№ 1046
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110111866 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Н. А. С. срещу „Тейк Мъни“ ЕООД.
Ответникът – „Тейк Мъни“ ЕООД, не е подал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът Н. А. С. твърди, че е работил по трудово правоотношение при
ответника „Тейк Мъни“ ЕООД на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“ въз
основа на трудов договор от 11.08.2023 г., считано от 14.08.2023 г., с договорено
месечно трудово брутно възнаграждение в размер на 780 лв., или 605,27 лв. нетно
трудово възнаграждение. Поддържа, че ответното дружество не заплащало
договореното трудово възнаграждение, поради което на 05.11.2023 г. депозирал молба
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от
01.12.2013 г., а при условията на евентуалност – при липса на съгласие за прекратяване
от тази дата, молбата да се счита като предизвестие за прекратяване на трудовото
1
правоотношение по см. на чл. 326, ал. 1 КТ. Посочва, че ответникът и до момента не е
заплатил дължимите трудови възнаграждения за периода от 14.08.2023 г. до 05.12.2023
г., както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 6
дни в размер на 157,86 лв. Въз основа на горното иска ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 2263,08 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение в
нетен размер за периода от 14.08.2023 г. до 05.02.2023 г., и сумата от 157,86 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 6 дни за 2023 г. Ответникът не е представил отговор на исковата
молба.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ в тежест на
ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника за посочения
период и при посоченото трудово възнаграждение, а в нежест на ответника е да
установи положителния факт на плащане на претендираните трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащане на претендираното обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2025
г. от 14.30 ч., за когато се призовават страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
2
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по
доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3