О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./……...04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на ……………………април две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1984 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по т.д. № 1968 по описа за 2019г. на Окръжен съд Варна е
образувано по молба на „ВГ-3“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход
23, ет.3, офис 10-11, представлявано от Каталина-Кристиана Драгои –управител,
чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в условията на
обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стефанов, Яна
Димитрова и Георги Коршия- членове на УС, са предявени искове
1. сумата от
118 897.78 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източник – с обща
инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от два броя генератори тип VESTAS V90, всеки от
които с номинална мощност от 2000 KW, съответно
генератор ВГ 6, находящ се в ПИ с кад.№ 48828.2.113 по плана за земеразделяне
на с.Могилище, общ.Каварна, и генератор ВГ 3, находящ се в ПИ с кад.№
12173.26.31 по плана за земеразделяне на с.Вранино, общ.Каварна, произведена
през м. Октомври 2016г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 90 от 17.02.2010г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
2. сумата от 35 107.78
лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 118 897.78 лева
за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
3. сумата от 65 357.25
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и
4. сумата от 19 289.52
лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 65 357.25 лева за
периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
5. сумата от 68 890.80
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и
6. сумата от 19 748.77
лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 68 890.80 лева за
периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
7. сумата от 182.80
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и
8. сумата от 52.28
лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 182.80 лева за периода
от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират
се сторените разноски в производството.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Предявените искове са
допустими и са с предмет право, породено от търговска сделка, поради което
исковете следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32
от ГПК.
По делото е осъществена
двойна размяна на книжа.
Цената на част от съединените искове (иск 4, иск 6, иск 7 и иск 8)
сочи районен съд като родово
компетентен, но ответникът не е възразил за това. Доколкото разглеждането на
делото от окръжен съд като първа инстанция няма да затрудни упражняването на
правата на страните, с оглед възможността за „задържането му” по арг. от 270,
ал. 4 ГПК, както и с оглед обстоятелството, че се касае за месечни доставки,
произтичащи от един договор, сезираният съд се намира компетентен да ги
разгледа.
В депозирания от ответника
отговор е направено искане за привличане в качеството на подпомагаща страна на
„Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, представлявано от Петър Асенов
Илиев. Депозирана е и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК с вх. №
3538/03.02.2020г. Твърди се, че процесните количества ел.енергия са произведени
от ВяЕЦ на „ВГ-3“ ЕООД и са продадени на крайния снабдител „Енерго-Про
Продажби“ АД в изпълнение на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ и дългосрочните договори,
сключени между производителите и крайния снабдител. Изкупените количества
ответникът е продал на НЕК ЕАД в изпълнение на законовото си задължение по
чл.94 от ЗЕ. Доколкото НЕК ЕАД също е длъжник за преференциалната цена на
ел.енергия, произведена от възобновяеми източници, за него е налице правен
интерес решението да бъде постановено в полза на ответника.
Съдът намира искането за
допустимо и основателно, поради което следва да бъде уважено.
Като допустимо и със задачи,
относими към предмета на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за
провеждане на СТЕ.
Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Воден от изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ обективно
съединени осъдителни искове на „ВГ-3“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от Каталина-Кристиана
Драгои –управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска адв.колегия, с която в
условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, представлявано от
Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия- членове на УС, са предявени
искове
1. сумата от
118 897.78 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източник – с обща
инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от два броя генератори тип VESTAS V90, всеки от
които с номинална мощност от 2000 KW, съответно
генератор ВГ 6, находящ се в ПИ с кад.№ 48828.2.113 по плана за земеразделяне
на с.Могилище, общ.Каварна, и генератор ВГ 3, находящ се в ПИ с кад.№
12173.26.31 по плана за земеразделяне на с.Вранино, общ.Каварна, произведена
през м. Октомври 2016г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 90 от 17.02.2010г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
1а. сумата
от 35 107.78 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
118 897.78 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба,
2. сумата от
65 357.25 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена
за изкупуване на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и
2а. сумата
от 19 289.52 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
65 357.25 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба.
3. сумата от
68 890.80 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена
за изкупуване на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и
3а. сумата
от 19 748.77 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
68 890.80 лева за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на
исковата молба.
4. сумата от
182.80 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и
4а. сумата
от 52.28 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 182.80 лева
за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Претендират
се сторените разноски в производството.
КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД ЕИК
*********, София, район Оборище, ул.Триадица №8, на основание чл.219 ГПК като
трето лице помагач на ответника.
На третото лице да се връчат препис от
настоящото определение, разменените книжа от страните /да се изготви служебен
препис от искова молба и д-ва и отговора на ответника; препис за третото лице
помагач от ДИМ и ОДИМ се съдържат в делото/, препис от молбата на ответника
Енерго-про Продажби АД с вх. №3538 от 03.02.2020г.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски
спорове”.
Съобщава на страните следния проект за
устен доклад по делото :
В исковата молба се твърди, че
ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с
Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на обект на независим
производител на ел.енергия №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008г. от 15.02.2010г.
За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 90 от 17.02.2010г.,по силата на който
последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена към процесния период от КЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011г., и
съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на
цените на електрическата енергия /чл.18 от договора/.
Сочи, че през м.10.2016г. е ВяЕЦ е достигнала НСП от 2000 КВч от 1
КВ инсталирана мощност при работа до 2 250 работни часа. През същия месец
ищецът е произвел и доставил на ответника 557.729 МВч ел.енергия над НСП от
2000 КВч. За цялото произведено количество е издадена фактура №111/14.11.2016г.
на стойност 6 668.08 лв. с ДДС, като е приложена средната цена за излишък
на балансиращия пазар в размер на 9.999 лв/МВч.
Поради последващо надминаване на 2250 часа работа без да е достигнат
прага от 2 300 КВч НСП за 1 КВ инсталирана мощност ищецът е издал дебитно
известие към фактура №111/14.11.2016г. за сумата от 118 897.18 лв. с ДДС
/иск 1/, с което е коригирал цената на произведените през м.10.2016г. 557.729
МВч ел.енергия до размера на преференциалната цена по т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011г., като е приел, че за цялата произведена през м.10.2016г.
ел.енергия му се дължи преференциална цена.
През м.11.2016г. ищецът е произвел и доставил на ответника 662.681
МВч ел.енергия над НСП от 2 000 КВч. За част от него е издал фактура №
113/30.11.2016г. на стойност от 69 077.77 лв. с ДДС, като продажната цена
за количеството от 122.018 МВч е 188.29 лв./МВч, а за количеството от 200 МВч –
в размер на 172.95 лв./МВч – преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение №
Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. За това количество ел.енергия ответникът е
заплатил цената за излишък, която
съответства на часовете на производство, и която за количеството по иск 2
/322.018 МВч/ е 3 720.47 лева с ДДС.
За другата част от произведената и доставена на ответника ел.енергия през
м.11.2016г. ищецът е издал дебитно известие №114/01.12.2016г., в който е
отразена продажба на 322.253 МВч, с продажна цена 188.29 лв/МВч на обща
стойност от 72 812.42 лева с ДДС /по иск 3/, а за следващите доставени
18.410 МВч – Фактура № 115/16.12.2016г. по цена за излишък на балансиращия
пазар на обща стойност от 193.21 лева /по иск 4/. Твърди се, че ответникът е
заплатил и двете доставки по иск 3 и по иск 4 по цена за излишък на
балансиращия пазар, съответна за часовете на производство, общо на стойност от
3 921.62 лева.
Сочи се, че цялото количество произведена през м.10 и м.11.2016г.
ел.енергия след достигане на НСП е платено от ответника по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО ЕАД, като по цена за излишък
за м.10.2016г. е получено плащане в размер на 6 668.08 лева за продадените
над НСП 557.729 МВч ел.енергия, за м.11.2016г. – 7 652.50 лева с ДДС за
продадените над НСП 662.681 МВч.
Така въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството
произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не заплатил
пълната стойност. Излага се още, че считано от 01.01.2017 г.,
съотв.01.02.2017г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираните
суми и дължи обезщетение за забава до предявяването на исковете.
Ищецът сочи, че за
производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са
определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа
енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърната електрическа централа.
Сочи се, сключения межде страните договор дава възможност на
производителите, чиито ВяЕЦ технологично са годни да произвеждат ел.енергия
през една календарна година до 2250 часа и над 2250 часа, да се възползват от
двете преференциални цени – по т.8 и по т.9 от
Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, като и определените с т.1.7 и т.1.8
от Решение СП-1 ограничения на НСП следва да се прилагат последователно с оглед
продължаващото производство на централата.
Така, ако ВяЕЦ достигне НСП от 2000 КВч от единица инсталирана мощност в
една календарна година преди да достигне 2250 ефективни годишни часа работа
произведено количество ел.енергия следва да му се заплати по проференциална
цена по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.
При наличие на вятър в същата календарна година, ако централата продължи
да работи още след достигане на НСП до достигането на 2250 часа работа, за
допълнително произведеното количество ел.енергия, ако е в рамките над НСП от
2000 КВч по т.1.7 от Решение СП-1 до НСП по т.1.8 от Решение СП-1 от 2300 КВ,
отново следва да получи преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.
Настоява се, че ако ВяЕЦ надвиши 2250 ефективни годишни часа работа,
произведената ел.енергия ще се изкупува по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. до достигане на НСП от
2300 КВч по т.1.8 от Решение СП-1. Едва след като бъде достигнато НСП от 2300
КВч ел.енергията ще се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.
Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между
ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ
на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение. Позовава се на незаконосъобразност на Решение
№СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през
периода 2008-2015г. за изкупува на енергията от възобновяеми източници.
Твърди се, т.1.7 от Решение СП-1 е отменена като незаконосъобразна с
Решение №1177/23.02.2018г. по адм.дело №855/2015г. на АССГ, потвърдено с
Решение №1115/28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. на ВАС. Приетото с оглед на това Решение СП-5, е обявено за
нищожно с Решение № 6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. по описа на
АССГ. В тази връзка се твърди, че единственото приложимо НСПЕ в процесния
период е това по т.1.8 от Решение СП-1.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО–ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК, оспорва
предявените исковете като
неоснователни.
Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „ВГ-6 и
ВяЕЦ „ВГ-3“ с обща инсталирана мощност от 4000 кВт, състояща се от два ветрогенератора с
номинална мощност от 2000 кВт, находящи се в землището на с.Могилище и с.
Вранино, община Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор. Сочи,
че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените
количества енергия № 90 от 17.02.2010г., като съгласно чл.18 от договора цената
на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между
страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са
определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство
– по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и
заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в
съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните
възниква във връзка в тълкуването на
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично
производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по
преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ.
Сочи се, че със ЗИД на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. е извършена промяна в
чл.31, ал.5 от с.з., с която обествения доставчик, съотв.крайните снабдители са
задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ на
преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на НПС на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи НСП – по цена за излишък. Сочи се, че с
Решение № СП-1/31.07.2015 г., са определени
различните стойности на НСП, съгл.които се прилагат и определените
преференциални цени в решенията на КЕВР, вкл.и в Решение Ц-18, като се прилага
същия критерий за деференциация – до и над 2 250 годишни часове работа.
Произведената и продадена ел.енергия над определените нетни количества с
Решение СП-1 се изкупува по цена излишък.
Излага, че с писма от 31.01.2017 г. е върнал издаденото дебитно известие,
за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за
изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и
нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г.,
но коригиране не последвало. От своя страна излага анализ на развитието на
нормативната уредба, касаеща процесните отношения и сочи, че с последното
изменение и допълнение на ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично производство,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това производство – по цени за излишък,
като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Настоява се, че дали централата изработва до или над 2250 ефективни часа
годишно е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални
цени се прилага – по т.8 или по т.9 от Решение № Ц-10. Прагът, след който не се
дължи префенциална цена за произведена енергия, е съответстващото за
категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Пояснява се, че
дори и ВяЕЦ да работи 2250 ефективни часа е да произведе 2250 Квч енергия от 1
Кв мощност, то по префернциална цена законът допуска да бъдат заплатени само
2000 Квч, а остатъкът от 50 Квч, ако бъде продаден на крайния снабдител, се
заплаща по цена излишък. Аналогично се твърди и за другата ценова категория на
ВяЕЦ, работещи над 2250 часа. За определяне на количеството енергия, за което
производителят има право да поручи преференциална цена по силата на ЗЕВИ, и от
значение единствено НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на
преференциалната цена. След достигане на НСП от 2300 КвЧ преференция не се
следва, независимо колко още часа е продължило производството на централата
според конкретните климатични условия.
Твърди се, че поддържаната от ищеца възможност да използва последователно
двете преференциални цени се отрича и в мотивите на Решение № 1115 от
28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. на ВАС.
Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват
прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този праг следва да се
приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел. енергия
подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Тъй като
ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в
забава и не дължи обезщетение за това.
Във връзка с поддържаната от ищеца неприложимост на Решение СП-5 на КЕВР,
доколкото към съответния момент не е произнесено решение на ВАС, се счита, че
като предварително изпълняем индивидуален акт по силата на чл.13, ал.9 от ЗЕ,
следва да намери приложение.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на
ответника. Сочи, че Решение № СП-1 на КЕВР в приложимия към спора раздел първи
е окончателно отменено с с Решение №1115 от 28-01.2019г. по адм.дело
№5284/2018г. на ВАС, а именно – в частта по т.1.7, за определяне на НСП на
ел.енергия. Тълкува се, че след като липсва нормативен акт или нормативен
адм.акт, определящ индивидуален критерий, по който всеки от енергийните
източници може да бъде отнесен към едната или другата група производители.
Доколкото с обратна сила са отпаднали праговете на НСП на ел.енергия,
установени в Решение СП-1, за ищеца не съществува императивно ограничение да
продава произведената ел.енергия по преференциални цени до определено
количество per argumentum a fortiori основателно и
законосъобразно. Същевременно с решение №6355/29.10.2019г. по адм.дело
№4422/2019г. по описа на АССГ Решение СП-5 обявено за нищожно. Позовава се
на на чл.18, ал.4 от договора, съгласно
чиято клауза страните са договорили възможността доставката на произведената от
ищеца ел.енергия да се заплаща по двете преференциални цени.
Настоява съдът да
се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-5.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в
допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и
отново излага анализ на нормативната уредба приложима към процесните отношения. С влизане в сила на изменението на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ се създава изцяло нов механизъм за определяне на количествата
ел.енергия, които се изкупуват по преференц.цени като се предвижда краен
момент, в който тази цена е дължима. Този нов механизъм е приложим за
заварените случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че становището на НЕК
като обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно значение. Позовава
се на Решение № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г. на ВАС, с което е
обявена незаконосъобразността на т.1.7 от Решение №СП-1 от 31.07.2018г. на
КЕВР, в чиито мотиви съдът приема за неоснователно твърдението, че по отношение
на един и същи производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете
работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и
регулаторна практика на КЕВР.
Във връзка с отмяната на Решение СП-1 в приложимата за договора част за определяне
на НСП на ел.енергия счита, че няма да възникне ново основание за изкупуване на
по-големи обеми, докато не се постанови ново стабилно решение, което да увеличи
преференциално изкупувания обем от 2000 КвЧ. Оспорва се искането за провеждане
на инцидентен съдебен контрол на валидността на Решение СП-5. Претендира
се отхвърляне изцяло на исковете.
Правна
квалификация на правата, претендирани от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства:
Ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници –
ВяЕЦ, която е въведена в експлоатация и
присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с
електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на Договор
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 90 от 17.02.2010 г., в изпълнение на който са произведени и
продадени процесиите количества електрическа енергия; ответникът
е продал на
обществения доставчик „НЕК" ЕАД , на основание чл. 94 от ЗЕ, процесиите
количества електрическа енергия по цената, по която ги е купил от ищеца; ищцовата
централа е
достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана
мощност през м. октомври 2016 г.; - До достигане на нетното специфично
производство от 2000 KWh/KW ищецът
е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./
MWh, утвърдено ст. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на
КЕВР; произведеното и продадено на ответника количество
електрическа енергия през м. октомври и ноември 2016 г. след достигане на НСП
от 2 000 KWh е
заплатено на ищеца по цени за излишък на балансиращия пазар, съответни на часа
на производство.
СПОРНИ
СА останалите обстоятелства.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146 ГПК съдът указва на страните разпределяне доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти като всяка страна следва да
установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни
последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на
доказване подлежат следните обстоятелства: по
отношение на ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на
твърдяната преференциална цена по отношение на доставеното през м. Октомври и
м. Ноември 2016 г. количество ел енергия, както и размера на тази цена;
обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер; по отношение на ответника – точно и в срок изпълнение на задълженията си по
договора, фактите, изключващи приложимост на претендираната от ответника
преференциална цена.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание
представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа
експертиза със задачи на вещото лице, посочени в отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, които ответникът следва да внесе и
представи документ в 1-седмичен срок от съобащаването.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ще бъде определено след представяне на доказателства за превод на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи заключението си
най – късно една седмица преди съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от съобщаването
да представи пълномощно за процесуално представителство на адв.Р.М., доколкото
ангажираното по делото е със срок до 31.12.2019г.
На осн.чл.101, ал.3 от ГПК УКАЗВА на
страната, че при неизпълнение на задължението, ще счита съответните процесуални
действия за неизвършени.
УКАЗВА на страните възможността в 1-седмичен срок от съобщаването на
настоящото определение да изрязат писмено становище по проекто-доклада,
както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор - чрез
сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай на постигната
спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 9 от ГПК. За постигане на спогодба страните
могат да ползват и Центъра по медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и процедурата, могат
да бъдат намерени на сайта на ВОС.
НАСРОЧВА открито
съдебно заседание за 11.06.2020г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице
помагач на ответника.
Препис от определението да се
изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
Ищцовото дружество да се
призове по седалище и адрес на управление и чрез адв.Р.М..
На ищеца да се връчи и препис
от отговора на допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: