Р Е Ш Е
Н И Е
№ 78
гр.Оряхово, 11.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова,
като разгледа докладваното от съдия Крумова гр. дело №714 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен брачен иск с правна квалификация чл.49, ал.1 от СК от
ищеца Г.П.М., ЕГН:********** *** против Д.М., род. на ***г. в Китайска Народна
Република, ЕГН:********** *** – та / „ Овча Купел „ / №3, ет.1, ап.1, за
прекратяване на сключения межД.страните граждански брак поради настъпило в него
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
В подкрепа на иска са
представени писмени и гласни доказателства.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника чрез назначения особен представител не е постъпил
писмен такъв.
В откритото съдебно заседание ищцата
поддържа предявения иск.
В
съдебно заседание особения представител на ответника заявява, че счита, че
следва да бъде прекратен бракът межД.ищцата и ответника.
Съдът,
след като обсъди наведените от страните доводи и предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касателно прекратяването на брака:
Страните
са в брачни отношения, като бракът е сключен на 25.04.2002г. в гр.София, за
което е издаден Акт №3098 от същата дата, съставен в София – 06 район, Община
Столична, София - Град.Горното е видно от представеното Удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа Акт №3098 от 25.04.2002г.,
съставен в София – 06 район, Община Столична, София - Град.
В исковата молба се
твърди, че страните са сключили граждански брак на 25.04.2002г. в гр.София, 2 –
ри район, „ Красно село „, който е първи и за двамата.Сочи се, че в началото
бракът им вървял добре, но от преди повече от 10 години отношенията межД.страните
се влошили и двамата стигнали до убеждението, че не може вече да съжителстват
заедно.Твърди се, че към момента бракът им е изпразнен от нужното съдържание, съществува
само формално, както и, че всеки от съпрузите има свой собствен живот,
необвързан от другия и не желаят да опитват каквито и да боли семейни
отношения.
Сочи се, че повече от
10-12 години са във фактическа раздяла, като ищцата се преместила да живее в
с.Крушовица, обл.Враца, а ответникът останал да живее в гр.София.
Отразено е, че от
брака няма родени деца, както и, че по време на брака страните не са
придобивали недвижими имоти, дялове в дружества, акции или каквито и да било
ценни книжа, не са регистрирали ЕТ, не са придобивали по възмезден начин в
режим на СИО МПС и нямат открити към момента общи парични влогове, което да
налага делба на имущество, а движимите вещи са поделили доброволно.
Ищцата уточнява, че
не е сменила фамилното си име и желае след прекратяване на брака то да остане
същото, а именно „ М. „, както и, че не претендира издръжка.
От показанията на свидетеля
Илиян Илиев се потвърждават изнесените в исковата молба твърдения на ищеца.
При тези
доказателства следва да се приеме, че в брака е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, основание по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, същият да бъде
прекратен.Страните са във фактическа раздяла повече от 10 години, не поддържат
контакти, а бракът им е изпразнен от нужното съдържание и съществува само
формално.Следва да се приеме, че връзката между страните е само формална и
продължаването й е в ничий интерес - нито на самите страни, нито на Обществото
като цяло.
Вината за разстройството в брака:
Съгласно чл.49, ал.3
от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.Такова искане
няма, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса за вината.
Фамилното име на съпругата след
развода:
Ищцата не е променила
фамилното си име при сключване на брака, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Разноските:
На
основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК и при този изход на делото и с оглед на
обстоятелството, че първоначалната държавна такса е внесена от ищцата, съдът определя
окончателна държавна такса от 20.00 лева, вносима от ответника, както и пет
лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, вносими по
сметка на РС – Оряхово.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника заявява, че разноските
следва да бъдат за сметка на ищцата.
Тъй като ищцата е
освободена с Определение на съда от внасяне на разноски за назначаване на
особен представител на ответника, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
Ду М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Оряхово сумата от
600.00 лева за направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение на назначения по делото особен представител.
Мотивиран от
горното,Съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД НА ОСНОВАНИЕ чл.49, ал.1 от СК и
ПРЕКРАТЯВА
сключения на 25.04.2002г. в гр.София с Акт №3098 от 25.04.2002г., съставен в
София – 06 район, Община Столична, София - Град брак между Г.П.М., ЕГН:**********
*** и ДУ М., род. на ***г. в Китайска Народна Република, ЕГН:********** *** –
та / „ Овча Купел „ / №3, ет.1, ап.1, поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА ДУ М., род. на ***г. в Китайска
Народна Република, ЕГН:********** *** – та / „ Овча Купел „ / №3, ет.1, ап.1 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Оряхово сума в размер на 620.00 лева / шестстотин и двадесет лева /, от които - окончателна
държавна такса в размер на 20.00 лева
/ двадесет лева / и 600.00 лева / шестстотин лева / за направените по делото
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на назначения по делото
особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: