Решение по КНАХД №340/2025 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: 1493
Дата: 10 ноември 2025 г. (в сила от 10 ноември 2025 г.)
Съдия: Мария Ботева
Дело: 20257090700340
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1493

Габрово, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - I тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ГАЛИН КОСЕВ
Членове: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
МАРИЯ БОТЕВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОТЕВА канд № 20257090600340 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, чл. 10 и сл. от Закона за пътищата /ЗП/ и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионалната дирекция по горите – гр. Велико Търново, чрез юрк. К., против решение № 105/15.07.2025 г. по АНД № 379/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено наказателно постановление № ********** от 05.09.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на И. С. Т., [ЕГН], гр. Габрово, е наложена глоба в размер 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. С касационната жалба подробно са развити оплаквания за недопустимост на съдебния акт досежно срочността на подаването на жалбата пред районния съд, както и за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като постановен при съществени нарушение в съдопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка с оглед събраните писмени и гласни доказателства, както и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон досежно чл. 36, ал. 1, т. 7 и чл. 53, ал. 2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните. Моли съда да обезсили оспорения съдебен акт, алтернативно да отмени същия и да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за две съдебни инстанции, при условията на евентуланост прави възражение за прекомерност. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна – И. С. Т. от гр. Габрово, лично и чрез упълномощен адв. Н., с отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Административен съд Габрово, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК, и съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, взе предвид ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, приема, че касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в производството пред РС, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество - касационната жалба е основателна.

Производството пред Районен съд Габрово е образувано по жалба на И. С. Т.от гр. Габрово против наказателно постановление № ********** от 05.09.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на лицето е наложена глоба в размер 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ вр. чл. 36, ал. 1, т. 7 и чл. 53, ал.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите /Наредбата/ и чл. 53 ЗАНН.

За да отмени оспорени акт, съдът е приел, че при неговото издаване е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като още при започването на административно наказателното производство със съставянето на акта било допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на пълно, точно и ясно описание на констатираното нарушение и нарушените законови норми, което не било санирано и в последствие с издаването на НП. Според състава на РС описанието на нарушението и на приложимата законова норма били неясно формулирани, което било абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление и не следвало да се обсъждат въпросите касаещи по същество наличието или не на извършване на административно нарушение, които следвало да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. С тези мотиви съдът е отменил оспореното наказателно постановление и е присъдил разноски.

Настоящият касационен съдебен състав на АС Габрово, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, по арг. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН и чл. 348, ал. 1 НПК, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

Решението е валидно, но постановено при опорочена процедура по сезирането на първоинстанционния съд относно допустимостта на жалбата Т., респ. на съдебното производство. При осъществения контрол в рамките на предмета на касационната проверка, съдът установи, че на л. 53 от делото на РС е налична разписка относно получаването на препис на процесния акт, наказателно постановление № ********** от 05.09.2024 г. и покана за доброволно изпълнение, от Т. посредством връчване на същия от служители на РУ Габрово на осн. Споразумение за сътрудничество и взаимодействие между МВР и МЗХГ от 2018 г. На разписката, с дата 20.03.2025 г., е отбелязано, че получателят е отказал да получи препис, което е удостоверено по надлежния ред от служител П. Н. и свидетел Д. Д. – направена е бележка за отказа, посочени са данни за служителите, поставили са подписите си и са написали датата на връчването, която не е оспорена. Основателни са доводите в касационната жалба, че в случая е приложима и е изпълнена хипотезата на чл. 180, ал. 4 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, а именно, че ако получателят не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. Разпоредбата на чл. 58 ЗАНН също предвижда връчване на НП срещу подпис, но не съдържа правило за връчване в хипотеза на отказ на нарушителя да получи НП, поради което отново се явява приложим чл. 84 ЗАНН. С оглед изпълнената процедура по редовно връчване на оспорения акт на 20.03.2025 г. съответно е започнал да тече законоустановения преклузивен 14-дневен срок съгл. чл. 59, ал. 2 ЗАНН за упражняване на процесуалното право на обжалване, което се е преклудирало към момента на подаване на жалбата пред РС чрез органа едва на 19.05.2025 г., с п.к. 16.05.2025 г. Необсъждането на това обстоятелство по делото, а за сметка на това бланкетното посочване, че жалбата пред районния съд е подадена в законоустановения срок, обуславя порок на оспорения съдебен акт, който е предпоставен от нередовно поради недопустимост на сезирането на съда и съответно недопустимо съдебно производство поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за сезиране на съда, а именно упражняването на процесуалното право на оспорване, подаването на допустима жалба, в законоустановения срок, като производството пред районния съд е протекло срещу влязло в сила наказателно постановления – чл. 64 ЗАНН.

От приложената в цялост преписка по издаването и връчването на наказателното постановление № ********** от 05.09.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, се установява още, че органът е предприел връчване на НП непосредствено след издаването му, като писмо от 09.09.2024 г. заедно с известието за доставянето му се е върнало като непотърсено, л. 46-47. Едва след това са предприети мерки за установяване на лицето Тодориев и връчване на документи със съдействието на РУ Габрово, л. 48-53, които именно са осъществили връчването на НП с отбелязан отказ. Следва да се отбележи, че направеният отказ за получаване, от адресат на НП в случая, за който отказ е налице удостоверяване по предвидения в закона ред и от съответните лица, не означава и не предоставя възможност на адресата за въздействие върху редовната процедура за връчване на документ, още повече за поставяне по собствена преценка на началото на срок, от който да се ползва. Напротив, с отбелязването на отказа по съответния ред е осъществена процедура на връчване, тъй като адресатът е установен по повод връчването и получаването на свързаните с него документи. Последвалото съгласно преписката връчване с отбелязана дата на известието за доставяне 09.05.2025 г., л. 54, от Т., е действие след редовното връчване по реда на чл. 180 НПК, което не предизвиква последици и анализа на неговата законосъобразност сочи, че същото е извършено от органа без основание предвид връчването на 20.03.2025 г. на същото НП и покана и всъщност може да бъде разгледано като извършено в нарушение на процесуалните правила. Извършените с това връчване действия не могат да отпочнат броене на нов срок или повторно за обжалване, за действия и процедура, които вече са изпълнени и за които са възникнали в предходен момент съответните права и последици. Подобно неспазване на административно-производствените правила или изкривеното им тълкуване и прилагане в отделни случаи, вкл. с необсъждането им в пълнота по преписката или в обстоятелствата по делото, освен че създава неравенство в процесуалните възможности на лицата, е в нарушение и на принципите на служебното начало, бързина и процесуална икономия.

По тези съображения, касационният съдебен състав приема, че оспореният акт на Районен съд Габрово следва да бъде обезсилен, арг. вкл. по т. 2 от ТП № 3/28.04.2023 г. по т. д. № 5/2022 г. на ВКС, ОСНК, и ВАС, ОСС на Първа и Втора колегия, съответно да бъде оставена без разглеждане жалбата на Тодориев срещу НП, а производството по делото пред РС Габрово следва да бъде прекратено.

За изчерпателност на мотивите и с оглед касационните оплаквания, с които е сезиран, съдът приема за основателни и доводите в касационната жалба относно наличието на съществени нарушение на съдопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка с оглед събраните писмени и гласни доказателства, както и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон досежно чл. 36, ал. 1, т. 7 и чл. 53, ал.2 от Наредба № 8/2011г. за сечите в горите. Решаващият съд правилно е посочил, че индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка досежно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност и съответно на нейното съдържание, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на административните нарушения и налагането на административни наказания. Неправилно обаче съдът не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и тълкуването и прилагането на посочените в НП основания за издаването му за нарушение законови и подзаконови разпоредби и наложеното наказание.

По делото не се е спорило, че на 08.02.2024 г. свидетелите В. Ц., Т. Г., Ц. С., служители на РДГ Велико Търново, в присъствието на свидетеля К. К., служител към месец февруари 2024 г. в ТП ДГС Габрово, са извършили проверка на място в [имот номер], попадащ в отдел 295, подотдел „л“, землище Габрово, община Габрово – частна горска територия. В хода на проверката установили, че на 01.08.2023 г. И. Т. изготвил технологичен план за добив на дървесина, като в т. III „Технологични указания“, 5. „Изграждане и ремонт на временни извозни горски пътища“, 5.1. „Тракторни“, предвидил просветляване на съществуващите извозни пътища от опасно надвиснали дървата, което представлявало техническа сеч по смисъла на чл. 36, ал.1, т.7 от Наредба № 8/20211 г. за сечите в горите, и било в нарушение на одобрената горскостопанска програма за имота, утвърдена със Заповед № РД08-411/14.07.2023 г. на директора на РДГ Велико Търново за провеждане на възобновителна сеч, осеменителна фаза на краткосрочно-постепенна сеч с интензивност 30%. За констатациите в хода на проверката бил изготвен Констативен протокол от 09.02.2024 г., съставен е АУАН на 05.03.2024 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление № ********** от 05.09.2024 г. от директора на РДГ Велико Търново, с което на И. С. Т., лесовъд на частна практика, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ вр. чл. 53, ал. 2 и чл. 36, ал. 1, т.7 Наредба № 8 от 11.08.2011г. за сечите в горите е наложено административно наказание глоба в размер 300 лева, отново осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ. Тази фактическа обстановка сочи точно, ясно и пълно констатираното нарушение и нарушените законови норми, съгласно които просветляването на трайни горски пътища представлява техническа сеч по смисъла на чл. 36, ал.1, т.7 Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, която е недопустимо да бъде предвидена за извършване в технологичен план за добив на дървесина. Тъкмо позоваването в цялост на разпоредбата чл. 53, ал. 2 от Наредбата, уреждаща реквизитите на технологичния план – определените дейности, за които се предвижда и може да се извършват, per argumentum a contrario и индуктивно, позволява да се направи извода, че в нито една от изброените дейности не е предвидено залагането на техническа сеч в технологичен план, още повече касателно временни горски пътища, каквито са извозните пътища. С глед изложеното, настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила предвид неправилното тълкуване на нарушените разпореди на подзаконовия акт и решението би следвало да се отмени на това основание, а касационната инстанция да реши делото по същество.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН касационният жалбоподател следва да заплати на ответника директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново сторените за производството разноски за две инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер по 130 лв. на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Габрово, Първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 105/15.07.2025 г. по АНД № 379/2025 г. по описа на Районен съд Габрово, с което е отменено наказателно постановление № **********/05.09.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на И. С. Т., [ЕГН], гр. Габрово, е наложена глоба в размер 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на И. С. Т., [ЕГН], гр. Габрово, против наказателно постановление № **********/05.09.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по дело № 379/2025 г. на Районен съд Габрово.

ОСЪЖДА И. С. Т. от гр. Габрово, [ЕГН], да заплати сумата 260 /двеста и шестдесет/ лева на Изпълнителна агенция по горите, гр. София, [ЕИК], представляваща разноски по делото за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: