№ 384
гр. Плевен, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430106438 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.430 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от *** против Ц.
Н. П. с ЕГН **********, от ***, с която са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземания на ищеца срещу сочения ответник, за които е
била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в производството по
ч.гр.д.***
Ищецът твърди следните релевантни факти, от които произтичат
претендираните в настоящото производство права: Твърди се, че на
05.10.2017 г. между страните бил сключен Договор за кредитна карта № ***,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателя Ц. П. кредит
под формата на разрешен кредитен лимит в размер на 500 лева. На основание
Договор № *** за предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, банката
открила на името и за сметка на оправомощения държател Ц. П. картова
сметка, наричана в Договора за кредитна карта „сметка“ и му издала една
1
основна карта и по искане на оправомощения държател една или повече
допълнителни карти от вида, посочен в т.2.1. от Договора за предоставяне на
платежни услуги. Твърди се, че кредитът бил надлежно усвоен под формата
на клиентски плащания, извършвани чрез кредитна карта, обслужвана от
картова сметка ***, открита на името на кредитополучателя, съгласно т.3. от
Договора за кредитна карта. Кредитополучателят ползвал предоставения
лимит като усвоявал в рамките на Периода на клиентски плащания (ПКП) и
възстановявал ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната
погасителна вноска (МПВ) или минимално дължимата сума (МДС).
Месечният лихвен процент върху усвоената сума по раздел I от Договора за
кредитна карта бил договорен в т. 2.1. и същият възлизал в размер на 1,00 %.
Сочи се, че съгласно т.3.1.1 от Договора за кредитна карта, за период на
клиентски плащания (ПКП) се считал всеки календарен месец от първо до
последното календарно число с изключение на първия след сключването на
договора и последния при изтичане на срока му, които месеци обхващали
реални дни. Уговореният между страните период на погасяване, съгласно
т.3.1.2 от Договора бил от 1-во до 15- то число на всеки текущ месец, следващ
периода на клиентските плащания. Съгласно т.13 от Договора, минималната
погасителна вноска (МПВ) била сумата, която следвало да се осигури от
Оправомощения държател по картова и/или разплащателна сметка в
определените срокове, за да може да се ползва свободния кредитен лимит.
Според обективираното в т.3.1. от Договора минималната погасителна вноска
била в размер на 15,00 лева, увеличена с изискуеми невнесени суми от
предходни периоди и непогасени лихвени плащания. Срокът на ползване на
разрешения кредитен лимит бил до 31.10.2019 г.
Излага се, че по силата на т.6.1. от Договора за кредитна карта правото
на ползване на кредитния лимит било продължено за следващ период от
страна на Банката, чрез едностранно и автоматично подновяване, както
следва:
-към 31.10.2019г. - датата на изтичане на първоначално предвидения
краен срок били налице предпоставките на т.6.1 от Договора за кредитна
карта (кредитополучателят е бил изправна страна и не е поискал изрично
прекратяване на договора) и кредитният лимит и правото на ползването му
били подновени с нов срок от 24 месеца - до 31.10.2021 г.
2
-аналогично, при наличие на предпоставките на т.6.1. от Договора за
кредитна карта, кредитният лимит и правото на ползването му били
подновени за следващ период от 24 месеца - до 31.10.2023 г.
Твърди се, че кредитополучателят Ц. П. извършвал клиентски
плащания, съответно усвоявал предоставения кредитен лимит като правил
съответни погасявания. Това се установявало от Справка за движението по
кредитната карта за периода 05.10.2017 - 15.11.2021 г. и от справка
Информация за сметка за периода 05.10.2017 - 21.11.2022 г., приложени към
исковата молба.
Сочи се, че счетоводната система на Банката придала на кредитната
експозиция „номер на контракт“ ***, представляващ уникален номер, който
получавал съответния кредитен продукт в Банката, с който същият се
индивидуализирал в системата. При промяна/предоговаряне на условията по
кредита номерът на контракт се променял. В тази връзка се уточнява, че в
периода от отпускане на кредита до 12.08.2019 г. експозицията по кредита
била с друг номер на контракт. На 12.08.2019 г. било извършено обновяване
на банковия софтуер на ***, в резултат на което експозицията по кредита
получила нов номер на контракт (индивидуализиращ номер на кредита в
Банката), а именно ***.
Твърди се, че считано от 17.08.2021 г. кредитополучателят изпаднал в
просрочие, като в периода след това не са били заплатени, както следва:
- четири броя вноски за главница, които не били заплатени на
договорените дати за плащане или били частично погасени, в общ размер на
68,81 лева и това били вноските за главница, дължими съответно на:
17.08.2021 г., 15.09.2021 г., 15.10.2021 г. и на 15.11.2021 г.
- четири броя вноски за договорена лихва, които не били издължени на
договорените дати за плащане или съответно били частично погасени /чл. 60,
ал. 2, т. 1 от ЗКИ/ в общ размер на 21,72 лева, дължими съответно на:
17.08.2021 г., 15.09.2021 г., 15.10.2021 г. и на 15.11.2021 г.
Излага се, че съгласно т. 7.2 от Договора за кредитна карта, когато до
или на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен
размер ползваната част от кредитния лимит през предходния ПКП, той
дължал на Банката, съответно: - Лихва за целия дълг, формиран от теглене
на пари в брой, считано от датата на съответната трансакция до
3
окончателното погасяване, според обективираното в т.7.2.1 от Договора;
- Лихва върху целия дълг, формиран от безкасови плащания (през
предходния ПКП) до датата на частичното погасяване и лихва върху
непогасената част от датата на частичното погасяване до последния ден на
текущия ПКП, според т. 7.2.1 от Договора. Така начислените лихви се
добавяли към общия дълг и били дължими през следващия период на
погасяване, като върху тях не се начислявала лихва по т. 2.1 от Договора.
Сочи се, че непогасените задължения (главница и договорна лихви) за
периода 17.08.2021 г. - 15.11.2021 г. възлизали в общ размер на 90,53 лева.
Навеждат се доводи, че по аргумент от т.8.12 от Договора за кредитна
карта, ако кредитополучателят е допуснал необслужване на дълга 61 дни,
включително и след изтичане на срока на неговото предизвестие за
прекратяване, и независимо от поканите на Банката не е осигурил средства за
покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по договора
ставало предсрочно изискуемо, какъвто бил настоящият случай. Така
задължението станало предсрочно изискуемо на 20.11.2021 г.
С оглед горното и вследствие необслужване на дълга в рамките на
повече от 61 дни от страна на кредитополучателя, Банката обявила на
20.11.2021 г. остатъка от кредита за изцяло изискуем, ведно с дължимите
лихви и неустойки. На същата дата Банката отразила в счетоводната си
система трансформирането на остатъка от кредита в предсрочно изискуем.
Към момента на завеждане на делото размерът на предсрочно изискуемата
главница бил 436,16 лева.
Излага се, че дължимата договорена лихва в размер на 57,74 лева по
същността си представлявала сбор от: 1. Лихва върху редовна главница в
общ размер на 21,72 лева, начислена за периода 17.08.2021 г. -20.11.2021 г.; 2.
Лихва за просрочена главница в общ размер на 36,02 лева, начислена за
периода от 20.11.2021 г. до 23.06.2022 г.
Твърди се, че в съответствие с предвиденото в т.8.12. от Договора за
кредитна карта Банката отправила волеизявления до задълженото лице за
обявяването на целия остатък от кредита, ведно с дължимите
възнаградителни и обезщетителни лихви за предсрочно изискуем. Поканата
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез частен съдебен изпълнител.
В тази връзка били направени разноски по връчването й в размер на 72,00
4
лева.
Излага се, че след получаване на поканата, длъжникът не предприел
нито действия за погасяване на задълженията си, нито за уреждане на дълга
по друг начин, поради което кредиторът предприел реализиране на правата
си, претендирайки вземанията по реда на чл.417 от ГПК.
По подаденото заявление било образувано частно гражданско дело ***.
по описа на ***, по което била издадена Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми: - сумата от 504,97 лева,
представляваща главница; сумата от 57,74 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 17.08.2021 г. до 23.06.2022 г.; законна лихва върху
главницата, считано от 24.06.2022 г. до изплащането на сумата; сумата от
157,00 лева - разноски, на основание чл. 78 от ГПК по производството по
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, заплатено
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и възнаграждение за
връчване на покана - уведомление. Сочи се, че кредиторът получил указания
от заповедния съд за предявяване на иск за устнановяване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на решение,
с което да се признаят за установени вземанията на ищеца, произтичащи от
процесния договор, за които е издадена заповедта за изпълнение, както
следва: сумата от 504,97 лева, представляваща главница по Договора за
кредитна карта; сумата от 57,74 лева, представляващи договорна лихва за
периода от 17.08.2021 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.06.2022 г. до изплащането на сумата.
Претендират се и направените деловодни разноски.
Ищецът е предявил при условия на евентуалност осъдителен иск за
същите суми, който да бъде уважен, в случай, че съдът приеме, че
установителния иск е неоснователен, поради това, че предсрочната
изискуемост не е настъпила преди депозиране на заявлението по чл.417 от
ГПК.
Искът е приет за допустим с постановеното определение по чл.140 от
ГПК за вземанията по процесния договор, за които е издадена заповедта за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК – главница в размер на 504,97лв. и
договорна лихва в размер на 57,47лв. След влизане в сила на решението по
установителния иск, изпълнително основание е влязлата в сила заповед за
5
изпълнение, въз основа на която и с оглед допуснатото незабавно изпълнение,
е издаден на кредитора изпълнителен лист. Сумата от 72лв. не е претендирана
въз основа на документа по чл.417, т.2 от ГПК и не е присъждана, поради това
е недопустимо установяване на дължимостта й с иск по чл.422, от ГПК.
Ответникът Ц. Н. П. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК.
Ищецът *** -*** е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че на ответника Ц. Н. П. с ЕГН ********** са
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и
не се представлява от упълномощен процесуален представител в открито
съдебно заседание, за което е редовно призован. Не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както
и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което се уважи исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК и се признае за
установено съществуването на вземанията на кредитора, произтичащи от
процесния договор за кредитна карта за физически лица от 05.10.2017г., за
които се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение – главница в размер
на 504,97лв. и договорна лихва в размер на 57,47лв. за периода от
17.08.2021г. до 23.06.2022г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за адвокатско
6
възнаграждение в размер на 132лв. или общо разноски в размер на 157лв.,
които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. Не са налице
доказателства за направени в заповедното производство разноски по връчване
на покана в размер на 72лв. С оглед изхода на спора са дължими изцяло и
направените в исковото производство разноски, които са в размер на 25лв. за
държавна такса и 360лв. за адвокатско взнаграждение или общо 385лв.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
вр.чл.430 от ТЗ, че Ц. Н. П. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от
504,97 лв. – главница; сумата от 57,74 лв. – договорна лихва за периода от
17.08.2021 г. до 23.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.06.2022 г. до изплащането на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №***. по ч.гр.д.***. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц. Н. П. с ЕГН
**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, сумата от 157лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 385лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7