№ 22960
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110128538 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26 от ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Н. Ф. Ч.,ЕГН **********,с настоящ адрес
гр.С,против „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И В и Д Н,с искане за прогласяване недействителност
на договор за потребителски кредит № 1372286/06.08.2024 г.,както и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2292,38 лева като заплатена без
основание.
В исковата молба се твърди,че на 06.08.2024 г. е сключен договор за
потребителски кредит № 1372286 при заемна парична сума от 4000 лева и
ГПР от 49,66 %. Сочи се,че съгласно чл.5 от сключения договор кредитът се
обезпечава с договор за поръчителство,при което по този договор е дължимо
възнаграждение в размер от 2220,34 лева. Ищецът поддържа,че е заплатил
парична сума в общ размер от 6292,38 лева,а съгласно чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за кредит подлежи на връщане заемната
парична сума,т.е. сумата от 2292,38 лева се явява заплатена без основание.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените
искове.
В срока за подаване на писмен отговор ответното дружество „Ф
Б“ЕООД намира исковете за неоснователни като изтъква,че сключването на
договор за поръчителство не е задължително,твърди се,че липсва основание
възнаграждението по договора за поръчителство да бъде включвано при
изчисляване размера на годишния процент на разходите,сочи се,че
българското законодателство не забранява договорът за поръчителство да е
възмезден. Моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представен е договор № 1372286,сключен на 06.08.2024 г. между „Ф
Б“ЕООД и Н. Ф. Ч.,съгласно който се предоставя в заем парична сума от 4000
лева,подлежаща на връщане на осемнадесет вноски при лихвен процент 23,33
% и годишен процент на разходите от 49,66 %. Съгласно чл.5 от договора
кредитът се обезпечава с поръчителство.
По делото са приети преводни нареждания,реализирани от Н. Ф. Ч. към
„Ф Б“ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно
правоотношение по договор за паричен заем е обусловено от доказването
наличието на такъв порок,при който договорното правоотношение не би могло
валидно да породи правни последици. Съдът извършва преценка към момента
на сключване на договорното правоотношение дали договорът е действителен
или е налице порок,който обуславя неговата недействителност. Софийският
районен съд приема,че сключеният договор за паричен заем между страните
се явява недействителен и исковата претенция за прогласяване неговата
недействителност е доказана по основание. При сключване на договор за
потребителски заем Законът за потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира
чрез императивни разпоредби условията,на които заемното правоотношение
следва да отговаря,за да бъде действително. Тези разпоредби са предвидени за
предоставяне защита на потребителя,който е икономически по-слабата
страна,за да бъде избегнато прекомерното увеличаване общия размер на
дълга,както и за да бъде обезпечено правото на заемополучателя към
сключване на договора за заем да има конкретна и точна представа за общия
размер на задължението,което поема. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК при
сключване на договор за заем с физическо лице размерът на годишния
процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на заемната
парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не могат да
уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които нарушават
установената горна граница на ГПР. За да възприеме,че договорът за заем е
недействителен,съдът взе предвид,че в конкретния случай ищецът Ч. освен
договор за паричен заем е сключил и договор за поръчителство като
възможността за сключване на договор за поръчителство е изрично уредена в
чл.5 от договора за заем,а относно посочената договорна клауза ответникът не
е провел доказване да е индивидуално уговорена,а съдът счита,че
представлява стандартна договорна клауза,която ответното дружество
обичайно предлага на лицата,кандидатстващи по договори за заем. В тази
насока съдът приема за основателен доводът на ищеца чрез процесуалния му
представител,че съгласно решение на СЕС по дело С-337/2023 г. е
възприето,че разходите по договор за поръчителство,сключен при наличие на
клауза за обезпечение в договора за заем следва да бъдат включени при
определяне размера на годишния процент на разходите. В настоящия случай
ищецът Ч. е сключил два договора – за паричен заем при заемна парична сума
от 4000 лева и за поръчителство при възнаграждение,дължимо в полза на
2
поръчителя в размер от 4240 лева. Съдът счита,че макар да са сключени два
отделни договора,доколкото чрез сключването на втори договор се достига до
неотчитане на разходи,които следва да бъдат включени в ГПР, се цели
заобикаляне на забрана,установена в императивна правна норма,а именно –
налице е изрична регламентация за максималния размер,до който общият дълг
може да нараства,поради което договорът за заем се явява
недействителен,защото чрез сключването му се достига до нарушаване на
императивна правна норма,установена в полза на потребителя,съответно този
договор нарушава закона. С оглед това,че чрез приемане на разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК се цели предоставяне защита на заемополучателя
потребител чрез регламентиране на максималния размер на дължимата
парична сума над заемната парична сума,съдът приема,че противоречи на
закона уговаряне на допълнително дължими парични суми независимо от това
дали са включени в договора за заем или при сключване на друг договор. В
конкретния случай макар в договора за паричен заем да е посочен размер на
ГПР от 49,66 %,който формално спазва законовата норма,отчитайки размера
на дължимото възнаграждение по договора за поръчителство,което надвишава
размера на заемната парична сума,съдът приема,че при съобразяване
възнаграждението по договора за поръчителство размерът на ГПР в договора
за заем се явява посочен неточно,а неточното посочване на ГПР има
последица недействителност на сключения договор за заем.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция,предявена от
ищеца Ч. с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е доказана по
основание,а и по размер и следва да бъде уважена изцяло в пълния предявен
размер от 2292,38 лева. Когато е предявена искова претенция с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,страната ищец е длъжна да докаже факта
на плащане,а в тежест на ответника е възложено доказването,че има основание
да получи плащането. Съдът приема,че ищецът Ч. е доказал,че е заплатил
сума в размер от 2292,38 лева,в която насока съдът отчете представените
преводни нареждания и разписки с получател ответното дружество. Съдът
намира,че ответникът не е доказал да има основание да получи плащането. В
хипотезата,когато парична сума е заплатена по недействителен
договор,плащането е реализирано при начална липса на
основание,респективно платената по недействителен договор парична сума
подлежи на възстановяване. Софийският районен съд,отчитайки уважаването
на иска за прогласяване недействителност на договора за заем приема,че
липсва основание за реализиране на плащането по този договор на парични
суми,надвишаващи размера на заемната парична сума,поради което искът за
сумата от 2292,38 лева подлежи на уважаване.
При този изход на делото съдът намира,че в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 251,70 лева държавна такса,а в полза на адв.Г.
следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно правна помощ в размер от 840 лева при съобразяване
материалния интерес по делото,цената на всеки от исковете,фактическата и
правна сложност на казуса при съобразяване наличието на установена съдебна
практика,разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание,в
което делото е разгледано в отсъствие на страните,както и взе предвид
решение на СЕС по дело С -438/2022 г.
3
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.26 от
ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договор за потребителски
кредит № 1372286/06.08.2024 г.,по иск,предявен от Н. Ф. Ч.,ЕГН **********,с
настоящ адрес гр.С,против „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от И В и Д Н.
ОСЪЖДА „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И В и Д Н да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1
от ЗЗД на Н. Ф. Ч.,ЕГН **********,с настоящ адрес гр.С сумата от 2292,38
лева ( две хиляди двеста деветдесет и два лева тридесет и осем стотинки ) –
получена без основание парична сума по недействителен договор за
заем,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска – на 22.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И В и Д Н да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Н. Ф. Ч.,ЕГН **********,с настоящ адрес гр.С
сумата от 251,70 лева ( двеста петдесет и един лева и седемдесет стотинки )
внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „Ф Б“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от И В и Д Н да заплати на адв.Д. Г.,вписан в АК Л с №
*****,с адрес гр.Т,сумата от 840 ( осемстотин и четиридесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4