Решение по дело №510/2023 на Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Свиленград, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235620100510 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на К. Д. М., А. Д. М. и Х. Д. М., с
която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК. Ищците твърдят, че
заедно с ответника М. Д. М. са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр.
Свиленград, обл. Хасково, а именно: жилищна сграда с идентификатор № 65677.701.212.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, обл. Хасково, одобрени
със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. Хасково с
административен адрес: гр. ************, която сграда е построена на основание отстъпено
право на строеж върху Общински поземлени имоти с идентификатори: ПИ № 65677.701.212
и ПИ № 65677.701.9220, който имот принадлежи към ПИ с идентификатор № 65677.701.212
със застроена площ на сградата 136 кв.м. на три етажа с предназначение - ЖИЛИЩНА
СГРАДА-еднофамилна, няма данни за самостоятелни обекти в сградата, стар идентификатор
№ 65677.701.212.1, ведно с правото на строеж за тази сграда, при дялове в съсобствеността -
за първата ищца 5/8 идеални части, за втория и третия ищец и ответника М. Д. М. от по 1/8
идеални части по-равно за всеки един от тях по отделно, съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 51, том I,
per. № 627, дело № 44/2023г. от 16.02.2023 год. на нотариус с район на действие PC —
Свиленград. Твърдят, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение № 66, том II, per. № 2067, дело № 238/2023г. на нотариус М. М. с район
на действие PC – Свиленград, ответникът М. Д. М. е признат за собственик по давностно
владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65677.701.212.2.1 с
административен адрес: гр. ************, обл. Хасково по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед РД-18-
107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. Хасково, като самостоятелния
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор № 65677.701.212.2 с предназначение
жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлени имоти с
идентификатори: ПИ № 65677.701.212 и ПИ № 65677.701.9220 с предназначение на
1

самостоятелния обект - жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със
смесено предназначение с брой на нивата на обекта — 1 с площ от 123 кв.м. с прилежащи
части: 1/2 ид.ч. от складови помещения на първия етаж и съответните идеални части от
общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
- няма, под обекта: № 65677.701.212.2.3 и над обекта № 65677.701.212.2.2, като сградата се
намира в ПИ с идентификатор № 65677.701.212. Ищците решили да разделят процесната
жилищна сграда състояща се от три етажа на отделни три самостоятелни обекти като за
целта упълномощили оторизиран експерт —геодезист, който да извърши съответното
техническо заснемане на сградата и да нанесе настъпилите промени в Кадастралната карта
за самата сграда. Ответникът М. Д. М. възразил като внесъл официални възражения в СГКК-
Хасково, в които заявява, че е признат за собственик на втория етаж от жилищната сграда,
ведно с 1/2 ид. части от складови помещения на първия етаж и че се е снабдил с НА за
собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 66, том II, per. № 2067,
дело № 238/2023г. на нотариус с район на действие PC - Свиленград. Твърдят, че ответника
не е владял процесния етаж от сградата повече от 10 години. Поради това искат от съда да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо тях, че ответника не е
собственик на самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 65677.701.212.2.1, а на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативният нотариален акт.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника М. Д. М., който оспорва
иска по същество. Твърди, че заедно с тримата ищци са наследници на Д. А.ов М., починал
на 20.12.2007 година, който е бивш съпруг на първата ищца и баща на вторият и третият от
ищците и баща на ответникът по делото. Твърди, че след смъртта на баща си през 2009
година сам изградил втория етаж от къщата и от 2010 г. година живеел напълно
самостоятелно със семейството си на втори жилищен етаж от процесният имот с площ от
около 100 кв.м. Ищците живеели заедно на първия жилищен етаж от сградата, докато бъде
изграден третия жилищен етаж от жилищната сграда, като на първият етаж от сградата
останали да живеят заедно само ищцата К. М., А. Д. и Х. Д. . След изграждането на третият
етаж от жилищната сграда А. Д. се преместил да живее със семейството си на третия етаж .
А на първият жилищен етаж от сградата останали да живеят ищците - К. М. и Х. Д. със
семейството си . Трите етажа от процесната жилищна сграда са самостоятелни и реално
поделени между тях . Всеки близък, родН. или съсед знае кой от ищците и ответникът на кой
от етажите живеят .Твърди, че всички консумативи за всеки от трите етажа от жилищната
сграда се заплащали по следният начин: К. и Х. заплащали ел. енергия и вода за първи етаж
от сградата, за вторият етаж тези консумативи се заплащали от М. Д. и за третият етаж от А.
Д. . Като за всеки от трите етажа има самостоятелни ел. партиди и такива за вода, както и
всеки един от ищците и ответникът си заплащали данъците за всеки от етажите. Заявява, че
тримата ищци никога не са владяли втори жилищен етаж от процесната сграда. Вторият
жилищен етаж от сградата се е владял и се владее повече от 10 години единствено и само от
него, като се грижи за своето жилище, извършва системно ремонти и манифестира
собствеността си. Твърди, че всички роднини, близки, съседи и познати знаят, че вторият
жилищен етаж е негова собственост. Поради това иска от съда да отхвърли иска като
неоснователен. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът М. Д. М. е предявил на
основание чл.211 от ГПК положителен установителен насрещен иск по чл.124 ГПК. Иска от
съда да постанови решение, с което да се признае по отношение на ищците – ответници по
насрещния иск, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
65677.701.212.2.1, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативният нотариален
акт. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ищците – ответници по насрещния иск. В
същия се оспорват предявения насрещен иск. Твърдят, че не са верни твърдения на ищеца
по насрещния иск относно това кой е построил къщата. Процесната жилищна сграда била
построена от съпрузите Д. и К. М.и след отстъпено право на строеж. Строителството
започнало през 1990 г. и приключило окончателно през 2011 год. Когато бащата починал,
бил изграден първият етаж. Строителството продължило със средствата, които били
изплатени като обезщетение за смъртта на Д. М. от причиненото ПТП, на неговите
наследници. В началния етап на строителството на сградата всички са живели заедно на
2

първия етаж и впоследствие при изграждането на втори и трети етаж всеки един от братята
се е настанил на отделен етаж, като на първия жилищен етаж е останал да живее Х. Д. със
семейството си и майка му К. Д., на втория етаж останал М. със семейството си, а третият
етаж останал за А. Д., където същият заживял със семейството си. Твърдят, че данъка за
къщата и водата се заплащал като за жилищна сграда като цяло, а не за отделните етажи
като самостоятелни обекти. Искат от съда да отхвърли насрещната искова молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото са събрани множество писмени доказателства, неоспорени от страните,
изслушани са свидетели, чиито показания са обективни и безпристрастни, както и е прието
заключение по допусната СТЕ, неоспорено от страните и което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно.
От гласните доказателства се установява, че ищците и ответника са построили
жилищната сграда на три етажа, след смъртта на техния наследодател през 2007 г.
Установиха, че всеки от ищците и ответника има етаж с отделен вход – на първия етаж
живеят ищците – К. Д. и Х. Д. М., на втория етаж – ответника, на третия етаж – ищеца А. Д.
М.. Няма доказателства обаче, че ищците не са приемали ответника като едноличен
собственик на втория етаж от къщата, а по-скоро от гласните доказателства се установява, че
ответникът е заявявал такива претенции.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се
установява, че жилищна сграда с идентификатор 65677.701.212.2 е на три етажа, като
ответника М. Д. М. ползва целия втори етаж, както и гаража на първия етаж, ищците К. М. и
Х. М. ползват първия етаж, а ищеца А. М. ползва целия трети етаж. Вещото лице
установява, че на всеки от трите етажа са изградени самостоятелни жилища и стълбищна
клетка, както и че всяко жилище има отделен електромер.
По делото е приет и Нотариален акт № 66, том 2, рег.№ 2067, дело № 238/2023 г. на
Нотариус М. М. – рег.№ 420 на НК, с който М. Д. М. е признат за собственик по давностно
владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65677.701.212.2.1 – втория
етаж от жилищната сграда.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и
от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на
собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно
да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се
приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее
3

собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма
пречка обаче да настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да
владее идеалната част и на другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие
по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези
случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се размества.
Предвид изложеното, предявеният отрицателен установителен иск за собственост е
неоснователен. Неоснователен се явява и искът с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение № 66, том II, per. № 2067, дело № 238/2023г. на нотариус М. М. с район на действие
PC – Свиленград, ответникът М. Д. М. е признат за собственик по давностно владение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65677.701.212.2.1 с административен
адрес: гр. ************, обл. Хасково.
Горните изводи са идентични и относно иска на ответника М. Д. М. срещу К. Д. М.,
А. Д. М. и Х. Д. М., който пък се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора М. Д. М. има право на разноски за отхвърления иск на ищците,
както и за уважения насрещен иск. Ответникът М. Д. М. е направил разноски /видно от
представен списък по чл.80 от ГПК/ в размер на 412,28 лв., които следва да се присъдят
изцяло.
В полза на адв.М. се следва адв.възнаграждение в размер на 2000 лв. на основание
чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Същото следва да бъде възложено в тежест на
ищците.
Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. Д. М., ЕГН *********, А. Д. М.,
ЕГН ********** и Х. Д. М., ЕГН **********, всички с адреси гр. ************ за
признаване на установено, че М. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. ************ не е
собственик по давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
65677.701.212.2.1 с административен адрес: гр. ************, обл. Хасково по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, обл. Хасково, одобрени
със Заповед РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. Хасково, като
самостоятелния обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификатор № 65677.701.212.2 с
предназначение жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлени
имоти с идентификатори: ПИ № 65677.701.212 и ПИ № 65677.701.9220 с предназначение на
4

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6

Номер на акта:	162
Дата:	31 юли 2024 г.
Съдия:	Радка Георгиева Стоянова

Дело:	20235620100510
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	21 юли 2023 г.

Решение по дело №510/2023 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта