Присъда по НЧХД №95/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №42/15.05.2025г., постановена по
чнхд№95/2024г. по описа на Районен съд –Благоевград

Производството по делото е образувано по частна тъжба, подадена от Н.
К. М. против В. Н. К., с която на последния е вменено извършването на
престъпление с правна квалификация по чл.216, ал.4, ал.1, от НК. Според
тъжбата, престъплението се изразява в това, че на 28.09.2021г.,
противозаконно, на черен път, водещ към къщата на тъжителя в махала Ч ,
землище на с.С , Община - Б , на около 20 метра то тази къща, подсъдимият К.
поставил в коловозите на пътя, метални шипове, прикрити със земя и тревни
чамове, които шипове били заварени върху метални планки, в резултат на
което, около 13.45 часа на посочената дата, при управление на лек автомобил с
марка и модел“Л “ с рег.№ , от страна на тъжителя, след като преминал по
пътя през тези шипове с автомобила си, се спукали /били унищожени/ негови
движими вещи/лява и дясна предни зимни гуми с марка „К “ и размери 175x
16, руско производство , ведно с вътрешните гуми за тях, като причиненото
увреждане на чужди движими вещи, според тъжителя било на стойност от
230.00лв.
С тъжбата е материализиран и граждански иск с цена на иска от
230.00лв., представляваща обезщетение за причинени на тъжителя
имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
престъплението по чл. 216, ал.4, вр. с ал.1 от НК. Този иск е приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, ведно с факултативната
претенция към него за заплащане на законната лихва, считано от датата на
деянието- 28.09.2021г. , до окончателното изплащане на главницата.
Подсъдимият лично и чрез своят защитник, оспорва тъжбата, признава,
че е направил тези планки със заварени към тях шипове и поставил същите на
път, но твърди, че пътят не е процесният , а такъв в негов имот и не признава
обвинението в останалата му част. Апелира за оправдателна присъда и
отхвърляне на гражданския иск за имуществени вреди.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните и след
анализ на събраните по делото доказателства и приложимото право, в
пределите на своята преценка по чл.301 от НПК , намира за установено от
фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ ОТ ДЕЛОТО

Безспорно по делото е, че страните се познават и са съседи в Махала“Ч “
на с.С в Община-Б , като имат къщи и имоти намиращи се в близост и
1

съседство.
Безспорно се установи също така, че страните се намират и в
дългогодишни влошени отношения, заради спорове относно ползването на
селски пътища и препятстване на ползването им от едната и от другата страна,
ползването на земеделски имоти в същата махала, ползване на чешма за вода в
махалата, влизане на тъжителя в сънаследствена къща за подсъдимото лице и
др., за което са подавани жалби по между им пред органите на реда,
образувани полицейски преписки /св.М., св.И. И./, включително и направено
видеозаснемане на тъжителя с охранителна камера при влизането му на
сънаследствената къща за подсъдимото лице, съхранен на магнитен носител,
представен в съда и предявен в съдебно заседание на страните като
веществено доказателство.
Такъв спорен път за страните се оказа и обособения черен селски път с
коловози, ползван като такъв десетки години, намиращ се в непосредствена
близост и минаващ по границата на имота и къщата на тъжителя, както и
покрай имот и къщата на подсъдимото лице в Махала“Ч “, макар че същият е
използван по предназначение за път и от двете страни за достигане до
домовете и имотите им, както и за достъпване до общинския път към с.С
/пътя бе заснет при оглед на място във фотоалбума към протокола за това
процесуална действие на съда от 06.12.2024г.–сн. 1,2,6,7,8,9,10,11,12,13,14,151
16, 17, 18, като в тази насока са и показанията на св.К , св. П. М., св.А., св.К. К.
и тъжителя/. В тази връзка при дадените обяснения на подсъдимото лице и
разпита на св.А. И. и св.К. К. и св.Д К., се установи, че в средата на
м.09.2021г., подсъдимият К. се опитал да мине по този път, тръгвайки с
автомобила си , натоварен с рамки , от своя имот в махала „Ч “, покрай имот
на тъжителя за да стигне до общинския път за с.Селище, но не могъл да
направи това, защото точно тогава, на пътя и в близост до дома на тъжителя
бил изсипан пясък, който препятствал преминаването на автомобили, както и
автомобил на М.. Този факт не се оспори от тъжителя, но както той, така св.П.
М. и св.К. К. обясниха, че пясъка не е поставен от тях и с тяхно знание и с цел
да препятства подсъдимия да премине по пътя, а от доставчик на въпросния
строителен материал и в тяхно отсъствие от дома. Въпреки това, тази случка
създала допълнително негативно отношение в подсъдимото лице към
тъжителя и за това той решил да препятства и него да ползва същия път . За
целта той направил 2 бр. метални пластини със заварени на тях метални
шипове, за да може при преминаване на автомобила на тъжителя, да спука
гумите си от тези шипове и на 17.09.2021г. К. поставил тези 2 бр. пластини с
шипове в багажника на автомобила си с рег.№ , но забравил багажника
отворен. Точно тогава обаче покрай автомобила на подсъдимото лице
минавала неговата съседка- св. М , която видяла пластините и ги заснела с
телефона си. /В хода на процеса, свидетелката представи на хартиен носител и
тези снимки на багажника на автомобила на подсъдимото лице с планките в
тях, като се изясни, че снимките са направени на дата 17.09.2021г./
2

На 28.09.2021г., преди 13.45 часа, подсъдимият поставил приготвените
то него 2бр. планки със заварени на тях нагоре шипове, в коловозите на този
черен селски път, на около 20 метра от дома на тъжителя, покрил ги със земя
и тревни чамове и си тръгнал. В този момент тъжителя М. бил излязъл с
автомобила си с марка “Л „ и рег.№ , заедно със съпругата си –св.П. М. до
зеленчукова градина, намираща се недалеч то къщата им и мястото на
поставените планки. При връщане от градината с автомобила, в който били
набраните зеленчуци, които сем.М.и искали да продават на пазара, при
преминаване по пътя и през поставените шипове, тъжителят усетил , че се
спукали двете предни гуми на автомобила му, спрял автомобила и намерил
планките , поставени в коловозите на пътя от подсъдимото лице. Тъжителят се
обадил и подал сигнал за случая на телефон 112, след което се обадил и на зет
си да му донесе други гуми за да сменят спуканите .За проверка на сигнала на
място пристигнал св.М. и бил ангажиран св.И. И.. На тях тъжителят показал
планките с шипове, които били поставени на пътя до дома му и спукали
гумите на автомобила му. Тъй като гумите не може ли да се ползват повече,
били изгорени и М. си поставил донесени от зет му нови 2 бр. предни гуми на
автомобила.
Установи се с показанията на тъжителя, че спуканите гуми са били
зимни, с марка „К “ , руско производство и с размери 175x 16, руско
производство. Според извършената по делото оценителна експертиза,
стойността на двете спукани гуми , към инкриминираната дата възлизат на
сумата от 226.00 лв.
Подсъдимият дава обяснения в процеса, като признава, че действително
е изработил тези 2 бр. метални планки, на които заварил шипове, за да ги
постави на път и да се спукат гумите на автомобила на тъжителя, но сочи, че
поставил тези планки на друго място, на друг селски път, покрай друг негов
имот, ползван от тъжителя за достъпване до негова нива или градина /сн.20-21
от фотоалбума към протокола за оглед на място от дата 06.12.2024г./, което
подсъдимият искал да препятства и възпре в защита на собствеността си. От
своя страна тъжителят и неговата съпруга –св.П. М., категорично отричат, да
са минавали през този друг и отдалечен от къщата им път покрай имот на
подсъдимото лице и твърдят, че за достъпване на нивата си в този район,
ползват друг черен селски път, показан във фотоалбума от огледа на място –
сн.22-34 от фотоалбума към протокола за оглед на място от 06.12.2024г./
При извършена по делото техническа експертиза се установи, че към
момента подсъдимият е собственик по нотариален акт на земеделски имот с
номер 600.1, намиращ се в съседство на имот 600417 по скица и кадастралната
карта на махала „Ч “ в с.С на Община-Б . Този имот на подсъдимия по
нотариален акт, според вещото лице не съвпада с инкриминираното място и
земеделския имот, така както е посочено от тъжителя и където се намира
процесният селски черен път с коловози. Наред с това, вещото лице Ю.
установява, че процесният спорен път макар и неотразен от компетентните
3

органи по кадастралната карта, съществува на място, обособен е като такъв и
е ползван от дълги години именно като селски път и за достъпване на имоти
на собствениците и наследници на Н. М. и Т Ч - И Ч , А Ч , В Ч , Р Ч , Х
Ч и Й М .Така напрактика този път е включен като част от техни
възстановени земеделски имоти-ниви, въпреки че е единственият път ,
обезпечаващ достъп до тези имоти и къщата на семейство М.и. Вещото лице
пояснява също така, че на място при изпълнение на експертизата,
подсъдимият му показал друг черен селски път,у на който заявил , че е
поставил процесните планки с шипове , но този имот бил 600.2 и не се
намирал на инкриминираното място, така както му го показал тъжителя М. и
както е описано в тъжбата на последния. По отношение на имот 600.2,
експерта потвърждава, че по нотариален акт е собственост и на подсъдимото
лице, макар , че и този черен път също не бил отразен въобще по скиците и
кадастралната карта на махалата, а е включен в имота на В. К. , без да се
обозначи като селски път. Експерта е категоричен също така, че без да ползва
процесния черен селски път, подсъдимият не може да достъпва имота си и да
стига до другите си ниви и градина, тъй като алтернативния общински път не
стига до тях , а над имота и къщата на М..
Видно то справката за съдимост, подсъдимият е неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК до този
момент .
Подсъдимият в своите обяснения признава, че е направил процесните 2
бр. планки с метални шипове и поставил същите към инкриминираната дата
на селски път в махала“Ч “ на с.С в Община-Б , за да пречи на преминаващи
по пътя автомобили, но твърди, че това не бил процесния път, а друг, който
бил част от негов земеделски имот и така защитавал собствеността си.
Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда от всички
ангажирани по делото гласни и писмени доказателства, които напълно
кореспондират по между си, както и частично с обясненията на подсъдимото
лице, в частта на тези обяснения относно изработване и поставяне на
металните планки с шипове към инкриминираната дата.- Такива категорични
доказателства са : показанията на свидетелите К М., И. И., М , П. М., К. М., Д
М., св.А., св.А. И. , показанията на тъжителя М., експертното заключение по
извършената техническа експертиза на вещото лице Ю., заключението на
оценителната експертиза на вещото лице М , заключението на техническата
експертиза на вещото лице Б., Протокола от извършения оглед на място и
фотоалбум към него на 06.12.2024г., преписки по жалби и сигнали на страните
за спорове по между им /л.104-126 от чнхд№405/2022г. по описа на БРС,
ведно с нотариални актове за собственост , прокурорска преписка –л.127-130
от нчхд №405 от 2022г. по описа на БРС, л.144-152 от нчхд№405 от 2022г. по
описа на БРС , нот.акт , ведно със скици-л.154-156 от същото дело , както и
приобщените веществени доказателства в процеса.

4

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така установената фактическа обстановка, обоснована с
посочените безспорни и надлежно събрани по реда на НПК доказателства ,
съдът намира, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна именно
вмененото му престъпление по чл.216, ал.4, вр. с ал.1 от НК

От обективна страна, на инкриминираната дата /28.09.2021г. , около
13.45 часа /и на инкриминираното място /на черен път, водещ към къщата на
тъжителя в махала Ч , землище на с.С , Община - Б , на около 20 метра от тази
къща/, подсъдимият К. поставил в коловозите на пътя, планки със заварени
на тях метални шипове, прикрити със земя и тревни чамове , в резултат на
което, при управление на лек автомобил с марка и модел “Л “ с рег.№ , от
страна на тъжителя, след като преминал по пътя през тези шипове с
автомобила си, се спукали /били унищожени/ негови движими вещи /лява и
дясна предни зимни гуми с марка „К “ и размери 175x 16, руско производство
, ведно с вътрешните гуми за тях/ .
Размера на така причинената материална вреда от престъплението за
тъжителя е стойността на спуканите 2бр. гуми на автомобила му, а именно
сумата от 226.00лв., определена и изчислена с експертното заключение по
извършената оценителна експертиза в процеса. Тази стойност, която е близо
три пъти под размера на минималната работна заплата за страната,
публикувана от НСИ към инкриминираната дата / 650.00лв съгласно ПМС №
331/26.11.2020 г., обн. ДВ бл.103 от 2020г./, следва и правилно се квалифицира
като маловажен случай и с тъжбата по смисъла именно на чл.216, ал.4 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено в условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на деянието си, както и общественопасните
последици от него и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си
да навреди на тъжителя, с когото имал влошени междусъседски отношения от
дължи години и който също го е затруднил при преминаването с автомобила
му през инкриминираното място преди инкриминираната дата / в средата на
м.септември 2021г./

Ето защо и предвид изложеното, следва да се ангажира отговорността
на дееца за извършеното от него престъпление по чл.216, ал.4, вр. с ал.1
от НК.

5

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното престъпление от страна на подсъдимия К. ,
законодателят е предвидил по чл. 214, ал.4, вр. с ал.1 от НК, наказание
„Лишаване от свобода“ за срок до 6 месеца или „Глоба“ от 100.00 лв до
300.00лв.
Видно от справката за съдимост на подсъдимото лице ,същият е
неосъждан до момента и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а, ал.1 от НК, поради което и съдът приложи тази разпоредба в
настоящият казус, като прие, че дееца следва да се освободи от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание „Глоба“.
При определяне размера на тази административна санкция съдът отчете
като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, чистото съдебно
минало на подсъдимото лице, дадените от него обяснения и направени
частични самопризнания в процеса /за направата на процесната планка с
шипове за да се постави на път и спукат гумите на автомобила на тъжителя/,
както и влошените отношения между страните .Ето защо счита, че адекватно
и справедливо административно наказание за този казус и деец е
минималното такова , а именно в размер на 1000.00лв.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА

На първо място, с оглед допустимостта на тъжбата за вменено
престъпление по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, съдът намира това възражение на
защитата за неоснователно, защото на практика при депозиране на процесната
тъжба на 25.03.2022 г. , което е в 6-месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК,
районният съд не е счел, че в тази част тъжбата е нередовна, не е дал указания
за отстраняване на нередовности във връзка с рамката на обвинението по
чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК и в тази насока поправена тъжба не е постъпила по
чнхд №405/2022г. по описа на БРС при първото разглеждане на процесната
тъжба.
Отделно от това, следва отново да се припомни решението на ВКС №
31/12.01.2024г. по наказателно дело № 918/23 г. на 02 НО, с което е разгледана
хипотеза, при която преди да бъде заведена частна тъжба е подаден сигнал в
Прокуратурата, започнала е полицейска проверка, при което обаче проверката
не е завършила с образуване на наказателно производство, тъй като
Прокуратурата е приела, че има данни за престъпление от честен характер, а
не от общ характер. В такава хипотеза ВКС е категоричен, че узнаване за
извършване на престъпление от частен характер по смисъла на чл.81, ал.3 от
НПК, е момента на информирането на пострадалото лице, че органът на власт
се отказва от наказателно преследване на деяние от общ характер и
квалифицира същото като частен характер. Според ВКС именно това е
6

момента, в който започва да тече и 6-месечния срок по чл.81, ал.3 от НПК,
точно защото това е и момента на информирането и узнаването , че
престъплението срещу тъжителя е от частен характер и следва да го преследва
сам по частен наказателен ред , чрез подаване на тъжба. Това е така и защото
пострадалият не нито компетентен орган нито длъжен да притежава правни
познания, за да може от деня на фактическото узнаване на престъплението
срещу него, сам да го квалифицира юридически като такова от частен, а не от
общ характер.Поради тази причина, съдът счита, че тъжбата следва да бъде
разгледана в частта за престъплението с правна квалификация по чл. 216, ал.4,
вр. с ал.1 от НК, тъй като не е подаден извън преклузивния 6-месечен срок по
чл.81, ал.3 от НПК.
Според съда, не са налице доказателства в процеса и още повече
категорични и безспорни такива в насока, че се касае за поставянето на
планки в имот на подсъдимия, а не на процесното инкриминирано място място
–черен селски път с коловози до дома на тъжителя в процесната махала на с.С
, ето защо и след като всички събрани гласни и писмени доказателства
оборват такава теза на защитата, съдът не я приема за достоверна и не я
кредитира при изясняване на обективната истина в процеса . В тази връзка
след изслушване на техническата експертиза на вещото лице Ю. и
възприемане на скиците и снимковия материал към нея, ведно с представени
от подсъдимия нотариални актове и скици към тях , се установи, че
процесният черен селски път е създаден на място и се ползва като такъв от
години за достъпване и обслужване на имотите в махала „Ч “ на село С ,
макар, че към момента той не е отразен от компетентните органи в
нотариални актове и частни скици на собственици, но това не променя вида и
естеството на този път като такъв и към инкриминираната дата. Наред с това,
доколкото процесният път се твърдеше в обясненията на подсъдимия, че бил в
негов имот по нотариален акт, именно с тази експертиза се опроверга и
изясни, че пътя по-скоро попада в друг имот така както е нанесен по
кадастрална карта на селото, а именно на наследници на лицето И Ч .
От друга страна, мястото на което тъжителя, св.М., св.И. И. и св.П. М.
установиха, че са били поставени процесните планки със заварени на тях
шипове, в крайна сметка се установи, че се ползва не като имот на
подсъдимото лице, а именно като стар черен селски път от дълги години преди
въобще К. да е придобил имоти в махала „Ч “. Наред с това самият подсъдими
и св. А. И. потвърдиха, че и подсъдимото лице ползва процесният път като
такъв и за това , че е бил препятстван за ползването му в средата на м.09.2021г.
от сем.М.и, той е бил възмутен и в последствие е направил процесните
планки с шипове, за да му създаде същото неудобство и на него при ползване
на същия път .
Не може да бъде прието като основателно и възражението на защитата,
че собственикът имал право да поставя такива планки с шипове и да
унищожава автомобилните гуми на други лица, които преминават с
7

автомобилите си през този имот , защото го защитавал по този начин, тъй като
няма законова норма в РБ , които да дава подобни права на собственик на имот
да вреди другиму и още повече във връзка с ползването на селски път,
създаден и използван за такова предназначение години преди подсъдимият
въобще да се сдобие с имоти в процесната махала. .
Съдът намира, че не се касае и за деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
защото вида и естеството на престъплението и начинът по който е извършено
увреждането на вещи, в случая спукване на гуми на автомобил, в който се
намират хора, движещи се обичайно и редовно по този по обособен селски
път, за да стигнат до дома си, само по себе си създава реален риск за живота
и здравето на намиращите се в такъв автомобил, ето защо инкриминираното
деяние не може да се квалифицира като малозначително, защото нито
обществентата му опасност е явно малозначителна в сравнение с други
аналогични деяния по чл. 216, ал.4, вр. с ал.1 от НК, нито пък като последици
са налице явно малозначителни такива. В този смисъл и това възражение на
защитата се явява неоснователно.
По отношение на предявения граждански иск за имуществени вреди,
съдът намира същия за доказан по основание и размер, след като
извършеното престъпление по чл. 216, ал.4 , вр. с ал.1 от НК е деликт по чл.45
от ЗЗД и едно виновно и противоправно деяние, от което в причинно-
следствена връзка са настъпили за тъжителя имуществени вреди за тъжителя,
изразяващи се и съизмерими със стойността на унищожените му собствени
движими вещи /спукани 2 бр. зимни гуми с вътрешни гуми в тях/ и с размер
на тези вреди от 226.00лв. Ето защо тези вреди следва да се репарират за
тъжителя М. чрез заплащането им от страна на подсъдимия К. .Наред с тази
сума, на тъжителя следва да се присъди и заплащането от страна на
подсъдимото лице и на законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането /28.09.2021г./, до окончателното изплащане на въпросната
главница, което също е резонен резултат от уважаване на ищцовата претенция
макар и не в пълен размер . За останалата част от иска, над уважения такава за
главницата и законната лихва, същият следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан .
По изложените мотиви, съдебният състав постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	42
Дата:	15 май 2025 г.
Съдия:	Екатерина Петрова Николова

Дело:	20241210200095
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 януари 2024 г.

Присъда по НЧХД №95/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите