Решение по дело №6330/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         11.03.2020г.                                    Гр.Стара Загора

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ  РАЙОНЕН  СЪД                                                        XI Граждански състав

На 19.02.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №6330 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Искът е предявен от М.Т.М. *** срещу “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив. С исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия към ответника с клиентски номер **********. С писмо ответникът е уведомил ищеца, че при извършена проверка на меренето на електрическа енергия на обект с измервателна точка 4132881 в с.Змейово, общ.Стара Загора, е констатирано, че електромерът е манипулиран и не отчита цялото количество консумирана ел. енергия. Сметката на ищеца за периода 01.12.2017г. – 21.02.2018г. била коригирана, като допълнително е начислена ел. енергия на стойност 1598,88лв. Била издадена фактура №**********/25.11.2019г. за същата сума.

Ищецът счита, че допълнителната електрическа енергия е начислена неправомерно в нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС и на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Не ставало ясно как е определен периода на грешното измерване. Ответникът се позовавал на отменени правни норми за да коригира сметката на ищцата – чл.42 и 44 от ПИКЕЕ. Ищецът счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера са недоказани и претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енергия е неоснователна тъй като такава не е потребена. Имало установена трайна съдебна практика по въпросите за едностранното коригиране сметките на потребителите. Ответникът не изпълнил задълженията си да публикува нови Общи условия, в съответствие с новата правна уредба, поради което всяка корекция на сметка на потребител по правилата на старите действащи Общи условия била неправомерна. Предвид изложеното за ищеца е възникнал правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1598,88лв. по фактура №**********/25.11.2019г. за отчетен период 01.12.2017г. – 21.02.2018г., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за имот с ИТН ….. Претендират направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Процесната сума била начислена правомерно за редовно използвана електрическа енергия. На 21.02.2018г. служители на ответника са посетили имота на ищеца и са подменили електромера, за да бъде предаден на метрологична експертиза. Проверката и демонтажът са извършени в присъствието на представител на клиента – .... Бил е съставен констативен протокол. Електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба и уникален номер. Демонтираният електромер е предаден за експертиза и съгласно протокола от експертизата електромерът не съответствал на метрологичните и технически изисквания. Извършена е корекция на сметката на ищеца, като за първа дата на корекцията е приета 01.12.2017г. - датата на регулярен отчет на показанията на електромера, най-близък до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, а последната дата е датата на проверката – 21.02.2019г. Корекция на сметката на ищеца била извършена по реда на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, които представлявали законово основание за преизчисление на потреблението на електроенергия. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Ответникът уведомил надлежно ищеца за извършената корекция. Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума в размер на 1598,88лв. по фактура №**********/25.11.2019г. за отчетен период 01.12.2017г. – 21.02.2018г. е основателно начислена и дължима.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

  Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Страните не спорят, че са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с такава обект на ищеца в ……….

От приетите като писмени доказателства копия на: Фактура №**********/25.11.2019г., Справка за коригиране сметката за електроенергия от 21.11.2019г., Писмо с изх.№7510680-1/25.11.2019г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1359/21.10.2019г. на БИМ, Констативен протокол №394930/21.02.2019г., се установява, че на 21.02.2018г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който отчита доставената ел.енергия до дома на ищеца в с.Змейово, общ.Стара Загора. При проверката електромерът бил свален с цел да бъде изпратен за проверка на Българския институт по метрология. При извършената експертиза било установено, че електромерът не отчита реално изразходваната електроенергия поради манипулация и изменение в електрическата схема. Ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца като е начислил допълнителна сума по фактура, която представлява разликата между платената и реално потребената електроенергия. Сумата по фактурата била в размер на 1598,88лв.

С оглед разпределената доказателствена тежест, ответникът е следвало да представи доказателства относно начина на определяне на периода на корекция и размерът на сумата, с която е коригирана сметката на ищеца. Допълнителни доказателства в тази насока не бяха представени.

Спорът се свежда до това дали правилно са приложени съответните правни норми касаещи измерването и остойностяването на потребената ел.енергия в случаите на неотчитане или неточно отчитане от СТИ.

В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, или ответникът следва да установи пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост. Със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. § 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият § 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл.28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. В тази връзка, приложимо е Решение №173 от 16.12.2015г. по т.д. №3262/2014 на ВКС, II т.о., в което, при аналогичен случай е прието, че не е достатъчно в ОУ да е предвидено само, че снабдителят ще уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва да се предвиди и специален ред за това. В конкретния случай, въпреки че ищецът е бил уведомен за извършената корекция от ответника, е невъзможно да се приеме, че това е извършено по надлежния ред, тъй като такъв няма.

От друга страна с Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013г. С Решение №1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №2385/2016г., 5-членен с-в, е обезсилено Решение №12897 от 1.12.2015г. на ВАС по адм. д. №9462/2014 г., IV о. в частта, с която са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и производството по делото е прекратено в тази му част. Със същото решение ВАС отменя Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т.3 от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Д. вестник, брой 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. С Решение №2315/21.02.2018г. по адм.дело №3879/2017г. по описа на ВАС и разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са отменени. Т.е. към момента на извършената корекция на сметката на ищеца не е имало действащи правила, по които такава корекция да може да бъде извършена.

Освен това, съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогира установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършва услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите. Дори да е налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, той не може да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не е установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД е приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.

Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното    й   измерване   или   неизмерване   се   дължат   на виновното   поведение   на   клиента   съгласно   чл.82   от   ЗЗД,   уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.

Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтича от сключен между страните договор. Не се касае до деликтна отговорност, за да се изследва дали е налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна.

Поради всичко изложено, съдът намира, че не е налице валидно правно основание за ответникът да получи начислената в резултат на корекцията процесна сума от 1598,88лв., доколкото не се установява обективно констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от виновно неизпълнение на договорните задължения на ищеца. Освен това недоказани останаха и фактите относно начина на определяне на периода на корекция и размерът на сумата, с която е коригирана сметката на ищеца. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. В случая адвокатското възнаграждение е в размер на 350,00лв., върху което е начислен ДДС и е платено от ищеца възнаграждение в размер на 420,00лв. С оглед размера на предявения иск – 1598,88лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 342,00лв. Поради тази причина съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно и следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 64,00лв., представляващи платената за производството държавна такса и 420,00лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Робърт Дик, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, че М.Т.М. ***, ЕГН **********, не дължи на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД сумата от 1598,88лв. (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и 88 стотинки) по фактура №**********/25.11.2019г. за отчетен период 01.12.2017г. – 21.02.2018г., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за имот с ……….

ОСЪЖДА “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, представлявано от Робърт Дик, Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, да заплати на М.Т.М. ***, ЕГН **********, направените от него разноски по делото в размер на 484,00лв. (четиристотин осемдесет и четири лева), представляващи платената за производството държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: