№ 77
гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500074 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен съд
Габрово „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на К. А. С. сумата 100 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на майка му Г. К. Т.,
починала при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 9.09.2018 година около 9.30
часа на път II-44, километър 19+800 в землището на село Враниловци, община Габрово, при
отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес: ********, с
управляван от Т. Т. лек автомобил „Мерцедес“, модел „С220Д“, с ДК № ЕВ 94 ****, със
застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество, по вина на водача
на лекия автомобил, за което има влязла в сила присъда по НОХД № 11/2020 година на
Окръжен съд Габрово, ведно със законната лихва за забава от 20.04.2020 година до
окончателното изплащане на сумата, по посочена банкова сметка, на основание чл. 432, ал.
1, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 52 и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск за сумата над 100 000 лева до
претендираните 250 000 лева като неоснователен и недоказан.
Със същото „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на С. А. З. сумата 100 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на майка Г.
К. Т., починала при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 9.09.2018 година около
9.30 часа на път II-44, километър 19+800 в землището на село Враниловци, община Габрово,
при отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес: ********, с
управляван от Т. Т. лек автомобил „Мерцедес“, модел „С220Д“, с ДК № ЕВ 94 ****, със
1
застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество, по вина на водача
на лекия автомобил, за което има влязла в сила присъда по НОХД № 11/2020 година на
Окръжен съд Габрово, ведно със законната лихва за забава от 20.04.2020 година до
окончателното изплащане на сумата, по посочена банкова сметка, на основание чл. 432, ал.
1, във връзка с чл. 493, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 52 и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение е отхвърлен предявеният иск за сумата над 100 000 лева до
претендираните 250 000 лева като неоснователен и недоказан.
Със същото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на
Окръжен съд Габрово държавна такса и разноски за експертизи общо в размер на 8 080 лева
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С посоченото решение „ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат И.И.-С.
адвокатско възнаграждение в размер на 5 224 лева на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
С Определение № 63/2.02.2022 година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен
съд Габрово е изменено и допълнено на основание чл. 248 от ГПК Решение №
200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта за
разноските:
„ЗД „Бул инс“ АД е осъдено да заплати на адвокат И.И.-С. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство още и сума в размер на 1 836 лева на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
С. А. З. и К. А. С. са осъдени да заплатят на „ЗД „Бул инс“ АД сумата 8 502 лева
– разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И.И.-С., адвокат С.Б. –
пълномощници на К. А. С., С. А. З., против Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. №
165/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени претенциите за
сумите над 100 000 лева до претендираните 150 000 лева за всеки от тях. Във въззивната
жалба се изтъква, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният
съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон – не е обсъдил всички
доводи на страните, не е извършил коректна преценка на доказателствата по делото, поради
което неправилно е интерпретирал релевантните факти. При определяне на обезщетението
съставът на Окръжен съд Габрово е нарушил принципа за справедливост, обективиран в чл.
52 от Закона за задълженията и договорите – присъдил е обезщетения за неимуществени
вреди в занижен размер, който не кореспондира с трайно установената практика на
Върховния касационен съд по сходни казуси. Първостепенният съд не е съобразил
конкретните икономически условия в страната, както и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Развити са подробни аргументи в жалбата. Посочена е съдебна
практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. №
165/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които са отхвърлени исковете на К. А.
С., С. А. З. за сумите над 100 000 лева до 150 000 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на майка им Г. К. Т., починала при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 9.09.2018 година около 9:30 часа, на път II-
44, километър 19+800 в землището на с. Враниловци, община Габрово, пътен участък между
с. Новаковци, община Габрово и с. Враниловци, община Габрово, при отбивката към язовир
Лопушница, след частен недвижим имот с адрес: ******, с управляван от Т. Т. лек
автомобил „Мерцедес“, модел „С220Д“, с ДК № ЕВ 94 ****, със застраховка „Гражданска
2
отговорност“ при застрахователното дружество, по вина на водача на лекия автомобил, за
което е влязла в сила присъда по НОХД № 11/2020 година на Окръжен съд Габрово, и да се
постанови друго такова, с което да се осъди ЗД „Бул Инс“ АД да заплати допълнително на К.
А. С., С. А. З. по 50 000 лева за всеки от тях за обезщетяване на горепосочените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие – 9.09.2018 година, до окончателното изплащане на
сумите. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ЗД
„Бул инс“ АД, представлявано от адвокат Р.Н., с който я оспорва.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Р.Н. – процесуален
представител на „ЗД „Бул инс“ АД, против Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. №
165/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които са присъдени обезщетения в
размер над 80 000 лева до 100 000 лева на всеки един от ищците. Във въззивната жалба се
излага, че първостепенният съд е постановил неправилно решение – отсъдил е прекомерно
високи обезщетения за неимуществени вреди на К. А. С., С. А. З., несъответстващи на
установената практика по сходни случаи. Развиват се съображения за неправилност на
заключението на състава на Окръжен съд Габрово за липса на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Г. Т. – свидетелят Т., управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ (участник в процесното пътнотранспортно произшествие), както и вещото лице
са категорични, че пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Изтъква се, че
първостепенният съд погрешно е кредитирал показанията на свидетелите и не е отчел в
съвкупност множество фактори – възрастта на ищците; обстоятелството, че те от дълги
години живеят в чужбина и с пострадалата са се виждали веднъж годишно, което е
рефлектирало при определяне на размера на обезщетенията.
Направено е искане да се отмени Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. №
165/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваните части. Претендират се разноски и
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции съобразно отхвърлената част на
претенциите.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат С.Б. –
пълномощник на К. А. С., С. А. З., оспорва въззивната жалба на „ЗД „Бул инс” АД.
Пред въззивната инстанция процесуалният представител на „ЗД „Бул инс” АД –
адвокат Р.Н., оспорва въззивната жалба на ищците.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 165/2021 година на Окръжен съд Габрово
е образувано въз основа на предявени от К. А. С., С. А. З., представлявани от адвокат И.И.
С., против „ЗД „Бул инс” АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.
В исковата молба се излага, че с Присъда от 2.11.2020 година, постановена по
НОХД № 11/2020 година на Окръжен съд Габрово, потвърдена с Решение № 13/25.02.2021
година по ВНОХД № 14/2021 година на Апелативен съд Велико Търново, водачът на лек
автомобил „Мерцедес“, модел „С220D“, с ДК № ЕВ 94 **** – Т. И. Т., е признат за виновен,
че на 9.09.2018 година, около 9.30 часа, на път II-44, километър 19+800 в землището на с.
Враниловци, община Габрово, пътен участък между с. Новаковци, община Габрово и с.
Враниловци, община Габрово, при отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим
3
имот с адрес „*****, нарушил правилата за движение по пътищата – движил се с превишена
скорост, и при извършване на маневра „изпреварване“ на лек автомобил „Рено“, модел
„Меган“, с ДК № ЕВ 98 ****, управляван от Х. М. от гр. Габрово, последвал удар в предно
странична част на завиващия лек автомобил, управляван от М., вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на Г. К. Т. от гр. Севлиево – тя изпаднала от
автомобила, в който пътувала на предната дясна седалка без поставен предпазен колан –
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. К. А. С., С. А. З.
са наследници на Г. К. Т.. Внезапната смърт на тяхната майка им причинила невероятно
силен шок и стрес, тези отрицателни емоции довели до тежки депресивни състояния, мъка и
страдания. След инцидента двамата ищци потърсили медицинска помощ при психиатър и са
им поставени диагнози „тежък депресивен епизод без психотични симптоми“.
Относно лек автомобил „Мерцедес“, с ДК № ЕВ 94 ****, който е участник в
пътнотранспортното произшествие, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със „ЗД „Бул инс” АД.
К. А. С., С. А. З. предявили застрахователни претенции пред „ЗД „Бул инс” АД
на основание чл. 380 от Кодекса за застраховането за възмездяване на загубата на морална,
финансова опора и подкрепа, понесена вследствие смъртта на тяхната майка. До
предявяване на исковете не е заплатено обезщетение от застрахователното дружество.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс”
АД да заплати на К. А. С. и С. А. З. по 250 000 лева на всеки от тях – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на майка им при пътнотранспортно
произшествие, станало на 9.09.2018 година, ведно със законната лихва от датата на
инцидента до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЗД
„Бул инс“ АД чрез адвокат Р.Н., с който оспорва претенцията по основание (не е извършен
деликт от водача на моторното превозно средство) и размер; релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата – била без поставен обезопасителен колан. Сочи,
че вредите са съпричинени в значителна степен от водача на автомобила, в който е пътувала
Г. К. Т.. Изразява становище, че степента на приноса на пострадалата и водача е поне 90 %.
Пред първостепенния съд процесуалният представител на „ЗД „Бул инс“ АД –
адвокат Н., оспорва исковете. Поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от К. А. С. и С. А. З. против „ЗД „Бул инс” АД искове за
присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди са с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. При
наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените
му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„ЗД „Бул инс” АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
4
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
С Присъда № 260003/2.11.2020 година, постановена по НОХД № 11/2020 година
на Окръжен съд Габрово, Т. И. Т. е признат за виновен в това, че на 9.09.2018 година, около
9.30 часа, на път II-44, километър 19+800 в землището на с. Враниловци, община Габрово,
пътен участък между с. Новаковци, община Габрово – с. Враниловци, община Габрово, при
отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес: „*****, при
управление на моторно превозно средство – „Мерцедес“, модел „С220D“, с ДК № ЕВ 94
****, нарушил правилата за движение на пътищата – чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата, като се е движил със скорост 123.5 километра/час и при извършване на маневра
„изпреварване“ на лек автомобил „Рено“, модел „Метан“, с ДК № ЕВ 98 ****, управляван от
Х. М. от гр. Габрово, последвал удар в предно странична част на завиващия лек автомобил,
управляван от М., вследствие на което лек автомобил „Мерцедес“ продължил движението
си извън платното за движение в процес на пространствена ротация и водачът Т. по
непредпазливост причинил смъртта на Г. К. Т. от гр. Севлиево, ЕГН **********, която
изпаднала от автомобила, в който пътувала на предната дясна седалка без поставен
предпазен колан – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Присъдата е потвърдена с Решение № 13/25.02.2021 година по ВНОХД № 14/2021 година по
описа на Апелативен съд Велико Търново.
Безспорно е, а и от представения по делото препис от застрахователна полица се
установява, че относно лек автомобил „Мерцедес“, с ДК № ЕВ 94 **** е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „ЗД „Бул инс”
АД, валидна към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
К. А. С. и С. А. З. са син и дъщеря на починалата при инцидента на 9.09.2018
година Г. К. Т. и са нейни наследници по закон (удостоверение за наследници).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
„ЗД „Бул инс” АД обжалва Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. №
165/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите за присъдените обезщетения за
неимуществени вреди за сумите над 80 000 лева до 100 000 лева. К. А. С. и С. А. З. оспорват
решението на първостепенният съд в частта, с която са отхвърлени претенциите им за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за сумата над 100 000 лева до 150 000
лева за всеки един от тях. Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на
Окръжен съд Габрово е влязло в сила в частите за присъдените обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 80 000 лева на К. А. С. и С. А. З.. Следователно със
сила на пресъдено нещо са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на
„ЗД „Бул инс” АД по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
С оглед наведените във въззивните жалби оплаквания предмет на преценка в
настоящото производство са размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди,
наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
5
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смърт, от
значение са възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията му с
близките, които претендират обезщетение за неимуществени вреди, други обстоятелства.
Следва да се отчитат и икономическите условия, а като ориентир за размера на
обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 9.09.2018 година, когато е
настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за
застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева.
От показанията на А. Х. А. – баща на ищците (жалбоподатели пред въззивната
инстанция), се установява, че К. А. С. и С. А. З. от малки са живели при своята майка Г. К.
Т. (бивша съпруга на свидетеля), която ги отгледала. Те разбрали за инцидента в чужбина,
където работят и живеят. К. А. С. и С. А. З. много тежко понесли загубата на своята майка
(„Много лошо понесоха това събитие и аз не мога да го обясня. Бяха много отчаяни“).
Преди смъртта на майка си те били весели, а след това цяла година – година и половина не
били на себе си. Дъщерята и синът на свидетеля се разболели от притеснение. С. А. З. се
лекувала, имала „нещо с гърдата“. К. А. С. също провеждал терапия. След смъртта на майка
си те не се прибират често в България, а преди това си идвали постоянно, тя ги посрещала и
изпращала. При завръщанията си в страната след инцидента те нямат желание да остават в
дома, в който са израснали. Г. К. Т. ходила при децата си в чужбина поне два-три пъти в
годината. С. А. З. живее в Холандия, а нейният брат – в Германия. Свидетелят поддържа
връзка с ищците (жалбоподатели в настоящото производство).
Свидетелката М. С. Г. живее от петдесет години в гр. Севлиево в съседство с
имот, в който са израснали К. А. С. и С. А. З.. Те били на погребението на майка си, към
която били привързани („Отчаяни са децата.“). Като малки живеели при майка си, но след
като сключили бракове заминали извън страната. Г. К. Т. ходила при тях. След внезапната
кончина на своята майка ищците (жалбоподатели пред въззивната инстанция) не остават да
спят в къщата, в която са отраснали, защото ги е страх. Отначало били отчаяни.
Впоследствие заминали отново в чужбина.
Свидетелката В. А. А. – настояща съпруга на бащата на ищците, познавала Г. К.
Т.. Според свидетелката последната била жизнерадостна личност, помагала на всички. С К.
А. С. и С. А. З. свидетелката има контакти от двадесет и няколко години, били винаги в
добри отношения. Ищците (жалбоподатели в настоящото производство) посещавали повече
своята майка, тъй като били привързани към нея. К. А. С. и С. А. З. живеят в чужбина. При
разговор по телефона на датата на инцидента С. А. З. споделила със свидетелката, че
изживява всичко като първия път – при вестта за катастрофата се побъркала, не можела да
повярва, че майка я няма. След като научили за инцидента К. А. С. и С. А. З. се завърнали
в България. Свидетелката заявява, че ищците (жалбоподатели пред въззивната инстанция) не
са същите – първоначално им се губели моменти, станали по-затворени, десетина дни след
погребението посетили психиатър, защото не можели да спят. След това се заминали отново
в чужбина, където също посещавали психиатър. Свидетелката сочи, че С. А. З. от
емоционалната болка получила бучка в гърдата, а К. А. С. станал необщителен. Приживе на
своята майка К. А. С. и С. А. З. почти всеки сезон и за празници идвали в България,
събирала се, майка им също често ходила при сина си в Германия и при дъщеря си в
Холандия. След кончината на Г. К. Т. те не оставали дълго в дома, в който са израснали, К.
6
А. С. изпитвал страх при влизане в къщата.
От заключението на вещото лице д-р Ц. И. Ц. – психиатър, изготвено след
извършен преглед на К. А. С., С. А. З., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, се установява, че при посочените лица са настъпили психични процеси, които
могат да се квалифицират като „тежък депресивен епизод без психотични симптоми“, с
различна степен на изразност и времетраене. Психогенното разстройство е в причинна
връзка с инцидента, станал на 9.09.2018 година. Вследствие на пътнотранспортното
произшествие К. А. С., С. А. З. са изпитвали неприятни преживявания, рефлектирали за в
емоционален план – неспокойствие, тревожност, подтиснато настроение, безсъние,
емоционална отчужденост, притъпяване на чувствата. Изявата на описаните симптоми е
флуктуираща – проявяват се до една седмица след психотравмата и претърпяват обратно
развитие (затихване) от три до дванадесет месеца. Експертът е заключил, че няма данни за
настъпили усложнения в здравословното (психично) състояние на К. А. С., С. А. З.
вследствие емоционалната травма, причинена от последиците на пътнотранспортното
произшествие.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че К. А. С., С. А. З. са преживели тежко
новината за смъртта на своята майка, с която са имали близки отношения, основани на
доверие и взаимна привързаност. Връзката между дете и родител започва от момента на
раждането и се укрепва през годините. Родителите осигуряват грижа, топлина, уют, участват
при формирането на морални ценности и са опора на своите низходящи. В случая К. А. С. и
С. А. З. са израснали при майка си. Внезапното прекъсване на такъв тип отношения,
характеризиращи се с привързаност, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ
(каквито са в случая), водят до психически срив и негативни емоционални изживявания за
преживелите родственици.
От приетото и неоспорено заключение, изготвено от д-р Ц. И. Ц., е видно, че К.
А. С. и С. А. З. са изпаднали в силен емоционален стрес – „тежък депресивен епизод без
психотични симптоми“. Вещото лице е категорично, че констатираното психогенно
разстройство се намира в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, станало на
9.09.2018 година. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че К.
А. С. и С. А. З. са отгледани от своята майка, били силно привързани към нея, живеели в
разбирателство и се подкрепяли през годините. След създаването на семейства двамата
ищци (жалбоподатели пред въззивната инстанция) заминали да живеят в чужбина, но не
прекъснали връзката с майка си – чували се постоянно по телефона; Г. К. Т. ги посещавала
по няколко пъти в годината, те също често се прибирали при нея в дома им в град Севлиево.
Г. К. Т. и децата била жизнерадостни личности. След новината за неочакваната,
неестествена кончина на майка им ищците (жалбоподатели пред въззивната инстанция)
станали затворени и тъжни за дълъг период от време. От силният стрес дъщерята С. А. З.
получила бучка в гърдата и провеждала терапия. К. А. С. и С. А. З. посещавали психиатър в
България и впоследствие извън страната, не можели да спят, продължавали да са
неспокойни и потиснати повече от година след смъртта на своята майка.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени по несъмнен начин силната степен на близост,
обгрижване, обич и привързаност между К. А. С., С. А. З. и тяхната майка.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, които са невъзстановими. Предвиденото от законодателя обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от съда съобразно чл. 52 от
Закон за задълженията и договорите.
Настоящият съдебен състав след като съобрази възрастта на починалата Г. К. Т.
(58 години към момента на пътнотранспортното произшествие), К. А. С. и С. А. З.
(съответно 42 години и ненавършени 41 години към датата на инцидента); внезапното и
7
неестествено настъпване на смъртта на майката на ищците (жалбоподатели пред настоящата
инстанция); степента на родствена близост; цялостното негативно отражение на събитието
върху психо-емоционалното състояние на К. А. С., С. А. З.; конкретните данни за тежестта,
интензитета, продължителността на претърпените морални страдания, обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на пътнотранспортното произшествие,
преобладаващата съдебна практика при сходни случаи приема, че справедливото
обезщетение за причинените неимуществени вреди на К. А. С., С. А. З. вследствие смъртта
на тяхната майка Г. К. Т. при пътнотранспортно произшествие на 9.09.2018 година е в
размер на по 120 000 лева за всеки от тях. При отсъждане на обезщетението съдът съобрази
обстоятелството, че К. А. С., С. А. З. след създаването на собствени семейства се установили
да живеят извън страната, но са запазили топлите и близки отношения със своята майка,
формирани през периода на тяхното израстване. Посочената сума кореспондира на
интензивността на болките и страданията, търпени от ищците (жалбоподатели пред
въззивната инстанция), съответства на икономическите условия в страната към момента на
увреждането, съобразена е с критериите за справедливост, визирани в Постановление №
4/23.12.1968 година на Пленума на Върховния съд. Уважаването на претенциите за
неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер ще доведе до несъответствие на
обезщетението с действителния размер на моралните вреди, несъобразяване с обществения
критерий за справедливост. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на
размера на обезщетението съдът взе предвид в съвкупност всички релевантни факти и
обстоятелства, описани по-горе.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на пострадалия към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си увреденият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
Свидетелят Т. И. Т. обяснява, че на 9.09.2018 година около 09:30 часа сутринта
пътувал от град Севлиево към град Габрово. На предната седалка до него в автомобила се
возила пострадалата Г. К. Т. (свидетелят я нарича леля Г.). Свидетелят разказва, че при
наближаването на село Враниловци видял такси, което кара близо вдясно до банкета. Т. И.
Т. предприел маневра за изпреварване, дал ляв мигач и в същият момент таксито направил
рязко ляв завой, от което последвал удар между двете моторни превозни средства.
Управляваният от Т. И. Т. автомобил изпаднал в шахтата. Той констатирал, че леля Г. не е в
колата и започнал да я търси заедно с шофьора на другото моторно превозно средство.
Открили тялото на Г. К. Т. на около пет-десет метра от неговия автомобил и установили, че
е мъртва. Свидетелят Т. И. Т. заявява, че пострадалата се е возила без обезопасителен колан,
8
(само го придържала) поради проблем с килограмите и претърпяна операция.
От заключението на експерта инж. Х. Й. Х., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че лек автомобил „Мерцедес“, модел „С220D“, с ДК
№ ЕВ 94 **** е оборудван фабрично на предните седалки с триточкови обезопасителни
колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за пътниците
отляво и отдясно с триточкови колани, а за средния – с двуточков. Ролята на колана е да
задържи човек на мястото му вътре в превозното средство – при удар на автомобила в
препятствие тялото (заедно с всички незастопорени вещи вътре в колата) продължава да се
движи по инерция в посоката на движение на автомобила, докато не срещне съпротивление.
Според вещото лице по време на пътнотранспортното произшествие пострадалата Г. К. Т. не
е била с поставен предпазен колан (показания на свидетеля Т. И. Т., протокол за оглед на
лек автомобил „Мерцедес”, при който е установено, че коланът на предна дясна седалка е
бил изпънат по страничната колона като е блокирал в това положение). В заключението е
отразено, че водачът на лек автомобил „Мерцедес“ – Т. И. Т., е могъл да предотврати
произшествието при движение с разрешената максимално допустима скорост от 90
километра/час и предприемане на действие за интензивно спиране на автомобила – би
достигнал до мястото на удара в по-късен момент, при което лек автомобил „Рено“ ще е
напуснал платното за движение и няма да последва удар. Същевременно при навременно
възприемане на подадения сигнал от водача на лек автомобил „Рено“ и правилна преценка
на създалата се ситуация Т. И. Т. е могъл да не предприема изпреварване, а заобикаляне
отдясно. Водачът на лек автомобил „Рено Меган”, с ДК № ЕВ 98 **** също е могъл да
предотврати настъпването на инцидента пропускайки лек автомобил „Мерцедес”, модел
„С220D“ преди започване на маневрата завой наляво. Експертът инж. Х. Й. Х. е направил
извод, че лек автомобил „Рено Меган” е бил с включени леви пътепоказатели.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ – Т. И. Т., е могъл да предотврати произшествието при движение с разрешената
максимално допустима скорост от 90 километра/час и предприемане на действие за
интензивно спиране на автомобила. При навременно възприемане на подадения сигнал от
водача на лек автомобил „Рено“ и правилна преценка на създалата се ситуация Т. И. Т. е
могъл да не предприема изпреварване, а заобикаляне отдясно.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. При наличие на принос на увредения за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Необходимо е приносът на увредения да е
конкретен – да се касае за реално извършени действия или въздържане от такива; да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. Единствено нарушаването на законово правило не
е основание да се приеме съществуване на съпричиняване – трябва да е установена по
несъмнен начин и причинната връзка с настъпилия резултат. Неизползването на
обезопасителен колан не е достатъчно за формиране на извод за съпричиняване при липса на
данни това поведение да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Необходимо е да се
докаже категорично, че уврежданията и травмите не биха настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Не е нужно нарушението, което
пострадалият е извършил, да е виновно. От заключението на вещото лице инж. Х. Й. Х. и от
показанията на свидетеля Т. И. Т. е видно, че пострадалата Г. К. Т. е била без поставен
предпазен колан при пътнотранспортното произшествие. Свидетелят Т. И. Т. сочи, че тя не е
използвала колана поради проблем с килограмите („беше пълна“) и извършена оперативна
интервенция, макар да не уточнява каква. В чл. 137а, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата са регламентирани хипотези, при които е допустимо да не се използват
обезопасителни колани. Няма категорични данни какви биха били последиците от
инцидента в конкретния случай при поставен предпазен колан от страна на пострадалата.
Само по себе си неизползването на обезопасителен колан не е достатъчно за формиране на
заключение за наличие на съпричиняване. По изложените съображения, съдът смята, че не
9
се установява при условията на главно и пълно доказване Г. К. Т. да е допринесла за
настъпването на вредите. Възражението на процесуалния представител на „ЗД „Бул инс“ АД
е неоснователно.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявените от К. А. С. и С. А. З.
против „ЗД „Бул инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са основателни и
доказани до размер на 120 000 лева за всеки един от ищците. В останалата част – за
разликата над 120 000 лева до 150 000 лева, претенциите на К. А. С. и С. А. З. против „ЗД
„Бул инс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са неоснователни и
недоказани. Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен съд
Габрово не е обжалвано в частта, с която е определена началната дата на дължимост на
законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди – 20.04.2020 година, поради
което е влязло в сила в тази част. Следователно законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди се дължи от 20.04.2020 година до окончателното изплащане на
сумите.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на
Окръжен съд Габрово е неправилно в частите, с които са отхвърлени претенциите на К. А.
С. и С. А. З. против „ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди за сумата над 100 000 лева до 120 000 лева за всеки един, поради което следва да се
отмени и да се постанови друго такова, с което: „ЗД „Бул инс“ АД да бъде осъдено да
заплати на К. А. С. още 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на майка му Г. К. Т., починала при пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 9.09.2018 година около 9.30 часа на път II-44, километър 19+800 в землището
на село Враниловци, община Габрово, при отбивката към язовир Лопушница, след частен
недвижим имот с адрес: ********, с управляван от Т. Т. лек автомобил „Мерцедес“, модел
„С220Д“, с ДК № ЕВ 94 ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ при
застрахователното дружество, по вина на водача на лекия автомобил, за което има влязла в
сила присъда по НОХД № 11/2020 година на Окръжен съд Габрово, ведно със законната
лихва за забава от 20.04.2020 година до окончателното изплащане на сумата, по посочена
банкова сметка, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането; „ЗД „Бул инс“ АД
да бъде осъдено да заплати на С. А. З. още 20 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие смъртта на майка Г. К. Т., починала при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 9.09.2018 година около 9.30 часа на път II-44, километър
19+800 в землището на село Враниловци, община Габрово, при отбивката към язовир
Лопушница, след частен недвижим имот с адрес: ********, с управляван от Т. Т. лек
автомобил „Мерцедес“, модел „С220Д“, с ДК № ЕВ 94 ****, със застраховка „Гражданска
отговорност“ при застрахователното дружество, по вина на водача на лекия автомобил, за
което има влязла в сила присъда по НОХД № 11/2020 година на Окръжен съд Габрово,
ведно със законната лихва за забава от 20.04.2020 година до окончателното изплащане на
сумата, по посочена банкова сметка, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен
съд Габрово в останалите обжалвани части е правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Решение № 200/22.12.2021
година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен съд Габрово, изменено в частта за
разноските с Определение № 63/2.02.2022 година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен
съд Габрово, следва да се отмени в частта, с която С. А. З. и К. А. С. са осъдени да заплатят
на „ЗД „Бул инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото над 7 384 лева до
присъдените 8 502 лева.
„ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат И.И.-С. още 600
10
лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
„ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С.Б. сумата 4 520
лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Не е направено възражение от пълномощника на „ЗД „Бул инс“ АД
за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
„ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на
2 400 лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново върху допълнително присъдените
обезщетения за неимуществени вреди.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на
Окръжен съд Габрово В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени претенциите на К. А. С. и С. А.
З. против „ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за сумата
над 100 000 лева до 120 000 лева за всеки един, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
******, със съдебен адрес: гр. Габрово, ******** – адвокат Р.Н., да заплати на К. А. С., с
ЕГН **********, от гр. Севлиево, ********, още 20 000 (двадесет хиляди) лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на майка му Г. К. Т.,
починала при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 9.09.2018 година около 9.30
часа на път II-44, километър 19+800 в землището на село Враниловци, община Габрово, при
отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес: ********, с
управляван от Т. Т. лек автомобил „Мерцедес“, модел „С220Д“, с ДК № ЕВ 94 ****, със
застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество, по вина на водача
на лекия автомобил, за което има влязла в сила присъда по НОХД № 11/2020 година на
Окръжен съд Габрово, ведно със законната лихва за забава от 20.04.2020 година до
окончателното изплащане на сумата, по банкова сметка с IBAN BG52UBBS80************,
на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
******, със съдебен адрес: гр. Габрово, ******** – адвокат Р.Н., да заплати на С. А. З., с
ЕГН **********, от гр. Севлиево, ********, още 20 000 (двадесет хиляди) лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на майка Г. К. Т.,
починала при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 9.09.2018 година около 9.30
часа на път II-44, километър 19+800 в землището на село Враниловци, община Габрово, при
отбивката към язовир Лопушница, след частен недвижим имот с адрес: ********, с
управляван от Т. Т. лек автомобил „Мерцедес“, модел „С220Д“, с ДК № ЕВ 94 ****, със
застраховка „Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество, по вина на водача
на лекия автомобил, за което има влязла в сила присъда по НОХД № 11/2020 година на
Окръжен съд Габрово, ведно със законната лихва за забава от 20.04.2020 година до
окончателното изплащане на сумата, по банкова сметка с IBAN BG26UBBS800***********,
на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година
на Окръжен съд Габрово в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ Решение № 200/22.12.2021 година по гр. д. № 165/2021 година на
11
Окръжен съд Габрово, изменено в частта за разноските с Определение № 63/2.02.2022
година по гр. д. № 165/2021 година на Окръжен съд Габрово, В ЧАСТТА, с която С. А. З. и
К. А. С. са осъдени да заплатят на „ЗД „Бул инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
разноски по делото над 7 384 (седем хиляди триста осемдесет и четири) лева до
присъдените 8 502 (осем хиляди петстотин и два) лева.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
******, със съдебен адрес: гр. Габрово, ******** – адвокат Р.Н., да заплати на адвокат И.И.-
С., с адрес: гр. Севлиево, ул. ********, още 600 (шестстотин) лева – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
******, със съдебен адрес: гр. Габрово, ******** – адвокат Р.Н., да заплати на адвокат С.Б.,
с адрес: гр. Габрово, ул. „Скобелевска“ 30, сумата 4 520 (четири хиляди петстотин и
двадесет) лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
******, със съдебен адрес: гр. Габрово, ******** – адвокат Р.Н., да заплати държавна такса
в размер на 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева по сметка на Апелативен съд Велико
Търново върху допълнително присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12