Р Е Ш Е Н И Е
№
13.06.2014 год., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
при
секретаря К.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3304/2012 г.
по описа на ВОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявения иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано
по иск на Д.Т.М., ЕГН **********, чрез адвокат
Ж.А. срещу
Д.Р.И. ЕГН ********** за осъждане на последната да му заплати сума в общ размер
на 77 000 евро. В исковата молба ищецът излага, че с ответницата Д.И.,
действаща като пълномощник на Д. Х., е подписан предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, находящ
се в
гр.В., к.к.„З. п.”. Съгласно чл.5 от предварителния
договор покупната цена на имота на имота е 77 000 евро, като същата била платена
изцяло лично на ответницата, както следва: на 24.06.2009 г. – сумата от
20 000 евро; на 20.09.2009 г. – 15 000 евро; на 20.12.2009 г. – 15 000
евро; на 18.03.2010 г. – 13 500 евро; на 01.07.2010г. – 13 500 евро.
След направена от негова страна справка в Службата по вписванията в гр.В.
установил, че не само, че ответницата не може да изпълни поетото с
предварителния договор задължение да му прехвърли собствеността, но и в периода,
в който ответницата е получила от него пари е прехвърлила собствеността върху
имота на себе си – самостоятелен обект с идентификатор 10135.513.520.2.60,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 189, находящ се в гр. В., к.к.„З.
П.” в сграда, представляваща хотелски комплекс „Клуб Парадайз
Парк”, шести жилищен етаж, със застроена площ от 78.39 кв.м., състояш се от антре, дневен тракт, две спални, баня с
тоалет и тераса, при граници самостоятелен обект 10135.513.520.2.53,
10135.513.520.2.59, както и 2.2974 % от общите части на сградата, съставляващи
11.3849 кв.м. или с обща площ на
апартамента от 89.77 кв.м., както и 2.2974 % ид. ч.
от правото на строеж върху дворното място с площ от 16 074 кв.м., обективиран в нотариален акт № 150, том 2 рег. № 2879 дело
№ 290/2009 г. на нотариус К. К.. Твърди се, че след като ищеца е установил през
м.06.2011 г., че ответницата е прехвърлила имота лично на себе си се срещнал с
нея и същата признала, че поради липса на средства не е предала получената сума
по предварителния договор на Д. Д.Х.. Помолила е ищеца да не алармира
компетентните органи. В тази връзка страните подписали споразумение от 07.06.2011 г., съгласно което тя се задължавала да
му върне сумата от 77 000 евро и 3 000 евро като компенсация в
едногодишен срок. Сочи се, че с подписаното споразумение предварителния договор
за покупко – продажба от 24.06.2009 г. е прекратен и
ответницата е следвало да върне сумата, платена от ищеца в срок до 07.06.2012 г. Ищецът чрез процесуалния
си представител посочва, че основава претенцията си на договорни отношения със
ответницата, а именно споразумение от 07.06.2011 год., по силата на което
ответницата се е задължила да изплати на ищеца сумата от 80 000 евро,
поради което и моли съда да постанови решение, с което да я осъди да му заплати
сумата от 77 000 евро или левовата й равностойност от 150 601.22 лева
по смисъла на чл.1, т.1 от споразумението.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
която назначения от съда особен представител адвокат В.Б. от ВАК оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че искът е процесуално недопустим, тъй като е предявен срещу
страна, която не е процесуално легитимирана по иска и не е титуляр на
собствеността към датата на сключване на предварителния договор – 24.06.2009 г.
Твърди се, че ответницата е нямала и качеството на собственик и продавач по
договора, от който ищецът черпел правата си, а е била само пълномощник на трето
лице – собственик на жилището Д. Д. Х.. По отношение на основателността на иска
заявява следното: задължена страна – продавач по предварителния договор от
24.06.2009 г. като собственик на продаваемия имот е Д. Д.Х., гражданин на
Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, придобил собствеността
по силата на нотариален акт, вписан в АВ – Варна под № 3 том 38 вх.рег. 12215
д. № 8930/2006 г. Ответницата е действала само като негов пълномощник при
условията на пряко представителство. Така направените плащания, за които имало
отбелязване в ръкописния текст и положени подписи на самия екземпляр от
договора са били направени от ответницата и са приемани от нея в качеството й
на пълномощник. Оспорват се наведените от ищеца твърдения, че с прехвърляне на
имота на себе си ответницата фактически е прекратила предварителния договор.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.87 от ЗЗД, се твърди, че ищецът Д.М. не е
отправил изявление за прекратяване на договора нито лично към продавача по
предварителния договор, нито към негов пълномощник. Сочи се, че Споразумението
от 07.06.2011 г., не съдържа изявление в този смисъл. Сочи се, че не са
наведени твърдения в исковата молба, както и че не е предявен иск, с който да е
налице злоупотреба с представителна власт и права по пълномощие от ответницата,
с оглед обстоятелството, че сумите плащани по предварителния договор са
задържани и ползвани от нея, а не са превеждани на продавача по договора.
Относно предвиденото в Споразумението между страните от 07.06.2011 г. отпадане
на чл.4 и чл.10 от предварителния договор, които се отнасяли до задължения на
страната Д. Х., не било ясно дали ответницата е разполагала с представителна
власт да прекратява сключени договори във връзка с имота. Твърди се, че ищецът
не е отправил искане до ответницата за прехвърляне на имота в изпълнение на
предварителния договор след придобиване на същия от ответницата, а претендирал
връщане на сумата от 80 000 евро. Не били налице доказателства, които да
сочат, че ответницата е отказала изпълнение на задължението да прехвърли
собствеността.
В открито съдебно заседание предявения иск се поддържа
от ищеца чрез процесуалния му представител. В ход по същество моли съда да го уважи.
Претендира разноски съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез
назначения й особен представител оспорва предявения иск. В ход по същество моли
съда да отхвърли същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представен по делото предварителен договор за покупко – продажба
от 24.06.2009 год., че същия е сключен между ищеца в качеството му на
купувач и Д. Д. Х., чрез пълномощника му – Д.Р.И., в качеството му на продавач,
по силата на който страните са се задължили да прехвърлят собствеността върху
недвижим имот, представляващ Апартамент
№ 189, находящ се в гр. В., к.к. „З. П.” в сграда,
представляваща хотелски комплекс „Клуб Парадайз
Парк”, шести жилищен етаж, със застроена площ от 78.39 кв.м., състояш се от антре, дневен тракт, две спални, баня с
тоалет и тераса, както и 2.2974% от общите части на сградата, съставляващи
11.3849 кв.м. или с обща площ на
апартамента от 89.77 кв.м., както и 2.2974 % ид. ч.
от правото на строеж върху дворното място с площ от 16 074 кв.м. Уговорено
е плащането да се извърши, както следва: сумата от 20 000 евро, в брой при
подписване на договор и сумата от 57 000 евро, да бъде изплатена в срок до
23.06.2010 год. на четири равни вноски, всяка от по 14 250 евро.
Видно
от договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 152,
том 1, рег. № 2145, дело № 152/2006 год. собствеността върху процесния имот е придобита от Д. Д. Х., чрез пълномощника му
– Д.И. на 25.05.2006 год.
Видно
от договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 150,
том II,
рег. № 2879, дело № 290/2009 год. на нотариус К. К.а, че на 21.12.2009 год.
ответницата, е придобила правото на собственост върху описания по – горе
недвижим имот от Д. Х., действащ чрез пълномощника си – И. М. Б..
По
делото е представено споразумение от
07.06.2011 год. относно предварителен договор за покупко
– продажба от 24.06.2009 год., в което Д.И. е поела задължението да заплати на Д.М.
сумата от 80 000 евро в срок до 07.06.2012 год. по посочена от него банкова
сметка ***, който той прецени.
В
първото по делото открито съдебно заседание във връзка с наведените от
ответницата оспорвания е представено възражение
вх. № 37213/13.12.2013 г. /на л.98 по делото/ и обратна разписка от Еконт от 19.03.2012
год. /на л.99 по делото/, от които е видно, че е адресирано до процесуалния
представител на ищеца от ответницата и във връзка с уведомление, получено на
14.03.2012 год. Със същото ответницата го
уведомява, че въз основа на подписано между страните споразумение се е
задължила да възстанови сумата от 77 000 евро заплатена по предварителен
договор, както и сумата от 3 000 евро в срок до 07.06.2012 год. Посочено е, че
във връзка със споразумението е договорен срок – 07.06.2012 год. за плащане на дължимите суми и че ще бъдат платени преди
изтичането му. Ответната страна не е оспорила представения документ по
отношение истинността му.
Видно
от заключението по съдебно-графологична експертиза, което съдът кредитира като
обективно дадено, че подписите положени на „продавач”
в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.06.2009 год.
и за „получил сумата” в разписките
на гърба на договора са изпълнени от Д.Р.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
С оглед наведените от ищеца твърдения в исковата молба
и в уточняващите молби към нея съдът приема, че е сезиран с иск по чл.79, ал.1
от ЗЗД.
Видно от представените по делото доказателства, че Д.Т.М.
и Д.Р.И. са подписали споразумение на
07.06.2011 год., с което последната се е задължила да му заплати сумата от 80 000 евро в срок до 07.06.2012 год. Споразумението е
подписано между страните във връзка със сключен предварителен договор за покупко – продажба от 24.06.2009 год. Видно от
предварителния договор уговорената в него сума в общ размер на 77 000 евро е
заплатена изцяло. Проведеното оспорване досежно
разписките за получени суми не е доказано успешно от ответната страна. В този
смисъл съдът цени като обективно дадено изготвеното заключение по съдебно - графологичната експертиза, че подписите принадлежат на
ответницата, както и представеното възражение на л.98 по делото, което съдържа
признание за дължимост на сумата. Настоящия състав
приема, че същите съдържат направено от ответницата и извънсъдебно
признание на дълга, обективирано два пъти в писмена
форма – в споразумение и възражение, получено от ищеца, които не са оспорени. Последното
е израз на свободната воля на ответницата - длъжник, която не е опорочена.
В допълнение на изложеното, съгласно разпоредбата на
чл.365, ал.1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. По
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД този договор има сила на закон за страните. По
своята правна същност договорът за спогодба е двустранен и възмезден договор,
тъй като се предполага, че и двете страни по него правят отстъпки, като не е
необходимо обаче насрещните отстъпки да са съизмерими. В случая, в т.1.1. от
споразумението от 07.06.2011 год. се съдържа признание на съществуващо парично
задължение в размер на 80 000 евро, уговорен е срок за погасяването му, а така
също е определен и начина за изпълнение. Както изрично е посочено предмет на
споразумението са условията, при които е сключен договора за покупко – продажба на процесния
имот – апартамент № 189. С оглед изложеното според настоящия състав волята на
подписалите го страни е ясно изразена и установява по категоричен начин, че
същите са целели окончателното уреждане на възникналите между тях отношения във
връзка с предварителния договор. Въведения с исковата молба и уточняващата
молба предмет на спора е неизпълнение по т.1.1 на постигнатото споразумение за
заплащане на сума в претендиран размер от 77 000
евро, поради което и основателността на исковата претенция зависи от изпълнение
на уговорките по това споразумение.
Съдът приема, че подписаното споразумение е действително.
Формирана е воля от двете страни по него, че ответницата дължи заплащане на
сумата от 80 000 евро в срок до 07.06.2012 год. С регламентираната в чл.8 и чл.9
от ЗЗД договорна автономия е дадена възможност на страните да сключват
съглашения за създаване, уреждане или унищожаване на една правна връзка между
тях, като определят свободно съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Конкретното
споразумение има за цел да възстанови платените от ищеца на ответницата, в
качеството й на пълномощник на продавача суми по предварителния договор. Ответницата
е подписала споразумението от 07.06.2011 год. и е приела да изпълни
задълженията посочени в т.1.1 от него. От представения предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 24.06.2009 год. и разписките към него, че
уговорената в чл.5 от договора сума в общ размер на 77 000 евро е платена на
ответницата, което се подкрепя и от представеното възражение вх. №
37213/13.12.2013 год. и обратна разписка към него и от изготвеното заключение
по съдебно – графологична експертиза, по която вещото
лице сочи, че подписа е на Д.И.. Не са представени доказателства от ответната
страна, че дължимата въз основа на него във връзка с предварителен договор за покупко-продажба
от 24.06.2009 год. сума е платена на ищеца, доколкото с оглед разпоредбата на
чл.77, ал.1 от ЗЗД длъжникът следва да докаже изпълнението въз основа на издадена
разписка от кредитора, поради което и съдът приема, че ответницата е обвързана от
клаузите на споразумението. Доколкото в него е уговорена дата на падежа – в
срок до 07.06.2012 год., то длъжникът изпада в забава след изтичането му без да
е необходима покана от кредитора по арг. на чл.84,
ал.1, изр.1 от ЗЗД. В правоотношението с ищеца ответницата не доказа изпълнение
в срок на поетото задължение.
За конкретния спор са ирелевантни отношенията на ищеца
с продавача по предварителния договор, доколкото за него липсва правен интерес
за предявяване на иск по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД, тъй като към датата на
подаване на исковата молба в съда, отчуждителят не е
собственик на процесния имот /по арг.
на чл.363 от ГПК/ респективно, че ответницата не е легитимирана да отговаря по
иска, доколкото не е страна по предварителния договор. Както беше посочено и
по-горе, споразумението от 07.06.2011
год. съдържа изявлението на ответницата, че същата дължи заплащане на сумата от
80 000 евро в определения срок като получена въз основа на предварителния
договор. В тази връзка е несъстоятелно да се твърди, че доколкото ответницата
не е страна по предварителния договор тя не дължи връщане на сумата по
посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация на предявения иск по
чл.89, вр.чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото е задължение на съда да я определи с
оглед твърденията и юридическия факт, от който страната черпи своите права, а
именно в настоящия случай въз основа на подписаното между тях споразумение.
Материално правната легитимация на ответницата е
безспорно доказана като страна по споразумение от 07.06.2011 год., а посочените
в него задължения не са изпълнени, от което следва да бъде направен извода, че неизправната
страна дължи връщане на платената сума въз основа на облигационно
правоотношение в размер на 77 000 евро.
Предвид основателността на предявения иск и направеното
искане за присъждане на разноски, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 9 696.08 лв., съобразно
представен списък по реда чл.80 от ГПК за внесена държавна такса, депозит за
особен представител, съд.удостоверения и депозит за СГЕ, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Р.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.М., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Ж.А. сумата от 77 000 /седемдесет и седем/ евро, представляваща дължима за плащане
сума по т.1.1. от Споразумение от 07.06.2011 г. относно предварителен договор
за покупко-продажба от 24.06.2009 год., поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на Д.Р.И., на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Р.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.М., ЕГН **********,***,
чрез адвокат Ж.А. сумата от 9 696.08 /девет хиляди шестотин деветдесет и шест лева, и осем
стот./ лева, представляваща сторените в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – В. в двуседмичен срок
от връчване на съобщението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: