Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Б. С., 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 10 ноември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 697/2020 г. по описа на РС – Б. С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез адв.Н. Щ. - пълномощник, с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.342,ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието
на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника А.А.А. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, за общата сума 621.98 лв., представляващи неплатени месечни вноски за използвани
услуги, за мобилно устройство и лизингови вноски, по допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 ********* и договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г. /пощенско клеймо / до
окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по
заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и
разноските по исковото производство.
В писмено становище с вх. №
261198/05.11.2020г.депозирано от адв. Васил Ничев-пълномощник на ищеца “Т.Б.“
ЕАД и приложено по делото, е поискал при възможност и наличие на предпоставките
на чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови
неприсъствено решение спрямо ответницата А.А.А..
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от
ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК и чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК
ответницата А.А.А. не е депозирала
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище
по молбата, не е направила своите
възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на
чл.133 от ГПК.
Ответницата, редовно призована, не изпраща
представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от пълномощник и
не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на нейн представител.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 63/2019г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1608/2019г. на РС-Б.С.
срещу длъжника А.А.А. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 959/17.12.2019г. за общата сума 621.98 лв., представляващи неплатени
месечни вноски за използвани услуги, за мобилно устройство и лизингови вноски,
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359 ********* и договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г.
/пощенско клеймо / до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 360,00 лв.
адвокатски хонорар.
Заповедта е
връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие
на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Т.Б.“
ЕАД, ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по
чл.131 от ГПК съобщението е получено
от С.М.-свекър на А.А.А.. Ответницата А.А.А. е редовно призована за с.з.
насрочено за 10.11.2020г. и призовката й е получена на 23.10.2020г. от
свекървата Стефка М., видно от върнатата разписка.
Претенцията на ищеца намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е
спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 63/ 2019 год. по
описа на Районен съд-Б. С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е
основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответницата А.А.А. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването в съдебно заседание същата не е депозирала писмен
отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок,
нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 10.11.2020г.,
за което е уведомена, видно от върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед
приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че
положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответницата А.А.А. с ЕГН **********, следва
да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, общата
сума от 621.98 лв., представляващи
неплатени месечни вноски за използвани услуги, за мобилно устройство и
лизингови вноски, по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359 ********* и договор за лизинг към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.12.2019г. /пощенско клеймо / до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 959/17.12.2019г.
по ч.гр.д.№ 1608/2019г. по описа на РС-Б.С..
По
разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответницата А.А.А.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1608/2019г. по описа на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00
лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата А.А.А. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв.
адвокатски хонорар, съгласно приложеният по делото списък с разноските по чл.80
от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Т.Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез пълномощника адв.Н. Щ., на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК, общата сума от 621.98 лв., представляващи неплатени месечни вноски за използвани
услуги, за мобилно устройство и лизингови вноски, по допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359 ********* и договор за
лизинг към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019г. /пощенско клеймо / до
окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 959/17.12.2019г. по ч.гр.д.№ 1608/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез пълномощника адв.Н. Щ.,
направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 697/2020г. по описа на БСлРС, в размер на
25.00 лв. държавна такса и 300,00
лв. адвокатски хонорар, както и сторените от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№
1608/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00
лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
ч.гр.д.№ 1608/2019г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: