Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 25.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1063 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин и въз основа на събраните по делото доказателства
Р
Е Ш И :
1. ЗАДЪЛЖАВА И.Л.С., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Х.И.А., ЕГН ********** и
И.М.А., ЕГН ********** ***
2. ЗАБРАНЯВА на И.Л.С.,
ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 100 /сто/ метра
молителите Х.И.А., ЕГН ********** и И.М.А., ЕГН **********, жилището обитавано от молителите,
находящо се в с.Р., обл.С., ул.“……..“ № и местата за социални контакти и отдих, които
те посещават.
3. ОТСТРАНЯВА И.Л.С.,
ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителите Х.И.А., ЕГН ********** и И.М.А., ЕГН ********** ***.
5.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И.Л.С., ЕГН ********** на
основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде
задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
НАЛАГА на И.Л.С., ЕГН ********** глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/ платима по
сметка на Районен съд Елин Пелин.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН И.Л.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от днес.
Решението и заповедта да се връчат на
страните и началника
на РУ Елин Пелин за сведение.
Обжалването на решението не спира
изпълнението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П
О В Е Д
за защита
срещу домашно насилие
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1063/2020 г. по описа
на Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства,
на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН:
1.
ЗАДЪЛЖАВА И.Л.С.,
ЕГН ********** *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Х.И.А., ЕГН ********** и
И.М.А., ЕГН ********** ***
2. ЗАБРАНЯВА на И.Л.С.,
ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 100 /сто/ метра
молителите Х.И.А., ЕГН ********** и И.М.А., ЕГН **********, жилището обитавано от молителите,
находящо се в с.Равно поле, обл.Софийска, ул.“Дереджик“ № 8 и местата за
социални контакти и отдих, които те посещават.
3. ОТСТРАНЯВА И.Л.С.,
ЕГН ********** от съвместно обитаваното с молителите Х.И.А., ЕГН ********** и И.М.А., ЕГН ********** ***.
Копие от Заповедта за защита срещу
домашно насилие да се връчи на страните по делото и на Началника на РУ Елин Пелин за сведение.
Заповедта
за защита подлежи на незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ
към решение по гр.д. № 1063/2020 г.
по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на И.М.А., ЕГН ********** и Х.И.А.,
ЕГН ********** срещу И.Л.С., ЕГН **********
с искане за защита от домашно
насилие. Молителите излагат твърдения, че са баба и дядо
на ответника и живеят заедно в една къща. Майката на ответника Е.И.А. живее в
същия двор, но в самостоятелна сграда, която е нейна собственост. Внукът на
молителите И. не желае да живее с майка си, а живее в стая в къщата на баба си
и дядо си. Ответникът И.С. е с разклатено психично здраве вследствие претърпяно
пътнотранспортно произшествие, но злоупотребява и с алкохол, като не пие
предписаните му от лекарите лекарства, поради което получава често гърчове. На
04.12.2020 г. докато молителят И.А. бил на работа, по телефона му се обадила
съпругата му – молителката Х.А. и му казала, че внукът им И. влязъл при нея в
кухнята, докато тя седяла да обядва и започнал да я тормози и дърпа.
Молителката му направила забележка, но ответникът я хванал за врата отзад и
започнал да й блъска главата в масата и да й бие шамари. Молителката се
разплакала и едва тогава ответникът я пуснал, след което се обадил на молителя И.А.,
за да замаже положението. Молителя И.А. посъветвал съпругата си да се обади в
полицията, но тя му казала, че е разстроена, объркана и стресирана и не знае
къде е телефона й. Тогава молителят И.А. се обадил на кварталния полицай и той
го посъветвал да се обади в РУ Елин Пелин или на тел.112. Молителят И.А. *** на
дежурния и му обяснил ситуацията, като в това време му се обадили от тел.112,
че пращат патрул и линейка. Когато
патрула и линейката пристигнали, И.С. бил на двора и отказал да си предостави
личната карта, като се противопоставил на полицаите, което наложило те да
приложат сила и да му сложат белезници,
след което го отвели в РУ Елин Пелин. Лекарката от спешна помощ прегледала молителката Х.А. и констатирала, че има синини
по врата и отток /хематом/ отстрани на главата. Попитали я иска ли да бъде
освидетелствана, но тя отказала, тъй като била много объркана и уморена от
случилото се. Ответникът бил пуснат от РУ Елин Пелин и като се прибрал,
обяснявал на баба си и дядо си, че не е виновен и те са му докарали беля на
главата. Описания случай,
не е единствен, тъй като ответникът редовно злоупотребява с алкохол заедно със
своята майка, след което става агресивен и по различни начини тормози
молителката и молителя – блъска вратите и мебелите, блъска самите молители,
тормози молителя И.А., като му звъни на работното му място и го притеснява. Когато му се направи забележка,
започва да заплашва молителите, че ще ги трепе и убива, блъска ги, дърпа им
дрехите и ги псува безподобно.
Ответникът в открито съдебно заседание не
оспорва молбата, заявява, че смята, че поведението му е предизвикано от
употребата на алкохол, който променя съзнанието му.
Молбата е с правно основание чл.8,
т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.2 и т.3 от
Производството е по
реда на Глава ІІ от
Районен съд Елин
Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното:
По делото са представени Декларации по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН изходящи от молителите Х.И.А. и
И.М.А., в които е посочено, че ответникът е извършил спрямо тях акт на
домашно насилие на 04.12.2020 г., като описания акт на домашно насилие е идентичен с описания в исковата молба. В
декларацията е отбелязано, че на молителите им е известна наказателната
отговорност по смисъла на чл.313, ал.1 от НК за деклариране на неверни
данни.
Видно от нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 148, том III, дело № 559/1975 г. по описа на РС Елин Пелин и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 175, том IV, дело №
786/1968 г. по описа на РС Елин Пелин е, че молителите са собственици на недвижим
имот, находящ се в с.Равно поле, Софийска област.
По делото е представен протокол по ЧНД № 93/2019 г. по описа на РС Елин
Пелин, от който се установява, че воденото производство по реда на закона за
здравето срещу освидетелствания И.Л.С. е прекратено, тъй като освидетелстваният
преди образуване на делото е постъпил доброволно на лечение в болнично
заведение.
От справка от НБД Население се
установява, че И.М.А. и Х. И.А. са
съпрузи, а Емилия Илиева А. е тяхна дъщеря.
Представена е справка за съдимост рег. № 42/27.01.2021 г. издадена
от РС Елин Пелин, от която се установява, че И.Л.С. с родители Емилия Илиева А.
и Людмил Любенов С. не е осъждан.
Видно от писмо изх. № 16/11.01.2021
г. издадено от ЦПЗ – София ЕООД е, че И. Любомиров С. *** ЕООД през 2017 г. и
2018 г. с диагноза органично личностово разстройство. Към справката е приложена
и епикриза удостоверяваща диагнозата на И. Любомиров С..
По делото с писмо изх. № *********/12.01.2021
г. по описа на РУ Елин Пелин е представена преписка образувана по сигнал за
семеен скандал на 04.12.2020 г. подаден от Х.И.А., която съдържа сведение от
лицата Х.И.А., Емилия Илиева А., И.Л.С., докладни записки, заповед за задържане
на И.Л.С., разпореждане и протокол за предупреждение срещу И.Л.С., извадка от дневник за получени
и предадени сигнали и разпореждания в
отразен в него сигнал получен от Х.А., две наказателни постановления издадени
срещу И.Л.С. и АУАН срещу И.Л.С..
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Молбата
е основателна, като съдът следва да
я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.
На първо място,
За
квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. Не е спорно, че
страните по делото,
а и от представените по делото доказателства се установява, че молителите са
баба и дядо по майчина линия на ответника И.Л.С..
При съвкупната
преценка на доказателствата съдът стига до извода, че е налице акт на физическо и психическо насилие спрямо молителите от страна на
ответника, упражнено на 04.12.2020 г. и изразяващо се в
агресивно поведение - заплахи за саморазправа, физическо насилие и обидни думи
спрямо молителката Х.Х.И.А., осъществено чрез блъскане и душене, удари на
главата в масата, обидни думи, а спрямо
молителя И.М.А. – тормоз на работното му
място, отправа на обидни думи.
Извършеният акт на домашно
насилие на първо място се установява от представените от молителите декларации по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от
цитирания закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба
за защита по реда на цитирания закон, но в настоящия случай в тази насока изложеното
в декларацията се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства – представената по делото преписка образувана в РУ Елин
Пелин, удостоверяваща, че на посочената дата – 04.12.2020 г. полицейски
служители са посетили адреса, на който живеят молителите и ответника и са го
заварили в изключително агресивно състояние, а молителката притеснена и
стресирана. Макар и да не са
преки очевидци на инцидента
случил се на 04.12.2020 г., пресъздадените от полицейските
служители сведения в писмените документи съдържащи се в преписката, пресъздават еднородна фактическа
обстановка, която напълно съответства на описания в молбата инцидент.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по
чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява достатъчно доказателство за
основателност на молба за защита по реда на цитирания закон, но в настоящия
случай в тази насока са и събраните по делото писмени доказателства,
които ценени в своята съвкупност са безпротиворечиви и логични, подкрепят
изложеното от молителите.
Така установеното несъмнено сочи на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо молителите. Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята
съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на
превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му.
Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора, които
стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по
своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на
отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда,
за разлика от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства като им придава
обвързваща за съда доказателствена
сила. Такова средство е декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз основа на която,
при липса на други доказателства,
които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В
случая обаче изложеното в декларацията не само, че не бе опровергано, а се
ангажираха и други доказателства в подкрепа на твърденията на молителите. Ето защо съдът приема, че с действията си,
ответникът е посегнал на физическата неприкосновеност и емоцоналната сфера на
молителите, в следствие на което спрямо тях следва да бъдат наложени исканите
мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, които съдът
определя за адекватни – задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие
и забрана да приближава на по–малко от 100 м. жилището на молителите, местата
за социални контакти и отдих, които посещава, отстраняване на ответника от
съвместно обитаваното с молителите жилище. При определяне на времетраенето им,
съдът съобрази времето, необходимо за постигане на техните възпиращи цели, като
прецени, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от една година,
през което време на ответника да бъде дадена възможност да преосмисли
отношението си към молителите, а също и последиците от поведението си. С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от
Въз основа на изложените съображения съдът
формира решението си за издаване на заповед за защита по ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Елин
Пелин, 02.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети
състав, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1063/2020 год. по описа на РС Елин Пелин и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.250
и сл. от ГПК.
С
решение № 21/25.02.2021 г. постановено по гр.д. № 1063/2020 г. по описа на РС
Елин Пелин съдът се е произнесъл по молбата на И.М.А. и Х.И.А. с искане за
налагане на мерки по ЗЗДН и е издал Заповед за защита срещу домашно насилие № 6
от 25.02.2021 г. срещу ответника И. Л.С..
В срока на изготвяне на
мотивите, към съдебното решение,
настоящият състав констатира, че решение № 21/25.02.2021 г. постановено по
гр.д. № 1063/2020 г. по описа на РС Елин Пелин и Заповед за защита срещу
домашно насилие № 6 от 25.02.2021 г. са непълни, тъй като в същите съдът не е
посочил срока, за който се налагат постановените марки за защита по ЗЗДН.
Съдът прецени, че не е необходимо молбата за допълване на решението да се
разглежда в открито заседание с призоваване на страните, поради което и по
аргумент за противното от чл.250, ал.2, изр.2 от ГПК я разгледа в закрито
заседание, като намери за установено следното:
По смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК непълно е това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от
спорното право, по един от съединените искове и/или по допълнителни искания
свързани с главния спорен предмет каквито са исканията за плодове и лихви,
както и за присъждане на разноски. В тази връзка, съдът намери, че в
диспозитивната част на решението и заповедта за защита не е посочен срока, за
който са наложени мерките за защита по ЗЗДН, което сочи, че постановеното по делото решение и заповедта
са непълни по смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК, след като с него съдът не е
изразил в диспозитива волята си относно срока, за който е определил наложените
мерки, поради което решението подлежи на
допълване в този смисъл.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА решение № 21/25.02.2021 г. постановено по гр.д. №
1063/2020 г. по описа на РС Елин Пелин и Заповед за защита срещу домашно
насилие № 6 от 25.02.2021 г. постановена по гр.д. № 1063/2020 г. по описа на РС
Елин Пелин, като в диспозитива на същите в т.2 и т.3 да се
счита, че постановените мерки за защита са за срок от 12 /дванадесет/ месеца,
считано от влизане в сила на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО да се счита неразделна част от решение № 21/25.02.2021 г. постановено по гр.д. № 1063/2020 г. по описа
на РС Елин Пелин и Заповед за защита срещу домашно насилие № 6 от 25.02.2021 г.
постановена по гр.д. № 1063/2020 г. по описа на РС Елин Пелин .
Решението подлежи на обжалване в седмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: