№ 298
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110135081 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба, вх. №16470/21.06.2021 г. и уточнителна такава от
28.06.2021г. на Г. М. М., с ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита
срещу М. В. К. , с ЕГН **********, за осъществен от страна на последната акт на домашно
насилие над него на 14.06.2021 и 16.06.2021г. чрез оказване на психически тормоз,
изразяващ се в отправяне на закани и повреждане на бравата на обитаваното от молителя
жилище.
В съдебно заседание молителят се явява, ангажира доказателства чрез свидетелски
показания на Галина Димитрова Иванова.
Ответникът, не се явява в съдебно заседание, счита молбата за неоснователна. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на
ответницата. Свидетелят Галина Димитрова Иванова твърди, че й е известно да са
отправяни от ответницата към молителя заплахи, както и чупене на бравата на входната
врата на обитаваното от молителя, но не сочи конкретна процесна дата, не конкретизира
място. Показанията й са общи, споделени от молителя. Към молбата е приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която обаче не следва да се ползва с формалната
доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, тъй като е посочено, че е
извършен акт на домашно насилие, без посочена дата, време и конкретно описание на акта.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от доказателствената
съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена
стойност. В настоящото производство от разпита на посочения от молителя свидетел не се
установи по категоричен и безспорен начин, ответникът да е извършил твърдения акт на
домашно насилие. Когато декларацията не може да се ползва от своята доказателствена
1
стойност, молителят следва да проведе пълно и главно доказване. В настоящото
производство, въпреки дадените указания, молителят не проведе доказването на
твърденията си в степен, която да убеди съда в основателността на молбата му.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителят с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото молителят, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС) с оглед разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН вр.
чл. 78 ал.5 от ГПК, Г. М. М. следва да бъде осъден да заплати на М. В. К. разноски по
делото в размер на 400.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. М. М., с ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита срещу М. В. К. , с ЕГН **********.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение
на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Г. М. М., с ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Г. М. М., с ЕГН **********, да заплати на М. В. К. , с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 400.00 (четиристотин лв. ) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2