№ 4310
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110103984 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 15.10.2024г., подадена от „Изи финанс“ ЕООД, за
изменение на решението в частта за разноските. Изложени са съображения, че по делото не
са извършени никакви процесуални действия от страна на ответника, който не се явил в
проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г. Самият отговор бил бланкетен и с него се
признавали всички факти и обстоятелства по делото. Предвид което счита, че дължимият
размер на адвокатско възнаграждение следва да е под минималния размер по НМРАВ или
поне в този размер в случай че се приемело, че подаване на отговор на исковата молба било
пълноценна защита по някое дело. Позовава се на Решение С-438/22 на СЕС. Искането към
съда е да измени Решение № 18072 от 08.10.2024г., постановено по делото, като редуцира
възнаграждението за адвокат под законоустановения минимум по чл. 78, ал. 5 ГПК като
вземе предвид Решение С-438/22 на СЕС и след това редуцира възнаграждението съобразно
уважената част от исковата молба. В случай, че отхвърли искането, искането към съда е да
присъди възнаграждение за адвокат в минимален размер съобразно НМРАВ и след това да
редуцира възнаграждението съобразно уважената част от исковата молба.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 71 от делото/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 18072 от 08.10.2024г., постановено по делото, съдът е признал за
установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл.
23 ЗПК, че М. Г. П. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 1000 лева, представляваща
чистата стойност на Договор за предоставяне на кредит № 396906 от 01.08.2022г., ведно със
законната лихва от 05.09.2023г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение от 15.09.2023г. по ч.гр.д. № 49752/2023г. по описа на
СРС, 25-ти състав, като е отхвърлен предявения иск за сумата от 214,35 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2022г. до 27.07.2023г., както и за сумата
от 5 лева, представляваща лихва за забава за период от 27.07.2023г. до 13.08.2023г. С
решението М. П. е осъдена да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1
1
ГПК сумата от 61,51 лева, представляваща разноски в заповедното производство съразмерно
уважената част от исковете и сумата от 184,52 лева, представляваща разноски в исковото
производство съразмерно уважената част от исковете. С решението „Изи финанс“ ЕООД е
осъден да заплати на М. П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 28,78 лева,
представляваща разноски в заповедното производство съразмерно отхвърлената част от
исковете и сумата от 89,94 лева, представляваща разноски в исковото производство
съразмерно отхвърлената част от исковете.
На първо място, съдът намира, че направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е въведено своевременно. Следва да бъде
посочено, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави
възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият
случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за
разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент
възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете,
посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса
не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на производството да
заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл е
и константната съдебна практика на ВКС (определение № 206 от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. №
1557/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; определение № 367 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. №
2572/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г., І
т. о., определение № 878/12.05.2013 г. по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о., Определение № 84 от
17.05.2021г. по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК).
В конкретния случай от протокола от проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г.
се установява, че при разглеждане на делото не са участвали процесуални представители и
на двете страни. „Изи финанс“ АД са подали молба на 11.07.2024г., с която е взето
становище по възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба. Към
молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК. Нито в исковата молба, нито в цитираната молба
от 11.07.2024г. е релевирано възражение за прекомерност на разноските на ответника. С
оглед на което заявеното за първи път в молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност
на присъдените с решението разноски е несвоевременно заявено и не следва да бъде
разглеждано.
На следващо място, във връзка с изложените от молителя съображения следва да бъде
посочено, че действително с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. съдът е
постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На
следващо място, СЕС са посочили, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. На
последно място е уточнено, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
2
Действително съдът е обвързан от горепосоченото решение на СЕС и изводите в
него, но в конкретния случай ищецът не е релевирал възражение за прекомерност до
приключване на спора пред настоящата инстанция, респ. въпросът за размера на
претендираното адвокатско възнаграждение не е бил повдигнат пред съда и същият не е
дължал произнасяне по въпроса дали претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, респ. за неговото съответствие с НМРАВ. Безспорно за съда няма задължение
служебно да преценява дали претендираното възнаграждение е прекомерно, като такава
преценка се извършва единствено при своевременно релевирано възражение за
прекомерност, при наличието на което съдът преценява фактическата и правна сложност на
делото, извършените от процесуалните представители действия, както и цената на
предявените искове. Както беше посочено, обаче, в случая такова възражение не е било
своевременно наведено, поради което за съда не е било налице задължение да преценява
дали претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно, респ. дали същото
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Изи финанс“ ЕООД от 15.10.2024г. за
изменение в частта за разноските на Решение № 18072 от 08.10.2024г., постановено по гр.д.
№ 3984/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3