№ 3378
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110216180 по описа за 2024
година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „Лоза-ДП“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. Х. Р.,
срещу Наказателно постановление (НП) № СО-1-Ю-24-25КС-339/14.10.2024
г., издадено от Н. С. Л. – *** на Столична община, с което, на основание чл.
31, ал. 2 и чл. 26, ал. 7 от Наредбата за реда и условията за провеждане на
масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за
общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община
(Наредбата), на санкционираното дружество е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 15, т. 8 от
Наредбата.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало
дружеството-жалбоподател, което в срочно подадена жалба го атакува с
искане за отмяна, поради допуснати нарушения както на
административнопроизводствените правила, така и на материалния закон.
Оспорва се размера на наложената имуществена санкция. Поддържа се, че
процесното наказателно постановление е издадено след изтичането на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В тази връзка в жалбата се посочва,
че изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е абсолютна пречка
административнонаказателно производство да бъде образувано и е абсолютно
основание вече образувано административнонаказателно производство да се
прекрати. Наведени са доводи, че при издаването на обжалваното наказателно
постановление не е спазен срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че актът
1
за установяване на административно нарушение (АУАН) е издаден в
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, тъй в него не са отразени както
адреса, така и датата на раждане, на свидетелите. Претендира се, че е налице
несъответствие на описанието на нарушението в АУАН и НП. Поддържа се, че
при издаването на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Излага се, че от страна на административнонаказващия орган не са
ангажирани доказателства, от които да бъде установено, че строителните
материали – строителен фургон, арматура и позициониран автокран, са
собственост на санкционираното дружество или че то има право на ползване
върху тях. Твърди се, че не са представени и доказателства, че дружеството-
жалбоподател е извършило твърдяното нарушение. Навежда се, че към
момента, за който се твърди, че е извършено административното нарушение –
08.02.2024 г., по отношение на общинския имот, посочен в атакуваното
наказателно постановление, не е бил сключен договор за наем между
санкционираното дружество и Столична община. В тази връзка в жалбата се
твърди, че общинският имот не е бил стопанисван от дружеството-
жалбоподател. Поддържа се, че при издаването на процесното наказателно
постановление не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 8 от
ЗАНН, което е ограничило правото на защита на санкционираното дружество.
Навеждат се доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. По изложените съображения в съвкупност е направено искане
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат М.П., който моли съда
да постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата и да отмени атакуваното
наказателно постановление. Адвокат П. поддържа, че нарушението е
извършено несъзнателно. Твърди, че не е имало ясна разграничителна линия
между двата имот. Счита, че наложената на жалбоподателя имуществена
санкция не съответства на извършеното нарушение. Посочва, че след като
нарушението е било установено, санкционираното дружество е сключило
договорни отношения със Столична община и е заплатило таксата за
ползвания общински имот. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – *** на Столична община, се представлява от
адвокат П., която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно
се доказва, че жалбоподателят, не е разполагал с документ, даващ му право да
разполага строителна техника върху общински имот. В тази връзка адвокат П.
поддържа, че нарушението е доказано от обективна страна. Посочва, че
нарушението е формално и че жалбоподателят като ЮЛ носи обективна и
безвиновна отговорност. Адвокат П. претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение, като същевременно прави възражение за
прекомерност на поисканите от процесуалния представител на жалбоподателя
разноски.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
2
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят търговско дружество „Лоза-ДП“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. Х.
Р..
На 08.02.2024 г., поради получен сигнал, свидетелката Н. Д. Н., заемаща
длъжност „*“ в Столичен инспекторат към Столична община, заедно с Х.М.М.
- също служител в Столичен инспекторат към Столична община, извършили
проверка на обект „Жилищна сграда с магазин, офис, подземни гаражи и
подземен трафопост“, находящ се в гр. София, район „Искър“, кв. „Дружба 1“,
ул. Канала“. На място те установили както това, че на обекта се извършва СМР
на етап „груб строеж“, така и това, че обектът е с плътна строителна ограда и е
обозначен с информационна табела. В хода на извършената проверка
служителите на Столичен инспекторат възприели, че строителен фургон,
арматура и позициониран автокран са били разположени на терен, общинска
собственост, намиращ се на входа-изхода на проверявания обект. Разрешение
за ползване на общинския терен не било предоставено на свидетелката Н. Н. и
на нейния колега - Х.М.. За извършената проверка свидетелката Н. Н.
съставила констативен протокол № КП-24-0006097/08.02.2024 г., в който
обективирала възприетите обстоятелства. За доказване на констатациите от
проверката бил изготвен и снимков материал.
С покана рег. № ССИ24-КП71-264/20.02.2024 г. връчена с препоръчана
пощенска пратка, връчена на 26.02.2024г., съгласно приобщеното по делото
известие за доставяне, дружеството-жалбоподател „Лоза-ДП“ ООД било
поканено да изпрати свой представител за съставяне на АУАН във връзка с
установеното с констативен протокол № КП-24-0006097/08.02.2024 г.,
нарушение. Представител на дружеството „Лоза-ДП“ООД не се явил в
сградата на Столичен инспекторат, находяща се в гр. София, ул. „Париж“ № 5,
нито в указания в поканата петдневен срок, нито след това, поради което на
20.03.2024 г. в отсъствието на нарушителя, свидетелката Н. Д. Н. съставила
срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение №24-
25КС-339/20.03.2024г. за констатираното при проверката нарушение, което
квалифицирала по чл. 15, т. 8 от Наредбата за реда и условията за провеждане
на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени
за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична
община. На 24.04.2024 г. издадения от свидетелката Н. АУАН бил връчен на
представител на дружеството, легитимирал се с пълномощно с нотариална
заверка на подписа. От страна на представителя на дружеството-жалбоподател
не били направени възражения срещу акта за установяване на
административно нарушение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не
постъпили писмени възражения срещу АУАН.
На 26.04.2024 г. на „Глобалстрой Инвест“ ООД, ЕИК *********, за адрес
- СО-район „Искър“, ж.к. „Дружба 1“ по плана на гр. София, кв. 85, УПИ XI-
2827, 2915, 2916, било издадено разрешение за временно ползване на
общински терен по време на строителство № 06/26/04/2024 г., със срок от
01.05.2024 г. до 31.07.2024 г. Дружеството заплатило дължимата такса за
3
ползване на място, която за целия период на разрешението възлизала в размер
на 6440 (шест хиляди четиристотин и четиридесет) лева.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
Наказателно постановление № СО-1-Ю-24-25КС-339/14.10.2024 г., съставено
от Н. С. Л. – *** на Столична община, с което, на основание чл. 31, ал. 2 и чл.
26, ал. 7 от Наредбата за реда и условията за провеждане на масови
мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо
ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община, на
дружеството „Лоза-ДП“ ООД била наложена имуществена санкция в размер
на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 15, т. 8 от Наредбата.
Изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав
установява на база събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни – показанията на свидетелите Н. Д. Н., А.А.А.; писмени -
Наказателно постановление № СО-1-Ю-24-25КС-339/14.10.2024 г.; АУАН
№24-25КС-339/20.03.2024г.; покана рег. № ССИ24-КП71-264/20.02.2024 г.;
констативен протокол № КП-24-0006097/08.02.2024 г.; известие за доставяне –
2 бр.; писмо, издадено от К. П. – кмет на район „Лозенец“; пълномощно;
длъжностна характеристика за длъжността „*“ към Столичен инспекторат на
СО; заповед № СОА-24-РД09-584/10.01.2024 г.; разрешение за временно
ползване на общински терен по време на строителство № 06/26/04/2024 г.;
банково извлечение; веществени - изготвен при проверката снимков
материал.
Настоящият съдебен състав се довери на заявеното в хода на съдебното
следствие от свидетелката Н. Н. в частта, в която тя съобщава за времето на
извършената проверка и за обстоятелствата, свързани с находящите се на
общинския терен строителен фургон, арматура и позициониран автокран. От
показанията на свидетелката Н. съдът извлича информация и относно това, че
на общинския терен не са били изградени тротоар или пътека. От съобщеното
от свидетелката Н. се установява и това, че в хода на извършената проверка не
са били представени разрешение за ползване на общинския терен и документ
за платена такса. Настоящият съдебен състав не дари с доверие показанията на
свидетелката Н. в частта, в която тя посочва улицата, на която се е намирал
обекта, проверен от служителите на Столичен инспекторат. Тази част от
показанията на свидетелката не намират опора в останалия доказателствен
материал.
При изграждането на изводите си за релевантната фактическа
обстановка настоящият съдебен състав ползва и показанията на свидетелката
А.А.А. в частта, в която тя съобщава, че към момента на извършената
проверка не е било получено разрешение за ползването на общински терен, но
след като административното нарушение е било установено, е било издадено
разрешение за ползване на общинската земя. От показанията на свидетелката
А. съдът извлича информация и относно това, че на общинския терен не са
били изградени път или улица. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката А.А. в частта, в която тя посочва квартала, в който се е намирал
обекта, проверен от служителите на Столичен инспекторат. Тази част от
показанията на свидетелката не намират опора в останалия доказателствен
4
материал.
За изграждането на фактическата обстановка, така както е възприета от
настоящия съдебен състав, допринасят и приложените веществените
доказателства – фотоснимки, изготвени по време на проверката, като въпреки,
че не са цветни, те позволяват да се добие представа относно обстоятелствата,
констатирани от служителите на Столичен инспектор при извършената от тях
проверка.
Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния
процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали,
изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за
проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги
ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай.
Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали
позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи,
поради което не се налага обсъждането им при условията на чл. 305, ал. 3, изр.
2 от НПК.
При така установените фактически обстоятелства, съдебният
състав на първостепенния съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното
наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
От гледна точка на процесуалния закон.
На първо място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че административнонаказателното производство е образувано и
срещу дружеството-жалбоподател е повдигнато административнонаказателно
обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
който е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 31, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда и условията за провеждане на масови
мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо
ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община,
актове, с които се установяват нарушения по Наредбата, се съставят от
служителите на Столичен инспекторат при СО. В процесния случай, АУАН
№24-25КС-339/20.03.2024г. е издаден от свидетелката Н. Д. Н., която се явява
компетентно лице, тъй като, видно от събрания в хода на съдебното
производство доказателствен материал, тя е заемал длъжност „*“ в Столичен
инспекторат към Столична община. На база така съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното
5
наказателно постановление, което също се явява съставено от компетентен
орган. Според чл. 31, ал. 2 наказателните постановление се издават от кмета
на Столична община или от негов заместник. В процесния случай атакуваното
наказателно постановление е било издадено от Н. С. Л. – *** на Столична
община, упълномощен със заповед № СОА-24-РД09-584/10.01.2024 г.
На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34,
ал. 1, б. „в“ от ЗАНН, а обжалваното наказателно постановление е издадено в
рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав не
споделя възраженията на жалбоподателя относно допуснато нарушение на чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, и това е така, тъй като съгласно изричното тълкуване
дадено в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на
ВКС и ВАС, посочения срок има давностен, а не преклузивен характер.
Предвид на това същият подлежи на спиране и прекъсване, при съответно
приложени на правилата на чл. 81 от НК, като съгласно чл. 81, ал. 2 от НК,
давността се прекъсва с всяко действие насочено към реализиране на
отговорността. В настоящият случай такова действие се явява връчването на
АУАН, на основание на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, което е извършено на 24.04.2024
г., след което е започнал тече нов срок. Предвид гореизложеното съдът
намира, че при издаването на атакуваното наказателно постановление не е
допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Изложените в жалбата възражения за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, а именно, че
административнонаказващият орган е длъжен да се произнесе в едномесечен
срок от получаване на преписката, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни предвид характера на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Същият е
инструктивен, поради което неспазването му няма за последица
незаконосъобразност на наказателното постановление. Пропускането на този
срок не отменя задължението на административнонаказващия орган да се
произнесе по образуваната административно наказателна преписка, а след
като наказателно постановление е издадено от значение за неговата
законосъобразност е спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, по
отношение на който по – горе беше посочено, че е спазен.
На следващо място, съдът намира, че актът за установяване на
административно нарушение съдържа реквизити, предвидените в чл. 42 от
ЗАНН, като фактическата обстановка, изложена в акта, напълно съответства
на възприетата от актосъставителя правна квалификация. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението,
предмет на настоящото производство, като актът съдържа достатъчно данни за
индивидуализацията на свидетеля, а именно неговите имена, номер на
служебната му карта, както и адрес за призоваване, предвид, на което
обстоятелството, че не е посочена датата на неговото раждане, не се явява
нарушение от категорията на съществените.
6
Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното наказателно
постановление съдържа изискуемите по смисъла на чл. 57 от ЗАНН реквизити
– извършеното нарушение е описано пълно, точно и ясно, като са посочени
времето, мястото, конкретните действия, в които то се е изразило и
обстоятелствата, при които то е било извършено, както и релевантната
разпоредба, която е била нарушена от санкционираното дружество. Във
фактическите си рамки обжалваният акт съответства напълно на издадения
АУАН, като фактическите положения, приети за установени от
административнонаказващия орган са установени и в рамките на настоящото
съдебно производство, като по несъмнен начин се установява, че на 08.02.2024
г., в гр. София, район „Искър“, ул. „Канала“, на обект „Жилищна сграда с
магазин, офис, подземни гаражи и подземен трафопост“ дружеството-
жалбоподател „Лоза-ДП“ ООД, е ползвало не по предназначение на общински
терен на входа-изхода на обекта са били разположени строителен фургон,
арматура и позициониран автокран, предназначен за общо ползване, без
получено предварително разрешение по съответния ред.. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения довели
до неяснота при описание на нарушението, респективно водещи до
ограничение в правото на защита на санкционираното дружество.
От гледна точка на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че авторството и извършването на
нарушението по чл. 15, т. 8 от Наредба за реда и условията за провеждане на
масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за
общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община
са доказани безспорно. Съгласно чл. 15, т. 8 от Наредбата е забранено
ползването не по предназначение на общински имоти и/или имущество,
предназначени за общо ползване, освен в случаите на получено предварително
съгласуване или разрешение по съответния ред. В процесния случай
конкретното нарушение се е изразило в поставяне на строителен фургон,
арматура и позициониран автокран върху терен, който е общинска
собственост. От дадените в хода на съдебното производство показания на
свидетелите Н. Д. Н. и А.А.А. и от събраните доказателства – констативен
протокол № КП-24-0006097/08.02.2024 г. и от приложените веществен
доказателства – 2 броя снимков материал, безспорно се установява
разполагането от страна на „Лоза-ДП“ ООД на горепосочените предмети
върху общински терен. Видно от събрания доказателствен материал, налице е
и втората предпоставка на състава на административното нарушение по чл.
15, т. 8 от Наредбата – към момента на установяване на нарушението е
липсвало на предварително съгласуване или разрешение по съответния ред.
Доколкото нарушението се явява извършено от страна на юридическо
лице, изследването на субективната страна на същото се явява безпредметно -
юридическата лица носят обективна и безвиновна отговорност.
7
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредбата, който нарушава
забраната по чл. 15, т. 8, се наказва с глоба в размер от 300 до 600 лв. или с
имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 1500 лв. В процесния случай на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в минимален
размер – 1000 лева, поради което за съда е невъзможно да измени
обжалваното наказателно постановление, като намали размера на наложената
имуществената санкция.
По отношение наведения от дружеството-жалбоподател довод за
наличието на маловажен случай, съдът счита, че в конкретния случай
административното нарушение не покрива хипотезата на чл. 28 от ЗАНН,
предвид това, че отсъстват, каквито и да било обективни особености на
деянието, които да го отличават от другите деяния от същия вид и да снижават
неговата обществена опасност, до степен, която прави прекомерно, всяко
санкциониране на извършеното.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на производството по правило право на разноски има
административнонаказващият орган. В съдебно заседание въззиваемата
страна е представлявана от упълномощен адвокат, който претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт. С оглед на гореизложеното, въпреки че в производството по
делото, развило се пред първоинстанционния съд, органът, издал
наказателното постановление е представляван от упълномощен адвокат,
настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 63д,
ал. 1 или ал. 4 от ЗАНН, тъй като по делото липсват доказателства за сторени в
тази връзка разноски, които да подлежат на възстановяване. Предвид това
съдът намери, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СО-1-Ю-24-25КС-
339/14.10.2024 г., издадено от Н. С. Л. – *** на Столична община, с което, на
основание чл. 31, ал. 2 и чл. 26, ал. 7 от Наредбата за реда и условията за
провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи,
предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на
Столична община (Наредбата), на „Лоза-ДП“ ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 15, т. 8
8
от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9