№ 74
гр. Бургас, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря С. Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Й. М. Г.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600173 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице К. К. С. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 3326/2022г. по описа на Районен съд
- Бургас. Претендира се отмяна на постановената по делото присъда № 92 от
15.05.2024г. и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново
разглеждане .
В искането се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от
НПК (нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на
осъдения), които са основание за възобновяване на наказателното
производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В искането се оспорват показанията на свидетелката Л.К., с
твърдението, че те са неистински, предвид нейната заинтересованост от
осъждането на С.. Посочва, че съдът е отхвърлил възраженията му за
допуснати нарушения при разследването, изразени в разпоредително
заседание пред БРС. Навежда се оплакване за допуснато в същото
разпоредително заседание съществено нарушение на правото на защита на
1
осъдения, изразяващо се в отправена към него заплаха, че ако прави искания,
бележки и възражения, мярката му за неотклонение ще бъде променена от
подписка в задържане под стража. Счита, че неоснователно са били
отхвърлени всички искания за събиране на доказателства, направени от
защитата. Сочи, че не е бил спазен принципът за непосредственост при
събирането на доказателствата, тъй като свидетелите Л.К. и В.С. не са се
явили в съдебно заседание и това е лишило подсъдимия да им зададе въпрос.
Оспорва приобщаването на показанията на тези свидетели от предходно
разглеждане на делото, въпреки неговото изрично заявено несъгласие. Счита,
че липсата на пряко запознаване на съда с показанията на тези свидетели е
пречка за формиране на самостоятелни мотиви от последния. В искането се
твърди, че наказателно производство въобще не е трябвало да бъде
образувано, а след образуването му е трябвало да бъде прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.7 и ал.5, т. 1, 2, 4 и 5 от НПК, поради липса на тъжба
от пострадалия. Предвид изложените съображения осъденият счита, че
атакуваната присъда подлежи на отмяна, като бъде постановена нова присъда,
с която С. да бъде оправдан, алтернативно делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура –
Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за
възобновяване, заявено от осъденото лице и предлага същото да бъде
оставено без уважение.
Осъденото лице и защитникът му, редовно призовани, се явяват в
съдебно заседание. Защитникът поддържа направеното искане и изложените в
него аргументи. Посочва, че са налице и трите основания по чл.348 от НПК -
нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Излага доводи, че
по делото са събрани достатъчно доказатества, които потвърждават
обясненията на осъдения, че е имал намерение да извършва законна дейност,
поради което същият изначално не е имал умисъл да извърши измама. Счита,
че при събирането и обсъждането на доказателства липсва обективност, при
съблюдаване на чл.107, ал.3 от НПК. Намира наложеното наказание за
завишено.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата и
2
доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо единствено в частта му досежно релевираните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК в първоначалния документ и в
допълнението към него, а в останалата му част - се преценява като
недопустимо, тъй като основанията, изложени в писмената защита и в съдебно
заседание, са депозирани след изтичането на преклузивния шестмесечен срок
по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК –
атакувана е влязла в сила присъда на Бургаския районен съд, потвърдена
изцяло с решение на Окръжен съд - Бургас. Посочени са основания по чл.422,
ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Искането в допустимата му част е
направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК.
Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната аргументация, е
НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
С Присъда № 92 от 15.05.2024г., постановена по НОХД № 3326/2022г. по
описа на Районен съд – Бургас, подсъдимият К. К. С. е признат за виновен в
това, че на 04.10.2017 г. в к.к. „Слънчев бряг“ и в гр. Бургас в качеството си на
длъжностно лице – управител на „..“ ЕООД с ЕИК .., при условията на „опасен
рецидив“, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у В.С., роден на 26.11.1963 г. в Узбекистан, израелски гражданин,
че ще му посредничи за покупка на недвижим имот - самостоятелен обект с
идентификатор № 51500.506.187.2.11, с административен адрес: гр. Несебър,
п.к. 0, курортен комплекс „Слънчев бряг– запад“, .., с предназначение:
жилище, а...., находящ се в „Жилищна сграда за сезонно ползване“,
собственост на С.С.сГ.,А.А.Г. и Е.А.Г., граждани на Русия, като води
преговори със собствениците на имота за намаляване на продажната цена и
представлява купувача В.С. пред нотариус при извършване на сделката, както
и сключването й във възможно най-кратък срок, и по този начин го мотивирал
на 05.10.2017 г. в гр. Бургас да му предаде сумата от 22 000 евро /двадесет и
две хиляди евро/ равняващи се на 43 028,26 лева /четиридесет и три хиляди
двадесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, с което му причинил
имотна вреда в големи размери, поради което и на основание чл. 211, вр. чл.
210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ НК, вр. чл. 55, ал.
3
1, т. 1 НК, му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/
години и 2 /два/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС
да изтърпи при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1 НК, е приспаднато от така наложеното
наказание времето, през което С. е бил задържан, считано от 05.03.2020 г.
На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът е привел в изпълнение
неизтърпяна част от наложено по НОХД № 340/2001 г. по описа на Окръжен
съд – Сливен наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, 4
/четири/ месеца и 7 /седем/ дни, за което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б”
от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдът е постановил веществените доказателства: лаптоп марка „Acer”
и допълнителен твърд диск за 500 GB; лаптоп марка „Fujitsu” с включено към
него USB – устройство; мобилен телефон марка „Samsung”; мобилен телефон
„Самсунг Галакси J7”, ведно с два броя СИМ-карти и черна флашка марка
„Verbatim”, да се върнат на подсъдимия С.. Останалите веществени
доказатества съдът е постановил да се унищожат с унищожаване на делото.
Присъдени са разноски в тежест на С..
С Решение № 17 от 15.01.2025г. по ВНОХД № 1164/2024г. по описа на
Окръжен съд – Бургас присъдата е потвърдена изцяло.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при провеждане на разпоредителното заседание в
първоинстанционното производство.
Видно от протокола за проведеното на 08.02.2022г. разпоредително
заседание по НОХД № 3326/2022г. пред РС – Бургас, защитникът на осъдения
С. е заявил, че в хода на проведеното досъдебно производство не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или пострадалото лице.
А подсъдимият се е присъединил към казаното от неговия защитник. При
извършената проверка съдът също не е констатирал наличието на нарушения
при разследването в досъдебното производство, които да са довели до
нарушаване процесуалните права на С. и да налагат прекратяване на делото и
връщане на прокурора. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен
състав намира за лишено от основание твърдението на искателя за
противоправно поведение на първоинстанционния съд, изразяващо се в
4
отхвърляне на възраженията за допуснати нарушения при разследването, тъй
като такива въобще не са били повдигани от защитата в посоченото
разпоредително заседание. От същия протокол не се установяват каквито и да
било възражения от страна на съда или прокурора относно изказванията на С.,
като съдът е потвърдил взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Подписка“. На подсъдимиия е била предоставена възможност да се изкаже,
която той е изпозвал, за да се присъедини към изказването на своя защитник.
Присъствието на защитник само по себе си е допълнителна гаранция за
спазването на процесуалните права на подсъдимия. Предвид изложеното, не
се установяват данни в подкрепа на оплакването за незаконосъобразно
лишаване на С. от правото му на активно участие в процеса.
Следващото възражение е насочено срещу преценката на
първоинстанционния съд относно допустимостта на направените от защитата
доказателствени искания. Действително в съдебно заседание, проведено на
12.04.2023г., по НОХД № 3326/2022г. районният съд е оставил без уважение
искането на защитника за допускане на доказателства за наличието на дела и
влезли в сила съдебни актове спрямо лицето И.К., поради тяхната
неотносимост към предмета на делото. В хода на съдебното производство са
правени и други доказателствени искания, свързани с разпит на свидетели,
които са допуснати. Следва да се има предвид, че лицето, за което се отнася
справката – К., лично е разпитано като свидетел в съдебно заседание пред
районния съд на 29.01.2024г. Суверенно право на съда е да прецени, кои
доказателствени искания да уважи, кои доказателства да цени и кои отхвърли.
Съдът е длъжен да кредитира единствено доказателствата, които са относими
към предмета на доказване – в конкретния случай обстоятелствата, свързани с
отношенията на осъдения С. с пострадалия В.С., при което последният е бил
измамен да предаде на осъдения значителна сума пари без да получи в замяна
обещаната сделка за покупка на апартамент в РБългария. Правилно съдът не е
допуснал исканата справка за наличието на дела и влезли в сила съдебни
актове спрямо лицето И.К., доколкото същото не фигурира като страна по
делото. Въпреки това първата инстанция с оглед установяване на обективната
истина е разпитала посоченото лице и след задълбочен и всестранен
доказателствен анализ, не е установила същото да има връзка с процесния
казус.
Апелативният съд не споделя и въведения в искането довод за
5
допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в неправилно приобщаване на част от доказателствените
източници (прочитане показанията на свидетелите Л.К. по реда на чл. 281,
ал.1, т.3 от НПК, дадени при предходно разглеждане на делото и на В.С. по
реда на чл. 281, ал.1, т.3 от НПК, дадени в досъдебното производство пред
съдия) и нарушаване на принципа за непосредственост и устност. Относно
прочитането на показанията на свид. Л.К. се установява, че същата е била
разпитана в открито съдебно заседание на 24.03.2021г., проведено по НОХД
№ 4329/2020г. по описа на РС-Бургас. На заседанието са присъствали
подсъдимия – към настоящия момент осъден С. и неговия упълномощен
защитник – адвокат К., при което и двамата са имали възможност да
осъществят правото на защита на подсъдимия, като са задавали въпроси на
свидетелката. При повторното разглеждане на наказателното производство
пред районния съд, последният е направил множество безуспешни опити да
разпита отново свидетелката К.. Въпреки редовното й призоваване, тя не се е
явявала в съдебно заседание. Едва за заседанието, насрочено на 11.09.2023г.,
свидетелката е отказала да получи призовката, тъй като е в тежко
здравословно състояние, това е мотивирало съда, вземайки предвид
приложените на л.109-110 от НОХД № 3326/2022г. на БРС доказателства за
здравния статус на К., да приобщи чрез прочитане показанията й, дадени по
НОХД № 4329/2020г. по описа на РС-Бургас. Въпреки несъгласието на
подсъдимия С. и неговия защитник, показанията на свид. К. са прочетени на
основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК. В случая са изпълнени законовите
изисквания показанията да са дадени по същото дело, но пред друг състав на
съда. Също така от приложеното медицинско удостоверение безспорно се
установява, че свидетелката не може да се яви пред съда за продължително
или неопределено време и няма възможност да бъде разпитана по делегация,
предвид тежката диагноза и влошеното й здравословно състояние,
непозволяващо явяването й в съдебно заседание. Предвид законосъобразното
присъединяване на въпросните показания, непровеждането на разпит на
свидетелката К. пред съда при новото разглеждане на делото не се е отразило
фатално на пълнотата на доказателствената маса и на изясняването на
обективната истина по спора. В мотивите към присъдата е направен обстоен
анализ на приобщените по надлежния ред показания на К., като е даден
убедителен отговор на въпроса защо са кредитирани. Приобщаването на
6
показанията на тази свидетелка чрез посочената процесуална техника по
никакъв начин не е ограничило правата на осъдения, доколкото сведенията,
които свидетелката К. е депозирала в рамките на предходното съдебно
производство не само са еднопосочни и безпротиворечиви, но същите са в
корелация с останалите събрани по делото доказателства.
Относно свидетеля В.С., първоинстанционният съд при повторното
разглеждане на делото не е осъществил разпит на този свидетел, а поради
неявяването му, въпреки редовното му призоваване, е приобщил по реда на
чл.281, ал.1, т.3 от НПК дадените от него показания на досъдебното
производство пред съдия. Въззвният съд е положил допълнителни усилия като
е провел разпит чрез видеоконферентна връзка на свид. С.. Същият е бил
разпитан в съдебно заседание, проведено на 15.11.2024г., в производството по
ВНОХД № 1164/2024г. по описа на ОС-Бургас. Видно от протокола,
подсъдимият С. е присъствал в съдебно заседание, заедно със защитника си,
като лично е осъществил правото си на защита, чрез задаване на въпроси на
свидетеля С., посредством съдействието на назначен от съда преводач. След
като лично е възприел изложеното от този свидетел, ОС-Бургас е достигнал до
същите правни изводи като контролирания първоинстанционен съд, поради
което е потвърдил атакуваната пред него присъда. Допуснатото от
първоинстанционния съд приобщаване на доказателствени материали в случая
е в нарушение на чл.281, ал.1, т.3 от НПК, доколкото не са били налице
законовите предпоставки за това. Вярно е, че свидетелетят С. е бил разпитан
пред друг състав на съда, макар и в досъдебното производство и е отказвал да
се яви в съдебно заседание, поради местопребиваването си в държава, която не
е член на Европейския съюз, и невъзможността да покрие финансовите
разходи по пътуването до РБългария, което обуславя невъзможност да се яви
пред съда за продължително или неопределено време, но РС-Бургас не е отчел
възможността този свидетел да бъде разпитан по делегация. Това нарушение
на процесуалните правила не е съществено, доколкото то е санирано от
въззивната инстанция, която като втора първа инстанция по фактите има
право да извършва всички следствени действия, които би могъл да извърши
първоинстанционния съд. Осъществявайки разпита чрез видеоконферентна
връзка, въззивният съд е предоставил възможност на подсъдимия и на
защитника му да зададат на свидетеля С. своите въпроси и да възприемат
неговите отговори директно и в реално време. По този начин в пълна степен е
7
удовлетворено изискването на закона за гарантиране правото на защита на
подсъдимия.
По-нататък, не могат да бъдат възприети като основателни
възраженията на осъдения С. за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващо се в невалидно образуване на
наказателното производство, като се посочва липсва на подадена тъжба от
пострадалия – свидетеля В.С. с претенция за прекратяване на наказателното
производство, по което е постановена атакуваната присъда, на основание
чл.24, ал.1, т.7 и ал.5, т. 1, 2, 4 и 5 от НПК. Тези разпоредби предвидждат
прекратяване на образуваното наказателно производство в случаите, когато в
особената част на Наказатения кодекс е предвидено дело от общ характер да
се образува по тъжба на пострадалия, както и за наказателните производства
от частен характер. В тази връзка следва да се вземе предвид, че разпоредбата
на чл. 218в НК, съгласно която наказателното преследване се възбужда по
тъжба на пострадалия, е приложима в случаите, когато се касае за
престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2 НК и предмет на
престъплението е частно имущество, или за престъпленията кражба,
обсебване, измама и изнудване, но само при условие, че предмет на
престъплението е частно имущество и пострадалият е съпруг, възходящ,
низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или
живее с него в едно домакинство, или е настойник или попечител на
виновния. В конкретния случай приложението на разпоредбата на чл.218в от
НК е недопустимо, защото липсва една от кумулативно дадените особени
предпоставки, визирани в закона. Видно от материалите по делото,
повдигнатото срещу С. обвинение е за престъпление измама по чл.211 от НК,
което е визирано в т.2 на чл.218в от НК, безспорно предмет на престплението
е частно имущество, собственост на пострадалото лице – свидетеля С.. Но
извършителят и пострадалият не се намират в някое от изискуемите от закона
взаимоотношения. Предвид изложеното не е нарушен нито процесуалния
закон, нито материалния, тъй като за валидността на образуваното
наказателно производство не е необходимо подаването на тъжба от
пострадалия. Предвид изложеното, това възражение е лишено от основание.
Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по
отношение на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията
си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
8
Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода
на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие са изяснени всички
относими обстоятелства, съобразно формулираното обвинение. Тези
доказателства са оценени при спазване правилата на формалната логика и са
обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил осъденият
С., за да се квалифицира поведението му под престъпния състав, визиран в чл.
211 вр. чл. 210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
Инстанционните съдилища не са допуснали нарушение на процесуалните
правила при оценъчната си дейност, тъй като съвкупният анализ на
доказателствените източници показва, че обвинението е несъмнено доказано.
Оценъчната дейност на първостепенния съд е била предмет на въззивна
проверка, в хода на която е било коригирано приобщаването към
доказателствената маса на свидетелските показания на свидетеля С., дадени
пред съдия в досъдебното производство, като правилно въззивната инстанция
е извършила разпит по делегация на този свидетел. Тази корекция не е
рефлектирала върху изводите по фактите и правото в посока промяна на
същите. ОС-Бургас е взел предвид показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното дирене и въз основа на
тях е постановил законосъобразен съдебен акт.
Както първостепенния, така и въззивния съд са отделили специално
внимание на противоречието на обясненията на осъденото лице с
доказателствените източници. Решаващите изводи на въззивния съд са
изведени при спазване на процесуалните правила, касаещи проверката и
анализа на доказателствата. Инстанционните съдилища не са възприели
безкритично изявленията на подсъдимия С., а са ги подложили на задълбочен
анализ. Наред с това, изпълнявайки задълженията си, произтичащи от
разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, съдилищата са обсъдили всички
събрани по делото доказателства изключително задълбочено и прецизно, като
всеки изнесен от подсъдимия факт е съпоставен с установените чрез други
доказателствени средства обстоятелства. При това е отчетена двойствената
природа на обясненията на подсъдимия, които са едновременно средство за
процесуална защита, а от друга страна - доказателствено средство, чрез което
се извеждат факти от значение за предмета на делото. Съдилищата не са
възприели тезата на осъдения, че не е извършил процесното деяние, като са
отхвърлили като недоказани твърденията, че свидетелката К. е действала
9
злонамерено спрямо него с намерението да му отнеме клиента и
комисионната от сделката. В искането, депозирано пред настоящия съд,
осъденият е изложил неговата гледна точка за случилото се, която значително
се различава от приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка и е
в противоречие със събраните по делото доказателствени материали –
показанията на свидетелите Л.К., В.С., С. М., М.М., приложените по делото
разписки от 05.10.2017г., издадени от К. С. за получената от него сума в
размер на 22 000 лева, както и от заключението на допуснатата в досъдебното
производство графическа експертиза. Изложените в тази насока възражения
относно оценката на доказателствените източници по делото, въз основа на
които съдът е приел, че осъденият е виновен по повдигнатото му обвинение,
не подлежат на разглеждане от настоящата извънредна инстанция, тъй като
касаят обосноваността на присъдата и решението, с което е потвърдена.
Достоверността на показанията на свидетелката К. е била изследвана от
редовните инстанции, които са установили съответствието на тези показания с
останалите доказателсвени материали по делото. Действително фактите,
изложени от свидетелката значително са допринесли за разкриване на
обективната истина, но те не са единственият доказателствен източник, въз
основа на който съдът е достигнал до извод за наличието на престъпление и
неговия извършител.
В мотивите на атакуваните съдебни актове – присъда и въззивно
решение, е обсъдена и процесуалната годност на показанията на пострадалия
– свидетеля В.С.. Правилна е преценката, че сведенията, които е дал
пострадалия следва да бъдат ценени с доверие, поради това, че намират
подкрепа в останалите събрани по делото доказателства.
Спазвайки задължението си да обсъдят всички доказателствени
източници не само поотделно, но и в тяхната взаимовръзка, с необходимото
внимание и задълбоченост решаващите съдилища са анализирали и другата
защитна теза на осъдения, че той е бил подведен в действията си от друго лице
– свидетелят И.К.. Съобразявайки показанията на свидетелите
Л.З.,Я.М.,Я.Й.,Г.П.,В.Ж.,Н.С. и К.Ж., районният и окръжният съд са
достигнали до обоснован извод, че има налични данни за извършвана
престъпна дейност с предмет имотни измами от свидетеля К., но липсва
конкретна връзка на този свидетел с настоящия казус.
10
Анализът на доказателствените източници е дал възможност на
съдилищата да направят верен извод за това, че К. С. е извършил
престъплението, за което е признат за виновен. Събраната и проверена
доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни
фактически изводи по отношение на главния предмет на доказване, поради
което и претенцията на осъдения се явява неоснователна. Правилно
процесуалната активност на инстанционните съдилища е била насочена към
установяване и доказване на главния факт по делото, а именно-
противозаконно поддържане на заблуждение у пострадалия С., че ще закупи
недвижим имот в РБългария, с цел извършителят да набави за себе си имотна
облага, състояща се в паричната равностойност на имота.
Доколкото оплакването включва доводи за несъставомерност на
деянието, би могло да се обсъжда касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1
от НПК – неправилно приложение на материалния закон. Това оплакване не
може да бъде споделено. Не се установи в хода на производството пред двете
съдебни инстанции да е допуснато нарушение на процесуалния ред за
събиране и проверка на доказателствата, върху които са основани съдебните
актове и същите са процесуално годни, за да послужат за постановяване на
осъдителна присъда. Следва да се отбележи, че в настоящото производство
съдът може да проверява правилното приложение на материалния закон само
в рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения.
Според изложената по-горе позиция на апелативния съд за липса на
нарушения при осъществяване на процесуалната дейност по доказване, не са
налице основания за оспорване на възприетите факти.
По изложените съображения настоящият състав намира, че искането за
възобновяване на делото на осъденото лице К. К. С., е неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Бургаският
апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице К. К. С., за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 3326/2022г. по
описа на Районен съд - Бургас.
11
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12