РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА адм. дело №
600 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС,
вр. с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на ЕТ „П.Г.“ ЕИК *********, със седалище в гр.Русе,
представлявано от П.П.Г., действаща чрез адв.Ю.Д. ***, срещу Заповед за
налагане на ПАМ № 281-ФК от 25.09.2020г., издадена от началника на отдел
"Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП -
"запечатване на търговски обект" – павилион за цветя, находящ се в
гр.Русе, ул.“Хан Крум“ , пав.№ 8, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за
достъп до него за срок от 7 дни.
В жалбата се посочват
основания за материална незаконосъобразност, противоречие с целта на закона и
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Развити
са съображения за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН и несъръзмерност
на наложената ПАМ. Жалбоподателят претендира съдът да отмени оспорената заповед
в цялост. Претендира и направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
представител главен юрисконсулт Р.М. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 18.09.2020 г. в 12,45ч. е извършена проверка
на търговски обект – павилион за цветя, находящ се в гр.Русе, ул.“Хан Крум“ ,
пав.№ 8, стопанисван от жалбоподателя. Установено е, че извършената контролна
покупка на един брой рязан цвят – роза , на стойност
4лв от наличното в обекта фискално
устройство е издаден касова бележка № 002240 от 18.09.2020г. Издадената касова бележка не съдържа
необходимите реквизити по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 8 2006г. на МФ, а
именно наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки, съгласно Приложение №1. В касовата
бележка стоката – 1бр. рязан цвят – роза, е отразена единствено като „Деп 01“.
Резултатите от
проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка № 0385770 от 18.09.2020г.
/л. 7 – л.11 от преписката/. В протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че
нарушението се потвърждава от фискален касов бон/ФКБ/№ 002240 от 18.09.2020г. и
дневен отчет от фискална памет.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ №281-ФК
от 25.09.2020г., издадена от началник на
отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „П.Г.“ ЕИК *********
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – павилион за цветя, находящ се в
гр.Русе, ул.“Хан Крум“ , пав.№ 8, стопанисван от жалбоподателя, и забрана за достъп
до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1,т.1, б.“а“ и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания
протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл.26, ал. 1, т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
АУАН № F574917
е съставен по-късно на 13.10.2020г., когато е и връчена оспорената заповед
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия ЕТ – П.П.Г. на 13.10.2020г.,
видно от подписана от него разписка /л
10 – гръб от делото/. Жалбата до съда е подадена в чрез административния орган и
на 23.10.2020 г. е препратена до Административен съд Русе, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по
чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1
от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС
и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл.59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС,
на която се позовава административния орган в процесната заповед, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Тълкуването на цитираните норми налагат извода,
че във всеки един случай на констатирано нарушение на реда за отчитане на
продажбите в търговски обект, административният орган действа при обвързана
компетентност и констатира ли такъв вид
нарушение той е длъжен да наложи принудителна мярка. Свободата на органа обхваща
преценката само до определянето на продължителността на срока, за който тя се
налага. При тази своя дейност той действа в условията на оперативна
самостоятелност като в акта следва да са изложени мотиви относно
продължителността на срока, за който се нарежда запечатване на обекта и се
забранява достъпът до него.
Оспорващият твърди
материална незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт,
тъй като според него липсата на
реквизити по чл.26, ал.1,т.7 от Наредбата
не е съществено данъчно нарушение и същото съставлява маловажен случай. ПАМ
от вида на процесната, по аргумент от разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДДС, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Производството по прилагането й е
различно и самостоятелно от това по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на субекта по реда и условията на ЗАНН за извършено административно
нарушение по ЗДДС. Двете производства не са обусловени едно от друго. В този
смисъл, образуването на
административно-наказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е
условие за налагане на мярката. За издаването на индивидуалния административен
акт по чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да
е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на
продажбите в търговския обект. Разпоредбите на чл.26, ал.1,т.7 /доп. – ДВ, бр.
76 от 2017 г., бр. 68 от 2020 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от
31.07.2020 г./ от Наредбата предвижда, че фискалната касова бележка от ФУ
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код
на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;
наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с
различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със
съответната стойност. В случая в Протокол за извършена проверка Протокол за
извършена проверка № 0385982 от 30.09.2020г. приходната администрация е
установила, че от търговецът-жалбоподател не е изпълнено задължението да приведат
фискалното си устройство в изискуемия вид, предвид последните промени в
Наредбата и съответно чрез него да издават фискални касови бележки, отговарящи
на изискванията от последните промени в Наредбата. Протоколът, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Така
описаната продажба е отразена и в
изведения на хартиен носител фискален бон/л.12 от преписката/. С издаване на фискална
касова бележка във вида, в който е представена като доказателство пред съда
безспорно е налице хипотезата на чл. 26,
ал.1, т.7 от Наредбата ,
към която препраща чл.186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал
процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
С посоченото по-горе се
опровергават възраженията на оспорващия, че административния орган и издал
атакуваната заповед при липса на фактически и правни основания за издаването и.
Основателно е възражението
на жалбоподателря, че административният орган не е изложил конкретни мотиви
относно продължителността на срока на ПАМ, а наличните такива са общи и неясно
формулирани. В т.2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. №
ТР-4/2002 г. е прието, че в случаите, когато административният орган е овластен
да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е
избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и съответно е основание за
отмяна на административния акт. В случая такова нарушение е допуснато и в тази връзка е основателно
възражението на жалбоподателя за липса на мотиви при определяне продължителността
на ПАМ. Изложените мотиви
в заповедта са общи като съдържание, несвързани с конкретния обект и
конкретното нарушение. Съдът напълно споделя доводите на жалбоподателя в
жалбата, че срокът на наложената ПАМ не е обвързан с тежестта на установеното
нарушение. Определеният срок от 7дни е прекалено дълъг, за да бъде използван за
това, което е предвидено в закона – за отстраняване на нарушението и привеждане
на фискалното устройство в съответствие с изискванията на Наредбата. При
определяне на срока не е съобразен принципа на съразмерност, не са взети предвид
вида и големината на обекта, видовете стоки, които се предлагат в него и изобщо
всички негови особености на малък градски обект. Много по-кратък срок е напълно достатъчен,
за да се постигне целената превенция и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността
от търговеца. Мотивите на административния орган относно срока на ПАМ не почиват
на конкретни фактически основания и не съвпадат с целта на самата принудителна
административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е.
цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения.
Съдът приема, че срокът от 7 дни за запечатване на
обекта не отговаря на тежестта на нарушението
и не е съобразен с целите предвидени в
чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Оспорената заповед в тази част не е в
съответствие с приложимия материален закон и с неговата цел.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че наложената ПАМ е необходима и е свързана със защита на важен
държавен интерес и с нея се
причиняват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета. Като аргумент в подкрепа на това
възражение е ниската стойност на извършената контролна покупка. За покупка на
стойност 4лв мярката е необосновано висока като размер и съдът не възприема, че
в този вид тя има превантивен характер и
цел да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни
противоправни деяния. С много по-кратък срок на наложената мярка адекватно би бил защитен утвърдения ред на данъчна
дисциплина за подобни малки обекти. По изложените съображения съдът намира
жалбата основателна и като такава
тя следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат възстановени
разноските от бюджета на органа, издал
отменения акт, направени по настоящото дело, които в случая възлизат на 150
/сто и петдесет/ лева , от които 100лв – юрисконсултско възнаграждение и 50лв –
д.т.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „П.Г.“ ЕИК *********, със седалище в
гр.Русе, представлявано от П.П.Г., действаща чрез адв.Ю.Д. ***, Заповед за
налагане на ПАМ № 281-ФК от 25.09.2020г., издадена от началника на отдел
"Оперативни дейности" – Варна, в дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с
която на търговеца е наложена ПАМ - "запечатване на търговски обект"
– павилион за цветя, находящ се в гр.Русе, ул.“Хан Крум“ , пав.№ 8, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186, ал. 1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС, вр. Чл. 26., ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18 / 2006г. на МФ.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на ЕТ „П.Г.“ ЕИК *********, със седалище в
гр.Русе, представлявано от П.П.Г. сумата от 150 /сто и петдесет/ лева , от които 100лв – юрисконсултско
възнаграждение и 50лв – д.т.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: