Решение по дело №340/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 372
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20237050700340
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

............/............2023 г., гр. Варна

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на шестнадесети март 2023 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА  ПОПОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

при секретар Александрина Янева и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело 340/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна срещу решение № 1757/22.12.2022 г., на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД №20223110203121/2022 г., с което е отменено наказателно постановление (НП) № 03-2200332/27.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл.30 ал.1 и ал.3 т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, на „АТС Уъркфорс Рекруйтмънт“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2200 лева на основание чл.81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно  поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Изтъква, че погрешното посочване на датата на нарушението представлява очевидна фактическа грешка и въззивният  съд е трябвало да я  отстрани по реда на чл.248а от Наказателно-процесуалния кодекс и като не го е сторил, следва решението му да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено, като касационната инстанция приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, която не се отразява върху законосъобразността на наказателното постановление и  акта за установяване на административно нарушение. Иска отменя на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание, процесуалният  представител прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Касационният ответник – „АТС Уъркфорс Рекруйтмънт“ ЕООД, представлява от управителя А. Р.-В. чрез адв. М.Д. оспорва касационната жалба и иска решението на Варненския районен съд да бъде оставено в сила като правилно. Намира за правилен извода на въззивния съд относно незаконосъобразността на отмененото наказателно постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и приложимия материален закон, поради което пледира за неговото оставяне в сила.

Съдът приема, че касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Обжалваното решение е валидно и постановено в необходимата от закона форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, както изискват правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Съставът на Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, както и след извършената задължителна проверка, вменена на съда с чл. 218 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с материалния закон и като предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

          За да постанови решението си, съставът на Районен съд – Варна е приел, че действително в представения посреднически договор, сключен с чуждия работодател не се съдържа клауза, която му вменява в задължение да сключи за своя сметка застраховка, покриваща рисковете: заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на работоспособността на наетите на работа лица преди тяхното заминаване от Република България, действаща на територията на чуждата държава, за срока на сключения трудов договор, тъй както повелява разпоредбата на чл.30 ал.1 и ал.3 т.4 от Наредбата за условията и реда да извършване на посредническа дейност по наемане на работа. В същото време, съдът е установил, че административно-наказващият орган е посочил погрешно датата на извършване на нарушението като вместо това да е датата на подписване на въпросния договор на 03.11.2021г. е посочено в акта за установяване на административно нарушение  и в наказателното постановление, че нарушението е било извършено на 03.11.2022г. Правилно Варненският районен съд е отбелязал, че в административно-наказателния процес е неприложим института на чл.248а от НПК, защото наказателното постановление не се приравнява на обвинителен акт и не подлежи на връщане на наказващия орган за поправка на очевидна фактическа грешка, установена от съда.

          Обжалваното решение на Районен съд – Варна е правилно и настоящата касационна инстанция напълно споделя правните му изводи. Видно от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, прилагат се субсидиарно разпоредбите на НПК, само ако в специалния закон липсват особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване. Цитираното препращане изключва приложението на разпоредби уреждащи разпоредително заседание, каквото не е предвидено в ЗАНН.

Точното посочване на датата на нарушението е от съществено значение в административно-наказателното производство, тъй като е свързана с изчисляване на преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН и с правилното приложение на материалния закон досежно изискването по чл.53 ал.1 от ЗАНН за установен по несъмнен начин на факта  на извършване на нарушението. Погрешно посочената дата на нарушението не може да се приеме за очевидна фактическа грешка, защото е задължителен елемент от съдържанието на акта за установяване на нарушението – чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН и на наказателното постановление – чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

При постановяването на решението си въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха констатирани и след извършената задължителна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, което обуславя извод за правилност и справедливост на проверяваното решение, което от своя страна, налага оставянето му в сила.

          При този изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което предвид възражението на касатора за прекомерност на претендирания размер, следва да бъде намалено до минималния такъв по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  във връзка с чл.65д  ал.2 от ЗАНН и съобразно размера на наложеното административно наказание, представляващо материален интерес.

          По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1757/22.12.2022 г., на Районен съд – Варна, постановено по АНД №20223110203121/2022 г.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „АТС Уъркфорс Рекруйтмънт“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлява от управителя А.Р.-В. адвокатско възнаграждение в размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 2.