приетото в оспореното решение, лицето е недобросъвестно, тъй като е съзнавало, че не отговаря на условията на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за регистриран земеделски стопанин, но неоснователно е подавало данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и е внасяло осигурителни вноски, единствено с цел получаване на осигурителни плащания.

Съдът намира, че в конкретния случай установените факти и събраните доказателства, подкрепят извода за наличието на недобросъвестно поведение на жалбоподателката, при получаването на осигурителните плащания.

Съгласно възприетото в съдебната практика и според общите принципи на правото, добросъвестност е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и по аргумент от чл. 114, ал. 6 от КСО, в хода на контролното производство директорът на ТП на НОИ дължи произнасяне и по този въпрос. От своя страна, недобросъвестно е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи осигурителното плащане.

В случая осигурителните органи са доказали такава недобросъвестност при получаване на процесните суми. Безспорно е установено, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като регистриран земеделски стопанин в разглеждания период, тъй като стопанството й не представлява животновъден обект, в който се произвежда животновъдна продукция, предназначена за продажба. Тези обстоятелства, включително и обстоятелството, че не е упражнявала трудова дейност в периода, за който се иска възстановяване на изплатеното и получено парично обезщетение, несъмнено са били известни на жалбоподателката, която въпреки липсата на основание е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице и е представила документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете. Впрочем, жалбоподателката и не твърди да е упражнявала трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, нито че е била добросъвестна при получаване на процесните осигурителни плащания. В подадената жалба единствено са цитирани разпоредби на КСО, касаещи правото на парично обезщетение, както и разпоредбата на чл.114, ал.2 от КСО, без да са изложени доводи за връзката им с разглеждания случай. В тази връзка, съдът приема, че е налице знание за юридическите факти, от които следва правото на паричното обезщетение, без да е налице осигурително правоотношение поради неупражняване на трудова дейност.При тези данни правилно е прието от административния орган, че регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това.

По изложените съображения съдът приема, че сумите за осигурителни плащания са недължими и са получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки на чл. 114, ал. 1 от КСО, за възстановяването им, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Оспореното решение се явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна..

При този изход на спора и предвид направеното искане, на ответника се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. А. срещу Решение № 2153-08-68/01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № РВ-3-08-01542219/19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г. Х. А. от ***, [улица], общ.[област], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали деловодни разноски в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните.