№ 2212
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110107344 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на ответника, обективирана в оттеглена Въззивна жалба вх.
№266597/2023 г. по описа на СРС, като същата изрично се поддържа с уточнение от
14.11.2023 г. Наведени са оплаквания за неправилно определяне на съдебните разноски,
съобразно уважената и отхвърлена част, в т.ч. присъждането им по компенсация.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не взима становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, прецени доказателствата по
делото и съобразно закона, намира следното:
Съдът не констатира основание да ревизира своята преценка, съобразно изложеното в
мотивите на съдебното решение за отговорността на страните за съдебните разноски, а
именно, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има право на съдебни
разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищцовото
дружество, съразмерно на уважената част от исковете, има право на съдебни разноски за
сумата общо 380,61 лева за платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица и
юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от
Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП. Ответникът е сторил разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящото и заповедно производство. По възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца съдът намира, с оглед на защитавания материален интерес,
предвиденото в чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ, очакваните процесуални действия, които е
необходимо да извърши адвоката, във вр. фактическа и правна сложност на спора, че
платените 600 лв. за правна помощ за исковото производство не са съответни и следва да се
определи разноската в размер 510,00 лв. Пред заповедния съд платеното възнаграждение на
адвокат от 400 лв. е прекомерно, доколкото следва да се определи при условията на чл. чл. 6,
т. 5 от НМРАВ, във вр. пар. 1 от НМРАВ, поради което съдът счита за разумна разноска
сумата 200 лв. Ето защо ответникът има право на съдебни разноски, съразмерно на
отхвърлената част, за сумата общо 220,18 лв. По компенсация в полза на ищеца е пресъдена
сумата 160,43 лв. Видно от Молба вх. №306655/31.10.2023 г., с която се оттегля въззивната
жалба, ответникът поддържа, че е погасил всички пресъдени със съдебното решение суми, в
т.ч. и съдебните разноски. При това положение, съдът приема, че същият признава, че
дължи по размер, определен от съда.
1
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 от ГПК, обективирана във Въззивна жалба вх.
№266597/2023 г. по описа на СРС.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2