№ 42
гр. В.Т., 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500608 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.06.2021 година, постановено по гр. дело № 432 по описа на
Великотърновски районен съд за 2021 година, ИВ. Й. БР. е осъден да заплати на Й. Г. М.
сумата от 7 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически
страдания, причинени от ухапвания от куче, собственост на ответника, ведно със законна
лихва от увредата до окончателното му заплащане. За разликата от присъдената сума до
пълния претендиран размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съразмерно
на уважената и на отхвърлената част от исковете на всяка от страните са присъдени
разноски.
В осъдителната част решението е обжалвано от ответника ИВ. Й. БР. с искане
за отмяната му и за постановяване на ново, отхвърлящо иска вцялост с присъждане на
разноски за две инстанции.
Позовава се на неправилно установена фактическа обстановка,
необоснованост, а в отношение на евентуалност - и на погрешно приложение на
материалния закон. Инцидентът бил последица от поведението на пострадалия.
Ответникът по жалбата - Й. Г. М. – е изложил доводи за безпорочност на
атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо във
1
връзка с чл.50 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцовата страна - Й. Г. М. - излага в исковата си молба, че на 15.05.2020
година бил нападнат от куче, собственост на ответника. Получил рани по лицето и тялото,
наложили трикратна хоспитализация и хирургична намеса. Претендира репарация на
търпените физически и психически страдания в размер на сумата от 7 000 лв., ведно със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увредата насетне, както и
направените по делото разноски.
Ответната страна - ИВ. Й. БР. – признава инцидента и че е собственик на
кучето. Оспорва исковете с възражения, че ищецът сам е решил да премести кучето от
мястото, където било вързано. Кучето се развързало, ищецът го подгонил, настигнал и
ритнал. Тогава кучето го нападнало. Оспорва вида на уврежданията и твърдяната в исковата
молба продължителност на възстановяването. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от обясненията на страните, че на 15.05.2020
година по време на работа на строителен обект ищецът бил нахапан от кучето на ответника.
В резултат е получил сочените в исковата молба увреждания, наложило се лечение, а
възстановяването е отнело около месец – приетата от първостепенния съд медицинска
експертиза.
Инцидентът – кучето съборило ищеца и го нахапало, е станал след опит на
последния да върне животното, след като то се е отвързало и избягало – показанията на Й.П.
и Д.Н.. Свидетелите са очевидци и изнесеното от тях изцяло съвпада с обясненията на
ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, дадени в откритото съдебно заседание в
първоинстанционното производство.
Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на
предявените искове.
Инцидентът и вредите от него са изцяло плод на поведението на ищеца. Той е
бил господар на причинния процес, защото е можел да въздейства върху него като изостави
животното и не прави опити да го върне. Както от показанията на цитираните свидетели,
така и от обясненията на ищеца е очевидно, че инцидентът не би настъпил ако ищецът не бе
направил опит да хване кучето. Затова изискването за причинна връзка между търпените
вреди и вредоносното действие на животното в казуса липсва. По изричните твърдения на
ищеца и свидетелите кучето „ .. се е отвързало и … го няма …“ на мястото, където е било
преместено. Не е нападнало никого, не се е налагало някой да се брани.
Колкото и похвално от гледна точка на грижа за животното да е поведението
на ищеца, той е следвало да предпочете своята сигурност пред угрозата да бъде наранен. По
изричните му обяснения бил е предупреден от ответника, че кучето е своенравно, бил е
свидетел на случаи, в които животното „… захапва работници за крачола …“.
При положение, че изискваната от закона причинна връзка между
2
въздействието на вещта и вредите отсъства, без всякакво правно значение е дали ищецът
търпи вреди и на каква стойност възлиза репарацията им по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлян изцяло.
Доводите на ищеца са неоснователни.
За отговорността по чл. 50 от ЗЗД е без значение дали собственикът на кучето
е упражнил надзори дали той е бил достатъчен на предотврати търпените от ищеца вреди.
Искът е основан не на неправомерно поведение на ответника – в исковата молба
поведението на ответника е интерпретирано, за да бъде обоснован правен интерес от
предявяване на иска: „ … гореизложеното (поведението на ответника) обуславя правния
интерес, а нормата на чл. 50 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, правната възможност за водене на
настоящото производство …“ - а на изричните твърдения за вредоностните качества на
вещта.
Възможността за се обсъжда поведението на ответника по стопанисване на
кучето е ограничена от правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК. Дори да би било възможно такова
обсъждане, деятелността на ответника би се оказала ирелевантна, след като ищецът е просто
е можел да не преследва кучето и така да избегне инцидента.
Без значение е дали ищецът е действал виновно. В казуса поведението му е
необходимо условие за настъпване на вредите в обективен акпект. Самият закон – чл. 50 от
ЗЗД – не се интересува от отношението на страните по правоотношението към евентуално
тяхно неправомерно поведение и резултатите от него, за да има стойност то да се обсъжда
при решаване на спора.
Акцесорната същност на претенцията за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД спрямо главното вземане налага отхвърляне и на този иск на посоченото по-горе
основание.
Съобразно изхода на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски за две инстанции, доказани като сума от 1 650 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 28.06.2021 година, постановено по гр. дело
№ 432 по описа на Великотърновски районен съд за 2021 година, в частта, с която ИВ. Й.
БР. е осъден да заплати на Й. Г. М. сумата от 7 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди – физически и психически страдания, причинени от ухапвания от куче, собственост на
ответника, ведно със законна лихва от увредата до окончателното му заплащане, както и в
частта за присъдените разноски, вместо което постановява:
Отхвърля предявените от Й. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Г.О, ул. ***, против ИВ. Й. БР.,
3
ЕГН: ********** от гр. В.Т., ул. *** и с к о в е, с които на основание чл. 79, ал. 1,
предложение първо във връзка с чл.50 от Закона за задълженията и договорите претендира
присъждане на сумата от 7 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – физически и
психически страдания, причинени от ухапвания от куче, собственост на ответника, на
15.05.2020 година, ведно със законна лихва от увредата до окончателното му заплащане,
като неоснователни.
Осъжда Й. Г. М., ЕГН: ********** от гр. Г.О, ул. *** да заплати на ИВ. Й. БР., ЕГН:
********** от гр. В.Т., ул. *** сумата от 1 650 (хиляда шестстотин и петдесет лева) лв.,
разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4