РЕШЕНИЕ
№148/30.10.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното АНД № 170/2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Х.А.Х., ЕГН: ********** ***
срещу Наказателно постановление № 17-0253-000951, издадено на 20.02.2018 г. от
Началника на РУП към ОДМВР Варна, РУ Девня, с което на въззивника
за нарушение по чл. 44 ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение
по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като моли за неговата отмяна, заявявайки, че е
пенсионер и няма как да плати наложените му глоби. В с.з. въззивникът
участва лично, като твърди, че не е допуснал нарушението, за което е
санкциониран и няма вина за настъпилото ПТП. Заявява, че не е навлизал в
насрещното платно за движение, а напротив – ремаркето на товарния автомобил е
навлязло в неговото платно, при което е закачило автомобила му и му е причинил
сериозни материални щети, след което автомобила е бил бракуван. В подкрепа на
твърденията си ангажира гласни и писмени доказателства.
Въззиваемата страна –
РУ - Девня, редовно призована, не се представлява и не ангажира становище по
жалбата.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призована, не изпраща представител и становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 08.11.2017 г. в около 17, 30
часа въззивникът се движел по път трети клас №2702 в
посока от гр. С. към гр. В. ., обл. Варна с лекия си
автомобил марка „***“ с рег. № В *** СС, който управлявал лично. В автомобила
до него пътувала свид. П.Т.Р.. При навлизане в лек
десен завой въззивникът се засякъл с движещ се
насреща му т.а. МАН с рег. № Тх *** АН, като при
разминаването на двата автомобила ремаркето на товарния автомобил закачило
автомобила на въззивника, вследствие на което му
причинило деформации по предната и странична лява част. След подаден сигнал за
настъпилото ПТП, на място пристигнал автопатрулен
екип в състав свидетелите А.П. С. и и
М.Д.Д., които след разговор с двамата водачи, преценили, че виновен за
настъпилото ПТП е въззивника. При извършената проверка той не представил на
контролните органи и контролен талон към СУМПС, поради което му бил съставен
АУАН за допуснати нарушения по чл. 44 ал. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Актът
бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. В законоустановения срок възражения срещу акта пред
административно–наказващия орган не постъпили. Възприемайки изцяло фактическите
констатации, описани в акта и правната квалификация на нарушенията, наказващият
орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно
постановление.
Горната фактическа
обстановка съдът приема
за установена въз основа на
показанията на свидетелите очевидци на настъпилото ПТП,
които бяха разпитани по почин на съда. Свид. Е.М. –
втория участник в настъпилото ПТП твърди, че се е движел с товарния автомобил
плътно вдясно, като при разминаването му с въззивника
управлявания от последния автомобил е навлязъл в насрещното платно за движение,
вследствие на което е настъпило съприкосновението между двата автомобила. Този
свидетел, като участник в ПТП безспорно е заинтересован от изхода на делото. Свид. Р. напълно подкрепя твърденията на въззивника, че не е навлизал в насрещното платно за
движение, че удара е настъпил в тяхното платно, като ремаркето на товарния
автомобил е закачил автомобила на въззивника при
разминаването им. Останалите свидетели по делото –
двамата полицейски служители са пристигнали на место доста по – късно и не
установяват факти от значение за причините за настъпването на ПТП. С оглед на
така противоречивите по делото
доказателства за съдът остава неизяснена по безспорен и категоричен непосредствената
причина за настъпването на ПТП, което е възможно да настъпи и по двата описвани
механизма.
При така
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно
наказващия орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен
с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-952/20.07.2017 г. на
Министъра
на ВР.
Относно процесуалната законосъобразност на
обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно
постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за
отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират
правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се
ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление:
С обжалваното наказателно
постановление въззивникът е санкциониран за нарушение
на нормата на чл. 44 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при разминаване
водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да
осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.
Наличните по делото доказателства не сочат на безспорна установеност за това,
че въззивникът не е осигурил такова странично
разстояние, което да е достатъчно, за да се размине безопасно с движещото се
насреща МПС. Подобни твърдения се съдържат единствено и само в показанията на
другия участник в ПТП, които съдът не може да кредитира безрезервно предвид
безспорната му заинтересованост от изхода на делото. По делото липсват данни за
установени спирачни следи на местопроизшествието, които биха били обективно
доказателство за местоположението на ППС на пътното платно. Единствено въз
основа на твърденията на другия участник в ПТП съдът не може да приеме за
доказан по несъмнен начин виновно поведение на въззивника.
Още повече, че в подкрепа на твърденията му са показанията на един свидетел, за
когото няма данни за заинтересованост от изхода на процеса. Административното
обвинение срещу въззивника се гради на предположение,
тъй като напълно възможно е ПТП да е настъпило по описвания от него начин –
„закачане“ с ремаркето на т.а. при разминаване на завой, при което той не е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди удара, нито да го избегне. В тази му част наказателното постановление
се явява незаконосъобразно и неправилно, тъй като нарушението по чл. 44 ал. 1
от ЗДвП не е доказано по безспорен и категоричен начин.
В останалата му част – по пункт 2
наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, в тази му
част същото не се и оспорва от въззивника.
Нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е безспорно
установено, ясно и точно описано и правилно квалифицирано както в АУАН така и в
НП, санкцията е наложена във фиксиран от законодателя размер, поради което и в
тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 17-0253-000951, издадено на 20.02.2018
г. от Началника на РУП към ОДМВР Варна, РУ Девня, в частта му, с която на
Х.А.Х., ЕГН: ********** *** за нарушение по чл. 44 ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 2 вр.
ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0253-000951, издадено на
20.02.2018 г. от Началника на РУП към ОДМВР Варна, РУ Девня, в останалата му
част - с която на Х.А.Х., ЕГН: ********** *** и за нарушение по чл. 100 ал. 1
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен
срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :