№ 3
гр. гр. Нови пазар , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка А. Цвяткова
като разгледа докл***ното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20203620100932 по описа за 2020 година
Делото е образувано по предявена искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, от страна на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК205680303, със седалище и адрес на
управление – гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, представлявано
от Ю.Б.Ц. и пълномощник по делото *** В.Г. от *АК, съд. адрес: гр. София, бул. “България“
№81, вх.В, ет.8, ап.22, против ответницата Н.С.М. от гр. К., обл. Ш., ул. ***.
В исковата молба се твърди, че ищцовата страна се легитимира като ищец с договор
за цесия от *** г., сключен между нея и „С.Г.Груп“ ООД, което дружество било цесионер по
договор за цесия от *** г., с прехвърлител на вземането „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД. Между кредитора „БТК“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги. На *** г. било подписано допълнително
споразумение, като абонатът избрала да ползва телевизионна услуга с месечна такса 14,80
лв., избрала месечен абонамент за допълнителен приемник за 4,80 лв. и мобилен номер *** с
тарифен план *** с месечна абонаментна такса 17,99 с ДДС. Срокът на договора бил 24
месеца, т.е до 02.11.2017 г. На *** г. абонатът сключила и договор за лизингово устройство с
лизингова вноска от 12,90 и за срок от 24 месеца. Въз основа на договора за мобилни
далекосъобщителни и телевизионни услуги операторът издал фактури №*** г., №*** от ***
г. и №**** от *** г., за периода от 15.01.2017 г. до 14.04.2017 г., за сумата от 105,43 лева,
представляваща далекосъобщителни услуги, която сума ответницата не платила.
Неплащането в срок на тези фактури дало правото на оператора да прекрати едностранно
договора, по силата на чл.50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1. След прекратяването операторът
издал крайна фактура на №*** г. на обща стойност 105,43 лв., представляваща само
1
неплатени абонаментни такси по избраните тарифни планове. Датата на деактивация на
абонамента била *** г. Ищецът твърди още, по повод направеното възражение от
ответницата в заповедното производство за погасяване на задълженията с погасителна
давност, че за това вземане давността не е изтекла, тъй като заповедното производство било
образувано на *** г., а всички дати на посочените фактури били след *** г.
Ищецът заявява, че договорите за цесия породили своите правните последици между
страните. Ищецът, освен качеството на цесионер, действал и като пълномощник на цедента
по повод уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Към
исковата молба ищецът приложил уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г.Груп“ ООД, с което се уведомил длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от *** г. и като цедент от *** г. Ищецът подал заявление по чл.410 от
ГПК и в РС-Нови пазар било образувано ч.гр.д. №*** г. Издадената заповед за изпълнение
била връчена на длъжника, която в указания срок направила възражение за погасяване на
вземането по давност. Така се появил правния интерес на ищеца да предяви настоящите
установителни искове, с които моли съдът да признае за установено спрямо ответницата, че
тя дължи 105, 43 лв. - главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор от *** г. и мораторна лихва от 31,22 лева за периода от 04.05.2017 г. до 01.04.2020
г. Ищцовата страна моли също така ответницата да бъде осъдена да заплати направените
разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство.
Ответницата е депозирала писмен отговор в указания от съда срок. В него тя твърди,
че намира исковете за главница и лихви за допустими и основателни, а искането за разноски
и по-точно за ***катско възнаграждение в общ размер на 360 лв. за частично основателно,
поради прекомерност.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца в
заверени копия са представени следните документи: уведомление за цесия; извлечение от
приложение към договор за цесия от *** г. от 21.08.2020 г.; пълномощно, дадено от „БТК“
ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД; допълнително споразумение към договор за електронни
съобщителни услуги между абонат /настоящата ответница/ и „БТК“ ЕАД от *** г.;
декларация от същата дата; месечни сметки №*** от *** г., №*** от *** г. и №**** от ***
г.; кредитна сметка №*** от *** г. с отразен баланс за предходни периоди от 105, 43 лева;
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г.; договор за прехвърляне на вземания от
*** г. и общи условия на договора между „БТК“ ЕАД и абонатите. Приложено е също така
по делото и ч. гр. д. №*** г. по описа на НпРС.
От така представените по делото документи съдът счита за безспорно установено, че
страните по делото имат договорни отношения по повод предоставени от „БТК“ ЕАД на
ответницата електронни съобщителни услуги. Допълнителното споразумение от *** г., със
срок от 24 месеца, включва предоставяне на телевизионна услуга с месечна такса 14,80 лв.,
2
месечен абонамент за допълнителен приемник за 4,80 лв. и мобилен номер *** с тарифен
план *** с месечна абонаментна такса 17,99 с ДДС. С това споразумение е сключен и
договор за закупуване устройство на лизинг с лизингова вноска от 12,90, също за срок от 24
месеца. Въз основа на договора операторът издал фактури №*** г., №*** от *** г. и №****
от *** г. за периода от 15.01.2017 г. до 14.04.2017 г., общо за сума 105,43 лева,
представляваща далекосъобщителни услуги. Ответницата не е изпълнила задължението си
по договора за заплащане на дължимите суми. Затова и на основание чл.50 от ОУ във вр. с
чл.43, т.1 операторът прекратил договорните им отношения и издал крайна фактура.
Настоящият ищец се легитимира като титуляр на вземанията по силата на договор за цесия,
сключен на *** г. със „С.Г.Груп“ ООД. Това дружество е цесионер на вземането по договор
за цесия от *** г., а прехвърлител е операторът „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД.
На *** г. ищцовата страна е депозирала в РС – Нови пазар заявление по реда на
чл.410 от ГПК против ответницата за дължими суми по така сключеното допълнително
споразумение и е образувано ч. гр. д. №*** г. Била е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №** от *** г., с която е разпоредено ответницата да заплати на
ищцовата страна сумата от 105,43 лв. - главница, 31,32 лв. - лихва от 04.05.2017 г. до
01.04.2020 г., законната лихва върху главницата от *** г. до окончателното пращане и
направените разноски. Ответницата е подала възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение, като се е позовала на погасяване на вземанията по давност, както за главница,
така и за претендираната мораторна лихва. Затова на ищцовото дружество са били дадени
указания да предяви установителна претенция.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по
делото доказателства. На база на тях съдът приема, че исковите претенции са основателни и
доказани. Безспорен е факта на договорите между ответницата и „БТК“ ЕАД. Безспорно е
също, че вземането към ответницата е било прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на
„С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие от последното дружество на настоящото ищцово
дружедство. Относно уведомяването на ответницата за извършената цесия, по делото е
видно от представеното уведомление, че до ответницата е било изготвено писмено
уведомление, като няма данни да е получено от нея. Съгласно трайно установената съдебна
практика, обаче цесиите следва да се счетат за надлежно съобщени на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В случая
3
уведомлението е направено от ищцовата страна, като пълномощник на продавача на
вземането, но това не съставлява пречка, тъй като предишният кредитор има право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник и това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Ответницата в отговора си е заявила, че исковете са основателни, т.е. същата
признава предявените вземания, включително и по размер. По заповедното производство тя
е направила възражение за погасаване на задълженията по давност, но е видно, че
впоследствие в отговора по исковата молба такова възражение не заявено или поддържано.
Предвид това следва да се приеме, че възражението за давност е оттеглено от ответницата и
не се поддържа. Затова съдът счита, че не дължи произнасяне по него, доколкото съдът няма
задължение да се произнася служебно по настъпването на погасителна давност за
вземанията.
Предвид гореизложеното съдът намира за основателни и доказани претенциите на
ищцовата страна за сумите от 105, 43 лв. - главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и мораторна лихва от 31,22 лева за периода от 04.05.2017 г. до
01.04.2020 г., и счита, че същите следва да бъдат уважени.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за прекомерност
на исканото ***катско възнаграждение. Съдът счита искането за основателно. Съгласно чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните ***катски възнаграждения, при интерес до 1000
лв. ***катското възнаграждение е в минимален размер от 300 лв. за една инстанция. В
настоящия случай договореното и заплатено ***катско възнаграждение в заповедното
производство 180 лв., а договореното и платено възнаграждение в установителното
производство е в размер на 360 лв. Предвид не особено голямата фактическа и правна
сложност на делото съдът счита, че ***катското възнаграждение в установителното
производство следва да е в размер на 300 лв. и са налице условията на чл.78, ал.5 от ГПК за
намаляване на разноските за ***катско възнаграждение. Предвид това ответницата следва да
заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски, които
възлизат на 25 лева – заплатена държавна такса и 180 лв. – ***катско възнаграждение. Тя
следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело, а
именно общо направени разноски в размер на 325 лв., включващи 25 лв. внесена държавна
такса и 300 лв. заплатено ***катско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н.С.М. с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш.,
ул. *** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
4
– гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. и
пълномощник по делото *** В.Г. от *АК, съд. адрес:гр. София, бул. “България“ №81, вх.В,
ет.8, ап.22, СУМАТА 105, 43 лв. (сто и пет лева и четиридесет и три ст. ) - главница за
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от *** г. и мораторна лихва
от 31,22 лева (тридесет и един лев и двадесет и две ст.) - за периода от 04.05.2017 г. до
01.04.2020 г.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на дължимите от Н.С.М. с ЕГН
********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, район Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8,
представлявано от Ю.Б.Ц. и пълномощник по делото *** В.Г. от *АК, съд. адрес:гр. София,
бул. “България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22, разноски по делото, представляващи заплатено
***катско възнаграждение от 360 лв. на 300 лв.
ОСЪЖДА Н.С.М., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. и пълномощник по
делото *** В.Г. от *АК, съд. адрес:гр. София, бул. “България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22,
направените разноски по ч. гр. д. №*** г. по описа на РС – Нови пазар в размер 205 лв.
(двеста и пет лева).
ОСЪЖДА Н.С.М., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ
„ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
Триадица, бул. „България“ №81, вх. В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. и пълномощник по
делото *** В.Г. от *АК, съд. адрес:гр. София, бул. “България“ №81, вх.В, ет.8, ап.22
направените разноски по настоящото дело от 325 лв. (триста двадесет и пет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5