Решение по дело №204/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 41
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20207240700204
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                 

                                09.02.2021г.      град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                           

              

               СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

 

       

 

при секретар Пенка Маринова                                               

и с участието на прокурор                                                            като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 204 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 във вр. с ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл.166, ал. 2 от ДОПК.

 

Образувано е по жалба на „Б. 2108“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, ул. „Г. С. Раковски“ № 8А,  представлявано от управителя Д.Д., подадена чрез пълномощника му адвокат П.А.В. от САК, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София /ДФЗ/, с който на „Б. 2108“ ЕООД е определено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер от 16 992.50 лв., представляващо определената като окончателна, подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от изплатената субсидия за финансово подпомагане по сключен договор № 34/3/3121054 от 04.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските район /ЕЗФРСР/ във връзка с реализацията на проект по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ с предмет „Закупуване на оборудване за обект - Автосервиз“.    

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят оспорва констатациите на административния орган по отношение отразеното неизпълнение на финансовите показатели, заложени в предварително одобрения бизнес план – част от заявеното за подпомагане проектно предложение, като счита, че неправилно е ангажирана отговорността му за неспазване на количествените показатели при изпълнението на прогнозния план. Заявява, че задължения за достигане на конкретни финансови показатели не се съдържат в подписания договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/, като в този смисъл не е налице нарушение на чл. 4.17 и чл. 4.25.3 от договора,  а и липсва нормативно изискване ползвателят на БФП да реализира икономическите показатели, заложени в бизнес плана. Твърди, че от доказателствата по административната преписка по несъмнен начин се установява, че е извършил изцяло, в срок и в съответствие с предварително одобрения проект конкретната инвестиция - закупуване на стенд с компютърно управление и комплект от два броя предни въртящи се плочи, като техниката е вложена в дейността на дружеството и е налична към момента на извършената проверка. Поддържа, че заложените индикатори и финансови цели в бизнес плана имат прогнозируем характер, а не безусловно достигане на конкретни резултати. Счита, че административният орган е извършил формална и необективна преценка на доказателствата по случая, като не е обсъдил и отчел  добросъвестно положените от „Б. 2108“ ЕООД усилия за изпълнението на бизнес плана, както и наличието на положителен финансов резултат вследствие на извършената инвестиция. Твърди, че не са налице и фактическите основания за ангажиране отговорността на ползвателя на помощта по отношение констатираното нарушение, касаещо непредставянето на доказателства за съхраняване на относимите към извършената инвестиция оригинални писмени документи, като заявява, че документите са представени впоследствие на административния орган и липсата им в момента на извършваната проверка не може да обоснове нормативно нарушение. Поддържа наличието както на допуснато нарушение на допустимите времеви предели, в които може да бъде извършен мониторинг на подпомогнатата дейност, съответно да бъде разпоредено възстановяване на БФП, така и нарушение на процесуалния ред за образуване и провеждане на производството по установяване на нарушения и налагане на финансови санкции, като счита, че същият е следвало да бъде по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, е направено искане за неговата отмяна и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и такива за заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

            Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед констатираните нарушения – неизпълнение на договорните и законови задължения от страна на ползвателя на финансовата помощ, в съответствие и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби с оспорения АУПДВ е определено, като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер от 16 992.50 лв. -  подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от изплатената субсидия за финансово подпомагане.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:  

 

Във връзка с процедура по кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, съгласно условията на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия,“ от жалбоподателя в настоящото производство - „Б. 2108“ ЕООД,  е подадено заявление за подпомагане /л. 373 и сл./, ведно с изготвен бизнес план /л. 387 и сл./, съгласно приложение №3 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР за периода 2007 - 2013г., за проект „Закупуване на оборудване за обект - Автосервиз“, регистриран с идентификационен номер /ИН/ 34/3/3121054. Според бизнес плана общата сума на инвестицията, която се предвижда да бъде извършена, е в размер на 24 275.00 лв., като е заявено, че проектът ще се финансира комбинирано /със собствени средства и с инвестиционен кредит/, като се предвижда закупуването на един стенд с компютърно управление Hawkeye PA120 M Lift и комплект от два броя предни въртящи се плочи от същата марка. Целта на посочената инвестиция и проектът, като цяло е насочена към изпълнение на предварително заложени цели във връзка с повишаване конкурентоспособността, капацитета на дружеството и възникването на промени в потребителското търсене, както и създаване на нови работни места и заетост в гр. Чирпан. В плана са описани предвидените етапи при изпълнение на инвестиционния проект, финансово-икономическия статус на кандидата в т. ч приходи от дейността, като в табличен вид е представена производствената и търговска програма, включваща информация за предходната на подаването на проекта отчетна година, както и предполагаемите приходи от дейността за следващите пет години – Раздел IV “Финансово икономически статус – приходи и разходи“ /л. 401 и сл./. В таблица №2 „Производствена и търговска програма“ са заложени приходи от дейността на кандидата, определени в размер от 124 667.00 лв. за всяка от следващите пет години от изпълнението на проекта /2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г./, като за предходната на кандидатстването  2014г. са посочени като реализирани приходи в размер на  53 424лв. В таблица №3 „Други приходи“ са заложени приходи в размер на 10 000.00 лв. за 2015г. и приходи от 15 000.00лв. за всяка една от останалите четири години, като е уточнено, че тези приходи ще бъдат вследствие от продажба на нови и втора употреба авточасти. За предходната 2014г. в таблица №3 „Други приходи“ е отбелязана сумата от 7 000.00 лв. Във финансовата част подробно е описана себестойността на предвидените за влагане материали, елементи, разходи за услуги и труд, както и себестойността на всяка единица от дейностите, които ще бъдат извършвани. Представена е подробна прогноза за нетните парични потоци на проекта и другите дейности, осъществявани от кандидата. Към проекта са приложени изискуемите по програмата документи в т. ч. и копия на Нотариален акт № 28, том IV, рег. № 4628, дело № 623 от 2009 г. /л. 438-439/, скица № 37 от 05.03.1995 г. /л. 440/ и становище с изх. № КОС-01-3912 от 24.10.2013 г. на РИОСВ – Стара Загора /л. 441/. Към проекта е представена и заявка за плащане /л. 61 и сл./, съобразно която е заявен размер на безвъзмездната финансова помощ от 24 275.00 лв., за която се иска плащане. Кандидатът „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан е регистриран с уникален регистрационен номер /УРН/ 612980 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/.

Между Държавен фонд „Земеделие“ и Сдружение "Местна инициативна група Чирпан" от една страна и от друга - „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан, в качеството му на ползвател, е сключен Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ №34/3/3121054 от 04.11.2014г. /л. 73 и сл./. Договорът е сключен на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. Съгласно т. 1.1 от договора, БФП е до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД №34/3/3121054 от 17.12.2013 г., като първоначално одобрената помощ по представените от „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан документи е в размер на 16 992, 50 лв. С т. 3.1 от договора е определен и срок за извършване на предвидената инвестиция – не по-късно от 30.05.2015г. В договора подробно са разписани правата и задълженията на страните в т. ч. и тези на местната инициативна група /МИГ/, клаузите, предвиждащи сключването на изискуемите застраховки, редът за изплащане на финансовата помощ и предпоставките за прекратяване на договора. Съгласно т. 4.17 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение №2 и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Според т. 11 от приложението ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или количествено – стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията – предмет на договора. Съгласно т. 4.25.3 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т. 4.20 е записано, че ползвателят е длъжен да съхранява всички оригинални документи, свързани с инвестицията, като в т. 4.23 му е вменено допълнително задължение да съхранява всички документи, свързани с дейността в продължение на 5 години след окончателното изплащане на финансовата помощ. В т. 10 от Приложение №2 към договора е доразвита визираната отговорност, като е посочено, че всички оригинални документи, които не се изискват в оригинал при подаване на заявлението за подпомагане и са свързани с извършването, отчитането и използването по предназначение на инвестицията следва да се съхраняват за срок от 5 години от датата на сключване на договора. В раздел VIII „Отговорност“, т. 8.1. от договора, е записано изрично, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения, след изплащане на каквато и да е било част от договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или подправени такива, включително, когато тези документи и/или декларация са представени при или по повод кандидатстването му, по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като в тези случаи Фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба №23 от 18.12.2009 г. В приложение №1 към договора /л. 80 - 81/ са посочени одобрените разходи по проекта, като е изведен и размерът на частното финансиране на инвестицията – 7 282.50.

По делото не е спорно, а и се потвърждава чрез становищата на административния орган, че „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан е извършил финансова инвестиция чрез придобиването на движими имуществени активи, представляващи заявените за подпомагане по проекта стенд с компютърно управление за регулиране на монтажните ъгли на колелетата и успоредността между мостовете на автомобила и комплект от два броя предни въртящи се плочи, като е сторил това до определената в договора крайна дата - 30.05.2015 г. Това обстоятелство се потвърждава и от приложените към административната преписка предварителни и окончателни договори, спецификация, фактури, приемо-предавателни протоколи, протокол за монтаж и пускане в експлоатация, декларация с посочени серийни номера, платежни нареждания, застрахователни полици и др. /л. 116 и сл./.

С писмо до Дирекция „Финансово управление“, отдел „Финансова отчетност“ при ДФЗ с РОТ № 9283 от 17.12.2014г. /л. 210/, е посочено, че е извършена оторизация на окончателно плащане по проекта, като е отчетено съответствие с критериите за финансиране. Одобрената /оторизираната/ сума е в размер на 16 992.50 лв., която сума е наредена за превеждане по банковата сметка на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан. С писмо изх. №01-2600/295 от 16.01.2015г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л. 212/ ползвателят и сдружение МИГ „Чирпан“ са уведомени, че по проект с ИН 34/3/3121054 и във връзка със заявка за плащане УИН 34/3/31210543/01 на 23.12.2014г. е извършено превеждане на сумата от 16 992.50 лв.

Със Заповед №371327 от 29.11.2018г. на Началник на отдел Регионален технически инспекторат, гр. Хасково /РТИ-Хасково/, е възложено извършването на физическа проверка на място в дружеството, която е завършила с изготвянето на контролен лист /л. 217 и сл./. Периодът за извършване на проверката е определен в рамките от 29.11.2018 г. до 13.12.2018г. Въз основа на извършените физически и административни проверки и направен анализ на относимите счетоводни и други документи, представени от „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан е установено, че е налице неизпълнение на приходната част на бизнес плана за проверявания период от 01.10.2014 г. до 30.11.2018г., което представлявало нарушение на предварително заложените в одобрения проект финансови индикатори. Към контролния лист е приложен попълнен работен лист /л. 239 и сл./, отчитащ извършената проверка за реализиране на заложените в бизнес плана параметри в т. ч. и детайлно описание на анализираните от проверяващите органи фактури, представени от страна на дружеството. Съгласно обективираните констатации, от ползвателя на помощта е изискано представянето и на всички документи свързани с подпомаганите дейности, като е посочено, че на контролните органи не са представени в оригинал Нотариален акт № 28, том IV, рег. № 4628, дело № 623 от 2009г., скица № 37 от 05.03.1995г. и становище с изх. № КОС-01-3912 от 24.10.2013г. на РИОСВ – Стара Загора. Последното представлявало нарушение на задължението за съхраняване на относимата към инвестицията документация. Проверката е извършена със съдействието и в присъствието на упълномощеното лице – Т.Х.П., на която е връчен за подпис контролния лист, в който П. не е посочила да има забележки във връзка с констатациите на проверяващите. На последната страница от контролния лист /л. 257/ е изложено описание на представените за целите на извършваната проверка документи, из между които липсват тези, за които контролните органи твърдят, че не са представени в оригинал от ползвателя на помощта.

С уведомително писмо изх. №01-262-2600/779 от 17.12.2018г. на Началник на отдел РТИ - Хасково /л. 284/, на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан е съобщено, че при проверка на място са констатирани несъответствия, подробно описани в приложения към писмото контролен лист, като на кандидата е предоставен 14 - дневен срок, в който могат да бъдат направени възражения и забележки.

С писмо изх. №01-2600/600 от 06.02.2019г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ /л. 285-286/, „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан е уведомено, че при извършване на последващ контрол на място в периода от 03.12.2018г. до 13.12.2018г. са установени неизпълнения на договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г., изразяващи се в следното: 1. нереализиране на финансовите показатели в одобрения бизнес план за финансовите 2015г., 2016г., 2017г. и 11 месеца от 2018г. и 2. нарушение на задължението за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 г. С писмото е изискано представянето на допълнителни доказателства в. т. ч и непредставените в хода на извършената проверка документи, като е даден срок от 30 дни за отстраняване на констатираните от административния орган забележки. Писмото е получено от управителя на дружеството на 11.02.2019г. /л. 287/. В отговор, с писмо изх. №001 от 07.03.2018г. се представят счетоводни и застрахователни документи в т. ч. и ксерокопие на Нотариален акт № 28, том IV, рег. № 4628, дело № 623 от 2009 г., заверен от Служба по вписванията, гр. Чирпан.

С писмо изх. №02-260-2600/2199 от 28.03.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, изпратено до дружеството-ползвател и МИГ „Чирпан“ /л. 316/, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан, е уведомено, че се открива производство за налагане на финансови корекции по сключения договор за предоставяне на БФП във връзка с установените при проверката на място нарушения, а именно: 1. неспазване разпоредбите на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. и т. 11 от Приложение №2 към договора /неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели/ и 2. неизпълнение на т. 4.23 от договора, респективно т. 10 от Приложение №2 към договора във връзка с чл. 42, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. и чл. 54, ал. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009 г. /нарушение на задължението за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 г./. Във връзка с така описаните нарушения дружеството е уведомено, че спрямо него ще се пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер от 16 992.50 лв., като е предоставена възможност за предоставяне на писмени възражения в 14-дневен срок от получаването на писмото.

На основание чл. 56, ал. 1 от АПК и във връзка с чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, със своя Заповед №03 -РД/4117 от 01.10.2019г., Изпълнителният директор на ДФЗ е прекратил откритото с писмо изх. № 02-260-2600/2199 от 28.03.2019г. производство, като е приел, че съобразно новосъздадената норма на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП,  дължимостта на подлежащата на възстановяване в случая БФП следва да се установява с АУПДВ по реда на ДОПК /л. 322 по делото/.

С оглед горното с писмо изх. №01-2600/ 6735 от 05.11.2019г. на  Изпълнителния директор на ДФЗ /л. 327/, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан е уведомено за откриването на производство по издаване на АУПДВ във връзка с вече констатираните при извършената проверка нарушения. На ползвателя на помощта е предоставена възможност за представяне на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, както и при необходимост допълнителни писмени доказателства. Уведомителното писмо е получено в дружеството на 08.11.2019г. /л. 331/. В указания 14-дневен срок в ДФЗ е получено възражение с вх. №01-2600/ 6735 от 20.11.2019г. /л. 332 и сл./, с което се изразява несъгласие във връзка с констатациите на административния орган. Изложени са подробни съображения по отношение правната и фактическа необоснованост на констатираните нарушения, като се отправя искане за прекратяване на производството по издаване на АУПДВ.

Оспореният в настоящото съдебно производство Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г. е издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ на основание чл. 27, ал. 3 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, като от фактическа страна се основава на резултатите от извършената проверка на място в т. ч. и осъществени допълнителни административни проверки във връзка с изпълнението на Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР), подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) №34/3/3121054 от 04.11.2014г. по проект с ИН 34/3/3121054 и установените нарушения, свързани с неспазване на задължения по сключения договор, както и нарушения на разпоредби от Наредба №29 от 11.08.2008г. и Наредба №23 от 18.12.2009г., представляващи основание за иницииране на процедура по връщане /възстановяване/ на вече изплатени суми за БФП,  както следва:   

            1. Констатирано неизпълнение на показателите на одобрения по проекта бизнес план за финансовите 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., квалифицирано като нарушение на т. 4.17 и т. 4.25.3 от договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г., във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, респективно на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г., като за това нарушение, на основание т. 8.1 и т. 1. 2 от договора във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., е определена като подлежаща на възстановяване сума в размер 16 992.50 лв., представляваща 100 %  от общата предоставена финансова помощ по договора;

            2. Констатирано неизпълнение, изразяващо се в неспазване на задължението за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5г. след сключване на договора за отпускане на БФП, изразяващо се в непредставянето от страна на ползвателя на помощта на конкретни документи - скица № 37 от 05.03.1995г. и становище с изх. № КОС-01-3912 от 24.10.2013 г. на РИОСВ – Стара Загора, квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 42, ал. 3 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и чл. 54, ал. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009г., във връзка с т. 4.23 от  договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г., като за това нарушение на основание т. 8.1 от договора във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и т. 13 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., е определена като подлежаща на възстановяване сума в размер 9 345.88 лв., представляваща 5 % от изплатената по договора финансова помощ за всеки месец, през който неизпълнението не е отстранено, считано от 03.12.2018 г. /началната дата на проверката/ до изтичане на мониторинговия период по договора /04.11.2019 г./.

            На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан е наложено, като подлежащо на възстановяване, публично държавно вземане в размер на 16 992.50 лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява и окончателната, подлежаща на възстановяване БФП.

            Видно от приложената по делото обратна разписка /л. 349/, АУПДВ е връчен на „Б. 2108“ ЕООД, на 17.03.2020 г.  

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по издаването на оспорения АУПДВ № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

 

            Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-икономическа експертиза /л. 524 и сл./, към която по искане на ответника по делото е изготвено и допълнително експертно заключение /л. 749 и сл./. Вземайки предвид заложените показатели в Таблица №2 „Производствена и търговска програма“ и Таблица №3 „Други приходи“ от одобрения бизнес план и сравнявайки ги с данните от извършената проверка на място, в т. ч. и представените фактури, вещото лице в табличен вид и по финансови години – 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., е представило реализираните приходи от услуги и тези от продажба на авточасти, общите приходи и процентното изпълнение на финансовите показатели от проекта, което е както следва: 1. Приходи от отчетени услуги: за 2015г. – 1, 161% /1 447.53 лв./; за 2016г. – 0,874% /1 090.02 лв./; за 201 г. -1,939 % /2 417.92 лв./ и за 2018г. – 5,097 % /6 355.85 лв./; 2. Приходи от отчетени продажби на стоки /авточасти/: за 2015г. – 521.74 % /78 261.16 лв./; за 2016г. – 507.65 % /76 147.78 лв./; за 2017г. – 430.66 % /64 598.72 лв./ и за 2018г. – 513.77% /77 065.66 лв./. Посочено е, че е налице неизпълнение на бизнес плана по отношение приходите от услуги, като е налице частично изпълнение за проверявания период средно 2.268 %, както и че е налице преизпълнение на заложените други приходи от продажби за същия период в размер от 493.46 %. На база извършената от вещото лице проверка е посочен достигнатият размер на приходите от услуги за проверявания период – 11 311.32 лв. без ДДС, както и този от продажба на части – 296 073.32 лв. без ДДС. Отново в табличен вид са представени и всички фактури, формиращи горепосочените стойности на приходите, при посочване на номер и дата на издаване на фактурите, предмет на извършваната услуга или продажба, както и цената на доставките/услугите с и без ДДС. Вземайки предвид, че не е налице изпълнение на бизнес плана, съгласно предварително определените финансови показатели, размерът на подлежащата на възстановяване БФП, съгласно т. 30 от Правилата, е определен от вещото лице на 16 992.50 лв.

            В проведеното на 23.09.2020г. открито съдебно заседание при изслушването на експертизата вещото лице пояснява, че при изготвяне на първоначалното си заключение /информацията от която е използвана и при изготвянето на допълнителното заключение/, е ползвало данни от счетоводната система на дружеството - жалбоподател, като извлеченията от системата са били относими към продажбата на услуги и части. Проверени са били фактури, като вещото лице посочва, че не са му били предоставени всички фактури, които са били отбелязани в счетоводните регистри на дружеството, т. е. за част от формираните приходи информацията е била извлечена изцяло от счетоводната програма. Заявява се също, че е налице разлика между фактурите, представени при извършената от ДФЗ проверка и съотв. налични по делото и тези, намиращи се в счетоводството на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан в т. ч. и осчетоводените във водените регистри. При изготвяне на експертното заключение не е извършван сравнителен анализ на данните от счетоводните извлечения с тези, съдържащи се в подадените данъчните декларации за съответните години.

 

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит, в качеството на свидетел, на Т.Х.П. – упълномощеното от управителя на дружеството лице, в присъствието на което е извършена проверката, приключила със съставения и връчен й контролен лист. Свидетелката заявява, че е присъствала на извършваната проверка, като от страна на дружеството са представени изисканите от проверяващите органи счетоводни документи, в т. ч. опис на фактури и експлоатационни документи. Х. твърди, че е представен и нотариалния акт /ксерокопие/, удостоверяващ собствеността на имота. Твърди, че скица от 1995 г. не е представяла. Свидетелят заявява също, че е било представено и становище за експлоатация на обекта, издадено от Община Чирпан, като няма спомен впоследствие да са изпращани допълнително документи на ДФЗ. Х. твърди, че не може да обясни, защо в контролния лист, обективиращ констатациите от проверката, който самата тя е подписала, не са описани всички документи, които са представени и за част от които сега се твърди, че не са съхранявани надлежно.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г., в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.  

 

 

   Съгласно разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. В чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.

            В нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.

От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, вкл. по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 във връзка с реализацията на проект по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“. Следователно оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г. е издаден от материално компетентен административен орган – Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, при упражняване на законово регламентирани правомощия по чл.27, ал.7 във вр. с чл.20а, ал.5 от ЗПЗП.           

           

            Обжалваният АУПДВ обаче е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 19 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съответно в чл.27, ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г./, е регламентирано, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019 г./, законът изрично разграничава случаите, в които дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с решение за финансова корекция и с акт на установяване на публично държавно вземане. По силата на  чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП издаването на АУПДВ е субсидиарно, когато не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова корекция.

В случая административното производство по издаване на АУПДВ № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г., е образувано и проведено при действието на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. Както вече беше посочено, едно от фактическите основания за издаване на оспорения АУПДВ, е неизпълнение на заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ за финансовите 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Константно в съдебната практика на Върховния административен съд по ЗПЗП се приема, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им се субсумира в материалноправното основание по  чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ /неизпълнение на финансови индикатори/, за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. След изменението на ЗПЗП, ДВ бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на: установяването дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕСИФ; вида на административния акт, с който се извършва това установяване – решение, както и по отношение на реда за неговото издаване - чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Следователно при наличие на основание по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ /както е в случая/, дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ се установява с решение за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директора на ДФ "Земеделие" по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ / в този смисъл Решение № 15687 от 17.12.2020г. на ВАС по адм. дело № 8586/2020г./. С оглед на изложеното при неизпълнение на бизнес плана, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, по силата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, процесуалният ред за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП от страна на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан чрез издаване на АУПДВ, е неприложим.

Приложимостта на реда по чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП не следва и по аргумент от §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /изм., ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г./, независимо, че в относимите Наредба №23 от 18.12.2009г. и Наредба №29 от 11.08.2008г., издадени на основание §35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта, като са регламентирани и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 59 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. чл. 46 от Наредба №29 от 11.08.2008г. Този извод следва от разпоредбата на §12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018г./, предвиждаща, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Следователно приложимостта на досегашния ред на предвидените в наредбите по прилагането на ЗПЗП производства, вкл. и тези, касаещи възстановяване на БФП, е обусловена от наличието на започнато производство по реда и при условията на такава Наредба и неизтичането на периода на мониторинг. Съгласно  регламентацията по §1, т. 2, б. „а“ от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013г., мониторинговият период за договори, сключени преди 1 януари 2015г., е пет години считано от датата на сключването. В случая договор № 34/3/3121054. за отпускане на финансова помощ на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан по мярка 4.1. „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските район /ЕЗФРСР/ във връзка с реализацията на проект по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ с предмет „Закупуване на оборудване за обект - Автосервиз“, е сключен на 04.11.2014г., от което следва извода, че мониторинговият период е изтекъл на 04.11.2019г., което обстоятелство изрично е посочено в оспорения АУПДВ /стр. 5, абзац втори/. Административното производство по издаване на АУПДВ № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г., е образувано на 05.11.2019г. /с откриването на производството с писмо изх. №01-2600/ 6735 от 05.11.2019г. на  Изпълнителния директор на ДФЗ/, към който момент обаче петгодишният мониторингов период е изтекъл. С изтичането на този период прилагането на „досегашния ред“ за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП /т.е реда по чл. 59 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. по чл. 46 от Наредба №29 от 11.08.2008г./, е недопустимо, като определянето на приложимия процесуален ред следва да се извърши съобразно  действащите правила по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр.51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./ - в случая с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не чрез издаване на АУПДВ за възстановяване на изплатената финансова помощ. Всъщност първоначално е било образувано именно производство за налагане на финансови корекции по сключения договор за предоставяне на БФП по реда на ЗУСЕСИФ, но същото е прекратено със Заповед № 03-РД/4117 от 01.10.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, по съображения, основани на нормата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП и че  дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП следва да се установява с АУПДВ по реда на ДОПК, като не е съобразено, че прилагането на чл.27, ал.7 от ЗПЗП е изключено поради наличието на основание по чл.27, ал.6 от ЗПЗП.  

Допуснатите нарушения на административно-производствените правила при образуването и провеждането на производството, приключило с издаването на оспорения АУПДВ, засягащи материалноправните основания за определяне дължимостта на подлежащата на възстановяване БФП, процедурата по установяване и актът, с който се установява, следва да бъдат определени като съществени нарушения, обуславящи незаконосъобразност на АУПДВ.  

 

            Оспореният АУПДВ № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г. е издаден и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

 

            В АУПДВ е формиран извод, че въз основа на констатациите от извършената физическа проверка на място и последвалата я административна такава, са установени две нарушения, извършени от ползвателя на безвъзмездната помощ - „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан, както следва: 1. неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план показатели – нарушение на т. 4.17 и чл. 4.25.3 от договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. във връзка с т. 11 от Приложение №2 към него, респективно на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.; 2. неспазване на задължението за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на БФП - нарушение на чл. 42, ал. 3 от Наредба №29 от 11.08.2008 г. и чл. 54, ал. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009 г. във връзка с т. 4.23 от договора.

 

            По отношение на първото констатирано нарушение - неизпълнение на приходната част от одобрения бизнес план от гл. т. непостигането /неизпълнението/ на предварително заложените финансови показатели:

 

Материалноправните основания, при наличието на които Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва, са регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 3 от  Наредба №23 от 18.12.2009г., а именно: 1. МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ /чл.59, ал. 1/; 2. МИГ или получателите на помощта са представили декларация с невярно съдържание и/или изкуствено са създали условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлекат облага в противоречие с целите на наредбата /чл.59, ал.3, т.1/; 3. МИГ или получателите на помощта са получили допълнителна публична финансова помощ за дейностите, финансирани по реда на наредбата /чл.59, ал.3, т.2/; 4. МИГ или получателите на помощта са променили предмета на подпомаганата дейност /чл.59, ал.3, т.3/ и 5. МИГ или получателите на помощта не използват придобитите на основа на одобрения проект активи по предназначение /чл.59, ал.3, т.4/. Това е така, тъй като, както вече бе посочено, разпоредбите на Наредба №29 от 11.08.2008г. са приложими към условията и реда за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ - аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба №23 от 18.12.2009г.

 

В случая оспореният АУПДВ нито от фактическа, нито от правна страна е обоснован с наличието на някоя от хипотезите на чл. 59, ал. 3, т. 1 – т. 4 от Наредба № 23 от 18.12.2009г., нито са изложени съображения за съществуването на регламентирано в посочена разпоредба материалноправно основание за възстановяване на получената финансова помощ.  Упражнената административна компетентност се основава единствено на хипотезата на чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009г., а именно  получателят на помощта „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Наличието на това материалноправно основание за издаването на оспорения АУПДВ от фактическа и правна страна е обосновано с допуснати договорни и нормативни нарушения, квалифицирани като такива на т. 4.17 и 4.25.3 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. за отпускане на финансова помощ във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, съотв. на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г.  

 

Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. кандидатите представят бизнес план по образец /приложение № 3/ за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат "xls". В разпоредбата на ал. 2 на чл. 16 е регламентирано, че бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от наредбата. Според дефиницията дадена в §1, т. 6 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008г. "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.

Констатираното от ДФЗ нарушението на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. се основава на установеното неизпълнение на показателите на одобрения по проекта бизнес план за финансовите 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. Систематичното място на разпоредбата на 16, ал. 2 от Наредба №29  от 11.08.2008г. е в Глава Втора на наредбата – "Условия за предоставяне на финансовата помощ", Раздел IV – "Изисквания към проектите". По аргумент от легалните дефиниции по § 1, т.6 и т.19 от ДР на Наредбата, икономическата жизнеспособност на проекта се доказва именно с предоставянето на бизнес план, като предпоставка за неговото одобряване, съответно за последваща оторизация на заявката за изплащане на финансова помощ. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Следователно икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост за период 5 години на проекта, доказана чрез изготвения бизнес план, представлява условие за предоставянето на финансова помощ. В случая очевидно към момента на одобряване на проекта, ДФЗ – РА, въз основа на извършена преценка на представения от кандидата бизнес план, е преценил, че проектът на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан, е икономически жизнеспособен и съответно че е изпълнено условието по чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за предоставянето на финансова помощ. Съдът счита, че след одобряването на проекта, сключването на Договор за отпускане на финансова помощ №34/3/3121054 от 04.11.2014г. и направената, след проверка за съответствие с критериите за финансиране, оторизация на окончателното плащане на проекта, е недопустимо да бъде извършвана нова /повторна/ проверка и преценка за икономическата жизнеспособност на проекта от гл. т. заложените в бизнес плана финансови показатели. Несъстоятелно е соченото в обжалвания АУПДВ, че „жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост, който следва да бъде проверяван посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения проект“ – доколкото критериите за допустимост се проверяват към момента на одобряването на проекта и предоставянето на финансовата помощ, очевидно няма как проверката за допустимост от гл.т спазването на условието по чл. 16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г., да се извършва посредством оценяването на фактическото изпълнение на бизнес плана от гл.т на мониторинг на „жизнеспособното функциониране на инвестицията“. В този смисъл приетото от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в оспорения АУПДВ, че проектът не е икономически жизнеспособен, в нарушение на изискването на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., съдът счита, че не може да бъде релевантно материалноправно основание за упражненото административно правомощие при прилагането на чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009г.

Действително от доказателства по делото се установява неизпълнение на заложените приходи за посочените финансови години. Но това неизпълнение не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.16, ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. /поради приемането на доказана вече икономическата жизнеспособност на проекта при неговото одобряване/, още по-малко нарушението на чл. 16, ал. 2 от Наредбата би могло да се субсумира в хипотезата на неизпълнено от получателя на помощта нормативно задължение, като материалноправно основание по чл. 59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за възстановяване на получената финансова помощ. Неизпълнението на бизнес плана в приходната му част само по себе си не може обоснове и наличието на несъответствие с целите, за които се извършва финансовото подпомагане по  мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" по чл. 2 Наредба №23 от 18.12.2009 г., доколкото тези цели следва да се разглеждат в контекста на целите, заложени в чл. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. /насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони и насърчаване на предприемачеството в селските райони/,  тъй като одобреният и финансиран проект е именно по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“.

 

Неправилно и необосновано решаващият административен орган е приел, че констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи съставлява неизпълнение на договорни задължения, като основание по чл. 59, ал.1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за възстановяване на получена финансова помощ, основаващо се на неизпълнение  от страна на получателя на помощта на задълженията му по т. 4.17 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора. Съгласно т. 4.17 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение №2 към договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 11 от приложението ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без предварително уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или количествено – стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията – предмет на договора. От доказателствата по делото, вкл. от резултатите от извършената проверка на място, обективирани в съставения контролен лист, по несъмнен начин се установява, че инвестицията, за която е отпусната финансовата помощ – придобиване на стенд с компютърно управление Hawkeye PA120 M Lift и комплект от два броя предни въртящи се плочи от същата марка, е изцяло  извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект, в т. ч. в съответствие с посочените в бизнес плана стойности на придобитите активи, дати на придобиване и на въвеждане в експлоатация, като извършената инвестиция не е в противоречие и с целите на мярката. Очевидно неизпълнението на заложените в бизнес плана приходи не се свързват с неизпълнение на задълженията на ползвателя на помощта по т. 4.17 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, доколкото тези задължения касаят извършването на инвестицията като такава по придобиването на материални активи. Противно на приетото в оспорения АУПДВ, от текстовата формулировка на т. 4.17 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. и т. 11 от Приложение №2 към договора, по никакъв начин не може да се обоснове извод, че предметното съдържание на това договорно задължение включва както задължение за извършване на инвестицията чрез придобиване на материални активи, така и задължение ползвателят на помощта да постигне заложените финансови показатели в бизнес плана.

 

Неправилно и необосновано е прието също, че констатираното неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи съставлява неизпълнение на договорни задължения, като основание по чл. 59, ал. 1 от Наредба №23 от 18.12.2009г. за възстановяване на получена финансова помощ, основаващо се на неизпълнение от страна на получателя на помощта на задълженията му по т. 4.25.3 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. Съгласно посочената клауза ползвателят на помощта е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години, от сключване на договора. Легална дефиниция на „проект“ е дадена в разпоредбата на §1, т. 19 от ДР на Наредба №29 от 11.08.2008г., според която проектът е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Съобразно образеца на заявление за подпомагане – Приложение № 5 към чл. 26, ал. 1 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и по конкретно видно от частта му „Приложени документи“, изготвеният бизнес план по образец, съгласно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от същата наредба, е изискуем документ, имащ отношение към редовността и допустимостта на заявения за подпомагане проект. С оглед по-горе изложените съображения по отношение заложените в бизнес плана показатели и тяхното значение за извършването на преценка за икономическата жизнеспособност на проекта - предпоставка за неговото одобряване, следва извода, че същите тези заложени финансови показатели не могат да имат двояко значение, като тяхното недостигане не следва да бъде отчитано като неизпълнение и на проекта по смисъла на т. 4.25.3 от договора. Само по себе си изпълнението на производствената и търговска програма от ползвателя на помощта и в частност достигането на определени количествени стойности, не е въздигнато като самостоятелно договорно или нормативно задължение, чието неизпълнение да обуслови неспазване на заявения за подпомагане проект, в нарушение на т. 4.25.3 от договора. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че основаната задача на подпомагането по програмата, интерпретирана и в сключения договор, е да бъде извършена съответната инвестиция по конкретен проект, чрез която следва да се постигнат специфичните цели на мярката, обсъдени по-горе в решението. В този смисъл приходите са резултат от работеща вече инвестиция, а не представляват самата инвестиция, поради което заложените в бизнес плана приходи са извън предвидените нормативни или договорни изисквания за изпълнение. Доколкото от една страна не е спорно, че инвестицията е извършена и фактически не се твърди от административния орган несъответствие на инвестицията с одобрения проект, а от друга страна предметът на одобрената инвестиция /материалните активи/ са придобити, функционират и се експлоатират в осъществяваната от подпомогнатото лице дейност, не е налице неизпълнение от страна на получателя на помощта на задълженията му по т. 4.25.3 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г.

В заключение нито клаузата по т.4.17, нито клаузата по т. 4.25.3 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г., вменяват на получателя на помощта задължение да изпълни финансовите показатели, посочени в представения на етап кандидатстване бизнес план, като задължението за спазване на одобрения проект се отнася само до конкретни заложени параметри на проекта, но не и относно прогнози, които се влияят от икономически фактори /Решение № 15971/ 29.12.2020г. по адм. дело № 8344/ 2020г. по описа на ВАС/. Никъде в договора не е предвидено задължение за достигане на определени нива на приходи през всяка една от финансовите години. Макар бизнес планът да се включва в одобрения проект по силата на чл.9, ал.1, б. „г“ от договора, съгласно чл.9.5 проектът не е неразделна част от договора, а само Таблицата с одобрените разходи. Отделно от това размерът на очакваните приходи е финансово-икономически показател, отразяващ прогнозната икономическа стойност от функционирането на подпомогнатата дейност, върху който показател влияят и обективни социални, икономически и др. фактори, които не винаги са предвидими, поради което изпълнението на договорните задължения за извършването на инвестицията и спазването на одобрения проект, не следва нито да се отъждествява, нито да се преценява от гл.т на изпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни стойности на приходите, които ще се реализират от одобрената инвестиция, чийто предмет е обект на финансиране.

 

Всъщност съдът счита, че неизпълнението на бизнес плана от гл. т. на заложените, но неизпълнени показатели в приходната част, би могло да съставлява основание за възстановяване на получената финансова помощ единствено в хипотезата на чл.59, ал. 3, т. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. – в случаите, когато МИГ или получателите на помощта изкуствено са създали условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлекат облага в противоречие с целите на наредбата. Административният орган обаче нито е обосновал, още по-малко е доказал наличието на това материалноправно основание за връщане на изплатената като финансово подпомагане сума.

 

Отделно от това въз основа на установените от назначената съдебно-икономическа експертиза осчетоводени в по-голям обем продажби и съотв. реализирани от дружеството по-голям размер на приходите в резултат на извършени продажби на авточасти, в сравнение с тези, приети от ДФЗ, съдът приема, че неправилно е определен и средноаритметичният процент на изпълнение на финансовите показатели на бизнес плана за проверявания период.  Действително експертните заключения по изпълнената по делото СИЕ са изготвени въз основа на данни от водените в дружеството счетоводни регистри, които, както вещото лице сочи, отразяват осчетоводени фактури, непредставени пред контролните органи на РТИ. Но неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на ответника, че доколкото изводите на вещото лице се основават на доказателства /фактури/, които не са били представени на проверяващите органи при извършената от тях проверка, същите не следва да се включват при формиране размера на приходите от дейността на подпомогнатото лице и съотв. при определяне процента на изпълнение на финансовите показатели на бизнес плана. Това е така, тъй като назначената експертиза има за цел да установи реалните приходи от подпомогнатата дейност, съответно процентното изпълнение на заложените показатели, като фактът, че фактурирани и осчетоводени продажби са били установени едва в съдебната фаза на административния процес, сам по себе си не може да обуслови извод, че фактурите, обективиращи тези продажби, не са били съществуващи към момента на извършване на контролната проверка.

 

 С оглед на гореизложеното съдът приема, че неправилно, констатираното  неизпълнение на финансовите индикатори от бизнес плана в приходната му част от получателя на помощта „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан, е квалифицирано като нарушение на т. 4.17 и т. 4.25.3 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. във връзка с т. 11 от Приложение №2 към договора, респективно на чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. Съответно фактически, правно и доказателствено необосновано и в противоречие с материално правните разпоредби решаващият административен орган е приел, че е налице основанието по чл. 59, ал. 1 във връзка с ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. за връщане на изплатена на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан финансова помощ и респективно незаконосъобразно с оспорения АУПДВ № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г., на основание т. 8.1 и т. 1.2 от договора във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009г. и т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., е определена като подлежаща на възстановяване сумата в размер от 16 992.50 лв., представляваща 100 %  от общата предоставена финансова помощ по договора.

 

По отношение на второто констатирано нарушение – неспазване на задължението за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на БФП:

 

Не е спорно между страните по делото, а и от доказателствата се установява, че към подаденото от „Б. 2108“ ЕООД заявление за подпомагане, са представени, под формата на ксерокопия, Нотариален акт № 28, том IV, рег. № 4628, дело № 623 от 2009г., скица № 37 от 05.03.1995 г. и становище с изх. № КОС-01-3912 от 24.10.2013г. на РИОСВ – Стара Загора, като за това обстоятелство кандидатът изрично е извършил отбелязване в  графата „Приложени документи“ – ред 17 и 18 /л. 376/. Както бе отбелязано вече, в хода на извършената проверка контролните органи са изискали кандидатът да представи посочените по-горе документи в оригинал, като в Раздел I, т. 15 от контролния лист е отразено, че оригинали на тези документи не са представени, въз основа на което е прието, че е  нарушено условието за съхраняването им за срок от 5 години. Във връзка с дадените с писмо изх. №01-2600/600 от 06.02.2019г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ указания за представяне на липсващите документи в оригинал или нотариално заверено копие, от ползвателя на помощта е представен само нотариалният акт, под формата на заверено от Служба по вписванията, гр. Чирпан ксерокопие на документа. По делото липсват доказателства от които да се направи извод, че останалите документи са били представени в оригинал на административния орган, както в хода на извършената проверка, така и преди издаването на АУПДВ.

Констатираното неизпълнение, изразяващо се в неспазване на задължението за съхраняване на всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5г. след сключване на договора за отпускане на БФП, е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 42, ал. 3 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и чл. 54, ал. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009г., във връзка с т. 4.23 от  договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. и съотв. като основание по см. на т. 8.1 от договора във връзка с чл. 59, ал. 1 и 2 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за определяне на подлежаща на възстановяване изплатена финансова помощ при прилагането на т. 13 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. ползвателят следва да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, като подобна правна регламентация се съдържа и в разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. В т. 4.23 от Договор №34/3/3121054 от 04.11.2014г. е посочено, че ползвателят е длъжен да съхранява всички документи, свързани с дейността, в продължение на 5 години след окончателното изплащане на финансовата помощ.

Приетите от административния орган като неизпълнени от подпомогнатото лице материалноправни задължения, регламентирани с посочените по-горе  разпоредби на Наредба №29 от 11.08.2008г. и Наредба № 23 от 18.12.2009г., се свързват със задължението за съхраняване на документи, отнасящи се до  подпомаганата дейност т.е документи касаещи извършваните финансови операции и тяхната счетоводна отчетност, както и такива, пряко свързани с подпомогнатата дейност. Аргумент за това е и т. 13 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. /съгласно която е определена за възстановяване БФП/, определяща това нарушение като засягащо задължението за одитна следа и отчетност на подпомаганата дейност. В конкретния случая такива документи биха могли да бъдат тези, удостоверяващи извършването на конкретни доставки на услуги и продажби; свързани с придобиването и експлоатирането на инвестицията, както и всички документи имащи отношение към цялостната дейност на ползвателя на БФП, произтичаща пряко или неразривно свързано с извършената инвестиция. Съответно задължението на ползвателя на помощта по т. 4.23 от сключения договор, за съхраняване на документи за срок от 5 години от датата на изплащане на помощта, също обвързват изискваните за съхраняване документите с подпомогнатата дейност. В случая от фактическа страна неизпълненото нормативно, респ. договорно задължение е обосновано с непредставени оригинали на Нотариален акт № 28, том IV, рег. № 4628, дело № 623 от 2009г., на скица № 37 от 05.03.1995г. и на становище с изх. № КОС-01-3912 от 24.10.2013г. на РИОСВ – Стара Загора. Без съмнение тези документи са били изискуеми и необходими към момента на подаване на заявлението за подпомагане и са били условия за неговата редовност, като не е спорно, че копия от документите са били приложени от „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан към подаденото от кандидата заявление за подпомагане. Но административният орган неправилно е квалифицирал установените в хода на проверката факти и обстоятелства като неизпълнение на задълженията по чл. 42, ал. 3 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и по чл. 54, ал. 3 от Наредба № 23 от 18.12.2009г., съотв.  по т. 4.23 от договора, регламентирани като задължения за съхраняване на документи, свързани с подпомогнатата дейност, а не като задължения за представяне на оригинали на документи при тяхното поискване. Следва да се отбележи че изложените в оспорения акт фактически и правни съображения досежно това констатирано нарушение са неясни от гл. т обосноваването на възприетото материалноправно правило за поведение, което е квалифицирано като неизпълнено нормативно, съотв. договорно задължение и като основание за връщане на изплатено финансово подпомагане по см. на чл. 59, ал. 1 от Наредба №23 от 18.12.2009г., респ. на чл. 46, ал. 1 от Наредба №29 от 11.08.2008г. Действително в т. 10 от Приложение №2 към договора е посочено, че ползвателят се задължава да съхранява за срок от 5 години от датата на сключване на договора всички оригинални документи, свързани с извършването, отчитането и използването по предназначение на инвестицията-предмет на договора, които не се изискват в оригинал при подаване на заявление за подпомагане, съответно заявката за плащане, като при поискване от фонда се задължава да ги предостави в оригинал. Но в случая издаването на оспорения АУПДВ за възстановяване на част от получената БВП не е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна с неизпълнено договорно задължение по т. 10 от Приложение №2 към договора, за представяне на оригинали на приложени към заявлението за подпомагане като копия документи, свързани с извършването, отчитането и използването по предназначение на инвестицията-предмет на договора, нито непредставянето на оригиналите на посочените по-горе документи се субсумира в хипотезата на т. 13 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.

 Ето защо необосновано и в противоречие с материалноправните разпоредби решаващият административен орган е приел, че ползвателят на помощта е допуснал нарушение на чл. 42, ал. 3 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и на чл. 54, ал. 3 от Наредба №23 от 18.12.2009г., във връзка с т. 4.23 от договора, съответно, че е налице основанието на чл. 59, ал. 1 от Наредба №23 от 18.12.2009г. и по чл. 46, ал. 1 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за връщане на предоставена на „Б. 2108“ ЕООД, гр. Чирпан БФП, респ. незаконосъобразно с оспорения АУПДВ, на основание т. 8.1 от договора и съгласно т. 13 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., е определена като подлежаща на възстановяване сума в размер от 9 345.88 лв.

 

            С оглед на изложените съображения обжалваният АУПДВ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.  

 

            Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като в тежест на Държавен „Фонд земеделие“ – гр. София следва да бъде възложено заплащането на сумата от 1450лв., представляваща 50лв. внесена държавна такса и 1 400лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е към минимално предвиденото такова по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното от ответника възражение за прекомерност се явява неоснователно.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд 

 

                                Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Б. 2108“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, ул. „Г. С. Раковски“ № 8А,  представлявано от управителя си Д.Д., Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/3/3121054/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6735#2 от 11.03.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който АУПДВ на „Б. 2108“ ЕООД, е: 1. Определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16 992.50лв., на основание т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.; 2. Определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 9 345.88лв., на основание т. 13 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. и 3. на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. на „Б. 2108“ ЕООД е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 16 992.50 лв., представляващо окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като незаконосъобразен.   

 

            ОСЪЖДА Държавен „Фонд земеделие“ – гр. София, да заплати на „Б. 2108“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Чирпан, ул. „Г. С. Раковски“ № 8А, представлявано от управителя Д.Д., сумата от 1 450.00 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

                                                                               

                                                                                                                                     СЪДИЯ: