№ 891
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502638 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба на адв.Й.Й., в качеството му на пълномощник на ищцата Н. М. К., за
допълване на въззивното решение № 325/02.04.2021 г., постановено по настоящото гр. д. №
2638/2020 г., с което въззивният съд е пропуснал да се произнесе по акцесорния иск за
присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от 12.07.2017 г. до
окончателното плащане. Наред с това се поддържа, че липсва произнасяне на въззивната
инстанция и по разноските, дължими на ищцата за пред първата съдебна инстанция, в
размер на 254.82 лева, с искане да й бъдат присъдени.
Ответната страна не е взела становище по молбата.
Съдът, като взе предвид релевираните в молбата основания, намери следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
постановеното решение въз основа на молба, подадена в едномесечен срок от връчване на
решението или от влизането му в сила. Непълно решението, което не обхваща целия спорен
1
предмет, като липсва формирана воля относно някой от съединените искове или
допълнителните искания на страните. Допълване на съдебния акт по реда на чл. 250 от ГПК
се допуска, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане.
В случая пред Градския съд са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД от Н. М. К., срещу ЗК „Лев Инс“ АД, с предмет – присъждане на
обезщетение в размер на 170 000 лв., неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
26.11.2016 г., при което е починал М. К. Н., ведно със законната лихва върху сумата от
12.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и евентуални искове по чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ вр. чл.558, ал.1 от КЗ, срещу Гаранционен фонд за същите суми.
С въззивната си жалба ищцата е обжалвала първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част, като е поискала същото да бъде отменено и вместо това да й бъде
присъдено изцяло търсеното обезщетение, ведно със законните последици. Следователно, и
пред въззивния съд ищцата е поддържала претенцията си за законна лихва, която е законна
последица от осъдителното решение.
С решение №325/02.04.2021 г. настоящият състав е отменил първоинстанционното решение
в частта, му с която е отхвърлен иска на Н. М. К., против ЗК „Лев Инс“ АД, за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди сумата от 120 000 лева и тази сума е присъдена на
ищцата. Настоящият състав обаче е пропуснал да присъди исканата законна лихва, която се
дължи от 12.07.2017 г. до окончателното плащане.
Изложеното обосновава основателност на молбата за допълване на решението. Решението
следва да бъде допълнено, като на Н. М. К. бъде присъдена законната лихва върху
присъденото обезщетение в размер на 120 000 лева, считано от 12.07.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Освен това с решението си настоящият състав е обезсилил решението на
първоинстанционния съд в частта, в която са уважени евентуалните искове против
Гаранционен фонд, но не е обезсилил същото в частта, в която е уважено искането за
разноски на ищцата и съответно Гаранционен фонд е осъден да ѝ заплати сумата от 254.82
лв., разноски за първата инстанция.
Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски. Като констатира, че е пропуснал да се
произнесе по направените искания за присъждане на разноски, настоящият състав намира, че
е налице основание за допълване на постановеното решение № 325/02.04.2021 г., с
присъдените разноски, съгласно своевременно направеното и основателно искане на
страната. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на страните се присъждат действително сторените и
доказани разноски в производството за всяка инстанция съразмерно с уважената част, респ.
2
отхвърлената част от иска.
Ето защо, ответната застрахователна компания Лев Инс АД следва бъде осъдена да заплати
на ищцата разноските за първоинстанционното производство в размер на 254.82 лв., а
решението в частта, в която е осъден ГФ да заплати сочените разноски, следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 325 от 02.04.2021 г., постановено по настоящото гр. д. № 2638/2020
г. на САС, ГО, 2 състав, като
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, да заплати на Н. М. К., ЕГН:**********, с адрес: гр.***,
ул.“***“ №57, законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на
120 000 лева, считано от 12.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Черни връх“ №51Д, да заплати на Н. М. К., ЕГН:**********, с адрес: гр.
***, ул.“***“ № 57, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 254.82 лв., разноски за
производството пред СГС.
ОТМЕНЯ решение №2 85 от 13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 10590/2017 г. по описа
на СГС, в частта, в която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Н. М. К., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 254.82 лв., разноски по производството.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3