РЕШЕНИЕ
№ 263 09.07.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на трети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов Д. Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №386 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №211 от 13.03.2019г., постановено по гр.д.№1183/2018г. по описа на РС- П.
е отхвърлен предявения от Д.Г.Г., с ЕГН **********
***, иск против С.П.М., П.М.М. и Д.М. ***,
с правно основание чл.108 от ЗС- за признаване
за установено по отношение на С.П.М.,
П.М.М. и Д.М.М., че Д.Г.Г. е собственик на 4,5кв.м. разположени от южната част
на имота 56277.501.705 в кв.32 по плана на гр.П. с ширина 1,10м., продължавайки
на север с дължина от 3,10м.л., като на това място е разположена канализационна
шахта, която се разполовявала от ограда от телена мрежа и осъждане на С.П.М., П.М.М.
и Д.М.М. да предадат владението на описания имот на Д.Г.Г., като неоснователен
и недоказан.
Осъден е Д.Г.Г. ***, да заплати
на С.П.М., П.М.М. и Д.М. *** разноски в
размер на 500лв.
Против това решение в срок е
постъпила въззивна жалба от Д.Г.Г., с вх.№2043/02.04.2019г.
Твърди се, че постановеното от
районния съд решение е необосновано.
Визира се, че безспорно е
доказано по делото, че настоящия имот 57277.501.706 по КККР е бившия имот 821
от УПИ ХІІ- 820, 821, като спорното място с площ от 4,15кв.м. е част от този
имот, но по силата на реалното ползване е предоставено на ответниците, докато
парцелът е бил съсобствен. Правото на ползване е създало една чупка в границата
на имота, която навлиза в имота на жалбоподателя.
Сочи се, че след изготвянето на
КККР за имот 821 е отреден поземлен имот с идентификатор 56277.501.706, границата
на който не може да прави подобни чупки, а следва правата линия, която е
границата между имоти с идентификатори 56277.501.706 и 56277.501.705.
В тази насока се приема, че
спорното място е част от имота на Г. и следователно трябва да му се предаден владението
върху него.
Моли се да бъде отменено
обжалваното решение, като бъде уважен предявения иск, с присъждане на
направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
другата страна в процеса- С.П.М., П.М.М. и Д.М.М. чрез пълномощника им адв.Р.К..
От страна на последната се
изразява становище, че подадената жалба е допустима, но неоснователна и
незаконосъобразна.
Приема се, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Искането е за оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен
акт.
Моли се за присъждане на
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание,
жалбоподателят Д.Г.Г., редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв.И..
От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се същата да
бъде уважена по изложените в нея съображения. В тази връзка моли за отмяна на
обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно и неоснователно.
Моли се да се уважи предявения
иск, като се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответниците по въззивната жалба- С.П.М. и П.М.М.,
редовно призовани не се явяват. явява се ответникът Д.М.М., лично и с
пълномощника и на тримата адв.Р.К.. Последната моли да бъде оставена без
уважение подадената жалба, като се потвърди обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно. Излага съображения в тази насока. Моли се за присъждане на
направените разноски по делото.
Пазарджишкият
окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК,
проверявайки изцяло валидността на обжалваното решение и неговата допустимост в
обжалваната му част, прие за установено следното:
Депозираната жалба е редовна и
допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. В този аспект, настоящата инстанция не намира за основателни възраженията
на защитата на ответниците по жалбата, че тя не отговаря на изискванията на
чл.260, ал.3 от ГПК.
С оглед на извършената от съда
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав
констатира, че обжалваното решение е валидно и с оглед обхвата на обжалването
допустимо.
С исковата си молба, ищецът Д.Г.Г.
предявява иск против ответниците С.П.М., П.М.М. и Д.М.М., с правно основание в
чл.108 от ЗС.
Твърди се в същата, че по
силата на Нотариален акт №../..г., ищецът е собственик на имот с идентификатор 56277.501.706
по КК и КР на гр.П., с адрес на имота: гр.П., ул.„Проф. Я.Т.“ №9, с площ от
311кв.м., при съседи: 56277.501.707; 56277.501.9634; 56277.501705;
56277.501.669; 56277.501.668.
Твърди се, че преди
одобряването на КК този имот е бил част от съсобствен парцел ХІІ-820, 821 в кв.32
по плана на гр.П., целия с площ от 620кв.м., като след това е обособен
самостоятелен УПИ.
Визира се, че наследодателят на
ответниците е навлязъл в имота му с около 4,5кв.м. в югоизточната част, които
били разположени от южната част на имота с ширина 1,10м., продължавайки на
север с дължина от 3,10м.л., като на това място имало разположена
канализационна шахта, която се разполовявала от ограда от телена мрежа. Това
място се ползвало от ответниците от няколко години, като те отказвали да го
освободят. Това било причина за влошените им отношения.
Моли да се постанови решение, с
което се осъдят ответниците да му предадат владението на описания имот.
В указания от съда срок,
ответниците са депозирали писмен отговор. С нето се оспорва предявения иск,
като неоснователен.
Твърдят, че те са наследници на
М. М., които е придобил ½ ид.ч. от дворно място представляващо парцел ХІІ-120, 119 в
кв.178 по плана на гр.П. с площ от
527кв.м., като впоследствие за същия е отреден
УПИ ХІІ-820, 821.
Сочи се, че с решение по гр.д.№475/2002г.
по описа на РС- П. е определен начина на реално ползване. По този начин
ответниците владеели и ползвали имота в продължение на повече от 14 години.
Моли се, предявения иск да бъде
отхвърлен.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Видно от Нотариален акт №№..,
том І, нот.дело №285/1986г., Г.Т. Г. и М.Д.Г.- съпрузи са дарили сина си Д.Г.Г.
другата ½ ид.част от терена на дворищен имот с пл.№821, ведно със съществуващата жилищна сграда в този
имот, както и правото да пристроява и
надстроява неограничено, като площта на терена е от 300кв.м. участващ в
съсобствен дворищен парцел ХІІ-821, 820 в кв.32 по плана на гр.П., като
площта на урегулирания парцел ХІІ е от 620кв.м., при граници: улица,
И.Д., наследници на К.С., А.В.. В насока на собствеността върху този имот са
Скица №15-166981-07.04.2016г; Удостоверение
за данъчна оценка №**********/02.02.2017г.
От Удостоверение за
наследници от 01.11.2018г. е видно, че
ответниците по делото С.П.М., П.М.М. и Д.М.М. са наследници на М. С. М.,
починал на 09.12.2004г.
Видно от Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижими имот №156, том І, нот.д.№236/1959г.,
наследодателят на ответниците е придобил право на собственост върху : ½ ид.ч.
от дворно място- образуващо парцел
ХІІ-120, 119 в кв.178 по плана на гр.П.,
с площ от 527кв.м., при съседи: улица и от две страни парцел ХІІІ-120 и парцел Х-128, 120.
Видно от Решение №107 от
14.07.2003г. постановено по гр.д.№475/2002г. по описа на РС- П., влязло в
законна сила на 29.07.2003г. е определен начин на реално ползване на УПИ ХІІ- 820, 821 в кв.32 по плана на гр.П. с
площ от 620кв.м., при граници и съседи: улица, Н.В., Л.К., С.И., А.С. и И.Д.
между М. С. М. *** и Д.Г.Г.
***, съобразно скицата на вещото лице
неразделна част от решението. В същото е прието, че с оглед
застрояванията в двата имота участващи в общия парцел свободната площ за реално ползване е 498кв.м. С оглед на
определения начин на реално ползване е извършен и въвод във владение на 22.10.2003г. от съдебен изпълнител при РС- П. разписан от участващите страни, видно
от Протокол от същата дата.
В показанията си св.Г.Д.А.-
братовчед на ответниците сочи, че познава спорните имоти. Спомня си, че през
2004г. починал калеко му- М. М.. На мястото, за което спорят страните имало
натрупани камъни и така се очертавала границата. След поставяне на мрежата
споровете спрели. Мрежата ограничавала двата имота, но тя не била поставена
самоволно, а след съдебно решение. Това станало в периода 2004-2005г. и до сега
си е там. Разположена е леко настрани
заради шахтата на отводните води, която
е на ответниците.
Видно от заключението на
съдебно- техническа експертиза се
установява, че след измерване на място и съвместяване на получените данни от цифровия модел на кадастралната карта, че
4,15 кв.м. разположени откъм лицето на
поземлен имот, с идентификатор 56277.501.706 е завзета и присъединена към поземлен имот с идентификатор 56277.501.705, със средна ширина от 1.10м.л. и средна дължина от 3.77м.л. Завзетата част в полза на поземлен имот №705 е оградена с метална
мрежа, закрепена с метални
колове, замонолителни в земята с
бетон и определя
лице на имотите, както следва: 1./лице на поземлен имот №706 от 7.90 м.л., а по ЦМ от КК-8.70м.л. и
лице на П.И. №705 от 9.60м.л., а по ЦМ от КК-8.80 м.л.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира следното:
За да бъде уважен иска по
чл.108 от ЗС следва да се установи наличието на три предпоставки: ищецът да е
собственик- обект на спорното материално право, вещта да се намира във владение
или държане на ответника, ответникът да владее и държи вещта без основание.
Тези предпоставки, настоящата инстанция приема, че са налице.
В конкретният казус, въззивният
съд не може да сподели изведените изводи на първоинстанционния съд, че ищецът
не е доказал, че е собственик на процесния имот, нито че същия се владее от
ответника без правно основанието.
В случая не може да бъде
спорно, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 56277.501.706
по плана на гр.П. с площ от 311 кв.м., който по предходния план е представлявал
имот с пл.№821 участващ в дворищен парцел ХІІ-821,820 в кв.32. Наследодателят
на ответниците- М. С. М.- починал на 10.12.20104г., съответно е бил собственик
на дворно място образуващо парцел ХІІ-120, 119 по плана на гр.П. към 1959г.,
респ. имот с идентификатор 56277.501.705 е собственост на ответниците по
действащата КК и КР.
Ответниците претендират, че
имат правно основание да владеят въпросното място, като се позовават на това,
че го владеят повече от 10 години, както и по силата на решение за разпределяне
на реално ползване.
Настоящата инстанция намира, че
водещо в случая за решаване на спора по същество се явява заключението на
вещото лице. Последното е категорично, че по сега действащата КК и КР на гр.П. одобрена
със заповед РД-18-11/10.07.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК, площ от 4.15кв.м. разположени от към
лицето на поземлен имот
с идентификатор 56277.501.706 е завзета и присъединена към поземлен имот
с идентификатор 56277.501.705 със
средна ширина от 1.10 м.л. и средна дължина от 3.77 м.л. На място, двата имота са разделени с ограда от
метална мрежа и частта от 4.15м.л.
също е оградена от мрежа и е неразделна част от имот с идентификатор 56277.501.705.
По обезсиления план на гр. П.
от 1985г., за имоти пл.№821 и 820 е бил отреден съсобствен УПИ ХІІ-820, 821, по
обезсиления план на гр.П. от 1985г., като реално за имот пл.№821 ищецът се
легитимира като собственик по силата на дарение от родителите си- Нотариален
акт №№.., том І, нот.д.№285/1986г.
Установява се, че приетото по
делото съдебно решение, постановено по гр.д.№475/2002г., че е определен начин
на реално ползване в съсобствения имот, като площ от 4,82кв.м. от имот пл.№81 е
присъединена към имот с пл.№820.
Следва да се посочи, че втората
инстанция приема, че относно размера на процесния спорен имот, следва да приема
констатациите на вещото лице относно процесната квадратура, а именно от
4,15кв.м., а не както е претендирано и съответно отхвърлено за 4,5кв.м.
Всички тези данни дават
основание да се приеме, че след като имот с идентификатор 56277.501.706 по КККР
е бившия имот №821 от УПИ ХІІ- 820, 821, и че спорното място с площ от
4,15кв.м. е част от този имот, то той е
собственост на ищецът по делото. Парцелът преди влизане в сила на КК и КР е бил
съсобствен, но след това не е такъв. Ответниците, действително ползват към
настоящия момент това място по силата на договор за реално разпределение, но по
силата на последния те на практика не осъществяват владение върху него, а само
право на ползване, за да може те да се позовават и на придобиване по давностно
владение. Ето защо и нямат правно основание да го държат.
Предвид на гореизложеното и не
споделяйки крайните правни изводи на първата инстанция, съответно съображенията
изложени в писмения отговор на въззивната жалба, окръжния съд приема, че
предявения иск, с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен и доказан.
Ето защо, обжалваното
решение следва да отмени, като неправилно и незаконосъобразно, в частта в която е
отхвърлен предявения от Д.Г.Г., иск против С.П.М., П.М.М. и Д.М.М. иск, с
правно основание чл.108 от ЗС- за признаване
за установено по отношение на С.П.М.,
П.М.М. и Д.М.М., че Д.Г.Г. е собственик на 4,5кв.м. разположени от южната част
на имота 56277.501.705 в кв.32 по плана на гр.П. с ширина 1,10м., продължавайки
на север с дължина от 3,10м.л., като на това място е разположена канализационна
шахта, която се разполовявала от ограда от телена мрежа и осъждане на С.П.М., П.М.М.
и Д.М.М. да предадат владението на описания имот на Д.Г.Г., вместо което се
уважи предявения иск от Д.Г.Г., против С.П.М.,
П.М.М. и Д.М.М., с правно основание чл.108 от ЗС, като се признае за установено
по отношение на последните трима, че Д.Г.Г. е собственик до размера на
4,15кв.м. разположени от южната част на имота 56277.501.705 в кв.32 по плана на
гр.П. с ширина 1,10м., продължавайки на север с дължина от 3,10м.л., като на
това място е разположена канализационна шахта, която се разполовявала от ограда
от телена мрежа, като бъдат осъдени същите да предадат владението на описания
имот на Д.Г.Г..
Обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, в частта с която е отхвърлен иска по чл.108
от ЗС по отношение на процесния имот за разликата от 4,15кв. до 4,5кв.м.
С оглед изхода на делото, в
тежест на ответниците по делото С.П.М., П.М.М. и Д.М.М. следва да се присъдят
направените по делото съдебно- деловодни разноски в размер общо на 675лв., от които 300лв.- адвокатски хонорар
пред първата инстанция и ДТ в размер на 50лв., както и 325лв. разноски пред
въззивната инстанция, от които 300лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ.
Водим от горното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение
№211/13.03.2019г., постановено по гр.д.№1183/2018г. по описа на Районен съд-
Пазарджик, в частта в която е
отхвърлен предявения от Д.Г.Г., с ЕГН **********
***, иск против С.П.М., П.М.М. и Д.М. ***, с правно основание чл.108 от ЗС- за
признаване за установено по отношение на С.П.М., П.М.М. и Д.М.М., че Д.Г.Г.
е собственик на 4,5кв.м. разположени от южната част на имота 56277.501.705 в
кв.32 по плана на гр.П. с ширина 1,10м., продължавайки на север с дължина от
3,10м.л., като на това място е разположена канализационна шахта, която се
разполовявала от ограда от телена мрежа и осъждане на С.П.М., П.М.М. и Д.М.М.
да предадат владението на описания имот на Д.Г.Г., като неоснователен и
недоказан, вместо което:
УВАЖАВА предявения
иск от Д.Г.Г., с ЕГН ********** ***, против С.П.М., с ЕГН **********,
П.М.М., с ЕГН ********** и Д.М.М., с ЕГН **********,***, с правно основание
чл.108 от ЗС, като признава за установено по отношение на С.П.М., П.М.М. и Д.М.М.,
че Д.Г.Г. е собственик до размера на 4,15кв.м. разположени от южната част на
имота 56277.501.705 в кв.32 по плана на гр.П. с ширина 1,10м., продължавайки на
север с дължина от 3,10м.л., като на това място е разположена канализационна
шахта, която се разполовявала от ограда от телена мрежа, като ОСЪЖДА С.П.М., П.М.М. и Д.М.М. да
предадат владението на описания имот на Д.Г.Г..
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№211/13.03.2019г., постановено по гр.д.№1183/2018г. по описа на Районен съд-
Пазарджик, в частта с която е
отхвърлен иска по чл.108 от ЗС по отношение на процесния имот за разликата от
4,15кв. до 4,5кв.м.
ОСЪЖДА С.П.М.,
с ЕГН **********, П.М.М., с ЕГН ********** и Д.М.М., с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТЯТ на Д.Г.Г. ***, с ЕГН **********
направените от него разноски в общ размер на
675лв., от които 300лв.- адвокатски хонорар пред първата инстанция и ДТ
в размер на 50лв., както и 325лв. разноски пред въззивната инстанция, от които
300лв.- адвокатски хонорар и 25лв.- ДТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБългария в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.