№ 162
гр. Харманли, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. ТЕ.а
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20245630100362 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79
ал.1 от ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Д.,
ЕГН **********, от гр.Харманли, бул. „....... и В. Х. Я. ЕГН **********, гр.Харманли,
ул. „Алеко Константинов“ №60 против П. Г. П. с ЕГН ********** от с.Овчарово,
общ.Харманли, обл.Хасково.
Ищците твърдят, че баща им ХДД с ЕГН ********** притежавал наследствен
от баща си - .... имот, а именно: овощна градина от 5 дка и стара къща, в който имот
през 1957 г., баща им ХДД построил къща, а през 1958г. и стопанска постройка, както
и закупил още 5 дка и дворът от около 10 дка бил обработван и заграден заедно с
къщата и стопанската постройка. Имотът бил разделен на три части, като единият бил
процесният имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53237.47.85
/петдесет и три хиляди двеста тридесет и седем точка четиридесет и седем точка
осемдесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-618/28.02.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на
поземления имот-с.Овчарово, местност „НАД СЕЛО“, с площ от 2948 кв.м /две хиляди
деветстотин четиридесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване —за друг вид застрояване, номер
по предходен план - 000874, при съседи - 53237.47.83, 53237.47.301, 53237.47.84,
53237.47.79, в който се намирали и горепосочените постройки.
Ищците твърдят, че през целия си живот, след смъртта на родителите му бащата
1
на ищците го бил стопанисвал и поддържал, а след смъртта на баща им - 25.11.2003г.,
за имота се грижели те.
Ищците посочват, че преди известно време, след като решили да се снабдят с
документ за собственост, при справка в СГКК-гр.Хасково, установили, че
горепосоченият имот бил записан като собствен на П. Г. П. по силата на Решение на
ПК по чл. 17 от ЗСПЗЗ/чл.27 от ППЗСПЗЗ/, който бил собственик на съседния на
горепосочения имот.
Ищците твърдят, че този факт пораждал правния интерес от образуване на
настоящото дело, тъй като от момента на придобИ.е на имота /1957г./ до настоящия
момент, имотът се владял от наследодателя им, а след това и те го владели явно,
спокойно, несъмнително, непрекъснато и никой не оспорвал собствеността върху
същия.
Поради това молят да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за
установено по отношение на П. Г. П. с ЕГН **********, че И. Х. Д. ЕГН **********,
гр.Харманли, ........ и В. Х. Я. ЕГН **********, гр.Харманли, ...., като наследници на
ХДД ЕГН **********, по силата на давностно владение и наследствено
правоприемство, са собственици на по 1/2 идеална част за всеки от тях от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 53237.47.85 /петдесет и три хиляди двеста тридесет и седем
точка четиридесет и седем точка осемдесет и пет/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-618/28.02.2018г. на
Изпълнителен директор на АГКК, адрес на поземления имот-с.Овчарово, местност
„НАД СЕЛО“, с площ от 2948 кв.м /две хиляди деветстотин четиридесет и осем
квадратни метра/, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на
трайно ползване —за друг вид застрояване, номер по предходен план - 000874, при
сьседи-53237.47.83, 53237.47.301, 53237.47.84, 53237.47.79. Молят да се присъдят и
разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника, с който счита предявения иск за допустим и основателен.
Ответникът заявява, че на този етап не можел да взема становище дали ищците
са собственици на процесния имот, тъй като самият той бил собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53237.47.84, с адрес община Харманли,
с.Овчарово, м. „НАД СЕЛО“, целият с площ от 7 272 кв.м, стар номер 000872 съгласно
заповед за одобрение на КККР, одобрена със Заповед №РД- 18-618/28.02.2018г. на
изпълнителен директор на АГКК, ведно с построените в него: жилищна сграда, гараж
и три стопански постройки, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
53237.47.70, 53237.47.79, 53237.47.85, 53237.47.301, 53237.47.60.
Ответникът твърди, че имотът бил образуван от разделянето на имот с номер
000850 по КВС на село Овчарово, общ.Харманли,с ЕКАТТЕ 53237, с площ от 10,200
2
дка, който имот придобил съгласно Решение № 243 /24.09.2007г. на РС Харманли,
постановено по гр.д. №162/2007г. по описа на съда, влязло в сила на 17.10.2007г., въз
основа на на което било издадено Решение №47-II за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на
село Овчарово, ЕКАТТЕ 53237, общ.Харманли, издадено на 18.03.2009г. от Общинска
служба по земеделие Харманли, влязло в сила на 18.03.2009г., вписано на 20.01.2010г.,
дв.вх.рег.№81 том №926 на Св Харманли. Въз основа на решението била издадена
скица №Ф03621/15.06.2009г. от „Геосад” ЕООД, заверена от ОбСЗ Харманли,
отразяваща актуалното положение на имота. На 19.06.2009г. бил извършен въвод във
владение на имота, за което бил издаден Протокол №15240А от 19.06.2009г. на ОБСЗ
Харманли. На място имотът бил трасиран от инженер-геодезист, който установил, че
площта, която била отразена в документа за собственост - Решение №947-II за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Овчарово, ЕКАТТЕ 53237, общ.Харманли,
издадено на 18.03.2009г. от Общинска служба по земеделие Харманли, не била площта
на имота, който реално владеел, ползвал и стопанисвал, поради което изготвил ПУП -
мотивирано предложение за разделяне на имот №000850. След разделянето от имот с
№000852, с площ от 10 220 кв.м. се обособили два имота: имот №000872 с площ от 7
272 кв.м., идентичен с ПИ с идентификатор 53237.47.84 и имот №000874 с площ от 2
948 кв.м., идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор 53237.47.85. След
одобрението на предложението от ОбСЗ Харманли била издадена скица
№К03847/25.10.2011 г., в която бил вписан като собственик с посоченото по-горе
Решение.
Неизвестно за нето било защо длъжностните лица от СГКК или служебното
лице, на която възложил изготвянето на проект не са заличили записа в КК и КР по
отношение на имот №000874.
Ответникът заявява, че няма претенции към процесния поземлен имот с
идентификатор 53237.47.85, община Харманли, с. Овчарово, м. „НАД СЕЛО“, площ
2948 кв.м., стар номер 000874 и не бил владял, своил или стопанисвал този имот, който
бил изоставен от години, в миналото принадлежал на роднини на ищците — Стою
Господинов Стоев, но от години никой не живеел там и не бил виждал никого в имота.
Моли разноските в настоящия процес да бъдат възложени в тежест на ищците,
така както са направени и с оглед изложеното по-горе да се приеме, че като ответник
с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото, както и че признал иска
съгласно чл.78а от ГПК.
В съдебно заседание ответникът П. чрез пълномощника си адв.К.а заявява, че
признава иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
3
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за наследници №23 от 26.04.2022г. на Община
Харманли, ищците И.Д. и В.Я. са наследници – низходящи на ХДД, ЕГН:**********,
починал на 25.11.2003г., който от своя страна е наследник – син на .... Д., роден на
05.10.1894г., починал на 28.03.1969г., съгласно Удостоверение за наследници
№0019/30.08.2023г. на Община Харманли.
Съгласно скица №15-166080 от 19.02.2024г. на СГКК-Хасково, процесният
поземлен имот с идентификатор №53237.47.85 е записан като собственост на
ответника П.П. съгл. Решение №47-II от 18.03.2009г. на ОСЗГ-Харманли.
С влязло в сила Решение №243 от 24.09.2007г. по гр.д.№162/2007г. по описа на
РС-Харманли, на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, е прието за установено по отношение
на ОСЗГ-Харманли, че отв.П.П. има правото да възстанови правото си на собственост
върху земеделски имот – нива от 10.220 дка в местността „Каваците“ в землището на
с.Овчарово, общ.Харманли.
С влязло в сила Решение №47-II от 18.03.2009г. на ОСЗГ-Харманли е
възстановено правото на собственост на ответника П. съгласно плана за земеразделяне
в землището на с.Овчарово, както следва: др. селищна територия от 10.220 дка,
местност „над село“, имот №000850 по плана за земеразделяне, при граници:
№000798, №000735, №000761, №000719.
Приета като доказателство е данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ от
23.03.1998г. от наследодателя на ищците Хр.Добрев.
Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза
процесният имот е нанесен на КиРП, одобрен със Заповеди №1762 и №1763 от
13.04.1951 година от 1951, като част (северната) от дворно място с планоснимачен
номер 302 и съответно на КККР, одобрени със Заповед № РД-18-618/28.02.2018г. на
ИД на АГКК, като поземлен имот с идентификатор 53237.47.85. Вещото лице не е
установило да има други действали и действащи картни материали ( планове, карти,
схеми, скици и други ), на които да е отразен имотът. Установил е също, че процесният
имот с идентификатор 53237.47.85 по КККР е идентичен със северната част от дворно
място с планоснимачен номер 302 по кадастралния план от 1951 г. (попадащо извън
регулационните граници на населеното място). В разписния лист към плана за
дворното място за собственик е вписан „.... Д.“, впоследствие над малкото име „Делчо“
е написано „Н-ци“ ( наследници ) според експертизата.
Съгласно констативната част на експертизата, първоначално на плана за
земеразделяне (впоследствие КВС - карта на възстановената собственост), е нанесен
поземлен имот с номер 000734, с площ 20.940 дка, собственик - Община Харманли, без
документ за собственост. Впоследствие Поземлен имот номер 000734 е разделен на
имот с номер 000758, с площ 1.103 дка и имот с номер 000759, с площ 19.836 дка,
4
собственик - Община Харманли, без документ за собственост. Поземлен имот номер
000759 е разделен на : имот с номер 000761 с площ 5.750 дка, имот с номер 000771 с
площ 0.259 дка, имот с номер 000798 с площ 3.607 дка, имот с номер 000850 с площ
10,220 дка, собственик - П. Г. П., съгласно Решение №243 от 24.09.2007 г. на PC
Харманли по гр. дело № 162/2007 г., въз основа на което е издадено Решение на
Общинска служба по земеделие град Харманли № 47-11 от 18.03.2009 година по чл.27
от ППЗСПЗЗ. Поземлен имот номер 000850 е разделен на : - имот с номер 000872, с
площ 7.272 дка, собственик - П. Г. П., съгласно Решение № 243 от 24.09.2007г. на PC
Харманли по гр. дело № 162/2007г., въз основа на което е издадено Решение на
Общинска служба по земеделие град Харманли № 47-11 от 18.03.2009 година по чл. 27
от ППЗСПЗЗ, и имот с номер 000874, с площ 2.948 дка, собственик - П. Г. П., съгласно
Решение №243 от 24.09.2007 г. на PC Харманли по гр. дело №162 / 2007 г., въз основа
на което е издадено Решение на Общинска служба по земеделие град Харманли № 47-
11 от 18.03.2009 година по чл. 27 от ППЗСПЗЗ
Вещото лице е констатирало още, че на кадастралната карта на село Овчарово
процесният поземлен имот е нанесен с идентификатор 53237.47.85, с площ 2948 кв.м,
с номер по предходен план 000874, трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, местност „Над
село“, собственик - П. Г. П., съгласно Решение № 243 от 24.09.2007 г. на PC Харманли
по гр.дело № 162/2007г., въз основа на което е издадено Решение на Общинска служба
по земеделие град Харманли № 47-11 от 18.03.2009 година по чл. 27 от ППЗСПЗЗ.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите СК и
И. Д. се установява, че свидетелите знаят именно ищците Д. и Я. за собственици на
процесния имот в с.Овчарово, общ.Харманли, придобит по наследство от техния баща
Христо Д., който живеел там. Свидетелите заявяват, че в имота има къща и стопанска
постройка, построени още през 1957г. от наследодателя на ищците Хр.Добрев, както и
че към момента никой не живеел там, но имотът периодично бил посещаван от
ищците. През годините имотът бил стопанисван от ищците и техните наследодатели,
които навремето садили тютюн в него. Съгласно гласните доказателства съсед на
имота е отв.П., като между имота на ищците и този на ответника имало ограда. От
свидетелските показания се установява също, че никой, вкл. и отв.П., не е проявявал
собственически претенции досежно процесния имот.
Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като
непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от
доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно
отразяващи действителното фактическо положение по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
5
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид
данните в представената скица №15-166080 от 19.02.2024г. на СГКК-Хасково, в която
процесният поземлен имот с идентификатор №53237.47.85 е записан като собственост
на ответника П.П. съгл. Решение №47-II от 18.03.2009г. на ОСЗГ-Харманли.
В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните
юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици
на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като
оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно
доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се
позовава – придобивна давност.
Съгласно неопроверганите и кредитирани с доверие показания на свидетелите
СК и ДД, се установява, че ищците И.Д. и В.Я. са придобили собствеността върху
процесния поземлен имот с идентификатор №53237.47.85, находящ се в землището на
с.Овчарово, местност „Над село“ по наследяване от ХД – техен баща, починал през
2003г., който пък от своя страна го е придобил по наследяване от своя баща Делчо Д.,
починал през 1969г. В подкрепа на тези факти са данните от заключението по съдебно-
техническата експертиза, според която в разписния лист към плана за процесното
дворно място като собственик е вписан „.... Д.“, впоследствие над малкото име
„Делчо“ е написано „Н-ци“ (наследници).
Ищците претендират придобИ.ето на собствеността върху имота на основание
наследяване и давностно владение, което давностно владение съдът също намира за
доказано по делото от събраните и кредитирани с доверие гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Каракачанов и Добрев, от чиито показания се установява, че в
имота има къща и стопанска постройка, построени още през 1957г. от наследодателя
на ищците Хр.Добрев, както и че през годините имотът бил стопанисван от ищците и
техните наследодатели, които навремето садили тютюн, а понастоящем имотът
периодично бил посещаван от ищците. Съгласно гласните доказателства съсед на
имота е отв.П., като между имота на ищците и този на ответника имало ограда. От
свидетелските показания се установява също, че никой, вкл. и отв.П., не е проявявал
собственически претенции досежно процесния имот. Така свидетелите, познаващи
процесния имот, потвърждават, че именно ищците, като наследници вече на Х.Д. –
техен баща, упражняват фактическа власт върху него явно, необезпокоявано и
непрекъснато понастоящем и повече от 10 години след смъртта на наследодателя им
Х.Д. през 2003г., без предявявани от други лица собственически претенции спрямо
този имот.
Имайки предвид гореизложеното, съдът счита, че от събраните по делото
непротиворечиви и неопровергани гласни доказателства по безспорен начин се доказа
6
обективният елемент (corpus) на оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС –
придобИ.е по давност, а именно продължило повече от десет години явно, несъмнено
и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху процесния поземлен имот с
идентификатор №53237.47.85, находящ се в землището на с.Овчарово, местност „Над
село“, от страна на ищците И.Д. и В.Я..
От гласните доказателства по несъмнен начин се потвърди наличието и на
субективния елемент на придобИ.ето по давност (animus), доколкото се установи, че
ищците И.Д. и В.Я. считат имота за свой собствен, а не го владеят за другиго, като са
демонстрирали това и пред свидетелите Каракачанов и Добрев, които също знаят
имота като тяхна собственост. По делото не се ангажираха доказателства,
опровергаващи презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че
владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Следователно, имайки предвид изложеното и съобразно доказателствата по делото,
доказа се, че ищците държат имота като свой собствен, а не го държат за другиго.
Безспорно доказано по делото, съгласно приетата съдебно-техническа
експертиза, е и че процесният имот с идентификатор 53237.47.85 по КККР е
идентичен със северната част от дворно място с планоснимачен номер 302 по
кадастралния план от 1951 г. (попадащо извън регулационните граници на населеното
място), за което дворно място по разписен лист за собственик е вписан „.... Д.“,
впоследствие над малкото име „Делчо“ е написано „Н-ци“ ( наследници ).
Предвид установеното и доказано по делото давностно владение върху имота от
страна на ищците И.Д. и В.Я., изразяващо се в продължило повече от десет години
явно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху него,
при това с намерение за държане на имота като техен собствен съгл. чл.79 от ЗС и
чл.68, ал.1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано придобИ.ето правото на
собственост върху имота на основание давностно владение, отчитайки и липсата на
законови пречки за придобИ.ето му по давност, регламентирани в чл.86 от ЗС, в пар.1
от ДР на ЗДЗС /за периода от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г./, в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.),
както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, доколкото не се установи имотът да е бил държавна
или общинска собственост, да е бил земя със статут на кооперативно земеползване, да
е бил одържавяван или фактически отнеман на някакво основание. Собствеността на
ищците не се и оспорва от страна на ответниците съгласно заявеното от същите
становище в съдебно заседание.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният
установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен,
като се признаят ищците И.Д. и В.Я. са собственици на по ½ идеална част за всеки от
тях на поземлен имот с идентификатор №53237.47.85, находящ се в землището на
с.Овчарово, местност „Над село“.
7
Претендираните от ищците разноски в размер на общо 1317.17 лв. за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78
ал.2 от ГПК, следва да си останат в тяхна тежест, доколкото ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, както и с оглед на
обстоятелството, че грешното записване на данните за собствеността на имота се
дължи не по вина на ответника, а вследствие на техническа грешка при
трансформацията от КВС в кадастралната карта, съгласно изявленията на вещото лице
в съдебно заседание. При преценката за приложимостта на чл.78 ал.2 от ГПК е нужно
да се изследва извънпроцесуалното поведение на ответника и дали същото стои в
основата и е причина за образуване на производството по делото, което в случая не е
така. В този смисъл е и практиката на ВКС - Определение № 73 от 23.02.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК. Поради изложеното искането на ищците за
присъждане на разноските по делото в тежест на ответника следва да се отхвърли като
неоснователно. Разноски от ответника не се претендират и не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника П. Г. П. с ЕГН:
********** от с.Овчарово, общ.Харманли, обл.Хасково, че ищците И. Х. Д., ЕГН:
********** от гр.Харманли, бул. „....... и В. Х. Я., ЕГН:********** от гр.Харманли,
ул..... са собственици, на основание наследяване и давностно владение, на по ½
идеална част за всеки от тях на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53237.47.85
/петдесет и три хиляди двеста тридесет и седем, точка, четиридесет и седем, точка,
осемдесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-618/28.02.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на
поземления имот - с.Овчарово, местност „НАД СЕЛО“, с площ от 2948 кв.м. /две
хиляди деветстотин четиридесет и осем квадратни метра/, трайно предназначение на
територията -урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер
по предходен план - 000874, при сьседи: поземлени имоти с идентификатири №№
53237.47.83, 53237.47.301, 53237.47.84, 53237.47.79.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците И. Х. Д., ЕГН ********** от гр.Харманли,
бул. „....... и В. Х. Я., ЕГН: ********** от гр.Харманли, ул. ...., за осъждане на
ответника П. Г. П. с ЕГН: ********** от с.Овчарово, общ.Харманли, обл.Хасково, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати направените от тях по делото разноски в
размер на общо 1317.17 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Хасково в 14-дневен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9