РЕШЕНИЕ
№ 1439
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110203356 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.
Ю. А., против Наказателно постановление № 25-0439-000255/ 28.04.2025 г. на
Началник РУ ОД на МВР-Варна, РУ 03, с което на Т. Ю. А. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183 ал.2 т.3
пр.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание въззивната страна поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, изпраща
писмени бележки.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.02.2025 г. въззивникът управлявал лек автомобил с рег.номер В 6144
КМ в град Варна по ул. Бяла черква в посока ул. Капитан Райчо. На
кръстовището въззивникът не съобразил поведението си с наличния пътен
знак и не спрял на пътен знак "Б2" на регулирано кръстовище. Деянието било
квалифицирано като такова по чл.6 т.1. Акта бил надлежно предявен и връчен
на въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения
били подадени в законния срок.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
1
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства – показанията на св. А., както
и приложеният по административнонаказателната преписка АУАН. Преди да
приеме за установена изложеното по – горе фактическа обстановка, съдът
прецени възраженията на въззивника, че не е виновен за нарушението. Съдът
не възприема подобна позиция. Видно от показанията на св. А. -същият е
възприел лично, че въззивникът управлява автомобила и не спрял на знак
стоп, като бил спрян впоследствие. В жалбата въззивникът счита, че липсва
умисъл за извършване на нарушение. Излага фактическа обстановка, такава,
каквато е според него, като не я подкрепя с доказателства.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника
на 03 РУ при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода
на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушения по чл.6 т.1 ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съдът намира, че правилно
административнонаказващия орган е приложил материалния закон-
констатирал е нарушението по чл.6 т.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната
маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето
поведение с пътен знак Б-2. Съдът счита, че правилно АНО е наложил
наказание глоба в размер на 20 лева, като размера на глобата е посочен
императивно в нормата на чл. 183 ал.2 т.3 от ЗДП.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано
2
да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0439-000255/ 28.04.2025
г. на Началник РУ ОД на МВР-Варна, РУ 03, с което на Т. Ю. А. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева на осн. чл. 183 ал.2 т.3
пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Ю. А. да заплати на ОДМВР – Варна, направените по делото
разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3