РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. С., 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500054 по описа за 2022 година
С решение № 260094 от 11.11.2021 г., постановено по гр. д. № 540/2020
г. по описа на Районен съд- Своге са предоставени на основание чл. 127, ал. 2
СК упражняването на родителските права по отношение на детето К. П. А., на
майката И. М. Г., определено е местоживеенето на детето при неговата майка
на адрес село Ц., ул. „Я.“ № ., общ. С. и режим на лични отношения на детето
с неговия баща- П. И. А.- всяка първа и трета неделя на месеца, за времето от
10,00 часа до 18.00часа.
С решението бащата е осъден да заплаща на малолетното дете чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 180 лв.,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума като е отхвърлен иска до пълния претендиран размер
от 220 лева.
С оглед изхода на делото, в тежест на ответника- П.А.- са възложени
сторените по делото разноски - в размер на 259, 20 лева- държавна такса.
С определение №426 от 14.12.2021 г., постановено по същото дело
решение № 260094 от 11.11.2021 г., постановено по гр. д. № 540/2020 г. по
описа на Районен съд- Своге е допълнено на основание чл.248 ГПК, в частта
му за разноските. Ответникът- П.А. е осъден да заплати на И. М. Г. сумата от
245, 45 лв., представляващи направени по делото разноски, съобразно
1
уважената част на иска.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. М.
Г., чрез адв. З.Н., в частта с която съдът е отхвърлил иска за издръжка на
непълнолетното дете К. П. А. за разликата над сумата от 180 лева до пълния
претендиран размер от 220 лева, като незаконосъобразно и необосновано.
Във въззивната жалба са изложени твърдения за това, че
първоинстанционния съд е стигнал неправилни фактически изводи, за това
какви са възможностите на ответника по делото за заплащане на издръжка,
както и какви са нуждите на детето. В резултат на това се е получило
несъответствие между реално дължимата издръжка и реално присъдената.
Моли въззивната инстанция за отмяна на съдебния акт в обжалваната
му част, като вместо него да се постанови акт, с който да се уважи предявения
иск до пълния претендиран размер от 220 лева.
Отправя се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, чрез адв. Г.Ц. Г. от
САК, с който жалбата се оспорва, като неоснователна и се иска да бъде
потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно.
От фактическа страна се установява следното:
Видно от акт за раждане №... от ........ г. на район „Т.“- СО, детето К. П. А.
е родено на 02.02.2005 г. от майка И. М. Г. и баща П. И. А..
Според справка от търговско дружество „Ф. Г.“ ЕООД/л.34 от д./,
ответникът- П.А., заема длъжността „балировач- пакетировач“ и получава
брутен доход в размер на 650 лева, към 05.10.2021г.
Видно от приложеното удостоверение с вх.№80/12.10.2020г. издадено от
„Н.“ ЕООД, жалбоподателката- И. М. Г. е получила през последните три
месеца преди подаване на исковата молба брутен доход в размер на 624.64
лева/л.5 от д./.
От представения социален доклад на ДСП- С. от 08.07.2021 г., изготвен
след проведени срещи и разговори със страните по делото, с детето К. А., Х.
Р./класен ръководител/ и д-р Д.С.- личен лекар се установява, че за детето се
полагат всички необходими грижи от страна на майката. Взаимоотношенията
между двамата родители не са добри, нещо повече, има издадена заповед по
ЗЗДН спрямо ответника П.А.. Последният не се е виждал със своето дете от
24.11.2020 г., като също така не е проявявал интерес спрямо него. Сочи се, че
е имало случаи в които той обижда или дори подминава детето си като
въпреки, това детето отговаря на всички физически и психически критерии за
възрастта си.
Ищцата няма сключен брак и живее на домашния адрес на семейството
след раздялата им, докато ответникът живее на квартира в село Т.. Детето
редовно посещава училище в гр. София, поради което пътува с влак до там
всеки ден и се справя почти отлично с учебния материал.
От показанията на свидетелката М. Е. се установява какви са
2
взаимоотношенията между двамата родители и детето им през годините, така
и факта, че бащата не е живеел в същото населено място. Свидетелката
споделя, че последният не е проявявал интерес към детето си поради което не
се е виждал с него. Показанията на свидетелката следва да се кредитират в
цялост като логични, последователни и подкрепящи се от другите
доказателства по делото.
По делото е изслушан и непълнолетния К. А./17г. в присъствието на
социален работник/, от показанията на който се установява, че със своя баща
не са в добри отношения и не се виждат. Последния е загубил интерес и през
последната година не го е виждал.
В хода на въззивното следствие пред настоящият състав са изслушани
двамата родители В. Л. С. и В. Д. К..
Жалбоподателката сочи, че детето и ходи на всички занимания в
училище, но не и на извънкласни занимания, като пътува с влак до училището
му е в гр. С., тъй като те живеят в село Ц., общ. С.. Сочи още, че размера на
брутното и трудово възнаграждение е в размер малко над 800 лева.
Ответникът- П.А. заявява, че към този момент продължава да получава
заплата в размер на 650 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Доколкото решението на РС- Своге е обжалвано единствено в частта, с
която съдът е отхвърлен иска за издръжка на непълнолетното дете К. П. А. за
разликата над сумата от 180 лева до пълния претендиран размер от 220 лева,
то в останалата му част решение № 260094 от 11.11.2021 г., постановено по
гр. д. № 540/2020 г. по описа на Районен съд- Своге като необжалвано е
влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Следователно, с оглед установените по-горе обстоятелства, ответника по
въззивната жалба/бащата П.А./ е задължен да осигурява издръжка на детето
си в настоящото производство.
Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, съгласно която
минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие
деца, е 1/4 от минималната работна заплата.
Съгл. Постановление на МС 37/24.03.2022г. до 31.03.2022 г. минималната
работна заплата в страна е в размер на 650 лева, а от 01.04.2022г. е в размер на
710 лева. С оглед факта, че устните състезания са приключили на
30.03.2022г., то размера, въз основа на който следва да се определи размера
3
на дължимата издръжка от П.А. е в размер на 650 лева.
От друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай следва да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, т. е. не
само въз основа на нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и
съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва
да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и
възможности, като се отчитат характерните за всеки конкретен случай
релевантни обстоятелства.
При преценка на възможностите на въззиваемия съдът съобрази
разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г., според които
възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от
неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при
определяне размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на
Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
Понастоящем детето К. А. е на 17 години, същият е записан и посещава
училище в гр. С., като за целта пътува от село Ц. с влак.
Релевантен факт, влияещ върху преценката за размера на издръжката, е,
че доходите на И. М. Г.– майка на К. и също задължено за неговата издръжка
лице, съгласно заявеното от нея в съдебно заседание пред настоящата
инстанция, са в размер малко над 800, 00 лева брутно месечно
възнаграждение. Тя упражнява и непосредствените грижи за детето,
задоволява потребностите му, поради това съдът намира, че освен парична
издръжка, тя реално осигурява и грижи по отглеждане и възпитание на
детето, които са неоценими в пари.
В конкретният случай, от събраните по делото доказателства за
местоработата и доходите на бащата, се установи, че той получава доход в
размер на 650, 00 лева брутно месечно възнаграждение.
По делото няма официални данни за получаваните от него на други
доходи, като е неоснователно оплакването на жалбоподателката, че същият
може да си намери по-добре платена работа, както и това, че всички работещи
в гр. С. получавали по-високи заплати. По делото се установи, че ответникът
е с основно образование, което предполага, че същият трудно може да си
намери добре платена работа, а по отношението на избор на друга подходяща
работа, то това обстоятелство е свързано с неговото образование и
професионален опит.
Настоящата съдебна инстанция счита, че минималният доход на детето,
който да му позволи да задоволява своите потребности, е в размер на сумата
от 400. 00 лева. За да достигне до този правен извод, съдът съобрази
обстоятелството, че средният месечен разход на едно дете на възраст над 14
години до навършване на пълнолетие е в размер до 4-кратния размер на
гарантирания минимален доход, т. е. в размер на 300 лв., съгласно
критериите, уредени в чл. 49, ал. 2, т. 4 ППЗЗкД. По делото не се установи
детето да има здравословни проблеми. С оглед този факт издръжката се
определя в по-висок размер от средно месечния разход за едно дете,
4
определен по чл. 49, ал. 2, т. 3 ППЗЗкД.
Безспорно майката е поела грижите за отглеждането и възпитанието на
детето, при определена месечна издръжка в размер на 400. 00 лева, тя трябва
да поеме 220. 00 лв. от необходимата издръжка, тъй като получава по-висок
доход – около 800 лева месечно брутно възнаграждение.
При определяне размера на издръжката, която дължи бащата, съдът взе
предвид и обстоятелството, че същият живее на квартира в друго населено
място, както и това, че му се налага да пътува до работното си място в гр. С.,
с оглед на което същият следва да поеме останалата част от дължимата
месечна издръжка в размер на 180. 00 лв.
Предвид гореизложеното, решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК, жалбоподателката
следва да заплати на адв. Г.Г.-САК сума в размер на 300 лева, за оказана
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3, вр.чл.38, ал.2 ЗА,
вр.чл.7, ал.1, т.6 от Наредба 1/2004г. на ВАС на ответникът по въззивната
жалба- П.А..
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260094 от 11.11.2021 г., постановено по гр.
д. № 540/2020 г. по описа на Районен съд- Своге, В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявеният иск за издръжка за сумата над 180 лева до пълния
претендиран размер от 220 лева.
ОСЪЖДА И. М. Г. да заплати на адв. Г.Г.-САК сума в размер на 300
лева, за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3,
вр.чл.38, ал.2 ЗА, вр.чл.7, ал.1, т.6 от Наредба 1/2004г. на ВАС на ответникът
по въззивната жалба- П. И. А..
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5