№ 33292
гр. София, 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110101560 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 250347/18.07.2025 г. на ищеца „Реми Пропърти“ ООД, с
която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото
решение № 12446/26.06.2025 г. в частта за разноските.
В молбата се навеждат доводи, че при подготовката на защитата на ищцовия интерес се
наложило процесуалните представители да се запознаят със значителен обем документи и
неясни обстоятелства, изискващи допълнително изследване и обсъждане, включително
преглед на нормативната и финансова база данни на ЕВРОСТАТ. Естеството на делото се
отличавало със своята специфика, поради което и в хода му било ангажирано изслушването
на заключение по ССчЕ. Наред с това, процесуалните представители водили преговори,
консолидирали стратегия за действие и събиране на относимия доказателствен материал. С
оглед релевираните възражения, моли съда да уважи молбата му, присъждайки в цялост
адвокатското възнаграждение в размер на 3 960 лева с вкл. ДДС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Юробанк България“ АД изразява
становище за неоснователност на молбата, при следните съображения. Обръща внимание, че
в случая липсва твърдяната от ищеца фактическа и правна сложност на делото –
единственият спорен факт касаел приложимият лихвен процент. Или казано иначе, страните
спорели единствено относно това дали се прилага годишният коефициент на инфлация или
средногодишният. Всички други факти и обстоятелства по делото били безспорни между
страните. Подчертава, че в хода на първоинстанционното производство е проведено едно-
единствено съдебно заседание на 19.06.2025 г., в рамките на което е изслушано едно
заключение по ССчЕ. С оглед факта, че цялото производство пред СРС се е развило в
рамките на 5 месеца и половина, като в този срок съдът е постановил и акта си по същество,
индикира, че не е налице какъвто и да е пропуск на съда да извърши цялостна обективна
преценка на действителната правна и фактическа сложност на делото. Позовава се на
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, 2-ръ състав, както и на Решение от
28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС. Моли съда да остави без уважение молбата по чл.
248 ГПК.
Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК
1
и в отговора и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо –
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно чл. 80 ГПК
страната, поискала присъждане на разноски, представя списък на същите най-късно в
последното по делото заседание в съответната инстанция, в противен случай няма право да
иска изменение на решението в частта за разноските.
Искането за изменение на решението в частта за разноските, в случая е направено от
процесуално легитимирано лице, представило своевременно списък на разноски по чл. 80
ГПК /при съобразяване на т. 9 от ТР № 6/2012 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/, при наличие на правен интерес, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което съдът
намира, че същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения (в редакцията изм бр.14 от 18 Февруари 2025 г.), при интерес
при интерес от 10 000 до 25 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 1 388 лв. без
включен ДДС, съответно 1 665 лева с включен ДДС. Следователно размерът на
определеното от съда адвокатско възнаграждение не само не е под установения в Наредбата
минимум, но и го надвишава със сумата от 612 лева (т.е. с почти ½).
Същевременно съдът е длъжен да съобрази и правото на Европейския съюз и
тълкуването му от СЕС. При тази преценка съдът може да откаже да приложи правна норма
на вътрешното право, която противоречи на общностното право. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. въведеният с разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от
минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на
конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. Съобразно
посоченото разрешение, при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено
с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да извърши преценка
на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият
критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС,
I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В същия смисъл е и най-актуалната практика на ВКС – вж. Определение № 1863 от
11.06.2025 г. по к. т. д. № 390/2025 г. на 1-во т.о. на ВКС.
В случая, съдът отчете следните обстоятелства по делото. На първо място, касае се за
обективно съединени два осъдителни иска – главен с правно основание по чл. 232, ал. 2 ЗЗД
2
за сумата от 10 209,47 лева и акцесорен с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
766,44 лв. Обективното, кумулативно съединяване в случая не разкрива никакви специфики,
тъй като доказването на втория (акцесорен иск) изцяло зависи от произнасянето на съда по
главния иск, респективно наличието на две искови претенции не е затруднило
процесуалните представители на ищеца по начин, надхвърлящ нормалното развитие на едно
дело от такъв вид. Материалният интерес по делото е в общ размер на 10 977,84 лева, а
претендираният размер на платеното адвокатско възнаграждение на процесуалните
представители на ищеца се доближа до половината от исковата сума. Отделно, съдът
приема, че делото не се отличава с твърдяната в молбата по чл. 248 ГПК фактическа и
правна сложност. Действително, единственият спорен момент между страните е
приложимият годишен индекс на инфлация. Усилията от страна на ищеца във връзка с
доказване основателността на депозираните искове са се съсредоточили в тълкуване волята
на страните, сключвайки процесния договор (вж. писмени бележки на „Реми Пропърти“
ООД (л. 175 – 177 по делото). Там ищецът сам признава, че „Спорно по делото остана за
изясняване между страните точният размер и начинът на формиране на инфлационния
индекс, с който е следвало да бъде увеличена наемната сума за 2024 г…“ Ерго ищецът сам
признава, че всички други факти и обстоятелства са били безспорни между страните,
респективно, че делото не се е отличавало по своята фактическа сложност. Липсва и
твърдяната правна сложност в настоящия казус. Предявените искови претенции не се са
нестандартни и в този смисъл редки в практиката на практикуващия юрист. Напротив,
претенцията по чл. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, още повече акцесорната по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са
изключително често срещани и поначало не създават затруднения в правоприлагането.
Първоинстанционното производство, развило се пред СРС, е в рамките на едно-единствено
открито съдебно заседание, в което освен допуснатата от съда ССчЕ, ищецът и ответникът
не са пожелали събирането на допълнителни доказателства, приемайки, че делото е изяснено
от фактическа страна. Движението по делото е било ритмично, като действително за това са
спомогнали процесуалните усилия на представителите на всяка от двете страни. Съдът
счита обаче че тези усилия на процесуалния представител на ищеца са надлежно парично
възмездени с присъдените нему 2400 лева за адвокатски хонорар.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че сочените в
молба с вх. № 250347/18.07.2025 г. на ищеца „Реми Пропърти“ ООД допълнителни действия
във връзка с подготовка по делото (включително преглед на нормативната и финансова база
на ЕВРОСТАТ), извършени от процесуалните представители на ищеца, първо не са доказани
и второ - са без правно значение, тъй като са с извънпроцесуален характер. Те нямат
отношение към процесуалната активност на адвоката в съдебното заседание, проведено на
19.06.2025 г., нито към действията му в друг/и етап/и от развитието на производството, нито
пък към ангажираните по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за изменение на решение №
12446/26.06.2025 г. в частта за разноските, поради което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК
следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 250347/18.07.2025 г. на ищеца „Реми
Пропърти“ ООД за изменение на решение № 12446/26.06.2025 г., постановено по гр.д. №
1560/2025 г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
3
двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4