Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1921 17.05. 2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 17058
по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З.Д.Д. против „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове
– установителни и осъдителни с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. с чл.11, чл. 19, чл.21, чл.33 ЗПК, чл.92 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ***
от 16.01.2014 г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. ОУ не били
подписани от потребителя; липсвало посочване на общата дължима сума; не било
ясно какъв е размерът на възнаградителната лихва и ГПР; не били посочени
условията за прилагане на договорния лихвен процент, както и разпределението на
отделните задължения като част от вноските; нямало погасителен план, а при
наличието на такъв той не съдържал разбивка на отделните компоненти на
погасителната вноска.
Стойността на договора била общо 1609,80 лева, от която, поради
недействителността му, се дължало връщане само на предоставения заем. Счита, че
предвид нищожността на договора следва да му бъде върната сумата от 420,13
лева.
При условията на евентуалност намира за нищожна уговорката за
възнаградителна лихва поради това, че надвишава трикратния размер на законната
лихва.
Предвид изложеното се моли за уважаване на исковете и признаване за установено
в отношенията между страните, че - договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, а при условията на евентуалност, че – клаузите за
възнаградителна лихва е нищожна; както и
осъждане на ответника да плати сумата от 300 лева, получена без основание, поради
недействителност на договора, респ. при разглеждане на евентуалните
установителни искове - за осъждането му да плати 50 лева, получена без
основание за възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете.
Нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК не било налице, т.к. ОУ не били поместени в
отделен документ, а всички постигнати уговорки били включени в самия договор -
подписан от ищеца.
Изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК било спазено – размерите на ГЛП и ГПР
били изрично посочени в чл.3, т.8.
Общият размер на плащанията, изчислени към момента на сключване на
договора, били посочени в чл.3, т.7 – 1609,80 лева, включващи главница и
договорна лихва. ГПР се изчислявал в проценти и не представлявал фиксирана
сума, поради което и не бил отделен компонент на дължимите суми – не можело да
бъде посочен като част от общия размер на вноските в погасителния план, нито
изразен като парична стойност.
Изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК не било приложимо, т.к. се прилагал
фиксиран годишен лихвен процент, а изискването на т. 11 било спазено, тъй като
не било необходимо предоставянето на информация за последователността на
разпределение на вноските между различните непогасени суми след като ГЛП бил
фиксиран.
Клаузата за възнаградителна лихва не противоречала на добрите нрави –
размерът й бил резултат от свободно договаряне между страните, не бил
прекомерен и водещ до противоправно обогатяване на кредитора. Последният не бил
банка, за задълженията на кредитополучателя не били дадени обезпечения, а
повишеният риск оскъпявал финансовия ресурс. Недопустимо било отнасянето на формирана
съдебна практика по приложението на ЗЗД към правоотношения, възникнали по реда
на ЗПК. Ако все пак искът се приемел за основателен, клаузата за лихва следвало
да бъде обявена за нищожна в частта до трикратния размер на законната лихва, а
не изцяло, т.к. ищецът би се обогатил неоснователно, ползвайки заемна сума за
продължителен период, без да е платил каквато и да е цена за това. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
С протоколно определение от 16.04.2019г. е допуснато изменение на иска на
основание чл. 214 от ГПК, като размерът на предявения осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД е увеличен на 420,13 лева, както е увеличен и евентуално
предявения осъдителен иск отново на сумата от 420, 13 лева.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени
събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото е
представен Договор за паричен заем № ***, сключен на 16.01.2014г. между ищеца З.Д.Д.
- от една страна и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от друга. От договора е
видно, че страните са се споразумели за следното: ответникът, в качеството си
на заемодател, да предостави в заем на ищеца – заемател, сумата от 800 лева,
представляваща главница по посочения договор. От своя страна, заемателят се
задължил да върне сумата в указания срок, както и да заплати на ответника
възнаградителна лихва в размер на 101,23 %. Общият размер на всички плащания по
кредита е 1609,80 лева, а ГПР – 371,17 %.
По делото е
представен и погасителен план по Договор за паричен заем № ***/16.01.2014г.,
който не съдържа подписи нито на една от страните по делото.
Освен посоченото,
ответникът представя и Справка за извършени плащания по горепосочения договор,
от която се установява, че ищецът погасявал заема както следва: на 10.02.2014г.
е платил сумата от 134, 15 лева, на 10.03.2014г. – сумата от 134, 15 лева, на
09.04.2014г. – 134, 15 лева, на 10.05.2014г. – 134, 15 лева и на 21.05.2014г. –
сумата от 683,53 лева. Общо платената сума от ищеца се равнява на 1 220,
13 лева.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно – че е налице договорно
правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях
договор за паричен заем от 16.01.2014г., ищецът е получил сумата от 800 лева,
предоставена му в заем по силата на посочения договор, както и фактът, че
ищецът е погасил задължението си по договора, като е заплатил сумата от 1220,
13 лева.
Предвид изложеното, съдът трябва да
изследва наличието, респ. липсата на основания за недействителното на договора
за потребителски кредит, както и в условията на евентуалност – нищожността на
клаузата за договорна лихва.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК (стара редакция) договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Ал. 2 на същия член посочва, че страни по
договора са потребител и кредитор, като за потребител се смята всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките
на своята професионална и търговска дейност. Предвид изложеното, съдът намира,
че възникналото правоотношение между страните попада в приложното поле на ЗПК,
като не са налице основанията за изключване на неговото приложение, посочени в
чл. 4 на същия закон.
По
отношение на противоречието на договора за паричен заем с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК (в редакцията му към момента на сключване на договора за кредит), съдът
намира, че такова е налице. Съгласно посочената норма, в договора за
потребителски кредит трябва да е посочен годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. В чл. 8 от договора за заем изрично е посочен
размерът на ГПР - 371, 17 %, като са
определени следните допускания – договорът ще бъде валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислени разходи за събиране и лихви за забава. В чл. 7 от
договора пък е посочен общият размер на всички плащания, дължими от заемателя,
а именно сумата от 1609, 80 лева. Въпреки това обаче, от посочените клаузи не
става ясно какво включва ГПР, определен в горепосочения размер. Действително, в
приложение 1 към ЗПК е посочен механизмът, по който се изчислява ГПР, както и
параметрите, които се включват при неговото изчисляване. Това обаче не
освобождава кредитора от задължението да посочи конкретните параметри
поотделно. В сключения между страните договор е посочен годишен лихвен процент
в размер на 101, 23 %, който неминуемо се включва в ГПР. Други величини,
включени в ГПР обаче не са посочени, което създава неяснота относно начина, по
който заемодателят е определил ГПР в размер на 371, 17 3%. Не случайно
правилата, предвидени в ЗПК са императивни, предвид неравнопоставеността на
страните при определяне на условията, касаещи възникващото между тях
правоотношение. В този смисъл, законът изисква „яснота“ относно съдържанието на
договора и не може да се поставя в тежест на потребителя чрез тълкуване на
договорните клаузи да „разбере“ какво се включва в съществените постигнати договорки,
каквато е тази за определяне на ГПР. Ето защо, съдът намира, че на основание
чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК сключеният между страните
договор се явява недействителен.
За
пълнота, следва да бъдат обсъдени и останалите посочени в исковата молба
основания за недействителност. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора
за потребителски кредит трябва да е посочен лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. В настоящия договор действително е посочен фиксиран
лихвен процент по заема в размер на 101,23 %. Въпреки това, обаче, никъде не е
посочено каква е базата, върху която следва да се начислява така посочената
лихва – дали върху цялата дължима сума или върху остатъчната главница. Не е
посочена и обща сума на дължимата възнаградителна лихва. Предвид изложеното, и
на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, сключеният между
страните договор за потребителски заем се явява недействителен и на това
основание.
По
приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
и соченото от ищеца основание, че липсва погасителен план, който следва
да е неразделна част от сключения между страните договор. Изискването за
наличие на погасителен план е императивно, поради което същият следва да бъде
скрепен към подписания между страните договор. Освен това, в него трябва да са
посочени изрично параметрите на кредита – размер на погасителна вноска и как тя
се разпределя между дължимата главница и лихва. Представения от ответника погасителен
план към сключения между страните заем съдържа единствено падежна дата, както и
размер на погасителна вноска. Освен това, същият не е подписан от страна на
ищеца, поради което не може да се приеме, че той е бил запознат с него към
момента на сключване на договора. Предвид изложеното, договорът е
недействителен и на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗКП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца установителен иск за
обявяване недействителността на Договор за паричен заем № ***/16.01.2014г. на
основание чл. 22 от ЗПК, е основателен.
По
отношение на релевираното от ищеца основание за обявяване на нищожността на
клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави и
предвид факта, че се претендира при условията на евентуалност, съдът счита, че
не дължи произнасяне по този въпрос, предвид изхода на спора.
Във
връзка с предявения осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 420, 13 лева, съдът счита същия за основателен. Безспорно по делото
се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 1220, 13 лева, който
факт бе отделен като безспорен предвид съвпадащите позиции и на двете страни.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на
получения кредит, която в настоящия случай се равнява на сумата от 800 лева.
Възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, е
неоснователно. Правната квалификация на предявения осъдителен иск е по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД. Погасителната давност за иск за неоснователно обогатяване е
общата петгодишна такава. Ето защо и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
ответникът следва да върне получената без основание сума от 420, 13 лева. С оглед уважаването на главния иск, то следва
да бъде уважен и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху сумата от
420,13 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.10.2018г.
до окончателното плащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат поставени направените по делото от ищеца разноски. Ето защо,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 95,99 лева,
представляваща платена държавна такса. Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца, адв.ът
може да оказва безплатно адв.ска помощ и съдействие на материално затруднени
лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адв.ът има право на адв.ско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на исковете и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ възлиза на 600 лева. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. предвижда, че по
граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между З.Д.Д., ЕГН: **********,
адрес *** и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. ,
офис 40-46, представлявано от С.К., Договор за паричен заем № *** от 16.01.2014
г., е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН тъй като е в противоречие със закона- чл. 11, ал. 1, т. 9,10 и 11 ЗПК.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. , офис 40-46, представлявано от С.К. ДА
ЗАПЛАТИ на З.Д.Д., ЕГН: **********, адрес ***, сумата от 420, 13 лева
/четиристотин и двадесет лева и 13 ст./, представляваща получена без основание
сума по недействителен Договор за паричен заем № *** от 16.01.2014 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2019г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. , офис 40-46, представлявано от С.К. ДА
ЗАПЛАТИ на З.Д.Д., ЕГН: **********, адрес ***, сумата от 95, 99 лева,
представляваща направени от ищеца съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. , офис 40-46 да заплати на адв. Д.Г.Б. ************
и адрес на упражняване на дейността гр. П.***, сумата от 600 лева,
представляваща адв.ско възнаграждение за процесуално представителство и
определена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ