Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.04.2019 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ РАЙОНЕН
СЪД
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми март
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 789
по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника юр. Р.Т.С.-Ч., против С.Д.Г., с ЕГН **********,***, с правно основание
чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че дружеството е завело
ч.гр.д. № 507/2018 г. по описа на
РС-гр.Айтос, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 205, 97 лева – главница и 31, 48 лева – лихва за забава за периода от
16.04.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната лихва. Твърди се, че
ответникът има разкрита партида и е с клиентски номер № *** за обект на
потребление, находящ се в с. Р., с ИТН ***, в който са се осъществявали
доставки на електрическа енергия. Допълнително
се уточнява в съдебно заседание, че се касае до обект в УПИ ХIII-393 в кв.20 на с. Р., като се представят
доказателства за собствеността на ответника по отношение на имота. За посочения
период от 05.02.2016 г. до 04.05.2016 г. паричното задължение за доставената
електроенергия възлизало на сумата от 205, 97 лева, за което са издадени
фактури, описани на в исковата молба с период на доставка, падеж и стойности на
главницата и съответно начислена лихва. Въпреки подаването на заявлението,
респ. след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК ответникът не е
извършил плащане, като съгласно
разпоредбата на чл.415 от ГПК ищецът е предявил
иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият в качеството на абонат с посочения клиентски номер на ищцовото дружество дължи изпълнение
на парично задължение за описаните по-горе суми. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, от назначения на ответника особен представител по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се възразява, че исковата
претенция е за месечни периодични плащания, а с исковата молба се претендира
обща сума. Възражението е неоснователно, тъй като в исковата молба на
последната страница има подробно описание на сумите за главница и лихва с
периоди на доставка, падежи и стойности на главницата и лихвата за съответните
времеви период на доставка. Претенцията се оспорва като неоснователна поради
липсата на договор за достъп и пренос на ел. енергия, както и липсата на
доказателства, от които да е видно на какво правно основание се води партидата
на ответника, собственик или ползвател на имота е той.
Като съобрази твърденията и
възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа
и правна страна съдът намира следното:
Исковата
претенция е допустима, тъй като е предявена с законоустановения едномесечен
срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 507/2018 г. на
РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.
По делото
има нотариален акт и справка от имотния регистър за собствеността на електроснабдявания
обект, като е видно, че ответникът в качеството на титуляр на откритата партида
за електронснабдяван обект в с. Р. е собственик на УПИ
ХIII-393 в кв.20 на с. Р.. Други имоти в с. Р. ответникът не
притежава, което се установява след преглед на справката от имотния регистър,
поради което и не следва да се възприема възражението, че откритата в ищцовото
дружество партида на името на ответника не може да се свърже с имота,
собственост на ответника. На името на ответника е открита партида за
електроснабдяван обект в с. Р., а единственият обект в с. Р., на когото
ответникът е притежател, е именно посочения в нотариалния акт УПИ ХIII-393 в кв.20 на с. Р.. С исковата молба са представени също
така преписи от извлечение от сметка и фактури за процесния период, от които се виждат
показанията на електромера – старо и ново, разликите в потреблението, като показанията са
последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно
отчитане на доставената ел. енергия; единичната и общата цена на доставените количества ел.енергия и
оказаните от доставчика услуги, вкл. стойността на ползваната ел. енергия
за битови нужди. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответната страна.
Ето защо следва да се приеме, че въз основа на събраните писмени доказателства
се установяват по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето
на ел.енергия за битови нужди в имота, за който е открита партида на името на
ответника през процесния период; количествата на доставената ел. енергия,
отчетени по елктромера; единичната и обща цена на доставените количества ел.
енергия и другите оказани услуги. Доказателства за плащане на потребената
ел. енергия през процесния период няма.
С оглед
изложеното по-горе исковата претенция следва да се приеме за основателна за
вземанията по фактурите в общ размер на 205, 97 лева, както следва:
Фактура №
********** от 25.03.2016 г. със срок на плащане до 15.04.2016 г. на стойност от
71, 10 за отчетен период от 05.02.2016 г. до 04.03.2016 г.
Фактура №
********** от 25.04.2016 г. със срок на плащане до 16.05.2016 г. на стойност
78, 71 лева за отчетен период от 05.03.2016 г. до 04.04.2016 г.
Фактура №
********** от 09.05.2016 г. със срок на плащане до 06.06.2016 г. на стойност от
56, 16 лева за отчетен период от 05.04.2016 г. до 04.05.2016 г.
Обезщетението
за забава върху главниците, описани във фактурите, дължимо за периода от датата
на деня, следващ падежа на вземането по всяка от фактурите до заявената дата
28.05.2018 г., възлиза на 15, 26 лева за периода от 16.04.2016 г. до 28.05.2018
г. за главницата по първата фактура№ ********** от 25.03.2016 г. и 16, 22 лева
за периода от 17.05.2016 г. до 28.05.2018 г. за главницата по втората фактура №
********** от 25.04.2016 г., (сумите са по определени от съда по реда на чл.162
от ГПК чрез ползване на общодостъпен онлайн калкулатор за изчисляване на лихви).
За тези суми в общ размер на 31, 48 лева исковата претенция също се явява
основателна.
Следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.05.2018 г.
Ищцовото
дружество има право на разноски, за което е направено искане в последното
съдебно заседание. Общо сторените разноски в заповедното и исковото
производство възлизат на 400 лева - 100 лева общо платена държавна такса в
заповедното и исковото производство, 50 лева юр. възнаграждение в заповедното
производство и 100 лева юр. възнаграждение в исковото производство, 150 лева
възнаграждение за особен представител.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, и С.Д.Г., с ЕГН **********,***, че С.Д.Г., с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 205, 97 лева– главници по фактури, издадени в периода от 25.03.2016 г. до
09.05.2016 г. за ползвана електроенергия за периода от 05.02.2016 г. до
04.05.2016 г., с ИТН *** и клиентски номер ***; 31, 48 лева – обезщетение (лихва)
за забава за периода от 16.04.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната
лихва от 29.05.2018 г., за които е издадена заповед № 289 от 30.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 507/2018 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА
С.Д.Г., с ЕГН **********,***, да
заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***,
съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство общо в размер
на 400 лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :