Решение по адм. дело №1329/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. във вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/.

Образувано е по жалба на В. Р. Р., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1304502/22.05.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ-С., ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни, отнети са 2 бр. рег.табели № [рег. номер] и СРМПС-********* за нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че ЗППАМ е незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява. В постъпила писмена молба поддържа жалбата.

Ответникът – младши автоконтрольор при РУ-С., ОДМВР-Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С обжалваната ЗППАМ № GPAM-1304502/22.05.2025 г. на В. Р. Р., [ЕГН], в качеството му на собственик е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни, отнети са 2 бр. рег.табели № [рег. номер] и СРМПС-********* за нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.

Според мотивите на ЗППАМ № GPAM-1304502/22.05.2025 г. в [населено място] на [улица], в посока от север към юг, водачът В. Р., е управлявал собствения му лек автомобил „Фиат Добло“, с рег.№ [рег. номер], на територията на Република България със СУМПС № A178960195, издаден от САЩ без да го подмени след пребиваване повече от 3 месеца в Република България. При извършена справка в АИС ГК на РУ-Стамболийски е установено, че няма данни за влизане и излизане на лицето от 01.01.024г. до датата на съставяне на АУАН – 22.05.2025г. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4154154/22.05.2025 г., като е направена преценка, че са налице и материално-правните предпоставки на чл. 171, т. 2а, б.а от ЗДвП за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС, на основание чл. 22 от ЗАНН за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения

административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално- правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗДвП, са оправомощени длъжностни лица, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но при съществени нарушения на административно-производствените правила, което е довело до неяснота на фактите, при които е наложена мярката и нарушаване на правото на зашита на санкционираното лице.

Налице нарушение във връзка с липсата на мотиви при определяне на срока на ПАМ. Принудителната административна мярка по чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП може да бъде приложена за срок от 6 месеца до 1 година. В конкретният случай, административният орган в заповедта си е посочил, че прилага мярката за срок „от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни“. На първо място по този начин като е определил срока едновременно по два различни начина ответникът е създал правна несигурност относно това, за какъв точно период същия е приложил ПАМ. Това по мнение на съда не би било нарушение на материалния закон, ако определения от органа срок попада в изрично предвидените от нормата на чл. 171, т.2а ЗДвП рамки. В конкретния случай обаче, това не е така. Изчислен съгласно предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1 , вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, най-краткият законово предвиден срок, в който същата може да бъде приложена броен в месеци изтича на 24.00ч. на 22.11.2025г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 180 дни обаче, и с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок изтича в 24.00ч. на 18.11.2025г. Следователно, в последния случай органът е приложил мярката извън законоустановените граници, макар и в по-благоприятен вариант за жалбоподателя, каквато възможност обаче законът не му е предоставил. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че органът е определил срока за приложение на ПАМ в противоречие с разпоредбата на чл. 171,т.2а от ЗДвП.

Съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна. ЗППАМ № GPAM-1304502/22.05.2025 г., е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Видно от мотивите на процесната заповед, административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", пр. 1-во – адресатът на заповедта е управлявало собственото МПС, за което са налице обстоятелствата по тази разпоредба, а именно - не притежава валидно СУМПС за управлението му.

Спорният по делото въпрос е дали свидетелството за управление на МПС, притежавано от В. Р. Р., е валидно, с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Според чл. 161 ЗДвП, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Женевската конвенция за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. "а" от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария. Посочените хипотези от т.1 до т.5 от разпоредбата са алтернативни, т.е. наличието на която и да е от тях е основание да бъде призната валидност на издадено свидетелство за управление на МПС на територията на Република България.

В настоящия случай е безспорно, че СУМПС на жалбоподателя е издадено от САЩ, която е страна по Конвенцията за движението по пътищата, подписана в Женева на 19 септември 1949 г., която същевременно е част и от националното ни законодателство, поради което и на основание чл. 161, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът намира, че притежаваното и представено по време на проверката СУМПС е валидно такова по смисъла на закона.

С разпореждане на съда от 07.07.2025 г. изрично е указано на ответника, че негова е тежестта да установи фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Процесуалното му бездействие, обусловило констатираната доказателствена непълнота, сочи незаконосъобразност на упражненото властническо правомощие, тъй като остава недоказано наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, поради което същата следва да бъде отменена.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице предпоставката на чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е материално незаконосъобразна и следва да се отмени.

За пълнота следва да се посочи, че в случая е налице и още едно основание за отмяна на процесната Заповед. Както вече се посочи съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Видно от обжалваната ЗППАМ № GPAM-1304502/22.05.2025 г., след извършена справка в АИС ГК на РУ-Стамболийски е установено, че няма данни за влизане и излизане на лицето от 01.01.024г. до датата на съставяне на АУАН – 22.05.2025г. От страна на административния орган не са развити съображения в тази насока и фактически констатации за това изцяло липсват.

С оглед изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и като такава следва да бъде отменена.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1304502/22.05.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ-Стамболийски, ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 180 дни, отнети са 2 бр. рег.табели № [рег. номер] и СРМПС-********* за нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.