№ 15027
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110166569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „С. В.“ АД против Н. А. Н. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ишцовото
дружество сумата в размер на 2142,29 Л.а, ведно със законна лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 04.06.2021 г. до окончателно погасяване
на вземането, представляваща незаплатена стойност на потребени В и К услуги по
договорна (съдебна) сметка **********, създадена към клиентски номер **********, за
имот, находящ се в гр. С., ж.к. "Л. Т.", бл., вх., ет., ап. за периода от 20.03.2012 г. до
10.02.2021 г. и сумата в размер на 1146,56 Л.а, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 20.04.2012 г. до 10.02.2021 г. за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.06.2021 г. по ч. гр. д. № 31673/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 – ми
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е налице облигационно
правоотношение по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи при публично известни общи условия. Процесуалният представител на страната
поддържа, че ответникът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот
съгласно представена по делото електронна справка от Служба по вписванията на
01.02.2006 г., като не са налице данни лицето да се е разпоредило с правото на собственост
върху вещта, поради което притежава качеството потребител на В и К услуги за процесния
период. В исковата молба са изложени твърдения, че дружеството изпълнило задължението
си по договора за предоставяне на В и К услуги за процесния период, като ответникът не е
изпълнил насрещната си престация по контракта да заплати цената на потребените услуги
на обща стойност 2142,29 Л.а, поради което дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Д.,
1
оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени
твърдения, че между страните не е налице облигационно правоотношение с посочения в
исковата молба предмет, а от представената по делото електронна справка от Служба по
вписванията не може да бъде направен извод, че ответникът е потребител на В и К услуги за
процесния недвижим имот. При условията на евентуалност процесуалният представител на
страната прави възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Направено е
искане сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовото
дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предмет на доказване от ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл. 203 ЗВ е наличието на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги
– доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води, през исковия период
за процесния имот, обема на доставената услуга, че нейната стойност е в претендирания
размер, както и че ответникът има качество на собственик или титуляр на вещно право на
ползване или на строеж на водоснабдявания имот, респ. качество на потребител на услугите
В и К.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
дълга.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Налице е законовоустановена дефиниция на понятието „потребител на В и К услуги“.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги
потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от
закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги, респ. юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води
/т. 1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т. 2/; собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /т. 3/. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени
от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Общите условия се публикуват най-
малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 1 - 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г.). Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
ищцовото дружество качество „потребител на В и К услуги“ притежават физическите лица -
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят такива услуги.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено прано
на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца договорно
облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответникът притежава
това качество. Въпреки изложеното, по делото не са ангажирани годни доказателства, от
които по несъмнен начин да бъде установено, че между страните по спора в исковия период
2
е съществувало правоотношение с описан в исковата молба предмет. Ищецът не е ангажирал
доказателства, от които да се установява кой е бил собственик или носител на вещно право
на ползване в процесния период по отношение на имота, предмет на делото. В тази връзка
следва да се посочи, че представената справка по персоналната партида на ответника в
Служба по вписванията не представлява доказателство, от което предвид своевременно
заявеното от ответника оспорване на поддържаните от ищеца фактически твърдения за
съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и
К услуги, да се установява, че ответникът е титуляр на право на собственост върху вещта.
Ангажираната справка от Служба по вписванията по своя характер представлява частен
неподписан документ, изрично оспорен от ответника, който не съдържа данни относно
собственика на вещта, датата и основанието, на което е придобито право на собственост
върху имота. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по способите,
посочени в чл. 77 ЗС и нито един от придобивните способи не се осъществява и съответно
установява с представената по делото справка. В подкрепа на изложеното е и формираната
съдебна практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение от 12.02.2019 г. по в.
гр. д. № 10766/2018 г. по описа на СГС, IV – a въззивен състав.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск с правно
основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ е неоснователен, поради недоказаност
твърдяното от ищеца правоотношение, поради което безпредметно се явява разглеждането
на останалите доводи и възражения на страните във връзка с конкретните обстоятелства по
предоставяне на В и К услуги за процесния имот и период.
При недоказаност на главния иск, недоказана се явява и акцесорната претенция за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху притендираната главница.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за внесен депозит по
допусната комплексна експертиза в размер на 50 Л.а и адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответната страна. При определяне на размера на разноските
за адвокатско възнаграждение, които да бъдат заплатени от ищеца, съдът следва да съобрази
своевременно направеното от процесуалния представител на „С. В.“ АД възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като бъде извършена преценка относно правната и
фактическа сложност на производството, както и вида, и характера на извършените
процесуални действия. Делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, а
разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Предвид изложеното
уговореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 559 Л.а съгласно представен по
делото договор за правна помощ и съдействие от 16.02.2022 г., съотнесен към правната и
фактическа сложност на производство, материалният интерес по спора и извършените от
пълномощника на ответната страна процесуални действия, а именно подаване на отговор на
исковата молба и явяване в едно съдебно заседание, което е продължило по – малко от пет
минути, се явява прекомерен, поради което следва да бъде намален до предвидения в чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / в редакцията към момента на уговаряне и заплащане на хонорара/
минимален размер, а именно сумата от 460,21 Л.а.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. В.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Ц. Б. III” №, ет., против Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес се в гр. София,
ж.к. „Л. Т.“, бл., вх., ет., ап., обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ишцовото дружество сумата в размер
на 2142,29 Л.а, ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
3
изпълнение на 04.06.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща
незаплатена стойност на потребени В и К услуги по договорна (съдебна) сметка **********,
създадена към клиентски номер **********, за имот, находящ се в гр. С., ж.к. "Л. Т.", бл.,
вх., ет., ап. за периода от 20.03.2012 г. до 10.02.2021 г. и сумата в размер на 1146,56 Л.а,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 20.04.2012 г. до 10.02.2021 г. за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2021 г. по ч. гр. д. № 31673/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 127 – ми състав.
ОСЪЖДА „С. В.“ АД, ЕИК, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Ц. Б. III” №, ет., да заплати на Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес се в гр. София, ж.к. „Л.
Т.“, бл., вх., ет., ап., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 510,21 Л.а,
представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, заверен препис от акта да се приложи по ч.
гр. д. № 31673/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4