Решение по КНАХД №1473/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В. П. П. от [населено място], [улица], чрез адвокат А. Ч., и съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, офис 1, е оспорил решение №546/03.07.2024 г., постановено по АНД № 2046/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш серия К, №7607172, издаден от ОДМВР Бургас, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с ч.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора В. П. е наложено наказание „глоба“, в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Според касатора електронният фиш е незаконосъобразен. Издаден е в нарушение на процесуалните правила и при липса на основание поради липса на установяване на нарушение. Твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, неправилна преценка на фактическата обстановка, което го прави необосновано. Счита, че съдът е изложил бланкетни мотиви, които не почиват на действителната конкретна фактическа обстановка и на събраните доказателства. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменен електронният фиш. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище неговият процесуален представител е заявил, че поддържа касационната жалба. Счита обжалваното решение на Районен съд Бургас за неправилно, а електронният фиш – за незаконосъобразен. Иска касационната жалба да бъде уважена. Претендира разноски по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Областна дирекция на МВР Бургас, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Прокуратурата прокурор А. Ч., счита, че обжалваното решение на Районен съд Бургас е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 09.06.2023г., в 09:48 часа, по ПП І-9, км 233+300, в посока от пътен възел „Сарафово“ към пътен възел „С.“ се е движил лек автомобил „АУДИ А6“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. П. П., със скорост 126 км/ч, установена с АТСС, при допустима максимална скорост в този участък 80 км/ч, установена с пътен знак В26. Изрично е посочено, че мястото на констатиране на нарушението е в населено място.

Отговорността е ангажирана на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.

Районният съд в обжалваното решение е приел, че атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона форма, при спазване на регламентирания процесуален ред. Съдържа всички изискуеми реквизити. В него изчерпателно са пресъздадени елементите на нарушението, като е посочено въведеното ограничение на скоростта, видът на пътния знак, реално констатираната скорост, с която се е движил автомобилът и конкретната величина на превишаването на скоростта. Посочено е и точното място на извършване на нарушението.

Съдът подробно е описал спазването на процедурата по издаването на електронния фиш. Приел е, че от представеното веществено доказателство – снимка № 0156356, се установява конкретното превишаване на скоростта и лекият автомобил, с който се извършва това. Съдът е приел, че в електронния фиш правилно е посочена нарушената материална норма. Обсъдил е подробно фактите, които конкретно са установени в случая, съпоставяйки ги с тази нормативна регламентация. Обсъдил е отсъствието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Анализирал е и приложението на санкционната норма на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП и е направил извод, че обжалваният електронен фиш е законосъобразно издаден.

В настоящото касационно производство във връзка с множеството възражения, изложени в касационната жалба, относно наличието на ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26 на мястото, където е констатирано нарушението, както и относно обстоятелството дали нарушението е извършено именно с автомобила, който се сочи в електронния фиш. Съдебният състав служебно инициира събирането на доказателства, допустими в касационното производство, като изиска от ответния орган да представи 4 бр. снимки, направени от АТСС №120СС68 по време на установяване на нарушението, описано в процесния електронен фиш, изготвени през няколко секунди, на които ясно да личи регистрационният номер на автомобила. Освен това съдът изиска от директора на Областно пътно управление да представи схема на пътните знаци и пътната маркировка на мястото, където е установено нарушението, а именно км 233+300 на път ПП І-9, върху която да е отбелязан пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 80 км/ч и точното му местоположение, като на пътната схема да бъде отбелязано и мястото на нарушението. Ответникът представи 5 бр. снимки, които се намират по делото от л.35 до л.39, изготвени от въпросното автоматизирано техническо средство. На снимките ясно се вижда номерът на АТСС, както и поредните номера на всяка от снимките, като се започне от 0156353 и се стигне до 0156357. Сред тези снимки е и представената пред районния съд снимка № 0156356. На всички снимки достатъчно ясно се вижда регистрационният номер на автомобила, както и марката му „АУДИ“. На всяка снимка е посочена точната локация, на която е изготвена снимката, т.е. където е заснет автомобилът, датата и часът на заснемане.

По отношение на схемата на пътните знаци и тяхното точно местоположение, такава е представена на съда на л.68 и от нея се вижда, че при движение от пътен възел „Сарафово“ към пътен възел „С.“, на км 232+411 се намира знак В26, ограничаващ скоростта до 80 км/ч. След него в посока към пътен възел С. се намира мястото на нарушението, като между пътния знак и мястото на нарушението има 889 метра, в които няма кръстовище или знак, който да отменя това ограничение на скоростта. Тук следва да се посочи, че районният съд също е събрал доказателства относно наличието на пътния знак. По делото има две схеми, като схемата на л.22 от АНД № 2046/2024г. е абсолютно идентична със схемата, събрана от настоящия съдебен състав, единствената разлика е, че на схемата, събрана като доказателство от районния съд, не е отбелязано точното място на нарушението, спрямо мястото, на което е поставен пътният знак.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Неоснователно е възражението, според което АТСС, с което е констатирано нарушението, не е разпознало регистрационния номер на автомобила, описан в електронния фиш. Тези изводи касаторът е направил въз основа на снимката, представена на л. 11 от АНД №2046/2024 г. На тази снимка действително регистрационният номер е размазан и не може с точност да се определи дали той е същият, като описаният в електронния фиш. Затова настоящият съдебен състав изиска четири-пет последователни кадъра, които са направени от АТСС при констатиране на нарушението. На всички тези кадри регистрационният номер се вижда и той напълно съвпада с регистрационния номер на автомобила, посочен в електронния фиш. Тук следва да се отбележи, че между представените пред настоящата инстанция снимки се намира и кадърът, който е представен пред районния съд, но с различна резолюция и затова на снимката, представена на л.38 от настоящото дело, регистрационният номер е ясно видим, за разлика от същата снимка, представена пред районния съд.

Настоящият съдебен състав счита, че с тези доказателства не е установен нов факт. Тъй като районният съд е приел в мотивите на своето решение, че с автоматизираното техническо средство е установено нарушение, изразяващо се в превишаване на регламентираната с пътен знак пределно допустима скорост, което е извършено именно с автомобил с рег. № [рег. номер]. Със събраните от настоящия съдебен състав доказателства този факт се потвърждава, а не се установява нов факт. По тези съображения съдът счита възражението на касатора, че автоматизираното техническо средство не е разпознало и не е заснело автомобил с регистрационен № [рег. номер] за неоснователно.

Неоснователни са възраженията, касаещи компетентността на органа, издал електронния фиш, както и липсата на дата на издаването му. От регламентираната в чл.189, ал.4 от ЗДвП процедура става ясно, че в електронният фиш се посочва само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, но не и конкретен орган. В случая мястото на нарушението е в [населено място] и съответната териториалната структура на Министерството на вътрешните работи е ОДМВР Бургас, която е посочена в оспорения електронен фиш.

Относно липсата на дата на издаване - както правилно е посочил касаторът, такава дата няма, защото това не е реквизит на електронния фиш във вида му, утвърден от министъра на вътрешните работи, каквото е изискването на законовата норма – чл.189, ал.4 от ЗДвП. Теоретичните съждения относно нуждата от посочване на такава дата се споделят от този съдебен състав, но въпреки това липсата на дата на издаване на фиша, след като такъв реквизит не е въведен, не може да обоснове незаконосъобразност на електронния фиш.

На следващо място неоснователно е възражението, касаещо данни за точното местоположение на извършеното нарушение. От представената пред районния съд снимка, както и от събраните в настоящото съдебно производство доказателства, ясно се виждат посочените GPS координати, които установяват мястото на нарушението. Те сочат именно, че мястото на нарушението е км 233+300 на ПП І-9. Обстоятелството, че в електронния фиш мястото на нарушението е индивидуализирано по този начин, не обосновава извод за неправилно определяне на местоположението на автомобила. Описването на мястото на нарушението по такъв начин помага да се прецени къде се е намирал автомобилът спрямо знака, ограничаващ скоростта.

На следващо място, неоснователно е възражението на касатора относно протокола, съставен по образец към Приложение № 1 относно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Касаторът твърди, че протоколът е съставен на 12.06.2023 г., а нарушението е извършено и установено на 09.06.2023 г. Така твърдените факти са интерпретирани превратно. 12.06.2023 г. е датата на приемане на протокола. На него обаче ясно е посочено, че датата, на която е използвано автоматизираното техническо средство, е именно 09.06.2023г. и то се е намирало на км 233+300 на ПП І-9. Протоколът е в изискуемия и утвърден от наредбата образец и са попълнени всички негови реквизити.

Неоснователно е възражението, касаещо надлежното връчване на електронния фиш. Обратно на твърденията в касационната жалба, връчването на електронния фиш има значение за упражняване на правото на защита. В конкретния случай това право на защита е надлежно реализирано. Затова дори да е допуснато нарушение при връчването на електронния фиш, то не е могло да се отрази по такъв начин, че да доведе до незаконосъобразност на самия фиш.

Неоснователно е възражението относно описанието на нарушението в електронния фиш. Електронният фиш, издаден по утвърден образец, съдържа стандартни реквизити, в които са посочени всички елементи от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора. Самото възражение в касационната жалба, ясно посочва, че в електронния фиш се съдържа дата и място на нарушението, стойности на разрешена и установена скорост и конкретното превишаване на скоростта, но въпреки това твърди, че не са посочени обстоятелства касателно нарушението. Процесното нарушение се изразява в това, че описаният в електронния фиш лек автомобил се е движил на посоченото в електронния фиш място със скорост над пределно допустимата, определена със знак В26. Затова за описанието на такива нарушения е нужно освен датата и мястото на нарушението, както и автомобилът, с който е извършено, да се посочи каква е конкретната скорост, с която се движи този автомобил и каква е пределно допустимата в същия участък. Тези факти в конкретния електронен фиш ясно и несъмнено са посочени. Посочено е наличието на пътен знак В26 и че конкретното място на нарушението се намира в населено място, което има значение за квалифициране на нарушението и правилно определяне на санкционната норма.

Неоснователно е и възражението, че нарушението такова, каквото е описано в електронния фиш, не е извършено. Районният съд в обжалваното решение въз основа на събраните доказателства е приел, че нарушението е извършено, тъй като мястото му по начина, по който е описано в електронния фиш, е в участък от пътя, който е обхванат от ограничението, въведено с пътен знак В26, а именно максимална скорост 80 км/ч. Този факт се потвърди от събраните от настоящия съдебен състав доказателства, а именно схема на пътните знаци, върху която е обозначено както мястото на нарушението, така и мястото на пътния знак. От тази схема (л.68) несъмнено се установява, че изводът, направен от районния съд, е правилен. Както вече беше посочено, пътният знак В26 се намира на км 232+411 в посока от пътен възел „Сарафово“ към пътен възел „С.“, в която посока се е движил и автомобилът на касатора. 889 метра по-нататък в същата посока, а именно на км 233+300, е мястото на нарушението. В участъка между пътния знак и мястото на нарушението няма пътни знаци, които да указват край на ограниченията, нито кръстовище. Затова съдът счита, че със схемата на л.68 също не се установяват нови факти, различни от фактите, които районният съд е приел за доказани. Единствено тези факти се препотвърждават. По тези съображения и не се налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, защото липсват нови фактически установявания. Доколкото фактическите установявания, извлечени от доказателства, събрани от настоящия съдебен състав, потвърждават възприетите от районния съд като доказани факти и като счита, че районният съд не е извършил съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и правилно е приложил материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила като правилно.

Разноски от страна на ответника не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение №546/03.07.2024 г., постановено по АНД № 2046/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.