О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 14.02.2018 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАЙА ПОПОВА
като разгледа
докладваното от съдия ПОПОВА гр. дело № 5096/2017 година по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Депозирана е искова молба от Д.К.Г. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, офис 22, чрез адв. Б.И.Т. против: "ВАНЕСА 2000
А" ЕООД гр. Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. "Болнична" № 2, ет.5, ап. 10, представлявано от
Управителя АНТОНИЯ ДИМИТРОВА ГЕНЧЕВА
Съдът
счита, че така представените писмени доказателства към исковата молба, следва
да бъдат допуснати и приети в процеса, тъй като са допустими, относими и
необходими по предявеният иск.
Твърди се, че
ответното дружество дължи на ищцата неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 15.03.2017г. до 30.06.2017г. вкл., което е с общ размер 855,00лв., претендирано
както следва: за месец 03. 2017г. - 165,00 лв., сумата се претендира от 01.04.2017г.; за месец
04.2017г. - 230,00 лв., сумата се претендира от 01.05.2017г.; за месец
05.2017г. - 230,00 лв., сумата се претендира от 01.06.2017г.; за месец
06.2017г.- 230,00 лв., сумата се претендира от 01.07.2017г.
Твърди се, че
освен посоченото по-горе трудово възнаграждение, ответното дружество дължи на
ищцата лихва в размер на 49,88лв. върху
неизплатеното трудово възнаграждение с общ размер на 855,00лв., разбита по
месеци както следва: месец 03. 2017г. - 165,00 лв., лихва-11,87лв.; за месец
04.2017г. - 230,00 лв., лихва-14,63лв.; за месец 05.2017г. - 230,00 лв.,
лихва-12,65лв,; за месец 06.2017г. - 230,00 лв., лихва-10,73лв.
Оформен е
петитум, съдът да постанови решение, с което да осъди "ВАНЕСА 2000 А"
ЕООД гр. Пазарджик с ЕИК ********* да изплати на ищцата Г. неизплатеното й
трудово възнаграждение за периода от 15.03.2017г. до 30.06.2017г. вкл., което е
с общ размер 855,00лв, както и лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение
с общ размер на 49,88лв.,. Да се признае прекратяването на трудовото
правоотношение за незаконно и да бъде присъдено обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа съгл. разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 1380,00лв., ведно със законната лихва до датата на изплащане на
обезщетението.
Направено е
доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, при която
вещото лице, след като провери в счетоводството на ответника и се запознае и с
представените писмени доказателства, да отговори на следните въпроси:
- Дължи ли
ответното дружество трудово възнаграждение на ищцата? За кой период от време? Какъв
е неговият общ размер, както и да посочи размерите на дължимото трудово възнаграждение по месеци.
-Да изчисли
мораторната лихва, която ответното дружество дължи върху неизплатеното трудово
възнаграждение от датата на която същото се претендира до датата на депозиране
на исковата молба.
- Да изчисли размера
на полагащото се обезщетение при незаконно прекратяване на трудовото
правоотношение съгл. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Направено е
искане за допускане на съдебно-графологична
експертиза, при която вещото лице да отговори на въпроса - Дали подписите, положени
в графа „Получил сумата" в работните ведомости за месец март, април, май и
юни 2017г. са положени от ищцата?
Направено е
искане за допускане на един свидетел,
при режим на довеждане.
Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски, вкл.заплатен адвокатски хонорар.
Представени са
писмени доказателства по опис: Копие от трудов договор № 01/ 15.03.2017год.;
Копие от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с
вх. № 13388173009967/15.03.2017г.; Копие от Предизвестие № 00001/28.04.2017г. и
Копие от Заповед № 001/01.08.2017г., ведно с пощенски плик, удостоверяващ
датата на получаване; Писмо с изх. № 17255851/19.10.2017г., изд. от И А „главна
инспекция по труда", Дирекция „Инспекция по труда" гр. Пазарджик;
Разпечатка от Търговски Регистър; Адвокатско пълномощно и Договор за правна
защита и съдействие.
В исковата молба са изложени подробни
съображения по обосновка на исковата претенция.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че исковата
молба на Д.К.Г. е недопустима. Подадена е извън предвидения срок по чл.358 ал.1
т.2 от КТ за предявяване на искове по трудови спорове, поради което
производството по делото следва да се прекрати на това основание.
Твърди се, че исковата молба на Д.К.Г. е неоснователна и
по същество. Навеждат се подробни съображения в подкрепа на твърденията.
Направено
е доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане.
Претендират
се сторените съдебно-деловодни разноски.
Приложени
са писмени доказателства: Ведомости за заплати за м.03.2017г., м.04.2017г., м.05.2017г.
и м.06.2017г. ведно с отчетна форма за явяване/неявяване на работа по месеци. Протокол-2
броя. Длъжностна характеристика ведно с декларация за запознатост от 15.03.2017г.
Пълномощно и договор за правна помощ от 19.01.2018 г.
С оглед на
горното съдът приема следното:
Правната квалификация на иска е по реда на чл.225, ал.2 от КТ, чл. 344
ал.1 т.1 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
По
доказателствените искания направени от страните, съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание.
Съдът указва
на страните, че в производството по делото доказателствената тежест се носи от
всяка от страните за доказване на твърдените в нейна полза факти и
обстоятелства. Страната, която носи
доказателствена тежест относно правнорелевантния факт, носи доказателствена
тежест и за всички доказателствени факти, с помощта на които иска да удостовери
осъществяването му. Неизпълнението на това задължение за доказване има
последици и това е доказателствената тежест. Тя е санкционна последица, т. е. –
съдът счита за ненастъпил факта, който не е доказан.
Съдът на
основание чл.312, ал. 1, т. 3 от ГПК указва на страните,че могат да постигнат
спогодба по делото или да прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
Воден
от горното и на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК Пазарджишкият районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора по чл. 131
от ГПК писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 21.02.2018г.от 11.00ч.
УКАЗВА НА СРАНИТЕ, че съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
Страните да се призоват лично и чрез пълномощниците
им.
Да се изпрати на страните препис от настоящото
определение.
Определението е по движението на делото и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Майа Попова/