Р Е Ш Е Н И Е
№ 750
гр. Хасково, 01.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Диана
Динкова и в присъствието на прокурор Николай Гугушев от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 821 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП -
Пловдив, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №177/27.05.2019г.,
постановено по АНД № 426 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година, с
което е отменено Наказателно постановление №414340-F403526 от 27.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд било неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Навеждат се
доводи, че изложените от районния съд мотиви за отмяна на НП били неправилни и незаконосъобразни.
От всички събрани доказателства (писмени и гласни) безспорно се установявало
извършеното административно нарушение от обективна страна. Както било посочено
и в решението на РС – Хасково, в хода на административнонаказателното
производство не били допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна
на НП. Посочени били изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до
съставомерните елементи на нарушението, като изложената в акта за установяване
на административно нарушение фактическа обстановка намерила пълно отражение и в
издаденото наказателно постановление. Нарушението било индивидуализирано в
степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява то и срещу
какво се защитава. На следващо място се навеждат доводи, че производството по
издаване на ревизионен акт и производството по установяване на нарушения на
данъчното законодателство били две отделни производства, които протичали паралелно,
същите не се намирали в отношение на преюдициалност и били защитени от
законодателя с предвидена самостоятелна процедура по тяхното обжалване, поради
което наличието на влязъл в сила ревизионен акт, с който било установено
данъчно задължение, не бил предпоставка за законосъобразно развитие на
административнонаказателното производство за това нарушение. Сочи се, че
административнонаказателното производство било самостоятелно производство,
което се регулирало от специалните правила в ЗАНН и субсидиарно се прилагали
разпоредбите на НПК. Да се поставят двете производства в някаква зависимост
означавало административнонаказващият орган да не може да осъществява правомощието
си да налага административни наказания при констатиране на административни
нарушения. Констатациите от проведеното ревизионно производство по никакъв
начин не обвързвали както административнонаказващия орган при реализирането на
административнонаказателната отговорност, така и констатациите и решенията на
решаващия съдебен орган. Различна била и целта на двете производства. Докато
целта на ревизионното производство била да се определят и да се вменят дължими
данъци и осигуровки на ревизираното лице, то целта на
административнонаказателното производство била да се санкционира нарушителя за
извършено административно нарушение, което било установено по надлежния ред.
Твърди се, че в подкрепа на автономността на двете производства било и Тълкувателно
Решение №1 от 07.05.2009г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС.
В това тълкувателно решение се разграничавала и визирала автономността между
двете производства – ревизионното и наказателното и с аргумента на по-силното
основание това важало и за административно-наказателното производство. Също
така, в подкрепа на тезата, че двете производства не били обвързани и зависими
едно от друго, било и обстоятелството, че не била предвидена възможност
административнонаказателното производство да бъде спирано до приключване на
някакво друго производство, в случая ревизионното, с оглед решението на
компетентния наказателен, съответно административнонаказателен съд. На следващо
място, неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че дружеството не било
уведомено за резултатите от извършената митническа проверка на гръцките власти
и за резултата от нея. В хода на извършената проверка на „Макс текстил“ ЕООД,
документирана с Протокол №П-16002618055721-073-001/04.06.2018г., от дружеството
били изискани писмени обяснения и документи във връзка с променената митническа
стойност на ВОП. В представен писмен отговор, същото декларирало, че във връзка
със завишените статистически стойности по ЕАД за м. 11.2017г. от митническите
власти на Гърция, няма да бъдат издадени протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС
с променена стойност на данъчната основа, тъй като е подадена жалба до Окръжния
прокурор на гр. Солун, с която се оспорват завишените стойности по всички ЕАД
за м. 11.2017г. След като сезирало компетентните органи за завишените
стойности, дружеството несъмнено било запознато с резултата от митническата
проверка на гръцките власти. Отделно от това, същото било уведомено за
променените стойности на митническите декларации за м. 11.2017г. и в хода на
извършваната му проверка, в резултат на която било констатирано и настоящото
административно нарушение. Предвид изложеното се сочи, че наказателното постановление
било законосъобразно, издадено било от компетентен орган, спазени били формата
и реда при издаването му и същото съдържало необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго,
с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление №414340-F403526/27.02.2019г. на Директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив.
Ответникът, „Макс Текстил“ ЕООД гр. Х., редовно призован, се представлява
от надлежно упълномощен представител адв. Абрахамова, която оспорва жалбата и
моли решението на Районен съд Хасково да бъде оставено в сила.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне
в сила на оспореното решението.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във
връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалваното пред
него Наказателно постановление №414340-F403526/27.02.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Макс текстил“ ЕООД, гр. Х., за
нарушение на чл.86, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
във връзка с чл.84 от ЗДДС и чл.13, ал.3 от ЗДДС и на основание чл.180а, ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 15326.5 лв.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че при
стеклото се развитие на производството, с оглед паралелното протичане на
административнонаказателното и на ревизионното производство, след като
процесният АУАН е съставен преди издаване и влизане в сила на ревизионния акт и
предвид твърдяната от наказващия орган автономност в развитието на
административнонаказателното и ревизионното производство, резултатът от него не
би могъл да остане изолиран от преценката на съда. Той сочел
на необоснованост на констатациите в наказателното постановление за
необходимост от начисляване на данъка в посочения размер върху данъчна основа –
1629713.75 лева, тоест различна от тази, върху
която дружеството – жалбоподател изпълнил задължението си по чл.86, вр. чл.84
от ЗДДС за осъществените вътреобщностни доставки за данъчен период м. декември
2017 г., след като било прието, че при ревизията не са установени
основания за корекция на данъчната основа на извършени доставки и на начисления
данък, както и на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит.
Оттам, съдът приел, че не би могло в съответствие с
доказателствата по делото да се приеме, че била реализирана хипотезата на
разпоредбата на чл.180а, ал.1 от ЗДДС, поради което, необосновано и в
противоречие с материалния закон била ангажираната отговорността на дружеството
– жалбоподател по този текст. В случая отговорността била обективна и
безвиновна, с оглед субекта на нарушение – ЮЛ и разпоредбата на чл.83 ЗАНН, но
за да възникне задължението, чието неизпълнение се вменява като основание за
налагане на административната санкция, следвало да бъде изпълнено и насрещното
изискване „Макс текстил“ ЕООД, град Х. да
бъдат уведомени за резултата от митническата проверка на гръцките власти и за
резултата от нея, довел до промяна в данъчната основа, върху която бил начислен
за данъчен период м. декември 2017 г. данъкът върху добавената стойност.
Изискване, което не било изпълнено, след като спонтанна информация била
подадена единствено до митническите и приходни органи на Република България, но
не и до заинтересованото лице, задължено да начисли в сроковете и по реда на
ЗДДС дължимия данък за осъществени вътреобщностни придобивания. Още повече, че
при извършената проверка не ставало ясно по
никакъв начин, как именно приобритателят на стоките е отговорен за възникване
на основанието за промяна в стойността на стоките, предмет на ВОД, оттам и за
промяна на данъчната основа, върху която да бъде начислен данъкът за периода м.
декември 2017 г., поради което не били изпълнени
изискванията на фактическия състав, очертан в наказващата разпоредба – чл.180а,
ал.1 от ЗДДС, незаконосъобразно приложена в случая, поради което процесното
наказателно постановление подлежало на
отмяна.
Касационната инстанция намира решението за правилно. При точно установена и
подробно описана фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилни
изводи за отмяна на наказателното постановление.
Правилен е извода на районния съд, че дружеството не е осъществило състава
на чл.86, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.84 от ЗДДС и чл.13, ал.3 от ЗДДС. В случая
от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че за
„Макс Текстил“ ЕООД, за периода месец декември 2017г. не е налице задължение да
начисли ДДС в по-голям размер от този, който дружеството е начислило и отразило
в издадените от него протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и съответно
отразени в СД по ДДС за съответния месец. Дружеството правилно е определило
данъчната основа за реализираното вътреобщностно придобиване при условията на
чл.13, ал.3 от ЗДДС във вр. с чл.64, ал.2 от ЗДДС, тъй като основата за
определяне на дължимия ДДС платим от „Макс Текстил“ ЕООД, регистрирано за
целите на данъчното облагане в България изцяло е в зависимост и се определя от
декларираните данни от „Макс Текстил“ ЕООД, регистрирано и в Г. с ДДС номер ЕL997998313. След като тези данни
безспорно съвпадат и не е налице разминаване между тях, неоправдано е да се
приеме, че дружеството дължи в България по-голям размер на ДДС, а именно
306 530.09 лв., поради това, че приходната администрация в България е
получила информация от Гърция за промяна на декларираната митническа стойност
по вноса осъществен от „Max Tekstil“ LTD Гърция.
Тези вътреобщностни придобивания осъществени през месец декември 2017г. са
били предмет на обследване и в развилото се по отношение на „Макс Текстил“ ЕООД
ревизионно производство. В следствие на което е издаден Ревизионен доклад №
Р-16002618003643-092-001/15.03.2019г., в който на стр.7 е посочено следното:
Установено е, че през ревизирания период дружеството внася стоки от Турция през
митница С. в Г., на територията на която е регистрирано за целите на ЗДДС с VIN ЕL997998313, след което за своя сметка транспортира стоката до
България и я продава на територията на страната. Посочено е, че в случая за
ревизираното лице е налице ВОП по реда на чл.13, ал.3 от ЗДДС, съгласно който за
възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на
територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за
целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или
транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка,
в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени,
извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на
неговата икономическа дейност. Във връзка с това дружеството е издало протоколи по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и е отразило получената стока в дневниците по чл.124 от ЗДДС като ВОП.
Прието е, че за спорния период не са констатирани несъответствия между
декларираните ВОП на стоки от страна на „Макс Текстил“ ЕООД и декларираните
данни на ниво L1 от контрагента „Max Tekstil“ LTD Г., както и че данъчната основа
следва да бъде определена по правилата на чл.64, ал.2 от ЗДДС, като намери
приложение и разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗДДС. Крайният извод на екипа
извършил ревизията е, че в хода на същата не са констатирани основания за
корекция на данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит за
месец декември 2017г. С цитирания по –горе ревизионен доклад и издадения въз
основа на него Ревизионен акт № Р16002618003643-091-001/27.03.2019г. по
отношение на дружеството „Макс Текстил“ ЕООД не са установени допълнителни задължения
и не е начислен допълнително ДДС за така извършеното вътреобщностно
придобиване.
С оглед изложеното до тук се налага извода, възприет и от
районния съд, че в разглеждания случай по отношение на санкционираното
дружество, не е реализирана хипотезата на чл.180а, ал.1 от ЗДДС, поради което в
противоречие с материалния закон е ангажирана отговорността на „Макс Текстил“
ЕООД по този текст от закона.
Съдът споделя съображенията на
касатора, че производството по издаване на ревизионен акт и производството по
установяване на нарушения на данъчното законодателство са две отделни
производства, регулирани от различни процесуални правила, но намира, че
издадения срещу „Макс Текстил“ ЕООД ревизионен акт, в който изрично е посочено,
че за данъчен период декември 2017г. дружеството не дължи допълнително ДДС, в
повече от това което то е начислило в подадената от него СД по ЗДДС представлява обстоятелство от съществено
значение за разкриване на обективната истина по административно-наказателното
производство. Доколкото обаче в настоящия случай имаме идентичност на спорния
въпрос в двете производство и съобразявайки разпоредбата на чл.108 от ДОПК, то
следва да се приеме, че производството по ЗАНН, касаещо данъчно нарушение и
ревизионното производство имат връзка. В този смисъл окончателният резултат от
ревизионното производство може да рефлектира върху финализиращия
административно-наказателното производство акт. В разглеждания случай е
безспорно установено, че за „Макс Текстил” ЕООД не възниква задължение да начисли
ДДС за данъчен период м. декември 2017г. в повече от това което е начислило.
При липса на такова задължение е необосновано да се ангажира
административно-наказателната отговорност на дружеството за неизпълнението му.
Предвид всичко изложено по-горе, касационната инстанция намира, че районният съд е установил наличието на
пороци в процеса на издаване на санкционния акт след обективно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото, без да игнорира или изопачава
доказателства и без нарушения на правилата на формалната логика. Констатираните
от него нарушения не могат да бъдат отстранени при съдебното разглеждане на
спора, поради което правилно и законосъобразно обжалваното наказателно
постановление е отменено.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата
по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си съдът е
направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал
нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което е
постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №177/27.05.2019г., постановено по АНД №426 по описа на Районен съд
– Хасково за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.