Решение по дело №347/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. Н. М. Д. – [държава], против Решение № 1085/29.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

За да стигне до този извод, органът приел, че спрямо оспорващия не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, като цитирал справки, които вече не били актуални към момента, даже напротив, твърдените факти от жалбоподателя в интервюто се потвърждавали с новото положение в [държава].

Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата си. Жалбата се поддържа и от назначения му процесуален представител

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита акта на административния орган за правилен и законосъобразен, съответно, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Моли за решение в този смисъл.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП 33824/13.08.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 2379/13.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33824/13.08.2024 г., в който е вписан с имената М. Н. М. Д., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл. Х., [държава], с идентичен постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - ***, религия – ***, средно образование, професия - фризьор, семейно положение - неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители (починали), братя и сестри, всички отбелязани като пребиваващи в Турция, с изключение на единия брат на чужденеца, отбелязан като пребиваващ в България. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-33824/15.08.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от М. Н. М. Д. молба за закрила. В писмо с рег. № М-15104/26.09.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 26.08.2024 г., в което същият е заявил, че е роден в [населено място], област Х* на 8 март 1993 г. и живял там до 2014 г. След това се преместил в палатков лагер до [населено място], който бил под контрола на Сирийската свободна армия. Притежавал единствено сирийско гражданство. В [държава] му била издадена лична карта, но през 2014 г. тя останала под развалините на къщата му. Завършил средно образование през 2012 г. в Източното средно училище на А*. Работил като фризьор и железар. Не бил [семейно положение]. Пристигнали заедно с брат му А. Р.. Родителите му били починали, а петима негови братя и една сестра се намирали в палатковия лагер в А*. Първоначално пребивавали в Турция, но били върнати, тъй като не разполагали с документи. По етническа принадлежност бил ***, а по религия – ***. На 22 юли 2024 г. напуснал [държава] нелегално, преминавайки в Турция. В Истанбул отседнал в жилище на трафикант. Не срещнал проблеми с властите там, не бил принуждаван да се връща в [държава] и не бил търсил пунктове за регистрация на бежанци. Посочил, че напуснал Турция, защото не издавали документи. На 1 август 2024 г. влязъл нелегално в България. След като влязъл в страната, бил задържан в София. Страхувал се да не бъде върнат обратно, поради което не посетил най-близкия граничен пункт. Подал молба за международна закрила единствено в България. Като причина за напускането на [държава] изтъква влошената обстановка в страната. През 2014 г. в района му имало сражения между правителствените сили и Сирийската свободна армия. Впоследствие боевете обхванали и самото село, като повечето къщи били разрушени. Тогава се преместил в лагера край А . В лагера работел като фризьор. В района на А. имало много въоръжени групировки, като напрежението между тях и фронта "Ал-Нусра" се засилило. През 2017–2018 г. в района навлезли ирански формирования. Сраженията се ожесточили, а ситуацията се влошила още повече. Липсвала сигурност, имало опасност от отвличания и страхът за живота му бил постоянен. Последният инцидент, свързан със сигурността, се случил два месеца преди напускането му на страната. В резултат на сблъсъци между различни групировки били използвани коли-бомби. Посочил, че подобни инциденти били чести и не спирали. Не направил опит да се премести в по-спокойна част на страната, тъй като според него ситуацията била еднаква навсякъде. Не бил член на политически партии. Никога не бил арестуван или осъждан в [държава] или в друга държава, нито имало заведени съдебни дела срещу него. Не бил имал проблеми с официалните власти в [държава]. Не бил жертва на насилие, не бил измъчван и срещу него не били отправяни заплахи. Не бил имал проблеми заради етническата си принадлежност, нито заради религията си. Не участвал във военни формирования. Според него, за да се завърне в [държава], било необходимо всички въоръжени групировки, както и чуждестранните сили – американски и руски – да напуснат страната и да се възстановят мирът и спокойствието от преди конфликта. При напускането му на [държава] положението в област Х. било тежко. В самия [населено място] нямало военни действия, но царяла бедност и липсвали нормални условия за живот. В района, където живеел, липсвала сигурност, а различни групировки контролирали териториите. Не отишъл в Х., тъй като нямало възможности за установяване там. Заявил, че подал молбата за международна закрила, за да живее в мир и спокойствие и да получи документи. Желанието му било да отиде в държава, в която да се чувства добре. В случай че молбата му бъде одобрена, смятал да работи като фризьор в България. Категорично заявил, че няма да се върне в [държава], дори ако му бъде отказана закрила в страната.

С Решение № 1085/29.01.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 12.02.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 12.02.2025 г. и регистрирана с вх.№ УП 33824/12.02.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност, това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но подобно възражение в случая не е обективирано.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ/. В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не са заявени конкретни обстоятелства за преследване от страна на кюрдите или редовната армия. Същият не е бил и политически ангажиран, не е бил и арестуван, нито осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Следва да се акцентира и върху изявленията на чужденеца, дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. Молителят изразява категорична липса на намерение за завръщане в [държава], въпреки че там се намира неговото семейство. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

 

Извършена е и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение, в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, като следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден с оглед фактическата обстановка, която е установена от административния орган. В действителност, преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в бъдеще е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното, не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Общодостъпната информация за обществено-политическата обстановка в [държава] сочи, че все още са налице съществуващи въоръжени сблъсъци в някои части от [държава], но тези данни не променят впечатлението за подобряване на общата обстановка в [държава] в последните месеци. Поемането на държавната власт в [държава] от нови субекти не променя положението в негативен аспект, доколкото от информацията от справката на ДАБ и други, общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни, а данните сочат за наличие на множество сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и такива, които вече са сторили това през сухопътна граница и чрез първите международни полети от Обединените арабски емирства, като се очаква турските и други международни авиокомпании да подновят директните си полети до Д..

Дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], същият не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган.

Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни и макар да не са напълно актуални към настоящия момент в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. М. Д. – [държава], против Решение № 1085/29.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.