РЕШЕНИЕ
№550/14.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Невена Владимирова….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №495 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.М., гражданка на А., подадена лично и със съгласието на майка ѝ Ф.Б., с посочен по делото съдебен адрес:***, Български хелзински комитет – бежанци, срещу Решение №1336/20.05.2020г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението се оспорва с оплаквания за незаконосъобразност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушени били съответно чл.8 и чл.9, както и чл.75, ал.3 от ЗУБ. Сочи се, че приетите от административния орган за ирелевантни обстоятелства на посегателства върху жалбоподателката от страна на баща ѝ били в противоречие с дефинициите в ЗУБ. Счита се, че същите представлявали системно домашно и сексуално насилие, което от своя страна било насилие, основано на пола, което попадало в хипотезата на чл.8, ал.5, т.6 от ЗУБ. Действията срещу оспорващата и майка ѝ се извършвали от недържавен агент на преследване по смисъла на чл.8, ал.3, т.3 от ЗУБ, поради принадлежността им именно към определена социална група с обединяващ признак – полова принадлежност. Това преследване можело да бъде продължително и безнаказано, именно защото държавата не желаела или не можела да му противодейства. В тази връзка, административният орган следвало да изследва ситуацията със защитата на жените и момичетата в А. от домашно и сексуално насилие, за да можело да се прецени дали доводите на жалбоподателката да не се обърне за помощ за полицията били основателни. Пълно недоумение будел изводът на административния орган, че имало множество неправителствени организации в А., ангажирани в правата на жените. Напълно произволни били заключенията му за способността и желанието на полицейските органи да защитят жалбоподателката, ако тя решила да подаде жалба срещу баща си. С оглед данните за заплахи за убийство от страна на бащата, странно било как органът очаквал оспорващата да подаде и поддържа обвинения в сексуални посегателства, без да се страхува от постоянен натиск да прекрати делото, което по А.ския закон можело да стане само с една декларация. Подходът на административния орган в случая противоречал на Методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището, която изисквала цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут, което било свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и качествено отношение. Цитира се информация от доклади от 2017 и 2019г. на неправителствената организация Хюман Райтс Уоч, според които ефективна защита от лица като бащата на оспорващата не била налице в А.. Моли се за отмяна на решението.
Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че обжалваното решение за законосъобразно и обосновано, а подадената срещу него жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец под вх.№105450-3330 от 17.12.2019г., лицата С. М. и Ф.Б. от А. са поискали закрила в Република България. На 18.12.2019г. в РПЦ – Харманли е подадена молба, заведена под вх.№1426/18.12.2019г., заведена в ДАБ под рег.№УП-15413/18.12.2019г., с която М.С. от А. е поискала лично закрила от Република България.
Търсещата закрила е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-15413/18.12.2019г. като М.С., гражданство А., етническа принадлежност – ***, родена на ***г. в гр.***а в А., с постоянен адрес:*** р., религия – ***, образование – ***, с адрес в Република България: гр.Х., с документ за самоличност – Национален паспорт сер. Р №***, издаден от А. на 23.02.2018г., валиден до 22.02.2023г. и Карта за самоличност ***, издадена от А. на 10.03.2018г. и валидна до 09.03.2023г. В регистрационния лист са посочени имената на майката на жалбоподателката – Б.Ф., както и тези на баща ѝ – А. М..
Във връзка с подадената молба за закрила с писмо с рег. №УП 15413/19.12.2019г. на ДАБ Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище. В отговор с писмо с рег. № М-407/23.01.2020г. (рег. № УП-15413/29.01.2020г. на ДАБ при МС) Директорът на специализирана дирекция „М“ - ДАНС дал становище, че дирекцията не възразява по отношение на М.С. да бъде предоставена закрила в Република България, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С писмо рег.№УП-15413/19.12.2019г., Директорът на РПЦ - Харманли е уведомил за настаняването В РПЦ на непълнолетната чужденка и за датата на насроченото с нея интервю Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.Харманли.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-221/23.12.2019г., Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли определил социален работник от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли, който да присъства при провеждане на интервюто с детето М.С..
Във връзка с горното, в хода на административното производство е представен Социален доклад от 10.01.2020г. за детето М.С. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, рег.№ УП-15413/13.01.2020г. на ДАБ.
С писмо рег.№ УП0-15413/19.12.2019г., на Директора на РПЦ – Харманли, на основание чл.25, ал.2 от ЗУБ, кметът на община Харманли е уведомен за настаняването в РПЦ на непълнолетното лице и за необходимостта от назначаване на неин представител.
На 01.02.2020г., със Заповед №РД-2/02.01.2020г. на кмета на община Харманли Б.Ф. – майка и законен представител на непълнолетната М.С. е била назначена за неин представител с правомощията по чл.25, ал.3 от ЗУБ.
С М.С. са били произведени две интервюта – на 08.01.2020г. и 28.01.2020г., заведени в ДАБ под рег.№ УП-15413/08.01.2020г. и рег.№15413/28.01.2020г. При първото заявила, че напуснала А. през август 2019г., легално, като заминала за Турция, където отседнала за четири месеца в гр.Истанбул. На 10.12.2019г. пристигнала в България с автобус. След като показала паспорта си при гранична проверка се оказало, че визата ѝ не била валидна, при което били задържани от полицията, заедно с майка ѝ. Споделила, че не била арестувана или осъждана в държавата си произход, нямала проблеми заради етноса и религията си, не членувала в политическа партия или организация, нямала проблеми с официалната власт в страната си. Заявила, че получавала заплахи от страна на баща си, който казал, че ако не се омъжи за човека, за който той е решил, щял да убие нея и майка ѝ. Оказвал ѝ и насилие, случвало се да ѝ удря шамар, когато му отказвала близост. Иначе, не била задържана или арестувана, срещу нея и близките ѝ не било водено съдебно дело. Посочила, че основната причина с майка ѝ да напуснат А. бил именно баща ѝ. Майка ѝ била подложена на постоянен тормоз от бащата, често я биел. Насилието било постоянно и това била причината да се разведат през 2018г. М.С. споделила още, че по време на съвместния ѝ живот с майка ѝ и баща ѝ, той се опитвал да я насилва. Например правил опити да влезе с нея в банята, като искал да ѝ помага да се изкъпе, поради което се принуждавала да заключва вратата. Случвало се да сяда до нея и да ѝ гали краката. Когато се опитвала да го отблъсне, той ѝ удрял шамари ѝ и казвал да мълчи. Не се било стигнало до сексуално насилие, но целта му била точно това. Заради всичко това преживяла психично разстройство. Спомняла си преживяното и се страхувала да не се повтори. След развода, родителските права били присъдени на майка ѝ, като баща ѝ дори издръжка не плащал. Искал само да я взима при него след училище, въпреки че съдът му определил да я вижда веднъж седмично. Освен това, баща ѝ искал насила да я омъжи за по-възрастен от нея човек, а тя била малка и не била съгласна. Майка ѝ също не била съгласна и затова заедно решили да напуснат А. и да заминат за страна, в която да намерят спокойствие. Заявила още, че не търсели помощ от полицията, защото тя въобще не се намесвала в семейни проблеми. Не търсили помощ и от организация, защитаваща правата на жените, жертви на домашно насилие в А..
В хода на второто интервю, М.С. изложила пред интервюиращия орган същите обстоятелства по отношение действията на баща ѝ спрямо нея. Добавила, че той не спазвал определеното от съда ограничение да я вижда само веднъж седмично. След като му казала, че не иска да се омъжи за предложения от баща ѝ по-възрастен от нея човек, той заплашил нея и майка ѝ с убийство. Всичко това започнало, когато била на десет години. Често баща ѝ правил опити да я насили. Влизал в стаята и я гледал как си сменя бельото, пипал я по тялото, а когато му казвала, че ще се оплаче на майка си я биел. В следствие на тези преживявания в момента имала психически проблеми. Търпяла насилието, защото нямала избор. Не знаела дали в А. имало организации, защитаващи жените, жертви на домашно насилие. Не се обърнала към такава организация, защото не считала, че ще ѝ помогне. Посочила, че домашното насилие чето се срещало в А.. Заплахата с убийство се случила малко преди да напуснат А.. Приела я сериозно, тъй като била отправена лично към нея, изпитала страх за живота си. Не се опитали да се преместят да живеят в друг град в А., защото баща ѝ щял да ги намери. Споделила, че ако се върне в страната си и не се омъжи за човека, който ѝ бил предложен от баща ѝ, щяла да бъде убита.
С Решение № 1336/20.05.2020г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.С.. На 08.06.2020г. срещу подпис решението било връчено на жалбоподателката и законния ѝ представител, като оспорващата е била запозната с неговото съдържание на език, който владее и това било удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е подадена на 15.06.2020г.
В хода на съдебното производство, Директорът
на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Харманли, във връзка с указание на съда да бъде предоставен
социален доклад по делото, е изпратил писмо вх.№4535/11.08.2020г. (пощ. кл. от 07.08.2020г.), с
което уведомява съда, че с оглед проучването на страните е било изпратено писмо
до РПЦ – Харманли. В отговор, оттам са посочили, че към настоящия момент лицата
не се намирали на територията на центъра.
По делото е представена Докладна записка №526/15.07.2020г. , видно от която , считано от 13.07.2020г. М.С. и Б.Ф. са в неизвестност.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения защо приема, че на непълнолетната чужденката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателката данни в бежанската ѝ история, така и обстановката в страната ѝ на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на търсещата закрила да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а твърденията в тази насока се явяват неоснователни. В хода на производството, пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с жалбоподателката са били проведени две интервюта, отразени в нарочен протокол, като същите са провеждани в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещата закрила като разбираем и владян от нея. Налице са и данни, че съдържанието на протоколите е прочетено на интервюираната в присъствието на преводача, на разбираемия за нея език.
Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата за предоставяне на международна закрила на непълнолетната жалбоподателка, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа, което сочи, че същото е взето предвид, а и с него не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това.
Не се установява нарушение от категорията на съществените и относно процедурните изисквания на Закона за закрила на детето. При провеждане на интервюто с чужденката е взел участие определен от Директора на Дирекция „Социално подпомагане - Харманли социален работник. В административната фаза на производството е представен и административен доклад. Спазени са изискванията на чл.25, ал.2 вр. ал.1 от ЗУБ, доколкото, видно от представените по делото доказателства, на жалбоподателката е назначен представител в лицето на майка ѝ, която също е присъствала при провеждане на интервюто. В административната фаза, непълнолетната е разполагала и с назначен адвокат, който да ѝ осъществява правна помощ, като той също е присъствал при провеждане на интервюто.
Съдът намира, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В случая правилно административният орган е преценил, че при проведените с жалбоподателката интервюта не се установява спрямо нея да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В съответствие със заявената бежанска история е изводът, че молителката не споменава да е била подложена на преследване по смисъла на ЗУБ, както и на риск от бъдещо такова. Споделените в проведеното интервю твърдения на оспорващата за това, че имала проблеми в А. по време на съжителството с баща си, докато били в брак с майка ѝ, са преценени във взаимната им връзка с останалите ѝ твърдения. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен. Този извод не се променя и от допълнително представените по делото от процесуалния представител на оспорващата писмени доказателства. Правилно е отчетено от административния орган в решението му обстоятелството, че въпреки твърденията за насилие, няма данни за търсено съдействие от полицията. В тази връзка не се споделя изложеното пред административния орган, че тази държавна структура не би обърнала внимание на битовия проблем.
Съдът намира за правилна и преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. В случая не се установява в държавата си по произход жалбоподателката да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание и нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Правилно бежанската история на кандидата е изследвана и в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
Горната хипотеза не е налице по отношение на оспорващата.
Преценката си административният орган е извършил въз основа на информацията за страната по произход, изложената в Справка вх.№МД-84/07.02.2020г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно А., като е цитирал в акта си една част от изложените в нея данни. Въз основа на справката е приел, че на цялата територия на А. не е налице въоръжен конфликт, съответно нивото на общото насилие не е изключително. Приел е също, че в конкретния случай от страна на търсещата закрила не е заявен добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота ѝ, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.
Съдът счита, че така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя е правилна. От данните от съдържащата се в административната преписка Справка вх.№МД-84/07.02.2020г., както и в допълнително представената по делото Справка вх.№МД-427/12.08.2020г., става ясно че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в А.. С оглед изложеното в справките относно положението в А. съдът приема, че ситуацията на територията на тази държава не разкрива наличие на въоръжен конфликт и безогледно насилие. Налице са региони, в които не съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства, с оглед на което тя може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там. Последното представлява основание за отказване на статут, предвид разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУБ.
Като цяло, след анализа на данните от справките, както и на информацията от други източници, съдът не счита, че обстановката в А. дава основание за прилагане на чл.8 и чл.9 от ЗУБ по отношение на оспорващата. Изложеното, както пред органа, така и в жалбата е неоснователно и не кореспондира със ситуацията в А.. Няма данни правата на жалбоподателката да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо непълнолетната и майка ѝ преследване по смисъла на ЗУБ. Освен това, от наличните по делото данни и доказателства, както и предвид настоящата политическа обстановка в А., не може да се приеме, че в тези страни има особени социални групи, подложени на репресии или преследване.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК, а подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М., гражданка на А., подадена лично и със съгласието на майка ѝ Ф.Б., срещу Решение №1336/20.05.2020г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: