Решение по дело №339/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на Ф. М. А., [ЕГН], адрес: гр. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], действащ чрез адв. З. Б., вписана в АК – Търговище, адрес: гр. Попово, обл. Търговище, [улица], ет. 2, срещу Решение № 1040-25-71 от 17.06.2025 г. на Директора на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1703-9/ 30.04.2025 г., издадено от Н. Д. – гл. експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано да се измени разпореждане № 251-00-1703-7/ 24.04.2024 г., с което на Ф. М. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 25.66 лв., дневно, за периода 21.11.2023 г. – 20.11.2024 г.

Оспорването е основано на твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Поддържа се и становище за неправилно и необосновано приложение на нормата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО. При определяне на ПОБ не е отчетен реалния брутен доход на лицето от последната му трудова заетост. Допълнително са изложени аргументи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на избрания от административния орган способ за определяне на ПОБ. Поддържа становище и за наличие на нови обстоятелства – наличие на константна трайна съдебна практика, която е в разрез с приетия от решаващия орган подход.

Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на наведените основания. По съществото на спора, излага подробни аргументи за незаконосъобразността на оспореното решение. Отправя искане за отмяна на оспорения акт, както и за присъждане на разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Дирекор на ТП на НОИ – Търговище, депзира писмен отговор, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Разпореждането, с което е отпусната ПОБ е влязло в сила, като не е налице основание за неговото преразглеждане. Поддържа, че цитираните в жалбата решения на Административен съд – Търговище не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 54ж, ал. 2 от АПК. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на жалбоподателя.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител – юрк. С. – Т., оспорва жалбата, като релевира доводи за нейната неоснователност.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, изложените от страните доводи и приложимата правна уредба, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство е поставено със заявление с вх. № 251-00-1703/ 22.11.2023 г., подадено от Ф. М. А..

С Разпореждане № 251-00-1703-7/ 24.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище – Н. Д., гл. експерт по осигуряването, на Ф. М. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 25.66 лева – дневно, считано от 21.11.2023 г. до 20.11.2024 г.

Това разпореждане е обжалвано от Ф. А. пред Директора на ТП на НОИ – Търговище с жалба с вх. №1012-25-111/ 10.05.2024 г.

С Решение № 2153-25-109/ 04.06.2024 г., Директорът на ТП на НОИ – Търговище, е потвърдено Разпореждане № 251-00-1703-7/24.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище.

Решението е съобщено на Ф. М. А. на 12.06.2024г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне. Същото не е обжалвано по съдебен ред, и е влязло в законна сила на 27.06.2024 г.

На 21.02.2025 г. Ф. М. А. подава до Директора на ТП на НОИ – Търговище искане с вх. №1056-25-469/ 21.02.2025г. В подаденото от Ф. А. искане изрично се сочи, че същото се прави за служебна проверка и преразглеждане на потвърденото разпореждане относно наличието на „явна неправилност“, поради противоречие с приложимата нормативна уредба. Иска се влязлото в сила разпореждане, с което е определен размера на обезщетението за безработица на заявителя да бъде отменено или изменено, като се определи нов, коректен размер на обезщетението. Навежда се искането да се разгледа по реда на чл.102-103 от АПК, като евентуално се моли в случай, че административният орган прецени, че чл.102-103 от АПК са неприложими, заявителя да бъде уведомен с изричен мотивиран отказ.

По така подадено искане Директорът на ТП на НОИ – Търговище издава Писмо с изх. №1056-25-469#1/ 26.02.2025г. В писмото са изложени подробни мотиви, обосноваващи че наведената от искателя Ф. А. като основание „очевидна неправилност“ не може да се ползва като основание за преразглеждане от административния орган на влезлите в сила и имащи статута на стабилни административни актове – Решение №2153-25-109/ 04.06.2024г. и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1703-7/ 24.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище. Посочено е също, че АПК въвежда изрично, изчерпателно и лимитативно, основанията при които може да бъде преразгледан един влязъл в сила административен акт, като поддържаното от заявителя Ф. А. основание не е сред тях.

Писмо с изх. № 1056-25-469#1/ 26.02.2025г.на Директора на ТП на НОИ – Търговище е съобщено на Ф. М. А. на 28.02.2025 г.

Същото е оспорено по съдебен ред – образувано е адм. д. № 117/ 2025 по описа на Административен съд – Търговище.

С Определение № 668/ 22.04.2025 г., постановено по адм. д. № 117/ 2025 по описа на Административен съд – Търговище, е отменен отказ на Директора на ТП на НОИ – Търговище, за възобновяване на административното производство, приключило с влязло в сила Разпореждане №251-00-1703-7/24.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище – Н. Д., гл. експерт по осигуряването, постановен по искане с вх. №1056-25-469/21.02.2025г. на Ф. М. А., обективиран в Писмо с изх. №1056-25-469#1/26.02.2025 г.

Искане с вх. №1056-25-469/21.02.2025г. на Ф. М. А., е изпратено на компетентния орган– длъжностното лице по чл.54ж, 1, във връзка с ал.2 от КСО, издало Разпореждане № 251-00-1703-7/ 24.04.2024 год., за произнасяне по искането, съобразно указанията дадени в мотивите на решението, в 14-дневен срок от постъпването му при органа.

С Разпореждане № 251-00-1703-9/ 30.04.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище – Н. Д., гл. експерт по осигуряването, е отказано изменение Разпореждане № 251-00-1703-7/ 24.04.2024 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 25.66 лв., дневно, считано от 21.11.2023 г. до 20.11.2024 г., на Ф. М. А..

Това разпореждане е обжалвано по административен ред.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1040 – 25 – 71/ 17.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, е потвърдено Разпореждане № 251-00-1703-9/ 30.04.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище – Н. Д., гл. експерт по осигуряването, е отказано изменение Разпореждане № 251-00-1703-7/ 24.04.2024 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 25.66 лв., дневно, считано от 21.11.2023 г. до 20.11.2024 г., на Ф. М. А..

За да постанови този резултат, прието е от решаващия орган, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Съдебните решения, на които жалбоподателят се позовава, не съставляват ново обстоятелство и ново писмено доказателство по см. на чл. 54ж, ал. 2 от КСО.

Така приетата фактическа обстановка е установена въз основа приобщените по делото писмени доказателства.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспореното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ – Търговище е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО.

В съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО и общите правила на чл. 59, ал. 2 от АПК, процесното решение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

В административното производство по издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Предпоставките за изменение на разпореждането, с което е определен размера на обезщетението за безработица, са разписани в разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО. Същите предполагат пред органа да са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, и паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В случай, че тези документи са представени своевременно, длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО би постановило разпореждане, по силата на което заявлението се уважава изцяло.

За да е налице основание за изменение на разпореждането, тези предпоставки следва да са налице при условие на кумулативно единство, а именно - отпускането на обезщетение за безработица в конкретния занижен размер, за съответния период, е обусловено от липсата на тези документи към момента на издаване на акта, чието изменение се иска. Възприемане на обратното становище би означавало да се предостави възможност, по реда на чл. 54ж, ал. 2, т. 2 от КСО, неограничено във времето да се иска възобновяване на административното производство, като по този начин засегнатото от акта лице ще може да санира пропуска си да оспори акта по реда и в сроковете по чл. 145 и сл. от АПК.

В случая, от жалбоподателя се поддържа, че обезщетението е неправилно определено, поради неправилно приложение на общностното право – Регламент 883/ 2004 и в предвид постановените след издаване на акта съдебни решения по сходни казуси.

В контекста на очертаната правна рамка, първият довод за неспазване на общностното законодателство от административният орган, не следва да се обсъжда в настоящото производство. Дали волеизявлението на административния орган е направено при спазване на спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона остава извън предмета на настоящото произнасяне, до колкото това основание за незаконосъобразвост на разпореждането е следвало да бъде наведено в производството по обжалване по съдебен ред на Решение № 2153-25-109/ 04.06.2024 г., Директорът на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1703-7/24.04.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище.

От друга страна, постановените съдебни решения, на които жалбоподателят се позовава, не са от значение за преценката, която административният орган следва да извърши при определява на паричното обезщетение за безработица, за релевантните факти и приложимото право. Касае се за актове по административни дела, които макар и по сходни казуси, са постановени между различни страни, като предмет на съдебната проверка са други административни актове.

При издаването на обжалвания административен акт е спазена целта на закона - предоставяне на плащания на правоимащи лица, при наличие на основание за това, при съобразяване на всички релевантни за решаването на въпроса доказателства.

Предвид гореизложеното, оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото със същото разпореждане на гл. експерт по осигуряването за безработица в ТП – Търговище на НОИ, с което на оспорващия е отказано изменение на паричното обезщетение за безработица, се явяват законосъобразни, а подадената жалба е неоснователна, поради което и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора и своевременно стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът на основание чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лв. (сто лева).

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пред-ложение последно от АПК, АдмС – Търговище

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. М. А., [ЕГН], адрес: гр. Омуртаг, обл. Търговище, [улица], срещу Решение № 1040-25-71 от 17.06.2025 г. на Директора на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1703-9/ 30.04.2025 г., издадено от Н. Д. – гл. експерт по осигуряването – за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано да се измени разпореждане № 251-00-1703-7/ 24.04.2024 г., с което на Ф. М. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 25.66 лв., дневно, за периода 21.11.2023 г. – 20.11.2024 г.

ОСЪЖДА Ф. М. А., [ЕГН], адрес: гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. „Раковска“ № 11 да заплати на Директора на ТП на НОИ - Търговище сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.